Официален източник: parliament.bg
Добро утро, уважаеми госпожи и господа народни представители! Има кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) Уважаеми колеги, преди да преминем към дневния ред, към момента има заявени три декларации. Предлагам да бъдат представени по големината на парламентарната група. Заявени са вече четири декларации. Давам думата на парламентарната група на „Прогресивна България“.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми български енергетици, колеги! В навечерието на Деня на енергетика, който по традиция отбелязваме в предпоследната неделя на месец юни, от името на парламентарната група на „Прогресивна България“ изразяваме своето уважение и признателност към всички български енергетици – инженерите, техниците, операторите, миньорите, учените и специалистите, които със своя професионализъм, отговорност и всеотдайност гарантират функционирането на една от най-важните системи на държавата. Енергетиката е гръбнакът на всяка модерна икономика. Без сигурно електроснабдяване няма индустрия, няма инвестиции, няма конкурентоспособност и няма устойчиво развитие, затова днес отдаваме заслужено признание на хората, които ежедневно и непрекъснато работят за енергийната сигурност на България. През последните години светът се сблъсква с множество кризи – геополитически конфликти, енергийни сътресения, висока инфлация и нестабилност на международните пазари. Тези процеси показват по безспорен начин, че държавите, които разполагат със собствен капацитет за производство на енергия и с автономни източници, и със стратегическа визия за развитието на сектора, са по-силни, по-независими и по-устойчиви. За „Прогресивна България“ енергетиката е национален приоритет. Нашата цел е ясна – евтина и сигурна енергия за българските домакинства и предприятия, максимална енергийна автономия на страната, развитие на България като регионален енергиен лидер и изграждане на модерна и надеждна енергийна инфраструктура. Ние сме убедени, че бъдещето на българската енергетика преминава през разумен баланс между традиционните енергийни мощности и новите технологии. България трябва да съхрани и развива своите стратегически енергийни активи, да модернизира производствените мощности и мрежите, да инвестира в иновации, съхранение на енергия и дигитализация на системите за управление. Същевременно трябва да гарантираме, че преходът към нови технологии няма да бъде за сметка на българските граждани и работещите в сектора. Всяка реформа следва да бъде подчинена на националния интерес, на социалната справедливост и на икономическата логика. Особено важна е ролята на българските енергетици в процеса на модернизация. Държавата е длъжна да осигури условия за привличане и задържане на млади специалисти, за повишаване на квалификацията и за достойно възнаграждение на труда в сектора. Днес повече от всякога България има нужда от силна енергетика, защото силната енергетика означава силна икономика, стабилна държава и сигурно бъдеще. На този празничен ден отдаваме почит към поколенията български енергетици, които изградиха основите на съвременната енергийна система на страната и изразяваме увереност, че със знанията, опита и професионализма на днешните специалисти България ще продължи да бъде сектор в енергийното развитие на региона. Честит ден на енергетика! Благодарим на всички, които с труда си осигуряват светлина, топлина и енергийна сигурност на българските граждани. Парламентарната група на „Прогресивна България“. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря, уважаеми господин Петров. Давам думата на парламентарната група на ГЕРБ-СДС за декларация – заповядайте, господин Митов.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Има моменти, в които политиката започва да подменя понятията – агресията се представя като желание за мир, зависимостта като суверенитет, а защитата на чужд интерес като проява на национално достойнство. Именно такъв момент преживяваме днес в спора около позицията на българското правителство по последния пакет европейски санкции срещу Руската федерация. На пръв поглед той е за санкциите срещу руския патриарх Кирил, в действителност обаче спорът е за нещо много по-голямо – за начина, по който България разбира своя национален интерес, за мястото ни в Европа, за отношението ни към войната, международното право и собствената ни история. Позицията на правителството се опитва да представи този въпрос като сблъсък между политика и религия, внушава се, че едва ли не Европейският съюз е решил да санкционира православието и че България е последната преграда, видите ли, пред подобна несправедливост. Подобна теза няма нищо общо с действителността. Никой не санкционира православната вяра, никой не санкционира Руската православна църква като религиозна институция, никой не поставя под въпрос свободата на вероизповедание. Обсъжда се ролята на конкретен човек, който години наред използва огромния си обществен и духовен авторитет, за да оправдава войната на Путин срещу Украйна и да придава на тази война нравствена и духовна легитимност. Тук не става въпрос за богословие, не става въпрос за канонично право, нито пък за догматика. Когато един духовен водач избере да бъде активен участник в голям геополитически конфликт, когато използва влиянието си не за помирение, а за оправдание на агресия, той неизбежно се превръща и в политически фактор, а политическите фактори подлежат на политическа оценка. Самият Румен Радев в ролята си на президент преди години каза: „Патриарх Кирил дойде като духовен водач, а избра да си тръгне като политик“. Да се твърди обратното, означава да се приеме, че съществува категория обществени фигури, които могат да влияят върху милиони хора, могат да оправдават войни, могат да формират политически нагласи, но не могат да носят никаква обществена или политическа отговорност за това. Религиозният авторитет не може да служи като основание за политически имунитет, още по-интересен е опитът този спор да бъде облечен в исторически аргументи. Беше казано, че руското православие имало принос за освобождението на България и че това следвало да бъде отчетено при формирането на българската позиция. България помни своята история, България почита паметта на загиналите в Руско-турската война. България не страда от историческа амнезия, но историята е памет, историята не е инструкция за външна политика. Благодарността към мъртвите не означа политическо подчинение на живите и на бъдещите поколения. Ако някой иска да превръща Освобождението във вечен политически дълг към Русия, трябва да си спомни и другия исторически факт, че след Освобождението младото българско княжество десетилетия наред изплаща значителни суми на Руската империя за издръжката на окупационната администрация и войски. Историята е по-сложна от пропагандните брошури. Нито една зряла държава не определя международното си поведение според благодарности от 19 век. Ако започнем да правим това, ще трябва да пренапишем цялата европейска история и да върнем международните отношения в епоха, която е отдавна приключила. От Освобождението досега са изминали почти 150 години. За това време България преживя национални катастрофи, световни войни, тоталитарен режим, възстановяване на демокрацията, членство в НАТО и Европейския съюз. Днешната българската държава не съществува, за да обслужва исторически митове, независимо откъде идват те. Съществува, за да защитава интересите на българските граждани тук и сега. Именно затова най-важният въпрос остава без отговор: какъв точно български интерес защитаваме чрез заплахата да блокираме санкционния пакет срещу Руската федерация, ако московският патриарх се окаже в списъка на санкционираните? Когато става дума за енергийна сигурност, за функционирането на рафинерията в Бургас, за реални икономически рискове и последици за българската икономика, спор няма. Всяко българско правителство е длъжно да защитава националните икономически интереси и да настоява за решения, които не вредят на българските граждани и предприятия. Това сме правили и ние допреди няколко месеца. Но именно поради това е трудно да се разбере защо към тези напълно легитимни икономически аргументи, се добавя и специална защита за един от най-разпознаваемите публични защитници на войната на Кремъл? Едното е защита на българската икономика, другото е защита на руската политическа пропаганда. И смесването им не прави аргумента по-силен, напротив – прави го по-уязвим. В основата на този спор стои и един по-голям въпрос: как разбираме суверенитета? През последните години често слушаме, че България трябвало да има независима външна политика. Ами, разбира се, че трябва и никога в последните години не е било различно, но независимата външна политика не е дебнене в засада кога да кажеш „не“ на съюзниците си, за да изглеждаш независим. Това е твърде елементарно разбиране за държавност. Суверенитетът не е поза, суверенитетът не е примитивен инатлък. Суверенитетът е способността ясно да обясниш защо заемаш дадена позиция и как тя защитава интересите на собствената ти държава. И точно тук аргументите на правителството започват да се разпадат, защото защитата на патриарх Кирил не прави България по-сигурна, не я прави по-богата, не я прави по-влиятелна, не я прави по-конкурентоспособна, не укрепва позициите ни в Европейския съюз, не укрепва сигурността на Черноморския регион. Единствено създава впечатлението, че в момент, когато Европа се опитва да ограничи инструментите на руското влияние, България е избрала да защитава едно от тях. Ние от ГЕРБ-СДС вярваме в различен подход, вярваме, че България трябва да защитава твърдо своите икономически интереси, вярваме, че трябва да бъде активен участник във формирането на европейските политики, но вярваме и в нещо друго – че българската история не трябва да бъде използвана като инструмент за оправдаване на съвременни геополитически зависимости, че православието не трябва да бъде използвано като щит за политическа пропаганда и че българският национален интерес не може да бъде дефиниран през призмата на това какво е удобно за Кремъл. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви, господин Митов. Давам думата на парламентарната група на „Демократична България“. Заповядайте, госпожо Панева, за представяне на декларация.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, днес над 800 български граждани очакват трансплантация. За тях времето тече по различен начин – в пропуснати моменти, в отложени планове, тревоги за близките и ежедневно очакване за шанс, който може никога да не се появи. Всяка успешна трансплантация е медицинско постижение, но преди всичко е акт на човечност, защото зад всяка трансплантация стои решение, взето в момент на огромна лична болка, решение, което дава шанс за живот на непознати хора. Това е причината, разговорът за донорството да не може да остане затворен единствено в рамките на здравната система. Той е разговор за доверие в институциите, за капацитета на държавата и за способността на обществото да превръща съпричастността в действие. Данните показват, че България продължава да бъде държавата в Европейския съюз с най-нисък брой реализирани донорски ситуации и брой трансплантации. Според официалната информация на Изпълнителната агенция „Медицинска надзор“ през 2023 г. в страната са осъществени 22 донорски ситуации, през 2024-а – 16, а през 2025-а – едва 13. Тази тенденция не следва да поражда взаимно обвинение. Тя напомня, че резултатите в тази сфера зависят от дългосрочните усилия, институционалната последователност и ясните обществени приоритети. Именно там, където през последните години не бяха видени устойчиви политики и последователни действия. Тези числа не са просто показатели за ефективност на системата. Те показват колко малко възможности създаваме, за да бъде успешен човешкият живот. Това не е следствие на липса на потенциал, а от неспособността държавата да го използва ефективно. България разполага с подготвени млади лекари, университетски болници, висококвалифицирани специалисти и с финансов ресурс, който може да бъде насочен по-целесъобразно към развитието на донорството и трансплантациите. Въпреки това този потенциал остава недостатъчно използван и в някои моменти успехът зависи изцяло от усилията и от отдадеността на отделни лекари и екипи. Донорството не може да бъде оставено на случайността, нито да се превръща в тема, към която институциите проявяват внимание само при определени кампании или след поредната тревожна статистика. Необходима е ясна национална стратегия, която да обедини лечебните заведения, координаторите по донорство, медицинските специалисти, държавните институции около една обща цел – всяка потенциална възможност за спасяване на човешки живот да бъде разпозната, организирана и реализирана навреме. Опитът на държавите като Хърватия и Словения показва, че добрите резултати не са въпрос на мащаб или ресурс, а на добре подготвени екипи, ефективна координация и последователност в политиките. Именно в тази посока трябва да насочим усилията си и ако искаме повече български граждани да получават навременна помощ и шанс за живот в собствената си държава. Уважаеми колеги, след броени часове България ще бъде представена на Европейските игри за трансплантирани в Арнем от 16 състезатели. Те са нашите истински посланици за донорство. Те са нашето живо олицетворение на борбеност, сила и дух. България има изключителни трансплантирани атлети, които са стъпвали на световния и европейския връх. Георги Пеев е първият участник в света с трансплантирано сърце и бъбрек, изкачил връх Ухуру, най-високата точка в Килиманджаро. На последното европейско първенство за трансплантирани в Португалия преди две години нашите състезатели с трансплантирани сърца и бели дробове – Георги Пеев, Ирен Дикова- Димитрова, Наталия Маева, Огнян Ганчев и Евгений Георгиев, се наредиха на второ място в генералното класиране по медали, което е огромен успех на фона на реалността, че у нас трансплантации на бял дроб не се правят, а на сърце от седем-девет броя преди десет години сега се прави едва по един брой годишно. Най-малкият български участник в Арнем е на 12 години, а най възрастният на 60. Тяхното участие има значение, което далеч надхвърля рамките на спортното събитие. Те ще представят не само себе си, а и България. Те ще покажат какво следва след една успешна трансплантация – завръщане към потенциалния живот, към професията, към семейството и към плановете за бъдещето. Не бива да пренебрегваме следното обстоятелство – 10 от 16 български участници са получили своята трансплантация извън България. Това не омаловажава усилията на българските медицински специалисти. Напротив. Поставя въпроса доколко използваме собствения си потенциал и какви условия създаваме, за да може повече български пациенти да получават необходимото лечение в собствената си държава. Затова е редно да изразим признателност към семействата на донорите, към пациентските организации, координаторите по донорство, лекарите, медицинските специалисти, медицинските сестри, всички професионалисти, които продължават и поддържат тази система жива въпреки трудностите. Нека да чуем посланието на българския отбор: „Донорството е живот“. Защото отношението към донорството е мерило за отношението на държавата към човешкия живот. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
Благодаря Ви, госпожо Панева. Давам думата на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ за декларация. Заповядайте, господин Костадинов, за представяне на декларацията.
Благодаря, госпожо Председател. Точно преди една година, уважаеми сънародници, беше подписан изключително срамният за България протокол с Гърция –двустранен, с който България отстъпи за още пет години управлението на водите на река Арда на Гърция. Тъй като ние тогава, в продължение на около три месеца, се опитвахме да направим така, че да накараме правителството тогава на ГЕРБ, ДПС, БСП и „Има Такъв Народ“ да не се поддава на гръцкия натиск, за нас това беше много сериозна и вътрешнополитическа, и външнополитическа загуба едновременно. Не за нас от ВЪЗРАЖДАНЕ в конкретния случай, а за нас – българските граждани, за българския национален интерес, за българската държава. Защото и тогава, и сега ние не спирахме да припомняме, че България не е длъжна да прави подобни двустранни протоколи, още повече че спогодбата за Арда с Гърция беше изтекла. И поради тази причина, с оглед на това, че Рамковата директива за управление на водите в Европейския съюз не задължава, натъртвам, не задължава държавите в Европейския съюз, особено пък тези, които са по терминологията на Рамковата директива „горни държави“, тоест тези, от които водите изтичат към „долните държави“ – България е такава, защото се намира на по-висока надморска височина от Гърция, съответно ние даваме води, не задължава „горните държави“ да съгласуват своите вътрешни планове за управление на водите с „долните държави“. Тъй като Европейският съюз е в процес на една пълзяща, скрита федерализация, вече държавните планове за управление на водите се третират като достатъчни при управлението на водните ресурси и не е нужно да има двустранни споразумения. Разбира се, те не са забранени. Ако държавите решат да регулират някакъв подобен проблем помежду си с двустранно споразумение, това е възможно, но не е задължително. Това, което ние миналата година призовахме правителството на ГЕРБ, ДПС, БСП, „Има Такъв Народ“ – да запази българския национален интерес, обаче не беше чуто. За съжаление, виждаме, че в момента политиката на ГЕРБ, ДПС, БСП и „Има Такъв Народ“ от миналата година продължава да се спазва по абсолютно същия начин от страна на сегашното управление на „Прогресивна България“, начело с Румен Радев. В продължение на няколко седмици вече ние се опитваме да разберем какво точно се е случило на преговорите с Мицотакис, който беше тук на 5 юни, в началото на този месец. След които останахме само и единствено с едни половинчати изказвания от страна на заместник министър-председателя Александър Пулев, че вече се водят преговори с Гърция за подписването на такава спогодба, защото този протокол, който в момента имаме, на практика, е едно нещо като нищо, тъй като той не е законовоустановен. Той дори не може да се третира в чистия смисъл на думата като двустранна спогодба по смисъла на международното право. И другото нещо, което чухме, беше от страна на министър-председателя Радев миналата седмица, в петък, тук – от парламентарна трибуна, където той каза, че България ще води преговори с Гърция. Въпросът е какво точно обаче ще искаме ние, защото това, което чухме, е, че България щяла да иска да влезе в управлението на някои пристанища в Беломорска Тракия. Само че нито една държава в Европейския съюз, повтарям – нито една държава в Европейския съюз, не търгува своите води по този начин. Нито една държава! Водата е най-големият стратегически ресурс на 21 век с оглед на климатичните промени. Особено пък тук при нас на Балканите, където България все повече започва да изпада в състояние на засушаване на южните си територии. В резултат на това започват, поне климатолозите да говорят за преместване на климатичната граница, която в момента минава между, горе-долу по границата между България и Гърция, минава границата между умерения и субтропичния пояс. Но според най-различни климатични прогнози в рамките на следващите няколко десетилетия тази граница може да мине билото на Родопите. И тогава ще имаме много сериозен проблем с водите. Една държава личи, когато е управлявана от държавници – тогава когато нейните ръководители мислят за десетилетия напред. Когато обаче видим как тук от тази трибуна министър-председатели говорят за няколко месеца напред, това вече е много трагично, уважаеми сънародници. Защото миналата година Росен Желязков, тогавашният министър-председател, ни убеждаваше как ние сме щели да получаваме пари от Гърция за това, че ще им даваме вода. Тази година успяхме да получим информация колко точно пари сме получили и стана ясно, според признанието на самия министър-председател Радев, вече наследникът на Желязков, че за миналата година ние сме получили 4,2 млн. лв. При условие че сме продали 164 милиона кубични метра вода на Гърция, това означава, че ние сме продали един кубичен метър на стойност две стотинки. Същевременно водата в Община Ивайловград, на чиято територия всъщност се намира последният язовир, от който ние изпускаме вода за Гърция, водата за българските граждани, уважаеми сънародници, е шест лева. Да кажа още веднъж: на гърците продаваме кубика на две стотинки, на българите собствената ни, уж, държава продава за шест лева. Това беше казано миналата седмица тук – от тази трибуна, с много героичен патос. Как ние получаваме пари!? Може би в резултат на героичните усилия на сегашното правителство, начело с героичния министър-президент Радев, вместо две стотинки, ще вземем три, а може би дори четири стотинки. Това е двукратно увеличение. Сега, като оставим настрана иронията и сарказма, които, макар и болезнени, все пак трябва да бъдат споделени от тази трибуна, ще трябва да кажем и нещо, което е много притеснително. Ние така и не получихме, разбира се, обстойна информация за преговорите, които са водени с Мицотакис. Ще продължаваме да изискваме, разбира се, макар че сме наясно, че няма да ни бъде дадена такава. В това отношение българското правителство има пълна приемственост с предишните. Както ГЕРБ и ДПС криеха информацията от ВЪЗРАЖДАНЕ, така и сега „Прогресивна България“ крие информацията от ВЪЗРАЖДАНЕ. Обаче прави впечатление нещо интересно. Миналата година на преговорите, които вървяха между февруари и май, тъй като спогодбата беше подписана, тоест протоколът беше подписан на 2 май миналата година, гръцкият заместник-министър Хадзивасилиу, който водеше преговорите, си позволи да отправи една изключителна скандална реплика към българския преговарящ екип. Сега ще я цитирам: „Вие какво си мислите, че можете да правите с водите си каквото си искате ли?“ Край на цитата. Репликата е на гръцкия заместник-министър на външните работи Хадзивасилиу. Тогава от страна на българския заместник външен министър към онзи момент има съответната реакция, но да кажем, че тя не е била толкова твърда, колкото на нас ни се иска. Само че тази година се получава едно интересно съвпадение, защото три дни след като Мицотакис беше на посещение тук, в България, един от другите заместник-министри, който участваше в този преговорен процес – Атанас Костадинов, беше уволнен. Сега, може би това е част от политическата чистка в управлението на държавата, което е съвсем нормално – в крайна сметка всяко ново управление ще си избере политическият екип, с който да работи. Но съвпадението е много странно и много неприятно. Защото ние си задаваме въпроса: да не би случайно, когато гърците са дошли тук, да са поискали точно един от тези, които са били по-твърди в отстояването на българската позиция, да бъдат премахнати от управлението на страната? Защото три дни след идването на Мицотакис точно да бъде махнат, а не в самото начало, когато започна управлението на „Прогресивна България“, наистина е много странно съвпадение. Между другото, още нещо трябва да знаят българските граждани, тъй като пък две седмици по-късно дойде, така в почти синхрон в България, заедно с посещението на Мицотакис, дойде и турският външен министър Хакан Фидан. Ние искаме да получим информации, но продължава да се крие това нещо от нас, дали Хакан Фидан не е поставил въпроса за българските води, защото той постави въпроса за българската територия. Турция отправи претенции към България. Българското правителство в лицето на Шишков заяви, че няма проблем да даде една магистрала на концесия на Турция, явно такива преговори се водят. И скоро ние, примерно от Варна, ако искаме да пътуваме към Бургас, ще трябва да плащаме на турската държава, защото турската държава ще я строи, няма да е турска частна компанията, там общо взето всичките служат на Ердоган. Но въпросът е в друго. Турция и Гърция определено имат общ фронт срещу България и това всеки един, който е участвал в преговорите с турците и гърците по въпроса за водите, знае. Турция и Гърция от години, като казвам от години – от 1968 г. насам, настояват въпросът за водите да бъде регулиран в тристранна спогодба, което е абсолютно безпрецедентно. Преди малко споменах, че може да има двустранни спогодби, това не е проблем, макар че не е задължаващо за държавите – членки на Европейския съюз. Може да има двустранна спогодба с държава извън Европейския съюз, но тристранна спогодба не съществува на територията на Европа. Турция и Гърция обаче настояват за това. И тъй като България е провалена държава, тъй като България не е държава дори, извинявам се, България е колония, която се управлява от един колониален елит, корупционен елит, очевидно е, че турците и гърците си разиграват коня в България, както си искат. Честно казвано, ако аз можех да правя това нещо на тяхната територия, и аз щях да го правя. Всяка една уважаваща себе си държава прави така. Очевидно е, че Турция и Гърция са такива държави. На мен не ми харесва тяхната политика, но не мога да не призная истината, а тя е, че поставят България на колене. Но не е луд този, който яде баницата, уважаеми сънародници, луд е този, който я дава. Защото на нас тук – от тази трибуна, ни се обяснява „как ние не трябва да се караме с нашите съседи“ – Александър Пулев, цитирам, „как ние не трябва да отправяме претенции към нашите съседи“ – Румен Радев, цитат. На фона на всичкото това нещо става все по-трудно да получим отговор на въпроса как точно българската държава, в лицето на което и да било правителство, защото виждаме, че няма разлика между правителството на ГЕРБ и ДПС, от една страна и на „Прогресивна България“, от друга страна, защитават българските интереси. Как точно българският министър-председател – сегашният, за бившия – Росен Желязков, няма какво да говорим, там работата е ясна – ще обясни на гражданите на Ивайловград, че докато те ползват вода за шест лева на кубичен метър, същевременно той продава вода на Гърция за две стотинки, две стотинки – шест лева! ВЪЗРАЖДАНЕ настоява да получи максимално пълна и пространна информация за преговорите, които са водени както с Мицотакис, така и с Хакан Фидан, както за водите на Арда, така и за водите на Тунджа и на Марица. И също така настояваме да получим пълна информация за преговорите, които се водят по отношение на предоставянето на териториални концесии на съседната Република Турция в България.
Моля, ориентирайте се към приключване, господин Костадинов.
Приключвам, госпожо Председател. Защото историята знае как започва разпадът на всяка една държава на Балканския полуостров. Разпадът на Османската империя дойде тогава когато Великите сили започнаха да искат Турция, понеже не може сама да строи пътища и жп линии…
Господин Костадинов, с една минута просрочихте времето си!
Да, благодаря, приключвам. …Великите сили поискаха тогава Турция да им даде управлението на жп линиите и на пътищата. Тя ги даде и след няколко десетилетия престана да съществува. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Уважаеми колеги, това бяха декларациите на парламентарните групи за днес. Преминаваме към дневния ред за днес, петък, 19 юни: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПЪРВО ИЗМЕНЕНИЕ И ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ФИНАНСОВ ПРИНОС МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗДЕЛ „ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА“ ПО ПРОГРАМА INVESTEU. Вносител – Министерският съвет, 4 юни 2026 г., с регистрационен номер в Народното събрание 52-602-02-4. Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси за представяне на доклада по така представения законопроект.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо, процедурно предложение. Моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласувате в залата да бъдат допуснати: от Министерството на финансите – госпожа Людмила Петкова, заместник-министър, и госпожа Детелина Караенева, директор на дирекция „Национален фонд“.
Благодаря, господин Проданов. Уважаеми колеги, във връзка с направеното процедурно предложение поставям на гласуване предложението за допуск до залата на заместник-министър Людмила Петкова и госпожа Детелина Караенева, директор на дирекция „Национален фонд“. Гласували 174 народни представители: за 163, против 11, въздържали се няма. Предложението е прието. Моля, квесторите да поканят заместник-министър Людмила Петкова и госпожа Караенева в залата. Господин Проданов, заповядайте за представяне на доклада.
Благодаря Ви. Колеги, представям Ви: „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Първото изменение и потвърждаване на Споразумението за финансов принос между Европейския съюз и Република България по отношение на Раздел „Държава членка" по Програма InvestEU, подписано на 18 май 2026 г., № 52-602-02-4, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2026 г. На заседание, проведено на 11 юни 2026 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите – Людмила Петкова, заместник-министър на финансите, и Детелина Караенева, директор на дирекция „Национален фонд“. В своето изложение госпожа Петкова посочи, че Народното събрание е ратифицирало със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България (Обн. ДВ, бр. 4 от 2023 г., в сила от 13.01.2023 г.) Споразумението за финансов принос между Република България и Европейския съюз по отношение на Раздел „Държава членка“ по програма InvestEU. Първото изменение и потвърждаване на Споразумението за финансов принос между Европейския съюз и Република България по отношение на Раздел „Държава членка“ по Програма InvestEU, подписано на 18 май 2026 г. (Първото изменение, Изменението), е изготвено в съответствие с чл. 10 от Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета от 24 март 2021 г. за създаване на програмата InvestEU и за изменение на Регламент (ЕС) 2015/1017 (OB L 107/ 30 от 26 март 2021 г.) (Регламента за InvestEU), одобрено е като основа за водене на преговори с Решение № 330 на Министерския съвет от 2026 г. и е подписано на 18 май 2026 г. с електронни подписи от министъра на финансите за Република България и от представителя за Европейската комисия директор Мейв Руте за Европейския съюз на английски език в един електронен екземпляр и за двете страни. С Изменението се извършва следното: - изменят се, допълват се и се прецизират действащите разпоредби; - потвърждават се поетите ангажименти; - редактират се разпоредбите във връзка с актуалното състояние на действащите към момента на подписване на изменението правни актове на Европейския съюз (ЕС); - увеличава се финансовият ресурс до 246 964 246 евро спрямо първоначално предоставения ресурс в размер на 150 000 000 евро като принос, произтичащ от Механизма за възстановяване и устойчивост. Това е отразено в общата стойност на плащанията и по-конкретно във финансовата разбивка, представена в клауза 5 „Размер на гаранцията от Европейския съюз (ЕС), внесена съгласно настоящото Споразумение за финансов принос“, и в разпределението на плащането за провизиране на приноса по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост за 2027 г. с партньор по изпълнението Европейският инвестиционен фонд, както е посочено в Приложение № 1 към Споразумението; - потвърждава се решението за пълно провизиране чрез Гаранцията от ЕС на предоставените за управление средства за България от фондовете при споделено управление съгласно Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (OB L 231/ 159 от 30 юни 2021 г.), включително и увеличените средства, които са предоставени по линия на Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (OB L 57/17 от 18 февруари 2021 г.); - предвижда се, на основание чл. 15.1 договорените изменения да влязат в сила след подписване от двете страни на документа и след приключване на други процедури, ако това се изисква от закона; - предвижда се, на основание чл. 19, правото на компетентната юрисдикция за решаване на спорове по изпълнението му, включително относно законността, валидността и тълкуването, да бъде предоставено на Съда на Европейския съюз в съответствие с чл. 272 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и в случай на необходимост да бъде приложено правото на трета страна – Люксембург. Очакваните последици и ползи от ратифицирането със закон на Първото изменение са свързани с: - увеличаване на финансовия пакет, предоставен на партньора по изпълнението Европейския инвестиционен фонд за реализиране на специфичните финансови продукти; - отпадане на приложенията за специфичните финансови продукти с партньор по изпълнението Европейския инвестиционен фонд предвид изпълнението им в рамките на Раздел „ЕС“, посочен в чл. 9, параграф 1, буква а) от Регламента за InvestEU, като характеристиките им са отразени в гаранционното споразумение на Европейската комисия с Европейския инвестиционен фонд, сключено съгласно чл. 17 от Регламента за InvestEU; - въвеждане на възможността за преразпределение на финансов ресурс от общата стойност на приноса за България, предоставен по линия на фондовете при споделено управление към финансовия принос, предоставен по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост. С така подписаното Първо изменение не се предвижда да възникнат финансови ангажименти за Република България, тъй като предоставянето на финансов принос за провизиране на гаранцията от ЕС се осигурява от ресурсите, договорени за Република България от фондовете при споделено управление, както и от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. На основание чл. 85, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България подписаното Първо изменение подлежи на ратифициране от Народното събрание със закон. В дебата взе участие народният представител Константин Проданов. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 21 гласа „за“; без „против“ и 1 глас „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Първото изменение и потвърждаване на Споразумението за финансов принос между Европейския съюз и Република България по отношение на Раздел „Държава членка“ по Програма InvestEU, подписано на 18 май 2026 г., № 52-602-02-4, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2026 г.“. Това е. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, уважаеми господин Проданов. Давам думата на заместник-министър Петкова за представяне на становището на вносителя по така представения законопроект.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предвид, че с доклада на Комисията по бюджет и финанси беше представена много подробна информация както по Споразумението за финансов принос, така и за първото изменение, ще представя на Вашето внимание само допълнителна информация. Всъщност, както беше отбелязано, финансирането е изцяло осигурено по средствата по Плана за възстановяване и устойчивост и няма необходимост от допълнителен ресурс от държавния бюджет. Първоначалният фиш с дебитните ноти е бил съответно 15 милиона за 2023 г., 15 милиона за 2024 г., 25 милиона за 2025 г., 35 милиона за 2026 г. и 60 милиона за 2027 г., общо 150 милиона евро. С увеличението на 246,9 милиона евро се променя последната дебитна нота за 2027 г. Всъщност Европейският инвестиционен фонд е сключил споразумение с четири български банки. Средствата се предоставят за нисколихвени кредити, които са по проекти, свързани със зелени инвестиции – ВЕИ, както и се предоставят на малки и средни предприятия. Благодаря.
Благодаря Ви, заместник-министър Петкова. Уважаеми колеги, откривам разискванията по Законопроекта. Има ли желаещи за изказвания? Не виждам такива, поради което закривам разискванията и ще пристъпим към гласуване. Давам възможност на колегите да се присъединят към залата. Уважаеми госпожи и господа народни представители, подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Първото изменение и потвърждаване на Споразумението за финансов принос между Европейския съюз и Република България по отношение на Раздел „Държава членка“ по Програма InvestEU, подписано на 18 май 2026 г., с регистрационен номер в Народното събрание 52-602-02-4. Гласували 190 народни представители: за 179, против 11, въздържали се няма. Предложението е прието. Господин Проданов – за процедурно предложение.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 76, ал. 2 от ПОДНС предлагам така приетият на първо гласуване законопроект, чието име ще позволите да не изчитам, да бъде приет и на второ гласуване в днешното пленарно заседание.
Благодаря Ви, господин Проданов. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за разглеждане и приемане на второ гласуване на посочения законопроект в днешното пленарно заседание. Гласували 190 народни представители: за 179, против 11, въздържали се няма. Предложението е прието. Господин Проданов, моля за представяне на Законопроекта в цялост.
Благодаря. „ЗАКОН за ратифициране на Първо изменение и потвърждаване на Споразумението за финансов принос между Европейския съюз и Република България по отношение на Раздел „Държава членка“ по Програма InvestEU Член единствен. Ратифицира Първото изменение и потвърждаване на Споразумението за финансов принос между Европейския съюз и Република България по отношение на Раздел „Държава членка“ по Програма InvestEU, подписано на 18 май 2026 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Това е.
Благодаря Ви, уважаеми господин Проданов. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представения законопроект. Не виждам желаещи за изказвания. Закривам разискванията и преминаваме към второ гласуване на Законопроекта. Подлагам на второ гласуване наименованието на Законопроекта, член единствен, наименование „Заключителна разпоредба“ и параграф единствен. Гласували 188 народни представители: за 177, против 11, въздържали се няма. Предложението е прието, с което приехме Закона за ратифициране на Първо изменение и потвърждаване на Споразумението за финансов принос между Европейския съюз и Република България по отношение на Раздел „Държава членка“ по Програма InvestEU. Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ. Внесен е от Министерския съвет на 9 юни тази година. Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси за представяне на доклада по Законопроекта.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо, моля на основание чл. 43, ал. 2 от ПОДНС да бъдат допуснати в залата представителят на Министерството на финансите: госпожа Надя Даскалова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“, и представителите на Българската народна банка: госпожа Нели Драгинова – директор на дирекция „Правна“, госпожа Мирослава Димова – директор на дирекция „Надзорно-правна дейност“, и госпожа Радостина Божурин – началник на отдел в същата дирекция.
Благодаря Ви, господин Проданов. (Уточнения между председателя Михаела Доцова и докладчика Константин Проданов.) Уважаеми колеги, давам думата на господин Проданов за допълнение.
Да, извинявам се. Моля Ви да гласуваме отново на основание чл. 43, ал. 2 да бъде допусната и госпожа Людмила Петкова – заместник-министър на финансите. Погрешно допуснах, че след като веднъж сме я допуснали, няма нужда втори път, но се оказа, че е необходимо и по втората точка. Така че моля тя да бъде включена в кръга на лицата, които допускаме в залата.
Благодаря Ви, господин Проданов, за уточнението. По втората точка ще подложа на гласуване изброените от господин Проданов лица. Гласували 170 народни представители: за 162, против 8, въздържали се няма. Предложението е прието. Моля, колегите да осигурят допуск до залата на току-що гласуваните лица. Господин Проданов, заповядайте за представяне на доклада.
Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 52-602-01-13, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2026 г. На извънредно заседание, проведено на 16 юни 2026 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: господин Методи Методиев – заместник-министър на финансите, и госпожа Надя Даскалова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“. Законопроектът беше представен от господин Методиев, който посочи, че с него се въвеждат разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1619 за изменение на Директива 2013/36/ЕС по отношение на надзорните правомощия, санкциите, клоновете от трети държави и рисковете от екологичен, социален и управленски характер, както и на Директива (ЕС) 2024/2994 по отношение на третирането на рисковете от експозиции към централни контрагенти при сделките с деривати. Основните моменти в Законопроекта са: 1. Допълване на изискванията за независимост на служителите и членовете на Управителния съвет на Българската народна банка, в качеството ѝ на компетентен орган за банков надзор, както и на регламентацията за извършване на оценки за надеждност и пригодност на членовете на ръководните органи и на лицата, заемащи ключови позиции в банките. Съгласно Директивата нито един член на управителния орган на компетентен орган, с изключение на управителя, назначен след 11 януари 2026 г., не остава на длъжност повече от 14 години. 2. Въвеждане на хармонизирани изисквания за уведомяване и надзорни правомощия по отношение на пруденциално значимите трансакции, извършвани от банките и холдингите по чл. 35а от Закона за кредитните институции. Това са: придобиване и прехвърляне на съществени дялови участия, съществени прехвърляния на активи и пасиви и преобразувания. 3. Доразвиване на националния режим за лицензиране и осъществяване на дейност от клонове на банки от трети държави, включително надзорните правомощия на Българската народна банка за осигуряване спазването на приложимите пруденциални изисквания, а именно: - допълнени са условията за издаване на лиценз на клон от трета държава, както и основанията за отказ от издаване на лиценз и за отнемането на лиценз; - предвижда се задължение за БНБ след получаване на заявление за издаване на лиценз да извърши класификация на клона в една от категориите, съобразени с риска, който клонът представлява за финансовата стабилност и целостта на пазара. Изчерпателно са регламентирани минималните регулаторни изисквания, на които трябва да отговарят клоновете от трети държави, като изисквания за минимален гаранционен капитал, за ликвидност, за вътрешно управление и управление на риска. Предвижда се вписване в регистър на активите и пасивите, регистрирани от клон от трета държава; - въведено е изискване БНБ да оценява дали клонове от трети държави имат системно значение, като са описани конкретни критерии за преценка и се урежда правомощието на БНБ да изиска клон от трета държава да подаде заявление за издаване на лиценз за кредитна институция, при определени нормативно установени условия; - с оглед спазването от страна на клоновете от трети държави на изискванията към дейността им, както и на задълженията им за предоставяне на Българската народна банка на регулаторна и финансова информация в конкретно определени срокове, при необходимост БНБ може да прилага надзорни мерки за гарантиране или възстановяване на спазването на тези изисквания; - въвежда се възможност БНБ да налага периодична парична санкция като мярка за принудително изпълнение, която се състои в заплащане на парична сума за всеки ден на неизпълнение на законовите задължения или на решения на надзорния орган, докато продължава неизпълнението. 4. Доколкото измененията в Директива 2013/36/ЕС са приложими и по отношение на инвестиционните посредници с по-сложна и рискова дейност, се предлагат съответните изменения и допълнения в Закона за пазарите на финансови инструменти. 5. В съответствие с измененията, произтичащи от Директива (ЕС) 2024/2994, се предлагат изменения в Закона за кредитните институции, които определят единен набор от правила за управление на риска от контрагента при сключваните от пазарните участници сделки с деривати, на които лицензиран или признат централен контрагент по реда на Регламента за централните контрагенти е извършил клиринг. За регулаторни цели и с оглед на нормативната съгласуваност се премахват ограниченията, свързани с риска от контрагента, само когато контрагентите използват централен контрагент, лицензиран или признат по реда на Регламента. 6. Със Законопроекта се адресират и идентифицирани от Европейската комисия технически несъответствия при транспониране на европейското законодателство, поради което са предложени съответните прецизирания в Закона за кредитните институции, Кодекса за застраховането и Закона за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити. 7. С оглед присъединяването на Република България към еврозоната се предлагат изменения в Закона за банковата несъстоятелност и Закона за гарантиране на влоговете в банките, свързани с разпределението на правомощията на Европейската централна банка и Българската народна банка във връзка с осъществявания от тях пруденциален надзор. В отговор на поставените от народните представители въпроси относно защо от ограничението за 14 години мандат е изключен управителят на БНБ; защо в чл. 6в, ал. 7 от Законопроекта няма таван на обезщетенията и как е гарантирано, че няма да има прекомерност на възнагражденията и дали има текстове, които не са свързани с транспонирането на Директива 2024/1619, представителите на БНБ и на Министерството на финансите посочиха, че мандатът на управителя на БНБ е уреден в Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка и че Управителният съвет ще вземе решение относно какъв да бъде размерът на обезщетенията, тъй като БНБ е независим орган със самостоятелен бюджет. Освен това, Законопроектът не само транспонира разпоредбите на Директива 2024/1619, но и на Директива 2024/2994, както и се съдържат технически поправки в резултат на проведените съвместни с Европейска комисия прегледи за съответствие на българското законодателство с европейското. При проведеното гласуване се получиха следните резултати: „за“ –18 гласа, „против“ – 1 глас, без гласове „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 52-602-01-13, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2026 г.“ Благодаря.
Благодаря Ви, господин Проданов. Давам думата на заместник-министър Петкова за представяне на становището на вносителя. Уважаеми колеги, докато чакаме заместник-министър Петкова, едно съобщение: Да поздравим днес специално нашите гости – студенти от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. (Ръкопляскания.) Те са в Народното събрание по покана на народния представител Владимир Раков. Добре дошли и успехи, уважаеми студенти! Заповядайте, госпожо Петкова.
Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предвид че в доклада на Комисията по бюджет и финанси беше представена подробна информация относно двете европейски директиви, които се въвеждат със Законопроекта, ще представя на Вашето внимание допълнителна информация. Всъщност се въвеждат две европейски директиви, които са: Директива 2024/1619 и Директива 2024/2994. Основните изменения в Директивата 2024/1619 са, че се доразвива националният режим за лицензиране и осъществяване на дейност на клонове на банки от трети държави. Другата съществена промяна е свързана – така Директивата налага ограничение, всъщност подуправител или друг член на управителния орган на БНБ да не може да заема подобна длъжност повече от 14 години, като това изключение не се отнася за управителя на Банката. И третото съществено изменение с тази директива е въвеждането на така наречените периодични санкции. С Директивата се въвежда възможност БНБ да налага периодична парична санкция като мярка за принудително изпълнение, която се състои от заплащане на парична сума за всеки ден на неизпълнение на законовите задължения, или на решение на надзорния орган, докато продължава неизпълнението. Мярката може да се наложи както на банка и финансов холдинг със смесена дейност, така и на членове на техните управителни и контролни органи, лицата от висшия ръководен персонал и тези, заемащи ключови позиции служители, чиято професионална дейност има съществено въздействие върху рисковия им профил, или на други лица, отговорни за неизпълнението. Всъщност едната директива, както казах – тази 2024/1619, трябваше да бъде въведена в националното законодателство до 10 януари 2026 г. Тъй като не е въведена в срок, е получено официално уведомително писмо от Европейската комисия за стартиране на процедура на нарушение срещу България, за неуведомяване в срок на мерките за пълно транспониране на Директивата. Благодаря.
Благодаря Ви, заместник-министър Петкова. Уважаеми колеги, откривам разискванията по Законопроекта. Има ли желаещи за изказване? Не виждам. Уважаеми госпожи и господа народни представители, поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции с регистрационен номер в Народното събрание, № 52-602-01-13, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2026 г. Гласували 175 народни представители: за 167, против 8, въздържали се няма. Законопроектът е приет на първо гласуване. Уважаеми колеги, заседанието продължава в 11,00 часа с редовния парламентарен… Момент!
Процедура!
Извинявайте, колеги, има искане за процедура. Господин Проданов, заповядайте за процедура.
Уважаеми колеги, правя следното процедурно предложение: на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за писмени предложения по така приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 52-602-01-13, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2026 г., да бъде намален на пет дни. Благодаря.
Благодаря, господин Проданов. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване току-що направеното процедурно предложение, срокът за предложения между гласуванията на току-що приетия на първо гласуване законопроект, да бъде пет дни. Гласували 165 народни представители: за 160, против 4, въздържал се 1. Предложението е прието. Пленарното заседание продължава в 11,00 ч. с редовния парламентарен контрол. (След почивката.)
Уважаеми народни представители, възобновявам заседанието. Преминаваме към последната точка от дневния ред за тази седмица: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Първо, ще Ви изчета получените писмени отговори на въпроси и питания за периода от 12 юни до 18 юни 2026 г. Писмени отговори от: – министър Георги Вълчев на въпрос от народния представител Елисавета Белобрадова; и на три въпроса от народния представител Стела Николова; – министър Георги Пеев на въпрос от народния представител Стела Николова; – заместник министър-председателя и министър Гълъб Донев на три въпроса от народния представител Димитър Найденов; – министър Димитър Стоянов на въпрос от народния представител Стела Николова; и на въпрос от народния представител Цончо Ганев; – министър Евтим Милошев на въпрос от народния представител Александра Стеркова; на четири въпроса от народния представител Свилен Трифонов; и на въпрос от народния представител Стела Николова; – министър Ива Петрова на въпрос от народния представител Радослав Рибарски; – министър Иван Василев на въпрос от народния представител Божидар Божанов; – министър Иван Демерджиев на въпрос от народния представител Божидар Божанов; и на въпрос от народните представители Калин Стоянов и Хамид Хамид; – министър Иван Шишков на три въпроса от народния представител Богомил Петков; на три въпроса от народния представител Георги Николаев Георгиев; на въпрос от народните представители Десислава Костова и Радослав Вълчев; на въпрос от народния представител Катя Панева; на въпрос от народния представител Коста Стоянов; на въпрос от народния представител Красен Кръстев; на четири въпроса от народния представител Мирослав Иванов; на четири въпроса от народния представител Свилен Трифонов; на четири въпроса от народния представител Стела Николова; и на въпрос от народния представител Йордан Терзийски; – министър Катя Ивкова на въпрос от народните представители Александър Симидчиев и Мартин Димитров; и на въпрос от народния представител Катя Панева; – министър Наталия Ефремова на въпрос от народния представител Елисавета Белобрадова; на въпрос от народния представител Любен Иванов; – министър Пламен Абровски на въпрос от народния представител Георги Николаев Георгиев; на въпрос от народния представител Свилен Трифонов; и на въпрос от народните представители Халил Летифов, Шендоан Халит и Атидже Алиева-Вели; на въпрос от народния представител Коста Стоянов; – министър Росица Карамфилова-Благова на въпрос от народния представител Свилен Трифонов. Това са писмените отговори. Преминаваме към парламентарния контрол. Първи ще отговаря министърът на земеделието…
Господин Председател, декларация от името на парламентарна група.
Декларация от парламентарната група? Заповядайте.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Декларация от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“. В два поредни дни Комисията по правни въпроси разглежда и гласува на второ четене Общия законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. В обсъждането участваха министърът на правосъдието, представители на върховните съдилища, административните ръководители на апелативни съдилища, изпълняващият функциите главен прокурор, ръководители на Инспектората, представители на Висшия съдебен съвет, Националния институт на правосъдието, Висшия адвокатски съвет, съсловни и правни организации. По Законопроекта бяха направени десетки предложения от народни представители, като основната цел бе да се въведат качествено нови механизми, критерии и процедури за избора на парламентарната квота на ВСС и да се подобри организацията, прозрачността и отчетността в избора на професионалната квота. Може да кажем, че след двете заседания на Комисията тази цел не бе постигната на този етап, може би поради многобройните дебати по други текстове от Законопроекта, както и умората на голяма част от народните представители, в продължилото над осем часа заседание в сряда и над пет часа в четвъртък. За съжаление, огромната част от разумните предложения на опозицията бяха отхвърлени без почти никакви разисквания, като основният довод беше, че срещат неодобрение сред професионалните среди на съдиите и прокурорите. Така изцяло бяха отхвърлени предложенията за трансформиране на парламентарната, по-скоро политическа, квота в обществена и възможността най значимите и многочислени професионални и съсловни организации в страната да направят своите номинации за достойни и авторитетни юристи. Не бе приета идеята за записване на поне част от критериите за избора на кандидатите на законово ниво, които след това да бъдат доразвити в правилата и критериите, които Народното събрание трябва да приеме. Не се приеха и предложенията за гласуване на магистратите по апелативни райони – общо пет на брой, за избора на професионалната квота, а се наложи изцяло мнението на съдии и прокурори, участващи в разискванията, и една подписка, която всички Вие сте получили от над 740 съдии, при общ брой на съдиите 2500, за гласуване по окръжни райони – 28 на брой, като така е силно застрашена тайната на вота, доколкото има съдебни райони с по 25 до 31 съдии и 15 – 20 прокурори, които трябва да сформират отделни секции. Извинявайте, но това е входът на един жилищен блок, който ще гласува в една секция. В райони като Силистра, Видин, Добрич, Търговище, Разград, Смолян, Пазарджик, Враца са секции от под 25 – 50 души, на практика, няма да има никакви гаранции за тайната на вота, което води до директна опасност за създаване на предпоставки за контролиран вот. Ако към това добавим приетия текст в Закона, че правилата за избора на професионалната квота ще бъдат приети от двете колегии на сегашния състав на Висшия съдебен съвет, което включва: броя, образуването и избора на състава на секционните комисии, вида и броя на бюлетините, организацията на изборния ден и приключването му, видеонаблюдението и отчитането на резултатите, включително към Централната изборна комисия, както и оповестяването на крайните резултати, то положението става наистина притеснително. Повтарям, от този състав на ВСС, с три години и половина изтекъл мандат, който обича да тълкува Закона, а не да го прилага. От парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ предложихме да се създаде работна група от народни представители в Комисията, и от представители на върховните съдилища и прокуратурата, която да изготви текстове, които поне да поставят рамката на основните и най-важните правила, и същите да се приемат след това по предложение на Правната комисия в доклада за второ гласуване, който ще Ви бъде представен. Дадена бе почивка, но след това предложението не се прие. Така се създава реална предпоставка този състав на Висшия съдебен съвет да определи правила, които да улеснят запазването на статуквото в съдебната власт, като се възпроизведат същите порочни модели, които от две десетилетия поне осигуряват избора на удобни и послушни спрямо водещите политици магистрати в съставите на различните висши съдебни съвети. Добре е да осъзнаем, че се намираме в извънредна ситуация, в която очевидно са изградени и действат успешно паралелни мрежи на тайно правосъдие, което се е толерирало дълги години от поне два различни състава на Висшия съдебен съвет, и особено от този му състав. И Вие, обръщам се към колегите от „Прогресивна България“, и ние – от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“, в крайна сметка сме избрани от хората с обещанията и мисията да променим това скандално положение, и да осигурим независимост на съда и върховенство на правото чрез избор на качествено нов и независим състав на ВСС, който пък да проведе след това по качествено различен и обществено приемлив начин изборите за нов главен прокурор и председател на Върховния административен съд. Все още може да го направим заедно, за да имаме и нужното мнозинство после от 160 гласа да изберем тези хора, ако обаче всички ние поемем ангажимента – да се отърсим от външните влияния и натиска и да застанем със собствената си чест и отговорност зад своите предложения, не зад тези, които някой ни е написал да внесем в комисиите или залата, а зад своите предложения, но да приемете, колеги от „Прогресивна България“ и тези от опозицията, които работят точно в тази посока, и в неформални разговори с Вас, Вие сте казвали, че те са добри. Време има, защото има поне седмица до пленарното заседание, в което ще гледаме Закона. Нужна е обаче политическа воля и съзнание за решаващия момент, в който да направим това, защото първата крачка е най важната и тя определя всички следващи. Ако сбъркаме тук, ще се спънем в крайната си цел и няма да постигнем нужния резултат. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Величков. Преминаваме към парламентарния контрол. Първи ще отговаря министърът на земеделието и храните Пламен Абровски на въпрос от народния представител Любен Иванов относно етап на изпълнение на проекта за ремонт на язовир „Рабиша“ и принадлежащите му пълнещи деривации. Заповядайте, господин Иванов.
Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Язовир „Рабиша“ е един от най-значимите язовири в Северозападна България, който осигурява напояването на стотици площи земеделска земя. Нееднократно от трибуната на Народното събрание съм предупреждавал за лошото състояние на входящата му деривация и след поредица въпроси през 2025 г. бяха отпуснати около четири милиона за ремонт на входящата деривация. Състоянието в момента е много лошо, тъй като едновременно с този проект, върви ремонтът на изходящата деривация. Изходящата деривация ще осигури напояването на площите, но може да направи положението още по-лошо за самия язовир, чието ниво е в критично състояние и създава предпоставки за унищожаване на екосистемата. В тази връзка няма публична информация докъде е стигнал етапът на ремонта на входящата деривация. Моят въпрос към Вас е: на какъв етап се намира проектът за ремонт на входящата деривация на язовир „Рабиша“ и прилежащите му изравнители и кога ще бъде приключен. Достатъчен ли е финансовият ресурс за цялостното изпълнение на проекта?
Заповядайте, господин Министър, да отговорите на въпроса.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, язовир „Рабиша“ е публична държавна собственост, включен в Списъка на комплексните и значими язовири, съгласно Приложение №1 към Закона за водите, като правата за управление на язовира и съоръженията към него са предоставени на Министерството на земеделието и храните. Във връзка с множество постъпили в Министерството сигнали от областния управител на област Видин за влошеното качество на водата за питейно-битови нужди в каптиран извор „Рабиша“, вследствие на повишаване нивото на водата в довеждащия канал „Обединена деривация“, който захранва с вода язовир „Рабиша“, е изготвен работен проект. Проектът се отнася за обект язовир „Рабиша“, свързан с ремонт на Вибдолската пълнеща деривация, ремонт на изравнител „Раяновци“, ремонт на Ошанската пълнеща деривация и ремонт на Арчарската пълнеща деривация, община Белоградчик и община Макреш, област Видин. Изпълнението на Проекта се предвижда да бъде осъществено в два етапа, както следва: първи етап – „Ремонт на Вибдолска пълнеща деривация, ремонт на Арчарска пълнеща деривация“; втори етап – „Ремонт на Ошанска пълнеща деривация и ремонт на Обединена деривация“. За изпълнението на първия етап с Решение от 28 август 2025 г. на министъра на земеделието и храните е открита процедура за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание с предмет „Извършване на ремонтно-възстановителни работи на обект язовир „Рабиша“, ремонт на Вибдолска пълнеща деривация и ремонт на Арчарска пълнеща деривация, община Белоградчик и община Макреш, област Видин“. С Решение от 16 октомври 2025 г. на министъра на земеделието и храните е определен изпълнител на обществената поръчка. Срещу това решение е подадена жалба от един от участниците в процедурата на 28 октомври 2025 г., като е образувано производство по преписка № КЗК-949/2025. Жалбата е оставена без уважение от Комисията за защита на конкуренцията с Решение № 1208 от 18 декември 2025 г. Срещу постановеното от КЗК решение е подадена жалба, в резултат на което е образувано Административно дело № 716 от 2026 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение. С Решение № 3991, от 8 април 2026 г., ВАС оставя в сила решението, постановено от Комисията за защита на конкуренцията. Решението е окончателно. Избраният изпълнител е представил всички необходими документи за сключване на договор и предстои сключването му. Заложените средства в Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. са предвидени за изпълнението на първия етап от обекта – „Ремонт на Вибдолска пълнеща деривация и ремонт на Арчарска пълнеща деривация“. По бюджета на Министерството на земеделието и храните не са осигурени финансови средства за изпълнение на втория етап, включващ „Ремонт на Ошанска пълнеща деривация и ремонт на Обединена деривация“. Необходимите средства за изпълнение на втория етап са предложени за включване в Проектобюджета за 2026 г. и в Актуализираната бюджетна прогноза за периода 2027 – 2028 г. на Министерството на земеделието и храните. Благодаря за вниманието.
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Иванов, имате право на реплика. Заповядайте – имате думата. (Реплика от народния представител Любен Иванов.) Отказвате се. Благодаря Ви. Следващият въпрос е от народния представител Петър Петров относно експлоатационното състояние на язовир „Огоста“ с оглед нуждата от ремонт. Господин Петров, имате думата.
Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, господа министри! Уважаеми господин Абровски, като взехте поста министър на земеделието, получихте две наследства. Едното е неремонтираният язовир „Огоста“. Неремонтиран е заради безстопанственост по отношение на неговата инфраструктура в продължение на десетилетия. Второто наследство е въпросът, който задавам към всеки един министър на земеделието, който се явява стопанин на този язовир, и въпрос, който е свързан с липсата на ремонт, а същевременно и с необходимостта, продиктувана от състоянието на неговата инфраструктура и съоръжения. Язовир „Огоста“ е включен в списъка на комплексните и значими язовири по Приложение №1 от Закона за водите и предоставен за управление на Министерството на земеделието и храните. Същият, със заповед на министъра на земеделието, е преотстъпен за ползване от „Напоителни системи“ ЕАД. С Постановление № 181 от 2009 г., с което съм сигурен, че сте запознат, язовир „Огоста“ е определен за стратегически обект от значение за националната сигурност. Проблемът е, че съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1д от ЗУТ, язовирът е определен като съоръжение от първа категория и забележете, е включен в Списъка на потенциално опасните язовири. Прогнозните заливаеми зони включват до 21 населени места – 12 в област Монтана и девет в област Враца. То е хидротехническо съоръжение първи клас. Но поради недовършената корекция на река Огоста след язовира, с Решение на Експертен технически съвет на Министерството на земеделието и храните от 25 септември 2013 г., е въведено ограничение в котата на завиряване до 400 милиона кубични метра. Към настоящия момент водите му се използват основно за производство на електроенергия и промишлено водоснабдяване. Изпускателят обаче на язовира не е вдиган от 2014 г. насам. По мой сигнал до прокуратурата бе образувано и досъдебно производство № 22 от 2024 г. по описа на Окръжна прокуратура –Монтана, за неполагането на достатъчно грижи за стопанисването на съоръженията на язовира, а именно заради закупени от „Напоителни системи“ ЕАД, клон Мизия, два тона и половина негодно за целта хидравлично масло. Но въпреки че не е установено защо не е била извършена смяната в изпускателя, досъдебното производство е било прекратено, без обаче Министерството на земеделието и храните да го обжалва. И въпреки че от 2022 г. е последната проверка за тази безстопанственост и въпреки че е налице невъзможност за вдигане и пускане на основния хидравличен изпускател, все още Министерството на земеделието и храните не е потърсило вече четири години отговорност за тази безстопанственост. Затова въпросът ми към Вас е: какво е сегашното експлоатационно състояние на съоръженията на язовир „Огоста“ и съобразно него какви мерки ще предприемете за извършването на необходимия и спешен ремонт? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петров. Господин Министър, заповядайте да отговорите.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, както казахте, язовир „Огоста“ е комплексен и значим язовир, публична държавна собственост, който е предоставен за управление на Министерството на земеделието и храните. С Постановление № 181 от 2009 г. на Министерския съвет язовир „Огоста“ е определен за стратегически обект от значение за националната сигурност и за част от нейната критична инфраструктура на Република България. В съответствие с чл. 141б, ал. 1 от Закона за водите язовир „Огоста“ е класифициран с първа висока степен на потенциална опасност. С Решение № 495 на Министерския съвет от 2018 г. за одобряване на списък на язовирните стени и съоръженията към тях, на които трябва да се извърши основен ремонт и реконструкция, допълнено с Решение № 698 от 2018 г. на „Държавна консолидационна кампания“ ЕАД – София, се възлагат ремонтите и реконструкцията на язовири – държавна и общинска собственост. Във връзка с това е увеличен капиталът на търговското дружество с 500 млн. лв. от бюджета на Министерството на икономиката. С Решение № 323 от 2026 г. на Министерския съвет се изменя Списъкът от Решение № 495, допълнен с Решение № 698. Съгласно доклада на министъра на икономиката и индустрията към Решение № 323 на язовирите, които са предоставени за управление на Министерството на земеделието и храните, цитирам, „не са предприемани никакви действия за ремонт и реконструкция“, край на цитата, и същите са предложени за отпадане с мотива, отново цитирам, „от 2018 г. досега по тези язовири не са предприети каквито и да било мерки или реални строително-монтажни работи за тяхното възстановяване“, край на цитата. Министерството на земеделието и храните не е имало основания да предвиди финансов ресурс за извършване на ремонтни дейности на язовир „Огоста“, тъй като е решено тези дейности да се възлагат и изпълняват от ДКК. Относно техническото и експлоатационното състояние на язовир „Огоста“ се извършват регулярни проверки от контролните органи за готовността за безопасна експлоатация на язовира и контрол за техническото му състояние, в това число от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, от междуведомствени комисии, назначени от областния управител, със заповед на собственика от оператора, два пъти годишно, и от Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Последните извършени проверки са на 7 октомври 2025 г. от комисия, назначена от областния управител на област Монтана, и на 28 октомври 2025 г. от представители на Главната дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ към Държавната агенция за метеорологичен и технически надзор. На 15 април 2026 г. е извършен технически преглед на язовир „Огоста“ от оператора „Напоителни системи“ ЕАД. Съгласно констатациите от всички извършени проверки, язовир „Огоста“ е в неизправно, частично работоспособно състояние и може да се експлоатира при спазване на максимална кота на завиряване, а именно оперативното водно ниво трябва да бъде до 193 метра, съответстващи на обем от 400 милиона кубични метра, при общ обем от 506 милиона кубични метра. Комисиите констатират, че основният изпускател може да изпълнява предназначението си, като се потвърждават дефектирали участъци в стеблото на хидравличния цилиндър. Поради специфичния характер на ремонтните дейности по основния изпускател на язовир „Огоста“, през 2025 г. Министерството на земеделието и храните е възложило изготвяне на техническа спецификация за провеждане на обществена поръчка с предмет „Изработване на работен проект за ремонт на работен затвор на основен изпускател на язовир „Огоста“. Проведени са пазарни консултации по смисъла на чл. 44 от Закона за обществените поръчки за определяне на прогнозна стойност при възлагане на обществената поръчка. На 19 март 2026 г. е публикувана покана в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“, като в определения краен срок за подаване на оферти – 15 работни дни от датата на публикуване на поканата, не е получена нито една индикативна ценова оферта. Към настоящия момент, с цел осигуряване на сигурността и провеждане в изправно работоспособно състояние на язовир „Огоста“, са предприети действия за изготвянето на техническо задание за осъществяване на обществена поръчка за изготвяне на работен проект за основен ремонт на язовир „Огоста“. Като обект от стратегическо значение за националната сигурност и част от критичната инфраструктура на страната, привеждането в изправно състояние на язовир „Огоста“ е приоритет на Министерство на земеделието и храните. Благодаря за вниманието.
Благодаря, господин Министър. Господин Петров, имате възможност за реплика – заповядайте, имате думата.
Господин Министър, благодаря за отговора. Както казах, това е наследството, което сте получили. По никакъв начин не считам, че сте отговорен за това, което се е случило досега. Но тъй като посочихте някои интересни обстоятелства, а именно, че е установено с последната проверка неизправно и частично работно състояние на съоръженията на язовира, по-конкретно на изпускателя, държа да Ви посоча, че се съмнявам в това, което е написано – че той може да изпълнява предназначението си. Причината да не е вдиган и пускан от 2014 г. досега е, именно защото е ръждясал и ако бъде вдигнат, не е ясно дали след това ще може да бъде затворен и дали няма да се причинят наводнения с тези заливания, за които Ви говорих. Това е нещо изключително притеснително. Причината да няма нито една оферта на тази обществена поръчка за изготвяне на технически проект е, защото никой не разполага с капацитет в България да ремонтира хидравличния изпускател на язовир „Огоста“. И затова не сте получили нито една оферта. Молбата и призивът ми към Вас е, ако може, да потърсите чуждестранни фирми, които да могат да извършат подобен тежък, скъп и наистина сериозен и опасен дори в някаква степен ремонт на хидравличния изпускател. Следващият ми призив към Вас е наистина да потърсите отговорността на тези, които в продължение на много години не са, това са „Напоителни системи“ ЕАД, които не са сменяли хидравличното масло в изпускателя, на първо място, тоест налице е безстопанственост и тя е престъпна безстопанственост. И на следващо място, да ги питате защо са увредили Министерството, бюджета и публичните средства със закупените два тона и половина , оказва се, некачествено масло. На следващо място, да потърсите отговорност от Правния отдел на Министерството на земеделието и храните, което след като е получило постановлението за прекратяване от страна на Окръжна прокуратура – Монтана, не го е обжалвало. Поне според мен мотивите на прокурора са абсурдни, за да прекрати това прокурорско постановление. Вие сте юрист, надявам се, че прекрасно ще ме разберете какво се опитвам да Ви кажа. Аз ще Ви предоставя данните и наистина се надявам нещо да бъде свършено от страна на Министерството на земеделието и храните за безопасността на това съоръжение, защото, на първо място, то не става по-безопасно, то се амортизира поради тази безстопанственост, която е налице, и на второ място, аз се опасявам, че природата няма да чака работни проекти, срокове за обществените поръчки, покани и така нататък. Пълни са язовирите, включително и той, и се притесняваме. Точно юни 2023 г. имаше на два пъти огромни наводнения по поречието на река Огоста в Монтана – преди три години по това време. Нека да не оставяме на природата сама да вземе решение какво да се случи с инфраструктурата. Много Ви благодаря.
Благодаря Ви, господин Петров. Господин Министър, имате възможност за дуплика. Имате думата – заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Петров, както казах в своето изявление, язовир „Огоста“ е абсолютен приоритет на Министерството на земеделието, а още повече че той е в района, в който бях кандидат за народен представител. И аз съм много добре запознат със ситуацията, която е там. За съжаление обаче, както видяхте в моя отговор, наследството, което заварих, е планирано да бъде заварено, защото служебният кабинет, в един от последните си дни, си е позволил да извади от ДКК язовир „Огоста“ по отношение на ремонтите и да го хвърли в Министерството на земеделието без възможност да осигури каквато и да е възможност за финансиране за това нещо. Тоест тук налице имаме едно абсолютно съзнателно създадено условие и политически капан. И той – този капан, да не дава господ, ако стане голямо наводнение, на някой ще му се търси отговорност защо е постъпил по този начин, без да осигури финансиране. Това е едното. Второто, което е по отношение на обжалването, тъй като не сте били министър на земеделието, не знаете, но отказът да се обжалва или решението да се обжалва едно наказателно постановление е със санкцията на министъра, и аз Ви давам гаранция, че този, който е взел това решение, ще си понесе отговорността. Благодаря много. (Единични ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря Ви, господин Министър, и за участието Ви в днешния парламентарен контрол. Следващият въпрос е към министъра на младежта и спорта от народния представител Анна Бодакова относно предприети и предстоящи действия на Министерството на младежта и спорта във връзка с институционалната ситуация в българския шахмат, международното представителство на България и защитата на състезателните права на българските шахматисти. Заповядайте, имате думата.
Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, преди седмица едно от най-престижните международни издания за шах излезе със статия, в превод – „В българския шахмат е бъркотия“. Едва ли има човек в тази зала, който не е съгласен с това твърдение, особено през последната седмица. Действително през последните години българският шахмат е обект на продължаващи административни и институционални спорове, свързани с представителството на спорта на национално и международно равнище. Ситуацията засяга както дейността на спортните организации, така и възможността на българските състезатели да участват в международни състезания, да бъдат заявявани за първенства и олимпиади, да запазят своя състезателен статут и да планират професионалното си развитие. Към настоящия момент в публичното пространство се съдържа информация за наличие на различия между държавното лицензиране на Шахматната федерация в България и международното признаване на организацията, представляваща България пред Международната федерация по шахмат и Европейския шахматен съюз. Паралелно с това, български състезатели изразяват публично притеснения относно евентуални последици за участието на България в предстоящи международни състезания, включително шахматната олимпиада, както и евентуално отражение върху техните права, рейтинг, картотекиране и професионалните ангажименти. България има значителни традиции в шахмата, включително международни успехи на индивидуално и отборно ниво. През 2023 г. българският женски национален отбор стана европейски шампион, а български състезатели продължават да постигат високи резултати на международната сцена. В този контекст продължаващата административна несигурност създава риск не само за конкретни състезатели, но и за развитието на спорта като цяло. Въз основа на горепосоченото моят въпрос е следният: какви конкретни мерки е предприело Министерството на младежта и спорта до момента и какви действия предстои да предприеме за уреждане на институционалните отношения в българския шахмат, така че да бъде осигурено легитимното национално и международно представителство на България и да бъдат защитени състезателните права и възможността за участие на българските шахматисти в международни състезания?
Благодаря Ви. Господин Министър, заповядайте да отговорите.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Бодакова, благодаря Ви за въпроса. Той касае не само българския шахмат, но и много от другите ни спортове. През последните години наблюдаваме сериозни предизвикателства в редица спортни федерации – от разминаване между националния лиценз и международното призвание от съответните международни спортни организации до възможността да се обжалват решения за вписване на управителни съвети на федерации, които притежават национален лиценз. Това блокира работата на федерациите и пряко се отразява на българските спортисти, като възпрепятства тяхната възможност за участие на международни форуми. Изводът е ясен. Има спешна необходимост от промяна в Закона за физическото възпитание и спорта, защото във времето този закон е бил променян некачествено и без широко обществено обсъждане. Поради тази причина Министерството на младежта и спорта вече започна работа по подготовка на изменения в Закона за физическото възпитание и спорта. Предложенията на Министерството ще бъдат подложени на широко обществено обсъждане с академичната общност, спортни федерации, спортисти, депутати и други заинтересовани страни. Нашата цел е качествено законодателство и подобни кризи да не се повтарят нито в шахмата, нито в която и да е друга спортна федерация. Искам да Ви уверя, че Министерство на младежта и спорта следи с особено внимание развитието на ситуацията в българския шахмат, тъй като последствията пряко засягат български създатели, треньори, клубове и възможността на страната ни да бъде представена пълноценно на международната спортна сцена. Към настоящия момент единственият действащ спортен лиценз за вида спорт шахмат, издаден по реда на Закона за физическо възпитание и спорта, се притежава от Сдружение „Българска федерация по шахмат 2022“. Това обстоятелство беше потвърдено от последното произнасяне на Върховния административен съд на 16 юни 2026 г. Същевременно е налице различна ситуация по отношение на международното представителство, тъй като членството в Международната шахматна федерация FIDE и в Европейския шахматен съюз се осъществява чрез Българска спортна федерация по шахмат, която не притежава национален лиценз. Именно поради това през тази седмица по моя инициатива бяха проведени три работни срещи между ръководството и на двете организации – Българската федерация по шахмат 2022 и Българската спортна федерация по шахмат. В рамките на тези разговори беше постигнато съгласие за търсене на решение със съдействието и участието на FIDE. Министерството на младежта и спорта изпрати официално писмо до FIDE с отправена покана за излъчване на техен представител, който да се включи в работна група, както и с молба във връзка с предприетите действия по разрешаване на ситуацията в българския шахмат да бъде отложено заявеното от FIDE въвеждане на ограничение за участие на български състезатели и национални отбори в официални събития на FIDE и по този начин да бъде дадена възможност за участие в шахматната олимпиада 2026 г. Считам, че държавата следва да бъде посредник в този процес и вярваме, че FIDE ще оцени направените усилия по разрешаване на ситуацията от българската държава. Благодаря.
И аз Ви благодаря, господин Министър. Заповядайте за реплика.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! На първо място, искам да Ви поздравя за предприетите действия в ситуация, в която си давам ясна сметка, че е унаследена и е от много години насам. Имам няколко уточняващи въпроса във връзка със специфичното възможно съединяване на двете федерации по шахмат, а именно как тогава ще бъдат изчистени проблемите с лицензите, които към момента фигурират като тема на масата? И другият ми въпрос е: ще бъде ли осигурена със сигурност възможност на българските състезатели да се състезават в наближаващите олимпиади, конкурси, с оглед на проблемите с финансирането и продължаващия диалог между федерациите? Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Господин Министър, имате думата за дуплика.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Бодакова, ще започна от по-важното, което предполагам, че всички Ви вълнува тук, и цялата българска общественост, дали ще бъдат намерени средства за нашия национален отбор. По-важната тема, и аз споменах в отговора, е дали ще бъде отменено наказанието от FIDE за възпрепятстване на нашите национални отбори да представляват България под българския флаг. Затова именно споменах, че писмото е изпратено още вчера до Световната организация и разчитам на тяхното разбиране да отсрочат този срок. Що касае финансирането, мога да Ви уверя, че се търсят всякакви законови мерки да бъде осигурено финансирането и нашите състезатели да бъдат спокойни. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря Ви, господин Министър. Благодаря Ви за днешното участие в парламентарния контрол. Преминаваме към въпроси към министъра на образованието и науката Георги Вълчев. Първо има питане от народния представител Ангел Янчев относно политиката на Министерството на образованието и науката при определянето на изследователските висши училища и измененията в Постановление на Министерския съвет № 226 от 12 юли 2021 г. Господин Янчев, заповядайте, имате думата.
Благодаря, господин Председател. Господин Министър, Постановлението на Министерския съвет № 226 от 12 юли 2021 г. урежда критериите и условията за определяне на изследователските висши училища в Република България. Темата има изключително значение както за развитието на висшето образование и науката, така и за разпределението на значителен публичен и европейски финансов ресурс. През 2025 г. бяха приети изменения в Постановлението, с които критериите за придобиване на статут на изследователски университет бяха съществено изменени. Според представители на академичната общност и на Съвета на ректорите тези промени водят до силна концентрация на предимства в полза на ограничен брой висши училища и поставят под съмнение наличието на реална конкурентна среда. Впоследствие Съветът на ректорите оспори пред Върховния административен съд част от промените в нормативната уредба, а пред Комисията за защита от дискриминация бе образувано производство относно начина, по който е структурирана формулата за оценяване. Наред с това в публичното пространство възникнаха съмнения относно евентуален конфликт на интереси, свързан с обстоятелството, че лица, участвали в изработването и прилагането на критериите, са пряко свързани с висше училище, което е сред основните бенефициенти от тяхното приложение. Предвид изложеното: каква е политиката на ръководеното от Вас Министерство по отношение на действащите критерии за определяне на изследователските висши училища? Считате ли, че те гарантират реална конкурентност и равнопоставеност между университетите, и предвиждате ли промени в Постановление № 226 с оглед натрупаното напрежение и висящите производства пред Върховния административен съд и Комисията за защита от дискриминация?
Благодаря Ви, господин Янчев. Министър Вълчев, заповядайте да отговорите.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Янчев, политиката на Министерството на образованието и науката по отношение на критериите за определяне на изследователските висши училища е насочена към стимулиране на качеството на научната дейност, международната видимост на българската наука, научната продукция и връзката между образованието, науката и иновациите. В този смисъл действащата уредба по ПМС № 226 е инструмент за насърчаване на конкурентоспособността и научноизследователския капацитет. Същевременно следва да се отчете, че всяка система за оценяване, основана на количествени и качествени индикатори, поражда дебат относно тежестта на отделните критерии, спецификата на различните професионални направления и степента, в която се гарантира равнопоставеност между висшите училища. Именно поради това Министерството на образованието и науката следи внимателно ефектите от прилагането на методиката, както и обратната връзка с академичната общност. Към настоящия момент считаме, че действащите критерии създават основа за обективно сравнение чрез използване на измерими показатели, свързани с научната продукция, цитируемостта и продуктите на интелектуалната собственост. Трябва да се има предвид, че статутът „изследователско висше училище“ следва да обозначава най-високото равнище на научна продуктивност, принос и международно разпознаване. Така че тази категория трябва да се отнася към онези висши училища, които действително имат значима научна дейност. Наред с това се признава и необходимостта от периодичен анализ на показателите за оценка с оглед различията между различните научни области. По отношение производствата пред Върховния административен съд и Комисията за защита от дискриминация, Министерството подхожда с необходимото внимание и институционална отговорност, като след тяхното независимо произнасяне техните решения и мотиви ще бъдат внимателно анализирани и взети под внимание. МОН не изключва възможността за бъдещи изменения в ПМС № 226, ако практическото прилагане на методиката покаже необходимост от допълнително прецизиране на критериите, индикаторите или механизмите за оценка. Подобни евентуални промени биха имали за цел не ревизия на принципа за стимулиране на научните постижения, а повишаване на прозрачността, предвидимостта, доверието и усещането за справедливост в системата на висшето образование. Министерството остава отворено за експертен диалог с академичната общност, Съвета на ректорите и всички заинтересовани страни, така че политиката за развитие на изследователските училища да продължи да се развива в съответствие с принципите за качество, конкурентоспособност и институционална равнопоставеност. Бих искал да Ви уверя, че само в дух на сътрудничество и консенсус можем успешно да реализираме националните политики в областта на науката и висшето образование.
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Янчев, имате възможност за два уточняващи въпроса – заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Господин Министър, радвам се, че чухме, че Министерството на образованието не изключва възможни промени в Постановлението, с което се определят критериите за определяне на изследователските университети в България. То е още от 2021 г. и тук за няколко секунди само преди да задам уточняващите въпроси. Всъщност по този начин кръгът от държавни университети, които имат достъп до това финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост, а техният брой – на държавните висши училища – е 33, се затваря до 10 или 12 някъде, като останалите поне 20 висши училища нямат достъп. Както казах, от 2021 г. е първоначалният текст на Постановлението, а публичният ресурс, за който всъщност говорим тук за разпределение, е около 240 млн. лв. И ако само 10 или 12 български държавни университета имат достъп до това финансиране, а множество от тях направиха усилия след 2021 г. да придобият качества, така щото да бъдат определени за изследователски висши училища, но през есента на миналата година предходното правителство затвори вратата, оставяйки само и единствено тези, които вече са определени, да продължат да ползват такъв ресурс. И става дума за множество висши училища, в това число, разбира се, и от Велико Търново, откъдето съм излъчен за народен представител, и в частност за Великотърновския университет. Та, уточняващият ми въпрос в случая е: дали се е планирало, и Вие ще запазите тази политика, окрупняване на българските висши училища през това съвършено немалко финансиране, пак да кажа – от 240 млн. лв.? И тук – все пак, занапред повече като министър на образованието ли ще действате, или като ректор на Софийския университет, който е един от най-финансираните, разбира се, български университети, както е нормално по споменатото постановление, с достъп до над 44 млн. лв. ресурс от посочения План за възстановяване и устойчивост? Благодаря за търпението, господин Председател.
Благодаря Ви, господин Янчев. Господин Министър, имате думата да отговорите.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янчев, в отговор на това, което казахте, мога да заявя следното: като министър на образованието никога не съм и няма да действам като ректор на Софийския университет. Но, за Ваше сведение, критериите действително са обективни, защото в броя на изследователските университети има и малки университети, като Химикотехнологичния и металургичен университет. В момента критериите са покрили както Лесотехническият университет, така и Университетът по хранителни технологии в Пловдив, които предстои да придобият такъв статут. Тоест не са недостижими нещата. Що се отнася до разпределянето на този ресурс, той действително е насочен към стимулиране на тези, които покриват критериите. Нито Софийският университет, нито Медицинската академия, които са водещите в класацията на изследователските университети, преди това са получавали допълнително пари. Тоест всички са поставени при равни условия. И когато се достигнат критериите, могат да станат част от изследователските университети. Затова периодично те подават документи и се извършва оценка и висшите учебни заведения, които имат такъв статут, влизат в числото на изследователските университети.
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Янчев, заповядайте за отношение.
Да, господин Министър, в Постановлението на Министерския съвет нито от 2021 г., нито в последните му изменения от есента на 2025 г. не е посочен списък, а само критерии. Само че тук, тъй като ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме имали среща и с ръководството на Съвета на ректорите още преди месеци, когато беше на обществено обсъждане, това постановление през есента на 2025 г., в момента, в който университети, пак да кажа, положиха усилия, за да достигнат критериите, определени в текстовете, то Министерският съвет измени критериите и затвори кръга за тези, които вече са имали достъп до това немалко финансиране, за което се появяват и опасения, че през това постановление и през тези 240 милиона от Плана за възстановяване и устойчивост се цели окрупняване на мрежата от държавни висши училища в България, което 100% зависи от Министерството на образованието и науката като разпоредител с бюджета дори на тези държавни висши училища. Та това беше и уточняващият въпрос, който зададох преди малко. Разбира се, тук в контекста и на миналия парламентарен контрол, господин Председател, нямам нищо против министърът на образованието, а мисля, че и залата няма нищо против, за да стане дебатът съдържателен – ако има желание, да вземе думата още веднъж. Както се казва, Правилникът от миналия петък не е същият. Благодаря Ви.
И аз Ви благодаря. Господин Министър, желаете ли да вземете отношение извън процедурата?
Министерството на образованието и науката няма за цел окрупняване на висшите училища в България. Напротив, ние държим на тяхната автономност, на тяхното самостоятелно развитие, но това е инструмент, който е насочен към стимулиране на тези, които покрият критериите за висока научна продукция. Няма нищо общо с посегателството върху мрежата от висши училища в България.
Благодаря Ви, господин Министър. Следващият въпрос е от народния представител Любен Иванов относно състоянието на Основното училище „Христо Ботев“ в село Раковица, община Макреш, и необходимостта от държавна подкрепа за възстановяването на училищната инфраструктура. Господин Иванов, заповядайте – имате думата.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, колеги. През юни 2022 г. училището „Христо Ботев“ в село Раковица, община Макреш, област Видин, вследствие на възникнал пожар от мълния почти изцяло изгоря. Със средства на държавата и със средства от застраховката на сградата бе частично отремонтирано, но все още училищният салон и част от учебната сграда не са възстановени. Децата са изнесени и учат в една близка сграда и ползват външни тоалетни. Все още. Всичко това създава проблем на учебния процес, а и на възпитанието на децата. Трябва да посочим, че това село се намира почти на края на България и е единственото училище в цялата община Макреш. Самото училище е средище за цялото населено място, център на живота в населеното място. Затова въпросът ми към Вас е дали държавата ще предприеме мерки, ще отдели средства – допълнителни средства, за да може да се възстанови сградата на училището и естествено училищният салон, в който децата извършват физически занимания през есента и зимата?
Благодаря, господин Иванов. Господин Министър, заповядайте, имате думата.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, в отговор на постъпил в Министерството на образованието и науката Ваш въпрос относно състоянието на Основното училище „Христо Ботев“ в село Раковица, община Макреш, област Видин, и необходимостта от държавна подкрепа за възстановяване на училищната инфраструктура мога да Ви предоставя следната информация. Образователните институции в Република България, съгласно чл. 36 от Закона за предучилищното и училищното образование, са държавни, общински, частни или духовни, съответно Основното училище „Христо Ботев“ е общинско училище. Задължение на органите на местното самоуправление е осигуряването и контролирането на необходимото имущество за функциониране на общинските образователни институции. Ремонтирането на съществуващата материална база на общинските детски градини и училища, произтичащо от чл. 256, ал. 1, т. 5 и 9 във връзка с чл. 53, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование, вменява това на общините. Ресурсът на Министерството за капиталови разходи ежегодно е недостатъчен за покриване на декларираните нужди и се разпределя между 380 второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на образованието и науката, от които 272 образователни институции в системата на училищното образование, и дава възможност за финансиране на малка част от заявените нужди на държавните училища. Министерството на образованието и науката има постоянна ангажираност към подобряването на условията за провеждане на учебния процес в системата на предучилищното и училищното образование. В изпълнение на тази ангажираност са осигурени средства и са одобрени програми, които се включиха за училища и детски градини в процес на изпълнение от 2024 г. Към настоящия момент средствата за капиталови разходи са силно ограничени, но въпреки това – при възможност –Министерството на образованието и науката подпомага общините при изпълнение на задължението им за ремонтиране на съществуващата материална база на общинските детски градини и училища, като предоставя финансиране на недостига по бюджетите на общинските училища. Следва да се има предвид, че в периода 2025 – 2026 г. в Министерството на образованието и науката няма постъпили искания от Община Макреш за предоставяне на финансови средства за пълното довършване на ремонтните дейности, необходими за възстановяването на сградата на училището. За частично или цялостно финансиране на извършването на ремонтните дейности на необходимата за осъществяване на пълноценен образователен процес училищна инфраструктура в Основното училище „Христо Ботев“, село Раковица, Министерството ще потърси условия и възможности, макар и при ограничения си финансов ресурс. След предоставянето на заявка от Община Макреш, придружена с пълна информация и техническа обосновка за целесъобразност на инвестицията и количествено-стойностна сметка за дейностите, настоящият екип на Министерството на образованието и науката ще направи всичко необходимо за финансовото подпомагане на училището. Аз самият съм много добре запознат с проблема в село Раковица. Тъй като е и политиката на „Прогресивна България“, разбира се, и грижата на министър-председателя за такъв тип училища, ще направим всичко необходимо, за да можем да извършим необходимите ремонтни дейности, но трябва да получим, разбира се, искане от самата община.
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Иванов, имате възможност за реплика – заповядайте, имате думата.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, колеги! От началото на отговора реших да направя реплика на Вашия отговор. Ами, значи, щом местната власт не може да си възстанови, децата да страдат. Но краят на отговора ме обнадежди, че ще можем да получим един положителен резултат, защото всъщност децата не са малко, но не са и много, а предпоставка да бъдат задържани са именно едни добри условия за учене. Защото всъщност това ги вдъхновява да продължат да живеят добре. Наистина се надявам кметът на Общината да направи съответните действия и Министерството на образованието да подпомогне Общината, за да се възстанови това училище.
Благодаря, господин Иванов. Господин Министър, желаете ли дуплика? Заповядайте, имате думата.
Благодаря, господин Председател. Ще бъда кратък. Повярвайте ми, ще направим всичко необходимо, защото сме наясно със ситуацията там и такъв тип училища действително трябва да получават подкрепа, за да могат не само да съществуват, а да се развиват. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря Ви, господин Министър. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол. Преминаваме на въпрос към министъра на околната среда и водите Росица Карамфилова-Благова. Първият въпрос е от народния представител Цончо Ганев относно сондаж за минерална вода С-36 хг от находище на минерална вода № 102, район „Софийска котловина“, разположен в района на бившия плувен комплекс „Република“, сега къпалня „Мария Луиза“, община Столична, град София, район „Средец“, парк Борисова градина, плаж „Мария Луиза“. Заповядайте, имате думата, господин Ганев.
Благодаря. Госпожо Министър, от много години върви вече процедура по приемане на подробен устройствен план в София на Борисовата градина. Това е най-големият парк в страната с изключително важно място в града ни, в столицата ни, въобще изключително важно място за България като цяло. В тази връзка предложеният подробен устройствен план от сегашния кмет във варианта, в който е вече на финала си, тъй като вече е минал през няколко разглеждания и обществени обсъждания – влиза в момента в комисии в Столичния общински съвет, има изключително много притеснителни неща. Хората от София като цяло, в огромната си част – тези, които са запознати с него, са категорично против този му вариант по ред причини. Но конкретното мое питане, тъй като това е едно от най-големите нарушения на този ПУП, граничещо с престъпление, и затова съм се обърнал към Вас, то касае съответния сондаж за минерална вода, който сам по себе си по закон е изключителна държавна собственост. В тази връзка, със започнала през 2022 г. процедура по предприемане на действия за стопанисване на водите – изключителна държавна собственост, касаеща сондаж за минерална вода С-36 хг, както и изясняване на техническото състояние на сондажа, вписването му в акта за изключителна държавна собственост на находището, определяне на технически възможния му дебит и санитарно-охранителната му зона, моля за отговор на следния въпрос: на какъв етап са горепосочените процедури и кога ще бъдат приключени с цел изясняване на сондажа и неговата санитарно-охранителна зона в кадастралните регистри с оглед на предстоящото разглеждане на ПУП – ПРЗ на парк „Борисова градина“, в който този сондаж не съществува?
Благодаря, господин Ганев. Госпожо Министър, заповядайте – имате думата.
Благодаря. Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ганев! Сондаж № 36хг, плаж „Република“, разкрива минерални води от участък Б, София област, София, Община Столична, минерални води в кредни скали на находището на минерална вода, изключителна държавна собственост, № 102, район „Софийска котловина“, подземни води от до неозойската подложка и неогенския седиментен комплекс, с температура по-висока от 20ºС, по Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите. Същият сондаж е вписан в Акт за изключителна държавна собственост № 1784 от 17.05.2023 г. със статут на съоръжение за мониторинг. На 23.05.2023 г. актът за изключителна държавна собственост е изпратен от МОСВ на Столичната община. Участък Б, София област, София – община Столична, се управлява от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“. Следва да се отбележи, че още през 2022 г. наличието на сондаж № 36хг, плаж „Република“, е посочен в становище на същата тази Басейнова дирекция във връзка със съгласуване на проект за ПУП за парк „Борисова градина“ до направление „Архитектура и градоустройство“ към Столичната община. Отделно от гореизложеното, при направената детайлна справка, която възложих във връзка с Вашето питане, за което Ви благодаря, съгласно Решение № 417 от 18.07.2013 г. на Столичния общински съвет е разрешено изработването на ПУП при прилагане на действащия Общ устройствен план на Столичната община, т. 1.2 от Решението. Приложение „Геология, минерални води“ към Изменение на Общия устройствен план на Столична община са посочени проявени и разкрити находища като Банкя, Иваняне, Горна баня, Княжево, София-център, Лозенец, това число и Борисовата градина. Тоест наличието на сондаж парк „Борисова градина“ е известен още в процеса на възлагане за разработването на ПУП. Във връзка с изясняване на техническото състояние на сондажа директорът на Басейнова дирекция, в изпълнение на задълженията си по чл. 85, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, през годините – 2019 –2025, в Програмата за стопанисване на минералните води е предвиждал дейности за обследване на техническото му състояние, заснемане на координати, определяне на техническия възможен дебит на сондажа и определяне на санитарно-охранителната зона. Към настоящия момент – през годините 2019-а, 2022-а, 2023-а и 2024 г., са реализирани следните дейности: сондажът е вписан в Регистъра на съоръженията за минерални води по чл. 118г., ал. 3 от Закона за водите; направено е заснемане на ствола на сондажа с камера; почистен е сондажният ствол със специализирана техника за възстановяване на пропускателната му способност до стабилизиране на понижението на водното ниво; взети са проби за анализ на водата. Описаните по-горе дейности са свързани с възстановяване на годността на сондажа за извършване на опитно-филтрационни изследвания за определяне на техническия възможен дебит на съоръжението и включването му в заповедта за утвърждаване на експлоатационни ресурси на находището и участъка. Дейностите за определяне на техническите възможности в сондаж № 36, плаж „Република“, са били включени в Програмата за стопанисване на минералните води през 2025 г., като същите не са извършени. В тази връзка съм възложила анализ на всички дейности, които не са изпълнени през 2025 г., но и анализ на дейностите, включени в програмите за стопанисване на минералните води за 2026 г. Сондаж № 36 хг, плаж „Република“, е едно от съоръженията, което не е било част от програмите за стопанисване на минерални води за 2026 г. Аз съм задала задачата да бъде включен в Актуализираната програма за стопанисване на минералните води. Целта и усилията са да бъде учредена, след извършване на опитно-филтрационни изследвания и издаване на заповед на санитарно-охранителна зона около сондаж № 36 хг. Благодаря.
Благодаря Ви. Господин Ганев, заповядайте за реплика.
Госпожо Министър, благодаря Ви за отговора. Както сама отбелязахте, и това, което е констатирано през годините, този сондаж е регистриран, той е част от всичко това, което ние като държава притежаваме. Респективно, ако на някои от тези, които ни гледат в момента им звучи малко това, за което става дума, става дума за така наречената къпалня „Мария Луиза“ в центъра, почти в центъра на Борисовата градина, където през годините, чрез множество машинации, половината от собствеността върху тази къпалня е в частни ръце. Столичната община продължава да има участие вътре и въпреки това в момента кражбите и грабежите с този имот продължават. Нещо повече, в ПУП-а, който е предложен, това не фигурира. В тази връзка, госпожо Министър, молбата ми към Вас е: за да бъде спазен изцяло Законът, още следващата седмица да изпратите едно становище на Министерството на околната среда и водите до Столичната община и разглеждането в комисии за този ПУП, защото влиза за разглеждане, в което да стане ясно и писмено да има това, което Министерството има и изнесе като информация. Сега, нещо повече – в името на държавния ни интерес, за да защитите националния ни интерес и собствеността, която имаме, ако Столичната община, въпреки и Вашето становище, въпреки общественото недоволство, въпреки яростното потъпкване на Закона, приеме въпреки всичко въпросния ПУП, молбата ми към Вас е: Вие, като министър на екологията, да обжалвате въпросния ПУП, тъй като, пак казвам, тук става дума за изключителна държавна собственост, която – ако бъде пропусната тази възможност, впоследствие вече влизаме в много тежки процедури. Благодаря Ви за отговора. Молбата ми е да изпратите становище до Столичния общински съвет и до кмета Терзиев, който нарушава Закона с предлагането на този ПУП, а ако се потъпче Законът, да обжалвате като Министерство въпросния ПУП, ако бъде приет въобще. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Ганев. Госпожо Министър, дуплика? Заповядайте.
Благодаря Ви. Уважаеми господин Ганев, аз сега се сетих, че пропуснах. Тук си бях отбелязала някои неща, които считам за важни да доуточня. Аз казах какво е свършено до момента, което е отправна точка и на последващите разговори за заснетите координати на сондажа, вписването в регистъра, като Вие самият – мога да Ви посоча линк, където всичките тези данни са детайлно описани, като е установено, че е имало помпено оборудване, неговото цялостно състояние, имало е пясъчна тапа, запушване и тъй нататък, като са разработени и е изготвен проект за специализирани ремонтни операции с определени количества и дейности. Но по-интересно е, тъй като аз акцентирах в отговора си на заданието, което е било за разрешаване изработване на проект за подробен устройствен план, нося Ви, ако искате да вземете – имам решението на Общинския съвет в себе си, включително с картата (показва), която е маркирала съответните находища. Така че мисля, че ако проявявате интерес, бих могла да Ви ги предоставя. Благодаря. (Министърът предоставя материалите на народния представител Цончо Ганев.)
Благодаря Ви, госпожо Министър. Следващият въпрос е от народния представител Петър Петров относно изграждане на временен център за съхранение на неопасни отпадъци в кв. „Бенковски“, град София, Столична община. Господин Петров, имате думата.
Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Министър, господин Министър! На 30 януари 2026 г. в Столичната община е внесен Проект за изграждането на временен център за съхранение на неопасни отпадъци на територията на квартал „Бенковски“, но огромна част от жителите на квартала разбраха едва преди две седмици за тези инвестиционни намерения, вследствие на което на 10 юни 2026 г. се проведе и обществено обсъждане за намеренията на Столичната община и на районния кмет на район „Сердика“. В хода на обсъждането стана ясно, че се предвижда площадката за съхранение на тези отпадъци да бъде изградена на около 400 метра от училище и детска градина, а маршрутът на камионите с отпадъци ще преминава в близост до тези учебни заведения. Най-голямо недоумение предизвиква твърдението, че в доклада не е установено наличие на училище, детска градина и жилищни сгради в близост до предвидения обект. От страна на кмета на района нямаше адекватен отговор относно гореописания факт, а и на самото обсъждане не беше показан нито един документ по казуса. Присъстващите жители на общественото обсъждане и граждански организации са представили свои писмени отрицателни становища срещу изграждането на това ново сметище. Понастоящем те събират и подписка срещу него. На 25 юни от 5,30 ч. следобед е следващото обществено обсъждане, отново в сградата на районното кметство „Сердика“, на което се очаква още по-голям интерес и присъствие на жителите на района и заинтересованите лица. Живущите в квартал „Бенковски“ са категорично против тези намерения на Общината да строи ново сметище за отпадъци и ще направят всичко по силите си, за да се противопоставят на изграждането на този временен център. Тази процедура неминуемо е свързана със съответните административни процедури в РИОСВ – София, която е институция към МОСВ. Към момента не е ясно дали са извършени съответните законови стъпки по получаване на становище от РИОСВ – София, на това инвестиционно намерение и дали е спазен законът при наличието на всички горепосочени притеснителни обстоятелства. Затова във връзка с гореизложеното, моля да ми говорите на следния въпрос: какво е становището на МОСВ относно намеренията на Столичната община за изграждането на временен център за съхраняване на неопасни отпадъци в квартал „Бенковски“ и категоричното несъгласие от страна живущите в квартала?
Благодаря, господин Петров. Госпожо Министър, заповядайте да отговорите на поставяния въпрос.
Благодаря, уважаеми господин Председателстващ. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Петров! Всъщност е много хубаво, че повдигате този въпрос, тъй като от тази трибуна е добре да се кажат някои неща. Съгласно изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците, кметът на общината отговаря за осигуряването на площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в това число едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци и други във всички населени места, с население по-голямо от 10 000 жители на територията на общината. Столичната община попада в тази хипотеза и е длъжна да осигури такива площадки, на които населението да има възможност да предава своите разделно събрани битови отпадъци. По отношение на общинските площадки – за тях не се прилагат изискванията на чл. 38, ал. 1, изречение първо и чл. 69, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците, което означава, че не са необходими устройствен план за производствени и складови дейности и банкова гаранция. През месец октомври 2025 г. компетентният орган РИОСВ – София, е уведомил с писмо Столичната община, че за подробен устройствен план и изменение на план за регулация на два поземлени имота в бивш стопански двор, квартал „Бенковски“, складова зона Биримирци, район „Сердика“, Столична община, няма основание да бъде провеждана процедура по екологична оценка, оценка за съвместимост, тъй като съгласно представената информация, целта на Плана е обособяване на площадка център тип „преместваем обект“. Това е посочено в инвестиционното намерение на Столичната община за безвъзмездно предаване на разделно събрани хартия и картон, пластмаса, стъкло и електроуреди от домакинствата. Писмото се отнася единствено за заявените параметри на Плана и не отменя необходимостта за получаване на съгласувания или разрешителни, които са предвидени в Закона за опазване на околната среда, в Закона за биологичното разнообразие, в Закона за управление на отпадъците и в подзаконовите нормативни актове, по тяхното прилагане, когато инвестиционното намерение се отнася примерно за площадка за третиране на отпадъци или площадки, попадащи в зона „Натура 2000“, за дейности, които изискват задължителна оценка и прочие. При всички случаи при промяна, евентуално на параметрите или на Плана – на някои от обстоятелствата, при които е издадено писмото, възложителят е длъжен да уведоми Регионална инспекция – София, за промените. В заключение, изграждането на общински площадки за безвъзмездно предаване на разделно събраните отпадъци от домакинствата е предвидено като мярка за увеличаване на количеството разделно събрани битови отпадъци в Националния план за управление на отпадъците за периода 2021 – 2028 г. Мярката е в съответствие с утвърдени европейски практики и всъщност тя следва да допринася за развитието на ефективни системи за разделно събиране. Площадките не представляват сметище за отпадъци и по презумпция трябва да са мярка, която предотвратява образуването на нерегламентираните сметища. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Министър. Господин Петров, имате възможност за реплика.
Госпожо Министър, благодаря Ви за отговора. Аз от него разбрах две неща. Първо, че Столичната община ще изгражда площадка за безвъзмездно предоставяне на най-разнообразни отпадъци от бита, ако мога така да отговоря. И второто нещо, още по-важно, което разбрах, е, че се използва тази възможност, за да се избегне тежката административна процедура в РИОСВ – София, – нещо, което е притеснително. Дори и да се използва тази по-опростена процедура, аз наблягам на обстоятелството, че този център, пункт за събиране и безвъзмездно предаване на битови отпадъци, ще се намира на 400 метра от училище и детска градина. Това е притеснението на жителите на района, едно от притесненията, разбира се. Това е и притеснението винаги на хората, когато говорим за изграждането на подобни дейности. Аз се съмнявам, а може би и Вие също, че така заявените параметри ще останат такива, като цитирам: „площадка с преместваем обект“. Най-вероятно поради вида на контрол, който дали ще се прилага, дали не, това нещо ще се превърне, рано или късно, в едно от многото сметища, един от многото обекти за предаване на отпадъци, които, за съжаление, не работят в рамките на издадените им разрешителни, каквито и да са те, колкото и да е тежка степента на разрешителни. Затова имам един призив към Вас. Молбата ми е да осъществите контрол върху действията на Столичната община, разбира се, в рамките на Вашите правомощия, като мисля в рамките на правомощията на РИОСВ – София, просто защото жителите на района са изключително притеснени. Те ще изразят своето притеснение на 25 юни, когато е следващото обществено обсъждане. Те имат нужда от това да видят, че държавните контролни органи наистина им обръщат внимание и стоят зад тях. Пак и не само те, винаги когато се изгражда депо за отпадъци. Сега, в момента има една процедура в Община Георги Дамяново за предприятие за преработка на пластмасови отпадъци. В Брусарци се изгражда депо за опасни отпадъци, има такъв проект. Хората винаги са недоволни, когато това се случва, имат нужда просто да видят, че държавата им обръща внимание и следи за спазването на Закона. Това е призивът към Вас, за да нямам и последващ въпрос, благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петров. Госпожо Министър, имате възможност за дуплика, заповядайте.
Уважаеми господин Петров, да, Вие потвърдихте, че безспорно тук не се касае за едно депо за отпадъци и това, което имате като информация. Безспорно, законодателят е предвидил съответните процедури. Чудесно, че в рамките, особено в екологичното законодателство, са установени добри практики и аз съм един от най-големите поддръжници на тези практики за прозрачност на действията, включително за такива, когато е необходимо да се чуе гласът на общността, когато е засегната, или по-скоро заинтересована. Всъщност идеята за изграждане на такива временни площадки наистина е едно добро решение, което да даде възможността да се справим най-сетне с количествата депонирани отпадъци. Тук може би е време да кажа, че вчера бях и на среща на Националното сдружение на общините и доста притеснителни са фактите, че ние, като държава, едва 17% от образуваните битови отпадъци биват рециклирани на фона на общоевропейските над около 48%. Тоест трябва да се положат огромни усилия. Още нещо, което аз изпитвам като сериозно притеснение и искам да заостря вниманието още на този ранен етап, всъщност е, че анализите, които ние правим към настоящия момент, показват, че свръхдепонирането, което е основната практика, която наблюдаваме в нашата държава по отношение на третирането на отпадъците, създаде огромни предизвикателства и, на практика, има сериозно изчерпване на капацитетите на депата на територията на цялата страна. И оттук насетне стоят пред местната власт решения как оттук насетне трябва да се урегулира и този механизъм. И последно, преди да завърша, ако ми позволите, бих искала да акцентирам върху Наредба № H-4, която казва какви са минималните разстояния за конкретните дейности. И тук е важно да акцентирам, че законодателят е предвидил какви са местоположението на депата за отпадъци, на претоварните, на инсталациите за термично третиране и тъй насетне, може да го видите в Приложение № 1 към чл. 4, където са определени на какви минимални отстояния до обектите, подлежащи на здравна защита, и обектите за производство на лекарствени продукти и медицински изделия, следва да бъдат разположени съответните площадки. А относно контролната дейност – да, безспорно, това е един от акцентите и в нашата предизборна платформа, а и сега – на мен като министър, ключов приоритет. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Министър. Следващият въпрос отново е от народния представител Петър Петров относно нерегламентирани сметища в близост до протежението на река Перловска и река Искър на територията на Столичната община. Господин Петров, заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, първият въпрос, който някога съм поставил от парламентарната трибуна за незаконно сметище, беше преди три години и Вие отново бяхте служебен Министър. Тогава ставаше въпрос за едно незаконно сметище до оригиналното депо за отпадъци в Монтана, което някой беше подпалил предния ден, преди да отидете на проверка, ако си спомняте. От тогава до сега съм задал 142 въпроса общо, по реда на парламентарния контрол, от тази трибуна за незаконни сметища. Да, много от тях ги подпалиха, за съжаление, много от тях бяха изчистени. Няма да Ви изненадам тогава със сегашния въпрос, който Ви задавам. В понеделник бях на обиколка из района на 24 МИР, от който съм избран като народен представител. По протежението на река Перловска, по черните земеделски пътища, открихме много нерегламентирани сметища с битови и строителни отпадъци. Във внесения писмено въпрос аз съм ги посочил както с кадастрални номера, така и с техните кадастрални идентификатори, а в момента на снимки излъчвам и това (показва снимки на видеостената), което ние установихме, а именно разнообразни битови и строителни отпадъци, натрупани на купчини, които поне според мен увреждат околната среда, увреждат и реката, тъй като са много близко до речните корита. Трябва да посочим, че те са в неурбанизирани имоти, но трябва да посочим и също така, че те се намират в държавни имоти, в общински имоти, в частни имоти. С промените, които направихме през февруари 2026 г. в чл. 353б от Наказателния кодекс, въздигнахме в престъпление от общ характер изхвърлянето на битови отпадъци – за пръв път вече битови, строителни, промишлени отпадъци, в случаите, когато нанасят сериозни увреждания в околната среда. Да, разбира се, превенцията би трябвало да бъде на правоохранителните органи, така както те превентират и срещу останалите престъпления от общ характер по Наказателния кодекс, но все пак контролната функция е в РИОСВ, която е институция към МОСВ. Именно затова Ви задам следния въпрос: какви мерки може да предприеме Министерството на околната среда и водите за установяването по надлежния ред с констативни протоколи и издаването на съответните актове, евентуално и наказателни постановления, ако те не бъдат премахнати, защото, сигурен съм, че взаимната ни цел е да бъдат премахнати тези незаконни сметища и никога повече да не се появят на тези места? Благодаря Ви.
И аз Ви благодаря. Госпожо Министър, заповядайте да отговорите.
Благодаря. Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, аз се сезирах от Вашето питане и на 17 юни 2026 г. експерти от РИОСВ – София, в присъствието на представители на Районна администрация – Кремиковци, и Нови Искър към Столичната община, извършиха проверка на място на посочените в питането терени. Единият обаче от посочените имоти с идентификатор, завършващ на 95, няма да го чета, е с вид собственост – общинска публична. Същият този е разположен на територията на район „Кремиковци“ и представлява селскостопански път. По протежението на пътя е установено наличие на количество нерегламентирано изхвърлени битови отпадъци и строителни, но те са били сравнително минимални. При проверката обаче допълнително екипът е решил да обходи прилежащите територии, като са огледали още два терена с вид собственост, която отново е общинска частна и общинска публична, разположени на територията на район „Кремиковци“. Констатирано е наличието на купчини от смесени битови, строителни, текстилни отпадъци и излезли от употреба гуми. На кмета на район „Кремиковци“ са дадени предписания за почистване и предприемане на действия за недопускане на повторно образуване на нерегламентирани сметища, като срокът за изпълнение, който им е даден, е 17 юли 2026 г. Междувременно е извършена проверка и на посочените поземлени имоти, които са с идентификатори: 51250.567515, което е вид собственост частна, 68134.570958, чиято собственост е общинска частна, 68134.570959, собствеността е частна. Те се намират на територията на район „Нови Искър“. Трите проверени имота са неоградени, със свободен достъп за външни лица. Установено е наличието на локални замърсявания със строителни едрогабаритни отпадъци, находящи се там. На кмета на район „Нови Искър“ са дадени предписания за почистване, предприемане на действия за недопускане на повторно образуване на нерегламентирани сметища със срок на изпълнение 17 юли 2026 г. При извършената обаче проверка в КАИС към Агенцията по геодезия, картография и кадастър е установено, че не съществува посоченият в питането имот с идентификатор № 68134.5709.134. РИОСВ ще осъществи последващ контрол за изпълнение на дадените предписания и при констатирано неизпълнение ще приложи съответните административнонаказателни мерки. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Министър. Господин Петров, заповядайте за реплика.
Уважаема госпожо Министър, благодаря за това, че сте се сезирали. Това е и идеята на така поставените от мен въпроси за нерегламентирани сметища. Благодаря, че е извършена проверка от страна на РИОСВ – София, и както посочихте, че проверяващите са решили да разширят нейния обхват, тъй като наистина тези нерегламентирани сметища близо до земеделски имоти и до речното корито на реката – между другото, този номер, който не се установи, всъщност обектът е воден, това е реката, и аз ще Ви предоставя допълнителна информация – всъщност имаше доста изхвърлени отпадъци. Причината част от тях да им се сторят сравнително минимални се корени в това, че са обрасли вече с една доста сериозна растителност. Винаги затова съм казвал, като човек с опит в установяването на нерегламентирани сметища, че в летните месеци, за съжаление, заради избуялата растителност някои от тях по-трудно се откриват, но това не означа, че ги няма и това не означава, че те не увреждат околната среда. Похвално е, че са издадени и предписания на кметовете на Кремиковци и на Нови Искър. Крайно време е да разберат, че те имат задължения конкретно по реда на Закона за управление на отпадъците, чиито задължения са да не допускат създаването, образуването на подобни нерегламентирани сметища на районите на техните общини и хубаво е да знаят. Вие не посочихте какъв е срокът на изпълнение на тези предписания, аз ще се информирам, разбира се, и хубаво е все пак да знаят, че ако не изпълнят предписанията в края на сроковете, които РИОСВ им дава, надявам се и да ги посочите, след това ще бъдат съставени и съответните актове за неизпълнение и издадени наказателни постановления. Глобите са сериозни. Съжалявам – и с това приключвам, че не бяха приети в миналото Народно събрание на второ четене и промените в Закона за управление на отпадъците, в част от които, първо, се увеличаваха глобите, и на второ място, се даваха повече правомощия на контролните органи на РИОСВ именно по отношение на контрола върху местната власт, която има съответните задължения по Закона за управление на отпадъците. Да се надяваме, че тези проверки ще продължат, тъй като всички живеем в тази околна среда, и всички имаме наистина изгода тя да бъде пазена чиста и да бъде контролирано тогава, когато тя бъде замърсявана. Благодаря за съдействието.
Благодаря Ви, господин Петров. Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
Благодаря. Уважаеми господин Петров, ако позволите да Ви коригирам. Аз казах, че са дадени срокове до 17 юли за предписанията и на кмета на Нови Искър, и на кмета на Кремиковци. Тук е моментът да кажа, че да, аз се сезирах, но и гражданите ни сезират всеки ден. Смея да твърдя, че сме изключително активни. Даже вчера получих един нов сигнал, по който вече сме реагирали, дадени са предписания и махнахме. Изпратиха ми и видеоклип. Не касае този казус, но редица други. В настоящия момент ние настина, тоест моята амбиция е едно активно рестартиране на контролната дейност и най-вече работата с граждани по техните сигнали. Безспорно това е много сложно, тъй като знаете, че има и солиден намален капацитет от страна на регионалните инспекции поради редица обстоятелства и тежката работа. Това, на което искам да акцентирам в настоящия момент, е, че съгласно чл. 113 от Закона за управление на отпадъците, съгласно чл. 156, ал. 1 – за неизпълнение на предписания от РИОСВ, се налага глоба от 2 до 10 000 лв. на физически лица. На юридически лица имуществена санкция в размер от 5 до 20 000 лв. При повторно нарушение санкцията бива дублирана. И последно, но не по важност, в настоящия момент с екипа правя преглед на цялото законодателство и планираме повишаване на санкционните режими навсякъде, където сме установили, тъй като се оказа, че има такива, които не са актуализирани като санкции от далечната може би 2008 – 2009 г. Има санкции в размер примерно на 70 лв. или 20 лв., така че оттук насетне предстои много солидна работа и ще представим цялостен пакет законодателни промени, но първо, нека да се справя с пожарите, които има в Министерството. Стъпка по стъпка. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря Ви, госпожо Министър. Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол. Преминаваме към актуалния въпрос към Иван Шишков – министър на регионалното развитие и благоустройството. Първият въпрос е от народния представител Георги Николаев Георгиев относно актуалното състояние, процедурната готовност и финансирането на обект „Западен обходен път на град Пазарджик“. Господин Георгиев, заповядайте, имате думата.
Благодаря, господин Председател. Господин Министър, изграждането на Западния околовръстен път на град Пазарджик е проект с критично значение за извеждането на тежкотоварния трафик извън пределите на областния град. Проектът касае участък от републиканския път II-37, който осигурява ключовата транспортна връзка между Родопите, път I-8 и автомагистрала „Тракия“. Жителите на Пазарджик продължават да страдат от интензивния транзитен поток, шум и замърсяване, докато реалните строителни дейности по тpaceто все още не са стартирали. Във връзка с изложеното моля да ми отговорите на следния въпрос: на какъв етап се намира в момента процедурата по изграждане на Западния обходен път на Пазарджик? Благодаря.
Благодаря, господин Георгиев. Министър Шишков, заповядайте да отговорите на поставения въпрос – имате думата.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Проектирането на Западния околовръстен път на град Пазарджик е инициатива на Община Пазарджик, за реализацията на която тя е предприела действия със стартиране на съответните дискусии и обществени обсъждания, съответно и нейните правомощия са да предоставя информация за напредъка по подготовката и реализацията му. През 2020 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ и Община Пазарджик са сключили споразумение за сътрудничество, в което е посочено, че в срок до 2025 г. задължение на Общината е да възложи изработването на идеен проект за обхода на града. По предоставената ми информация от АПИ ангажимент на Агенцията е да извърши необходимото за осъществяване на строежа във връзка със своите правомощия и компетенции, като дейностите са предмет на последващо споразумение между страните. Идейният проект на Западен околовръстен път на град Пазарджик предвижда трасето му да съвпада с участък от път II-37 Панагюрище – Пазарджик – Пещера – Батак, който преминава през централната улична мрежа на град Пазарджик. В изпълнение на Споразумението от 2020 г. Общината е изготвила идеен проект, който разделя 5,9-километровия участък от път II-37 от км123 до км128,900 на три етапа за изграждане. Първият представлява Eтап II с дължина 1,628 км и е от булевард „Александър Стамболийски“ до улица „Любен Боянов“ – от км123,0 до км124+940. Вторият етап е Eтап 1 – отсечка с дължина 1,540 км с начало от път II-37 и край на бул. „Александър Стамболийски“, от км124+940 до км126+430. Етап III e с дължина 1,780 км, представляващ последния участък от трасето от км126,430 до км128,900 с начало при улица „Любен Боянов“ и край отново на път II-37. За Eтап I – участък от булевард „Александър Стамболийски“ до улица „Любен Боянов“, е налице подробен устройствен план, одобрен с решение № 151 от Протокол № 9 от 26 юни 2006 г. на Общинския съвет – Пазарджик. Изработено е допускане и възложеното от Община Пазарджик е със Заповед № 12791292 от 28 май 2014 г. и Заповед № 1932 от 23 юли 2014 г. Кметът на Общината е отчуждил всички засегнати имоти за общинска нужда за изграждане на обекта без един имот, който е бил с предназначение за ползване на стопански двор, собственост на Министерството на земеделието. За Eтап II – участък от път II-37 до булевард „Александър Стамболийски“, е налице подробен устройствен план, улична регулация на западната част на град Пазарджик, между улица „Стоян Ангелов“ и Парк „Стадиона“, и подробен устройствен план, улична регулация на Околовръстен път Запад, в отсечката от булевард „Александър Стамболийски“ до пътя Пазарджик – Панагюрище, засягащ имот от местността „Титар екин“, масив 10, по картата за възстановяване на собственост, землище Пазарджик и част от масив V, местност Татар екинот землището на Драгор, одобрени с Решение № 159 от Протокол № 11 от 26 юли 2007 г. на Общински съвет – Пазарджик. Изработено, допуснато и е възложено от Община Пазарджик, а отчуждителната процедура за обекта не е извършена. За Eтап III – от участък улица „Любен Боянов“ до път II-37 вход на село Главиница, са разработени подробен устройствен план по допускане и възлагане от Община Пазарджик, но до момента не са процедирани по реда на Закона за устройство на територията. Не са извършени отчуждителни процедури. Проектът за подробен устройствен план за Етап II и III засяга землището на град Пазарджик в село Драгор, село Мокрище, село Главиница, община Пазарджик. За инвестиционното предложение за изграждане на Западен обход на град Пазарджик въз основа на изработен идеен проект през април 2021 г. АПИ е уведомила на най-ранен етап от подготовката компетентния орган – Регионалната инспекция по околна среда и водите – Пазарджик, с което е стартирала екологична процедура за обекта. След издаденото предписание да бъде изработена информация за преценка на необходимостта от оценка за въздействие върху околната среда, тя е изготвена и представена в РИОСВ – Пазарджик. С Решение № ПК19ПР от 2023 г., от 5 май 2023 г. на директора на РИОСВ – Пазарджик, е постановено да се извърши ОВОС, като АПИ е предоставила решението на Община Пазарджик предвид спецификацията на обекта и долуизложеното. Наличните проекти на подробен устройствен план за обекта са изработени след допускане за изработване чрез решение на Общинския съвет в Пазарджик. Общината е възложител и на самите проекти, като по част от тях има проведени и приключени отчуждителни процедури. През пролетта на 2023 г. АПИ е уведомила Община Пазарджик за получените указания от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че местната власт следва да довърши стартираните от нея устройствени отчуждителни процедури за обекта. С писмо от 23 август 2024 г. кметът на Община Пазарджик е предоставил информация за разчетите на Общината за приключване на устройствените отчуждителни процедури, необходими за изграждането на първите два етапа. Проектният път „Западен околовръстен път на град Пазарджик“ не фигурира в списъка на републиканските пътища и не е обявен за национален обект и за обект с национално значение. Той е по ниво трасе, по което не е извършено строителство. Съгласно разпоредбите на ЗУТ фактът, че част от Западния околовръстен път в град Пазарджик е в урбанизирана територия на града, не е национален обект и не е от републиканската пътна мрежа, не дава основание на министъра на регионалното развитие и благоустройството да одобри допуснатите за изработване и завършени от Общината проекти за подробен устройствен план, както и да издаде разрешение за строеж на АПИ като възложител. Заключавайки, описаната фактическа обстановка и вследствие на предприетите до момента действия, към днешна дата Агенция „Пътна инфраструктура“ няма законово основание да довърши необходимите процедури до издаване на разрешение за строеж на обекта.
Благодаря, господин Министър. Господин Георгиев, имате думата за реплика.
Благодаря, господин Министър за Вашия отговор. Сега какво чуха българските граждани? Чуха, че има съвместен проект за изграждане на този западен обходен път на Пазарджик, чуха че е от три етапа, чуха, че АПИ заедно с Общината трябва да работят, Общината, естествено, се бави, мота, вече пет-шест години и в крайна сметка накрая разбрахме, че министърът няма никакъв контрол върху изграждането на този път, защото Общината трябва да свърши почти цялата работа, но въпреки това е съвместен проект с АПИ. В общи линии аз, честно казано, се обърках. Не знам българските граждани дали и те не се объркаха във всичкото това нещо, което чухме в момента от трибуната, за което, естествено, Вие не сте виновен, а Вашите предшественици, че не са си свършили работата, както трябва, и затова, че гражданите на Община Пазарджик търпят всичките неволи, самите граждани на Пазарджик търпят всичките неволи – шума, праха и всичко останало, затова че Общината, самата Община, не си върши работата, както трябва, в продължение на повече от пет години. Предполагам, че гражданите са обърнаха към народния представител Стоян Таслаков от Петдесет и първото народно събрание, който ми изпрати този въпрос. Предполагам, че те очакват от Вас да се намесите категорично и да се реши проблемът, така че максимално бързо този обект да бъде завършен, за да не търпят всичките несгоди, които търпят – шума, праха и всичко останало в Пазарджик, трафика, който се получава заради това, че не е завършен този инфраструктурен обект, въпреки че не е от национално значение, естествено. Благодаря.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
Уважаеми, господин Георгиев, да обобщя, за да стане ясно. Община Пазарджик има достатъчно много ангажименти, които са предвидени по смисъл на Закона за устройство на територията. Така че, когато Общината свърши своите ангажименти, защото проблемът наистина е изключително в рамките на общината, Агенция „Пътна инфраструктура“ и държавата може, разбира се, да продължи своите дейности. Това е едно от многото доказателства в България, че ние проектираме бавно, мъчително, трудно и не можем да стигнем докрай. Дали е път, който е обход на Пазарджик, дали е Пловдив, дали е София, дали е магистрала „Хемус“, всичко това си има един и същи отговор. Просто не искахме да проектираме и не дадохме възможност във всяка точка на България да има съответната инфраструктура. Това е част от онова наследство, което мисля, че всички разбирате, каквото е заварила „Прогресивна България“. Така че оттук нататък, неслучайно съм го казвал, за националните обекти, трябва да проектираме. За обекти, които са от местно значение, и следва да бъдат одобрявани от общини, нека да бъдат така любезни, ние ще помагаме, но те да бъдат така любезни да си свършат своята работа. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря Ви, господин Министър. Следващият въпрос е отново от народния представител Георги Георгиев относно изграждане на обект „Път I-5 – обходен път на град Кърджали“. Господин Георгиев, имате думата – заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Господин Министър, Републиканският път I-5 е обявен за обект с национално значение и национален обект с Решение № 643 на Министерския съвет от 30 август 2011 г. и е част от Общоевропейския транспортен коридор № 9. Град Кърджали може би е единственият областен град без околовръстен път, през който минава Републиканският път I-5. Целият товарен и туристически поток преминава през града, което създава изключително неприятна среда за живеене. Шумът, прахът и замърсяването са ежедневие за жителите, а ситуацията е изключително тежка, особено през лятото, когато се образуват огромни задръствания заради туристическия поток към граничния пункт „Маказа“. Пътната настилка в града се подлага на огромни натоварвания поради преминаването и на тежкотоварни транспортни средства и тя се износва изключително бързо. В града има един основен мост над река Арда, през който минава целият този трафик, на който се образуват километрични задръствания, които траят понякога с часове. Ситуацията тази година ще е още по-тежка, защото |на основния булевард „Беломорски“, през който преминава целият трафик, се осъществява така дългоочакван ремонт. Предвид гореизложеното, моля да ми отговорите на следния въпрос: Кога правителството смята да изгради така важния инфраструктурен проект за държавата ни, намиращ се на Общоевропейския транспортен коридор № 9, а именно обект „Път I-5 – обходен път на град Кърджали“?
Благодаря, господин Георгиев. Господин Министър, заповядайте да отговорите.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, обходният път на град Кърджали е обект с важно стратегическо значение и проектираното трасе частично съвпада с Републиканския път I-5. С решение № 643, както отбелязахте, от 30 август 2011 г. на Министерския съвет, Републиканският път I-5 – от Русе до граница с Гърция, от км 0 до км 384, е обявен за обект с национално значение и национален обект. Със заповед РД-02-30-12-53 от 8 юни 2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството през юни 2025 г. е сформирана работна група със задача – осъществяване на дейности по осигуряване на проектна готовност за обект „Обходен път на град Кърджали“. Проведени са срещи с представители на Общината, на собственици на засегнати имоти, като са разгледани различни причини за забавянето на проекта. В резултат на обсъждането е взето решение, че наличният технически проект, който е завършен и приет от Агенция „Пътна инфраструктура“ през 2017 г., има нужда от утилизация и оптимизация, тъй като старите проектни варианти са неосъществими без съществени промени. Налице е необходимост от детайлно екологично проучване заради естеството на работа в засегнатите имоти. Постановеното решение № 42/2013 г. по оценка на въздействието на околната среда от 2013 г. към момента не е валидно и е загубило правното си действие, след като строително-монтажните работи на обекта не са стартирали в законовия срок. Предвид всичко гореизложено, както и факта, че обходният път на град Кърджали е наболяла и изключително важна тема за целия район, най-целесъобразното решение и това, което ние наистина трябва да направим, е да изградим магистралата Русе – Маказа, за която казах и за която сме говорили многократно. И ще Ви кажа защо е важно. Важно е, защото това ще осигури свързаност на Кърджали не само със съседните държави, ще осигури една свързаност изцяло за България. И още нещо. От това, което прочетох, е ясно, че в момента проектът на обходен път Кърджали е на същото нулево ниво, на каквото е нулевото ниво и на магистралата. Аз мисля, че разбирате, че е много по-добре да направим истинска магистрала, която също ще бъде национален обект. Ще решим проблема за Кърджали и ще го решим не само от това, за да избегне движението през Кърджали, а и така, че да може Кърджали наистина да е един град, който да има свързаност към цялата държава. Важният национален обект, който тепърва ще започне да се проектира, но и този не е проектиран, както забелязвате, тоест те са в изходна позиция, ще бъде истинската свързаност, а тя е магистралата Русе – Маказа, за която Кърджали, разбира се, ще бъде един от облагодетелстваните градове за тази магистрала. (Ръкопляскания от ПБ.)
Господин Георгиев, желаете ли реплика? Заповядайте, имате думата.
Господин Министър, чудесно е това, което казвате. Съгласен съм напълно с Вас. Предпочитам да бъде изградена магистралата. Само че гражданите на град Кърджали, се съмнявам, че са удовлетворени от цялото това нещо, защото щом околовръстният път, който е с национално значение, 15 години не е построен. И то заради нечии частни, може би, интереси в града, а може би и политически, не знам, поне така се говори, то тогава какво става за цяла магистрала? Колко години на държавата ще е необходимо да проектира, да изгради тъй дългоочакваната тази магистрала по коридор № 9? Аз честно казано, имайки опита от околовръстния път и от другите магистрали, изграждането на „Хемус“ примерно, едно 30-40 години не ни мърдат. Така че аз подкрепям ентусиазма Ви в тази посока, обаче гражданите на град Кърджали надали ще са много ентусиазирани, след като разберат, че околовръстният път е на нулево ниво, тоест е върнат на нулево ниво, защото преди имаше технически проект, имаше оценка на въздействие на околната среда и всичко това нещо е занемарено, изоставено и сега сме на точка нула, както казвате, защото аз около четири-пет пъти съм задавал този въпрос към различни министри досега, от пет години насам задавам този въпрос и явно поне са се задействали да направят оценка, в която да установят, че техническият проект вече не е актуален към настоящия момент. И в тази връзка, между другото, гражданите се организираха миналата година и направиха една подписка в електронен вид и в листове хартия, която ми дадоха да Ви я връча – над 3 хиляди подписа събраха, и то за много кратък период от време, може би за три-четири месеца. Беше предвидена за предходния министър към кабинета „Желязков“, само че когато кабинетът „Желязков“ падна, нямаше възможност да я дам тази подписка и отпадна като необходимо, така че ще я връча на Вас като негов наследник и се надявам, тези думи, които казахте тук от тази трибуна, да станат реалност в рамките на Вашия мандат поне, защото тези хора очакват това да се случи много дълго време. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Георгиев. Разменете си сега подписката и, господин министър, имате думата за дуплика.
Уважаеми, господин Георгиев, мисля, че бъркате ентусиазъм с реална и нова политическа обстановка. Нещата ще са други. Съвсем скоро ще разберете, че започваме проектирането на магистралата. Потърпете малко и ще се случи. Това единствено е смисълът. Да раздаваме пари от българския бюджет и да ги даваме, за да правим околовръстни трасета там, където е важно да направим магистрала, означава да плащаме два пъти за едно и също нещо. Това го видяхме на „Хемус“, защото коментирахте „Хемус“. Там беше направен опит да се плати два пъти нещо, което не се строи. Затова ви казах – политическата ситуация в България е друга. Можете да бъдете спокойни и хората да бъдат спокойни, че започваме да проектираме всички магистрали. А тази специално – от Русе за Маказа, аз я нарекох забравената магистрала. Тя започна да се строи включително от Русе. Сега ще бъде проектирана цялата и ще започне да се строи цялата магистрала. Така че най-важното за инфраструктурните обекти, защото струват много пари, е да бъдат проектирани правилно, да бъдат строени достатъчно, за кратки срокове, но качествено. И най-важното е да имат икономически смисъл. В случая има голям смисъл, така че ние сме го разбрали, заложили сме го в предизборната програма и съвсем скоро ще го направим. (Ръкопляскания от ПБ.)
Следващият въпрос е от народния представител Мартин Жлябинков относно необходимостта от допълнителни шумозащитни съоръжения по автомагистрала „Струма“ в участъка, преминаваш през квартал „Църква“ – община Перник. Заповядайте, имате думата.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, жителите на втория по големина квартал на територията на община Перник сигнализират за продължаващ проблем с високите нива на шум от движението по автомагистрала „Струма“ в участъка, преминаващ в непосредствена близост до жилищните зони на населеното място. През предходни години по част от трасето бяха изградени шумозащитни съоръжения, които безспорно са допринесли за подобряването на жизнената среда и ограничаването на шумовото въздействие. Въпреки това гражданите посочват, че в отделни участъци, граничещи с жилищни имоти, липсват шумозащитни пана, поради което значителна част от населението продължава да бъде подложено на повишено шумово натоварване. С оглед опазване здравето и качеството на живот на жителите на квартал „Църква“, както и предвид необходимостта от опазване на нормативните изисквания за допустими нива на шум в урбанизирани територии, моля да отговорите на следните въпроси: предвижда ли Агенция „Пътна инфраструктура“ да изгради допълнителни шумозащитни пана или други мерки за ограничаване на шумовото въздействие в участъците, съседни на жилищната застройка в квартал „Църква“, и ако се предвиждат такива мерки, какви са сроковете за тяхното проектиране и изпълнение? Благодаря.
Благодаря Ви. Господин Министър, имате думата да отговорите на зададения въпрос.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Жлябинков, след констатирана необходимост от активна шумозащита в района на квартал „Църква“ в град Перник е проведена обществена поръчка за изработване на акустичен и конструктивен проект за изграждане на шумозащитни съоръжения в два участъка на автомагистрала „Струма“ в района на жилищната територия във визирания квартал. След приключване на всички уведомителни, съгласувателни и разрешителни процедури през 2025 г. шумозащитните съоръжения са изградени и въведени в експлоатация с разрешение за ползване. При въвеждането в експлоатация са извършени контролни измервания на шума от РЗИ – Перник, за които АПИ са предоставили сертификати със съответните протоколи от контрол на шума, които са със заключение, че измерените шумови нива са в съответствие на нормите, заложени в Приложение № 2 към чл. 5 от Наредба № 6 от 26 юни 2006 г. – „Показатели за шум на околна среда“. По предоставената ми информация от Агенция „Пътна инфраструктура“ от монтажа на шумозащитните съоръжения до момента не са постъпили сигнали от граждани на квартал „Църква“ за завишени нива на шума на автомагистрала „Струма“. Предвид гореизложеното към момента Агенцията не разполага с фактически и нормативни основания да възложи проектиране до изграждане на нови шумозащити на визирания район, но имайки предвид това, че очевидно гражданите продължават да търпят дискомфорт, а това наистина е важно, защото това, че има магистрала, макар и малкото магистрали в България, не е основание да създаваме дискомфорт. Така че ще разпоредя – благодаря за въпроса – наистина по най-бързия начин ще разпоредя да бъде направена нова проверка и ако се окаже, че има наднормен шум, ще бъдат взети мерки и ще бъдат довършени. Очевидно трябва да се довърши участъкът или да се завиши. Така че това нещо е изключително важно – да направим така, че да има достатъчно нормално комфортно обитаване. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. Заповядайте за реплика.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора и за отношението, което проявихте по казуса, касаещ жителите на квартал „Църква“. Разбира се, Вие съвсем отскоро сте министър и батакът, който заварвате в Регионалното министерство, и това, което изнасяте в последните дни като информация, е сериозен и намирате да отделите време за решаването и на по-малки проблеми, касаещи регионален характер. Надявам се наистина с Вашата подкрепа и със съдействието на Вашия екип да намерим решение на този проблем на жителите на квартал „Църква“. Благодаря Ви още веднъж.
И аз Ви благодаря. Желаете ли? Не. Следващият въпрос е от народния представител Николай Златарски относно спиране на процеса по договаряне и бъдещето на процедурата „Диверсификация и адаптиране на малки и средни предприятия към икономическия преход“. Заповядайте, господин Златарски, да зададете своя въпрос.
Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа! Господин Министър, въпросът ми е относно процедура „Диверсификация и адаптиране на малки и средни предприятия към икономическия преход“, която е една от най-важните мерки по Фонда за справедлив преход за област Кюстендил. По нея има одобрение – 89 предприятия и 124 са в резервите. Хиляди работни места и значителен обем от частни инвестиции са пряко свързани с успешната ѝ реализация. През последните седмици обаче процесът по сключване на административните договори беше преустановен поради извършване на проверки, което постави бизнеса в състояние на сериозна несигурност. Множество предприятия вече са предприели конкретни действия по подготовка на инвестициите си. Осигурили са собствено съфинансиране, договорили са банкови кредити и са поели финансови ангажименти, разчитайки на издадените решения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Във връзка с горното, моля да ми отговорите на следния въпрос: кога Министерството на регионалното развитие и благоустройство ще възстанови процеса по договаряне на процедурата и може ли да гарантира, че предприятията, по отношение на които не бъдат установени нарушения, няма да загубят правото си на финансиране вследствие на действие или бездействие на администрацията? В заключение само искам да добавя, че минната индустрия десетилетия беше една от важните дейности за икономическия подем на област Кюстендил. Но по последни данни област Кюстендил се намира на едно от последните места по липса на инвестиции, което е доста критично за региона. Тази мярка беше лъч надежда за фирмите и за предприятията и това обуславя и големия интерес към самата мярка – 321 подадени проектни предложения. Фирмите от областта наистина са готови да инвестират в икономическата трансформация на региона, но надеждата е у Вас, господин Министър, за да може да дадете яснота, срокове и наистина да дадем лъч надежда на добросъвестните фирми, че няма да попаднат в неблагоприятното положение да бъдат ощетени от действия или бездействия, или от пропуски в администрацията. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Златарски. Господин Министър, имате думата да отговорите.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Златарски, въпросната процедура стартира с бюджет от 127,8 млн. евро и е насочена към бизнеса в регионите Стара Загора, Перник и Кюстендил. Основната цел на процедурата е подкрепа на малките и средни предприятия за производствени инвестиции с цел увеличаване на заетостта и подобряване на конкурентоспособността им. Процедурите се реализират в рамките на Фонда за справедлив преход по Програма „Развитие на регионите“ 2021 – 2027 г., който е изцяло насочен към справянето с негативните, социалните и екологични последици, смекчаване на икономическото въздействие върху най-засегнатите въглищни региони в страната. Подадени са над 2100 проекта, като през месец декември 2025 г. са одобрени 501 проектни предложения за 126,7 млн. евро, финансирани по Програмата „Развитие на регионите“ 2021 – 2027 г., разпределени по региони, както следва: за област Кюстендил – 85 проекта за 19,7 млн. евро; за област Перник – 59 проекта за 14,1 млн. евро; за област Стара Загора и общини, свързани с Маришкия басейн – 157 проекта за 92,9 млн. евро. Предвид наличните списъци с резервни проектни предложения е взето решение за частично наддоговаряне по процедурите и са одобрени допълнително още 120 проектни предложения за съществуващи предприятия, като така общата бройка на одобрените и финансирани проектни предложения е 621. Във връзка с постъпили сигнали от страна на кандидати по процедурата „Диверсификация и адаптирането на малки и средни предприятия към икономическия преход“ е назначен одит на дирекция „Вътрешен одит“ на Министерството на регионалното развитие, като до приключване на вътрешния одит процесът по сключване на договори с одобрени кандидати е временно спрян. Целта на проверката е да изясни постъпилите сигнали, както и дали изборът на проекти за финансиране е проведен прозрачно и съгласно утвърдените правила. В хода на проверката са идентифицирани следните слабости: наличие на субективни критерии за оценка, която възпрепятства постигането на еднакъв подход при оценяването на проектните предложения. Вследствие на създадените предпоставки за неравно третиране има съществено разминаване при определяне на оценката на оценителите в част от одитната извадка. Нарушен е принципът на равно третиране на кандидатите съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за управление на средствата от европейски фондове при споделено управление. За два от критериите е налице хипотеза за чл. 36, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ, съществено нарушение при провеждане на процедура, която не може да бъде отстранена, без да се променят условията, при която тя е открита. Неправилно прилагане на критериите за оценка, която води до различен начин на оценка на една и съща информация и крие риск да бъдат одобрени и финансирани проекти с по-ниско качество. Важно е да се отбележи, че по Закона е недопустимо да се променят правилата на вече приключила процедура, поради което тя не може да бъде коригирана чрез въвеждане на нови критерии. В момента управляващият орган анализира законосъобразни варианти за последващи действия, като своевременно ще оповести решението си. МРРБ има предвид важността на подобен род инвестиции за трите въглищни региона, като следва да се отбележи, че по Фонда за справедлив преход по Програма „Развитие на регионите“ 2021 – 2027 г. са финансирани 404 договора с общ размер на предоставените безвъзмездни средства от 540,6 млн. евро. Инвестициите по този фонд са насочени към енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради и обществени сгради; картографиране и преквалификация на работната сила; подкрепа за индустриални и логистични паркове и зони; подкрепа на фотоволтаични системи и съоръжения за микро-, малки и средни предприятия, както и за иновации в научноизследователската и развойната дейност на отбранителни технологии и решения с двойно предназначение.
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Златарски, имате желание за реплика – заповядайте.
Господин Председател, дами и господа! Господин Министър, благодаря Ви за отговора. За мен основният въпрос е за област Кюстендил и оттам, разбира се, искам уточняващи въпроси: предвижда ли се проектите, по отношение на които няма установени нарушения и съмнения за нередности, да продължат на етап договаряне, независимо от проверките на другите проектни предложения, при положение че европейското и националното законодателство изискват прилагане на принципа на пропорционалност? Вследствие на спиране или забавяне на процеса по договаряне, и на претърпелите финансови загуби, или пропуснати ползи предвижда ли Министерството механизъм за защита и компенсиране на добросъвестните кандидати? И кой ще носи отговорност, разбира се, за причинените вреди? И ако в резултат на проверките бъдат установени нарушения, извършени от членове на оценителните комисии и служители на администрацията, предвижда ли Министерството търсене на дисциплинарна, административна или имуществена отговорност на конкретните длъжностни лица? Съществува ли риск вследствие на забавяне на процедурата България да не успее да уговори или разплати в срок средствата по Фонда за справедлив преход? Какъв е размерът на потенциално застрашения финансов ресурс? Разглежда ли се, разбира се, възможността за осигуряване на допълнителен финансов ресурс за финансиране на проектните предложения от резервния списък, които са преминали успешно оценителния процес, но не са получили финансиране единствено поради недостиг на бюджет, включително чрез пренасочване на личен спестен ресурс по други процедури по Програма „Развитие на регионите“? Много въпроси са, господин Министър. Фирмите наистина са изпаднали в положение, в което не знаят какво да предприемат и как ще се проведе процедурата. Заради това Ви помолих – ако може, да се ангажирате с някакъв срок, с който наистина поне да дадем успокоение, че след този срок нещата наистина ще могат да се случат. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Господин Министър, имате възможност за дуплика. Заповядайте.
Уважаеми господин Златарски, в момента се търси отговорност. Прави се в момента дисциплинарно производство, но това е най-лесната страна. Фактите са такива. Разбира се, работи се върху варианта и всички варианти са на масата, така че, ако наистина не можем да използваме тези пари, защото европейските фондове не могат да бъдат използвани по начина, по който Ви прочетох, ще бъдат пренасочени, и то в същия сектор. На нас ни са падна задачата да спасяваме европейско финансиране с поръчки, които не са от Европа. Така че ще трябва да спазим Закона и да спасяваме парите. Ще го направим! (Ръкопляскания от „Прогресивна България“.)
Министър Шишков, следващите два въпроса са от народните представители Ангел Георгиев и Росица Кирова, но са постъпили писма с молба за отлагане, така че изчерпахме към Вас въпросите. Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол. Последният въпрос за днес е към министъра на отбраната Димитър Стоянов от народния представител Ивелин Първанов относно американските военнотранспортни самолети на летище София. Господин Първанов, заповядайте – имате думата да развиете Вашия въпрос.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, в средствата за масово осведомяване, в края на миналия месец, бе разпространена информация, че министър-председателят Румен Радев е предоговорил сроковете за базиране на американските военнотранспортни самолети и въздушни цистерни на гражданското летище в София до края на месец юни тази година. Служебният министър на отбраната Атанас Запрянов официално бе оповестил, че крайният срок на тяхното пребиване е 27 май тази година. Във връзка с гореизложеното моят въпрос е: каква е причината за удължаване на този срок и какво налага престоя на американските самолети на гражданското летище „Васил Левски“ през месец юни? Благодаря.
Благодаря, господин Първанов. Господин Министър, заповядайте да отговорите.
Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Първанов, в отговор на повдигнатия от Вас въпрос относно американските военнотранспортни самолети на летище София Ви информирам следното: С Решение № 205 от 4 март 2026 г. служебното правителство е разрешило пребиването на територията на Република България с невоенен характер на до 15 самолета и до 500 военнослужещи с лично оръжие, боеприпаси и антидрон системи от ВВС на САЩ и разполагането на летище „Васил Левски“ в София в срок до 31 май – не до 27-и, до 31 май. Разрешението е базирано на дипломатическа нота от САЩ, в която се посочва, че целта на разполагането им е провеждане на обучение във връзка с мерките за засилена бдителност на НАТО. Преди изтичането на този срок, на 22 май, посолството на САЩ в София изпрати нота с искане за удължаване на престоя до 31 юли 2026 г., като в нотата се посочва, че целта на разполагането им остава непроменена. След извършен анализ от компетентните структури – Службата „Военно разузнаване“, Министерството на отбраната, Министерството на транспорта, МВР, в Министерството на отбраната се направи цялостна оценка на всички относими обстоятелства и на 29 май Министерският съвет прие решение за удължаване на престоя за по-кратък от искания от американската страна престой – 30 юни. Американската страна поиска до 31 юли, Министерският съвет взе решение до 30 юни. Правителството даде този един месец срок на нашите съюзници от САЩ, за да планират действията си по преместване на самолетите. Разговаряли сме с американската страна и сме поставили въпроса за пребазирането им, включително на военни летища на територията на България. (Ръкопляскания от ПБ.)
Господин Първанов, имате възможност за реплика – заповядайте.
Господин Министър, от Вашия отговор разбирам, че всъщност в края на този месец американските самолети трябва да напуснат летище София. Това, което Вие отговорихте, е, че те тук провеждат някакво обучение на нашето гражданско летище. Казахте – с лично оръжие, боеприпаси, антидронови системи. Тоест те провеждат учение на нашето гражданско летище, доколкото разбирам според това, което Вие отговорихте, което означава, че нашият граждански обект в момента от тях се използва като военен полигон. Защото – антидрон системи, военнослужещи с лично оръжие и с боеприпаси, военнотранспортни самолети и цистерни: какво налага тези самолети да са на гражданското летище, а примерно да не са на някое от нашите военни летища? Защото това е безпрецедентен случай. Няма друга столица на наши съюзници, на наши партньори, чието гражданско летище да се използва за такова учение. Доколкото знам, Турция не си е дала гражданските летища, още повече в столицата, още повече в най-големия град Истанбул. Същото е положението с Гърция, с Румъния – говоря за нашите съседки, които са съюзнички по НАТО. Какво точно налага нашето гражданско летище, нашата столица да бъдат използвани за обучение? Кое ни прави толкова уникални в случая, че тук нашите съюзници са решили да си проведат това учение, което не провеждат никъде другаде в Европа, никъде другаде в НАТО? Още веднъж казвам – столично летище, гражданско летище, не е военно летище. Усещането е точно това, че в момента това летище се защитава от столицата като жив щит. Тоест гражданите на нашата столица в момента защитават военния обект на нашия съюзник, макар и временно разположен тук. Така изглежда. Никъде другаде няма нещо такова. Дори в нашата партньорка по НАТО, милата ни съюзничка Северна Македония, дори на скопското летище няма такова нещо. Ние сме нещо уникално!
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
Господин Първанов, аз знам, че имате military background, тоест имате познания в областта на отбраната и сигурността, но явно нямате познания в областта на авиацията, което е нормално. Не всеки може да знае всичко от авиация. Макар че в България всички разбират от военна авиация, избират самолети и така нататък. Това, което искам да Ви отговоря, е следното: ние сме направили анализ дали тези самолети могат да бъдат разположени на военни летища. Направили сме обследване в Безмер и в Граф Игнатиево, които са бази за съвместно ползване. И Вие много добре го знаете това нещо. Летището в София е уникално с това, че предлага необходимото място, отговарящо на изискването за ситуиране на един самолет КС-135 с този размер. Това е едното. Второто, което е, зарядката на един такъв самолет е 100 хиляди тона. Как, по какъв начин Вие виждате... Извинявам се, 100 хиляди литра. Как, по какъв начин... (Реплика от народния представител Димо Дренчев.) Спокойно, господин Дренчев, няма проблем. Ще Ви отговоря и на Вас. Лапсус. Знаете колко гориво е необходимо за зарядката на един такъв самолет. Кои от нашите летища могат да осигурят такава зарядка – военни? И дали въобще това е възможно физически да се осъществи? Може би Вие знаете, аз да не зная. Това е основната причина. Направен е анализ, предложено е на американската страна да ситуират тези самолети в Безмер, в Граф Игнатиево, които са съоръжения за съвместно ползване. Но да не забравяме, че България е обявила, че по мерките за засилена бдителност има летища – граждански, които също са обявени за съвместно ползване.
Господин Първанов, приключихме. (Ръкопляскания от ПБ.) Уважаеми колеги, тъй като изчерпахме дневния ред, закривам днешното заседание. Следващото заседание е следващата сряда, 24 юни 2026 г., от 9,00 ч. Благодаря Ви. (Звъни.) (Закрито в 13,21 ч.) Председател: Михаела Доцова Заместник-председатели: Атанас Атанасов Цончо Ганев Секретари: Джем Яменов Коста Стоянов