Официален източник: parliament.bg
Добро утро, уважаеми госпожи и господа народни представители, на 25 юни! Моля, режим на регистрация. Имаме кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) Господин Величков, за процедура? Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Няма общо с дневния ред и е доста тъжно и трагично това, което ще кажа и което Вие вероятно вече знаете – че вчера две деветгодишни деца, момченца, отиващи на футболен турнир в курортен комплекс Албена, загубиха живота си по трагичен начин. Знаете, че загина и бащата на едното от момченцата. Вчера имаше и друга катастрофа, общо пет жертви на пътя в един ден, но няма кой да върне децата. Зверска катастрофа, нещо, което не трябва да се случва, но за съжаление, прекалено често започва да се случва малки деца да губят живота си на пътя. Ние не можем да останем безучастни в това и трябва да знаем, че до някаква степен и от нас зависи да променим това положение, свързано с превенцията, която трябва да се осъществява, и съответно с бързата и адекватна реакция на органите на съдебната власт, така че, когато такива неща стават, да има справедливост и да има превенция, да се знае, че има и наказание за убийците на пътя. Предлагам Ви да почетем с едноминутно мълчание паметта на децата, а и на всички загинали вчера на пътя. Благодаря.
Уважаеми колеги народни представители! Моля да почетем паметта на децата, загинали на пътя, с едноминутно мълчание. (Всички стават. Едноминутно мълчание.) Благодаря, уважаеми колеги. Уважаеми дами и господа народни представители, преди да преминем към дневния ред, за Ваша информация има заявени две декларации. Преди представянето на декларациите, бих искала да Ви информирам, че в администрацията на Народното събрание е постъпило решение на Централната избирателна комисия за избор на народен представител, поради което ще проведем процедура за полагане на клетва. Зачитам постъпилото решение на Централната избирателна комисия: „РЕШЕНИЕ № 6-НС 24 юни 2026 г. за обявяване на Христо Георгиев Гаджев за народен представител в Двадесет и четвърти изборен район – София, в Петдесет и второто народно събрание На основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и чл. 247, ал. 1, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
Обявява за народен представител Христо Георгиев Гаджев в Петдесет и второто народно събрание от Двадесет и четвърти изборен район – София, под № 3 от листата на коалиция ГЕРБ-СДС“. Моля квесторите да поканят господин Гаджев за полагане на клетва. Уважаеми колеги, пристъпваме към полагане на клетва. Господин Гаджев, моля, повтаряйте след мен. (Всички стават.)
„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)
Уважаеми колеги, заявени са към момента две декларации. Давам думата на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ за декларация.
В началото на тази седмица британският премиер Киър Стармър подаде оставка, след като се задържа на поста си по-малко от две години, издигнат там от партия, която по собствените му думи е финансово и морално банкрутирала. Така той стана шестият пореден английски премиер, който не успя да изкара пълния си мандат и напусна поста си предсрочно. Всъщност проблемите на Великобритания са наистина сериозни. Шотландия и Уелс упорито говорят за независимост, Северна Ирландия вече е с католическо мнозинство, така че обединението с Република Ирландия е само въпрос на време, а в самата Англия коренното бяло английско население започна да се бунтува за правата си в опит да изхвърли от градовете колонизираните емигранти, а партиите пък на Фараж и Лоу са на път да изхвърлят едновременно и лейбъристите, и консерваторите от парламента. На този фон шегите на шефа на ЦРУ, че следващата ислямска държава с ядрено оръжие ще бъде Англия, изобщо звучат плашещо сериозно. Защо това е важно за нас? Защото две трети от златните резерви на България днес все още се намират в Bank of England. Живеем във все по несигурни времена, въпреки бодряшките изказвания на лидерите на Г-7. Структурата на глобалния свят се руши пред очите ни, сегашният международен правов ред се разпада, а установените закони не се спазват с едно-единствено изключение – правото на силата. Примери за това виждаме всеки ден. От една страна, осъждаме така наречената агресия на Русия в Украйна, въпреки че става въпрос за рускоговорящи региони, които след проведени референдуми се присъединиха към Руската федерация, позовавайки се на принципа за правото на народите на самоопределение, който е залегнал в хартата на ООН. Именно в тези региони местното население години наред беше подлагано на малтретиране, дискриминация, репресия и обстрел заради своята етническа и езикова принадлежност. От друга страна, не само не осъждаме, но и подпомагаме агресията на САЩ и Израел срещу Ислямска република Иран, окупацията на части от Ливан и геноцида над палестинския народ. След като през 2022 г. САЩ натиснаха финансовия ядрен бутон, като замразиха суверенните резерви на Руската федерация в противоречие с всякакви международни закони и правила, всички страни по света осъзнаха, че да държат златните си резерви във валути, над които нямат контрол, или златните си запаси извън територията на страната е твърде висок и неоправдан риск. Замразяването на руските валутни резерви беше отрезвяващ момент, който разтърси много централни банки и ги накара да преосмислят сигурността на притежанията си. Наблюдава се ясна световна тенденция централните банки да връщат златните си активи у дома. Първа още през 2015 г. това направи Австрия, като прибра златото си от Лондон обратно във Виена. Само преди дни в един от най-престижните вестници – Financial Times, излезе дълъг материал, който описва безпокойствата на централните банки и посочва, че за последната една година Френската централна банка е изнесла 129 тона от трезорите на Федералния резерв в Ню Йорк и ги е прехвърлила обратно в Париж. Централната банка на Индия също е репатрирала повечето от златните си резерви, които са се намирали извън страната. По подобен начин са постъпили и страни като Нидерландия, Австрия и Германия. В тази група са още: Полша, Унгария, Румъния, Сърбия, Нигерия и Турция – всички държави, които са върнали част или целия си златен резерв обратно в столиците си. На полското правителство обаче му отне повече от една година в преговори, докато получи собственото си злато обратно от англичаните. Пресният пример със страните от Залива, на които след затварянето на Ормузкия проток им се наложи да ползват златните си резерви поради невъзможността да продават свободно петрол и газ, показва, че в случай на криза една година е абсурдно дълъг срок. Точно затова мъдрите правителства държат златото си налично у дома, защото дава сигурно спасение в случай на криза. Видяхме, че държавният суверенитет е вече кух термин, който няма никакво значение, след като САЩ отвлякоха държавния глава на суверенна Венецуела. Но в нашия случай е по-важно и не бива да се забравя и незачитането на международните правила и правото на собственост от страна на Bank of England, които отказаха да върнат златото на венецуелската държава през 2019 г. Точно така! Те просто откраднаха 31 тона от венецуeлското злато на сегашна стойност 3,6 млрд. евро, и то все още се намира в Лондон. Разбира се, това не учудва никого за една нация, която е прочута с пиратите си на държавна служба. Същата тази логика важи и за България. Притежаването на златото на физическа територия у нас би го предпазило от подобни външни рискове. Нетните покупки на злато от централни банки надхвърлят 1000 тона годишно след 2022 г., което потвърждава златото като фундаментален актив в резервите. Една от причините за този бум е именно стремежът към физическа сигурност. Това е особено валидно за България – страна, която днес няма контрол над валутата, която използва. Златото е особено ценено и от Европейската централна банка, която след приемането на страната ни в еврозоната през януари месец тази година освен хартиените фиатни пари, поиска и получи от Българската народна банка 66 хил. тройунции от нашето злато. Националната банка на България днес държи 62% от златния ни резерв в Лондон и твърденията, че златото ни ще е на разположение веднага, щом го поискаме, не издържат теста на реалността. Макар съхранението в Лондон да носи някакви ползи, аргументите за репатриране стават все по-убедителни. Въпреки че ръководството на БНБ заявява, че златото се съхранява в Лондон, за да се търгува с него по-лесно, и то да се инвестира и да носи доход, съществуват притеснения относно прозрачността и физическото състояние на актива ни. Проблеми със златните резерви в Лондон са докладвани от страни като Русия и Съединените щати, а ВЪЗРАЖДАНЕ отдавна отправя призиви към управителя на БНБ да даде ясен отчет относно състоянието на златните ни резерви и тяхното местонахождение. С влизането на България в еврозоната всички решения вече се взимат от Европейската централна банка, а не в София. В този смисъл няма никаква нужда България да държи златния си резерв в чужбина и особено това да е в страна извън Европейския съюз. ВЪЗРАЖДАНЕ настоява златният резерв да се прибере незабавно в трезорите на БНБ. Всякакви аргументи, че това злато носи някаква доходност, бледнеят пред рисковете от пълната му загуба. Във времена на турбулентност, return of capital става много по-важно от return on capital. Ако вземем под внимание рисковете от несигурност и конфликти, сигурността на капитала е много по-важна от някакви ефимерни доходности, ако се излага на сериозен риск главницата или възможността да я използваш точно тогава, когато тя ти е нужна. А ръководството на БНБ систематично се проваля и не заслужава доверието на обществото. Те валидираха отличните кредитни оценки дни преди фалита на една от най-големите банки в страната – КТБ. Те взеха само палиативни мерки срещу прекомерното жилищно кредитиране и не само не ограничиха, но и способстваха надуването на огромен кредитен балон в имотния сектор, чието спихване предстои съвсем скоро да видим, особено след новите идеи за данъчни промени на управляващите. Но най-вече те извършиха едно предателство, като ни набутаха насила в еврозоната – без анализ, без въобще да сме готови, на база на явно фалшиви данни. Днес всички ние виждаме и усещаме с джобовете си колко много лъжи изговориха те. Ако не се вземат мерки да си приберем българското злато и се окаже, че от ВЪЗРАЖДАНЕ отново сме били прави в предупрежденията си и ние го загубим, ръководството на БНБ ще извърши най-голямата си грешка, равняваща се на ново национално предателство. Има максима, която гласи: „Притежаваш само това, което можеш да контролираш“, а над управляващите в Лондон българската държава няма контрол и е зависима единствено от тяхната добра воля. От БНБ твърдят, че прибирането на златните резерви обратно в страната би дало лош сигнал за чуждите инвеститори. Ние не сме съгласни с това. Повлия ли връщането на собствените резерви на инвеститорите в Индия, Франция, Полша, Унгария, Австрия? Напротив, връщането на златото под контрола на държавата ще даде отличен сигнал – сигнал за край на колониалната зависимост, сигнал за възраждане на национално отговорната политика на София, защото ни е крайно време за възраждане. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря, господин Дренчев. Декларация от името на парламентарната група на „Прогресивна България“. Заповядайте, господин Витанов, за представяне на декларацията.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! През тази и следващите седмици ни предстои обсъждането на нещо много повече от един закон за бюджет. Обсъждаме цената на популизма, обсъждаме сметката, която предходните управляващи оставиха на българските граждани, и отговорността на настоящото правителство да върне стабилността и доверието в публичните финанси на държавата. Защо бюджетът не е просто сбор от числа? Бюджетът е въпрос на сигурност за семействата, предвидимост за бизнеса и стабилност за държавата. Това не е бюджет на илюзиите. Това е бюджет на реализма, отговорността и оздравяването. Днес слушаме критики от опозицията. Същите тези хора, които през последните години правиха помен с чужда пита, днес имат претенциите да ни учат на фискална дисциплина. Те настояват за дефицит от 3%, след като именно тяхната политика остави зад себе си реален дефицит от 7,4% при непроменени политики за тази година. Трудно е да приемем подобни поучения от хората, които създадоха проблема, а днес очакват други да го решат. Както категорично заяви и министър-председателят в изявлението си вчера, основното предизвикателство пред нас не е просто размерът на дефицита. Истинският проблем е наложеният през последните години порочен модел на бюджетиране. Модел, основан на непрекъснато увеличаване на публичните разходи, без необходимата връзка с производителността на труда и реалните възможности на икономиката. Нека бъдем конкретни и за практиките, които ни докараха дотук. На първо място, скритите задължения и купуването на влияние с празни чекове. Предходните управления натрупаха огромни финансови ангажименти през 2024 г. и 2025 г., оставяйки бомби със закъснители в държавните финанси. Беше създадена непоследователна и финансово необезпечена инвестиционна политика. На хартия бяха раздавани обещания чрез дълги списъци с проекти в приложенията към бюджета. Истината, която не беше казана на кметовете, бизнеса и гражданите, е, че зад много от тези проекти не стоеше реално осигурено финансиране. Хората бяха оставени с очаквания, които държавата не беше подготвена да изпълни. Така ни бяха завещани 2,2 млрд. евро необезпечени задължения, близо 2% от брутния вътрешен продукт. Ангажименти, поети тогава, но оставени за плащане от настоящото правителство през 2026 г. Това не е отговорно управление. Това е финансова пирамида, градена върху прехвърляне на сметките към следващите правителства и към данъкоплатците. Затова ние спираме раздаването на сляпо. Всеки лев от тези наследени ангажименти ще бъде разплатен съвместно с безкомпромисни проверки от АДФИ, МРРБ и ДНСК, а Сметната палата ще извърши пълен одит в АПИ. Второ, така наречената фискална дисциплина, с която се хвалите. Как се постигаше тя? Чрез задържане на плащания, прекатегоризиране на разходи, изземване на авансови приходи и системна декапитализация на държавните предприятия. Накратко, проблемите се отлагаха, а не се решаваха. Изсмукваше се ликвидността на държавата, за да изглеждат добре числата за една година, без никакви грижи какви ще бъдат последиците през следващата. Днес, когато Европейската комисия открива процедура по свръхдефицит, същите тези хора се опитват да прехвърлят вината върху нас. Но докладът на Европейската комисия е ясен – процедурата е следствие от липсата на компенсаторни мерки за рязко нарасналите разходи през предходните години. Тази процедура е резултат от вчерашните прегрешения. Нашата задача днес е да намерим решение за утрешния ден. Правителството предлага бюджет с дефицит от 5,7, но нека обществото знае и още нещо. Когато предложим предвидената европейска дерогация за разходите за отбрана, реалният дефицит ще спадне под 5. Тези разходи са нужни, защото ние няма да правим компромис със сигурността на страната в един все по-несигурен свят. Нека отговорим и на онези, които настояват за незабавно сваляне на дефицита до 3%. Трябва да е ясно – шоковата рестрикция убива растежа. С мерките, предложени от Министерството на финансите за 2026 г., се реализира фискална корекция за над 2 млрд. евро – близо 2% от брутния вътрешен продукт. Това е почти 4 пъти по-бърз темп на консолидация от стандартно препоръчвания от Европейската комисия. Всяко по-рязко съкращаване на разходите в този момент би означавало по-малко инвестиции, по-слаб икономически растеж и риск за работните места и доходите. Ние няма да позволим стремежът към по-добри счетоводни показатели да се превърне в удар върху българските граждани. За хората това означава нещо много просто. Ако държавата реже прекалено рязко, последствията се усещат в бизнеса, работните места, доходите и публичните услуги. Нашият подход е различен. Оздравяваме държавните финанси решително и по-бързо от европейските изисквания, но без да поставяме под риск икономическия растеж. Ще чуете и много спекулации за новия таван на дълга. Нека внесем и яснота по фактите. 3,2 млрд. евро от тази сума представляват средствата по европейската програма SAFE. Те няма да бъдат усвоени през тази година, но по технически причини трябва да бъдат включени в общия дългов таван. Има и 1,4 млрд. евро за рефинансиране на старите задължения. Останалата част е необходима за възстановяването на силен и устойчив фискален резерв. За сравнение, само през миналата година бяха изтеглени близо 10 млрд. евро реален нов дълг от тези, които днес казват, че искат промяна в Конституцията и теглене на 0,5% дълг от брутния вътрешен продукт. Абсолютен цинизъм! Двадесетократно повече изтеглиха миналата година! (Ръкопляскания от ПБ.) Уважаеми колеги, „Прогресивна България“ няма да се поддаде на безпринципните призиви за незабавно свеждане на дефицита до 2%. Ние няма да оставим българската икономика да се разрушава, защото именно тя, а не екселските таблици ще ни изведат от тежката финансова ситуация. Ето защо няма да режем доходите на работещите българи – тежестта на консолидацията няма да бъде прехвърлена върху хората! Тя ще бъде понесена чрез затваряне на течовете в системата, ограничаване на злоупотребите, по-справедливо облагане на определени дейности и оптимизация на администрацията! Ще бъдат намалени възнагражденията в ръководствата на държавни предприятия и бордове, ще бъдат ограничени раздути контролни структури, ще бъде сложен край на порочните практики при индексацията на договори и ще бъде въведен по-строг контрол върху авансовите плащания! А средствата за пътища и общини ще се разплащат само след стриктен контрол от компетентните институции. Уважаеми колеги, през следващите дни вероятно ще чуем много критики, много внушения и много политически упражнения. Но фактите са упорито нещо. Днес държавните финанси се нуждаят от оздравяване и всички, които през годините участваха в модела на безконтролно харчене, носят своята отговорност за това. Ние казваме ясно: времето на фискалните илюзии и абракадабри приключи! Времето, в което политическото спокойствие се купуваше с парите на децата и внуците ни, приключи! Избираме по-трудния, но по-честния път – да възстановим стабилността на публичните финанси, да защитим интереса на данъкоплатците и да създадем условия за устойчив икономически растеж! Това е политиката на отговорност! Това е политиката на честност и нормалност! И това е единствената политика, която България заслужава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря, господин Витанов. Уважаеми колеги народни представители, преминаваме към точка първа за четвъртък, 25 юни: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ – ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ, ИЗГОТВЕН ОТ ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 14 МАЙ 2026 Г. ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ. Внесени от: Велислав Величков и група народни представители на 30 април 2026 г.; Надежда Йорданова и група народни представители на 30 април 2026 г.; Олга Борисова и група народни представители на 11 май 2026 г. Давам думата на госпожа Тянкова – председател на Комисията по правни въпроси, за представяне на текстовете от доклада. Заповядайте, госпожо Тянкова.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание: „Доклад относно Общ законопроект, № 52-653-123-6, на приетите на 14 май 2026 г. на първо гласуване: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 52-654-01-9, внесен от Велислав Величков Величков и група народни представители на 30 април 2026 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 52-654-01-17, внесен от Надежда Георгиева Йорданова и група народни представители на 30 април 2026 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 52-654-01-37, внесен от Олга Бориславова Борисова и група народни представители на 11 май 2026 г., изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. „Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Велислав Величков и Стою Стоев. Комисията не подкрепя предложението: „В § 1, в т. 1 думите „ал. 4 и 5“ се променят на „ал. 4, 5 и 6“, като накрая на предложението се добавя следната нова алинея: „(6) В случай че най-късно 3 дни преди изтичането на срока за предложения за изборни членове на Висшия съдебен съвет по ал. 3 липсва направено предложение до Народното събрание от някой от номиниращите органи по ал. 4 и ал. 5, то тогава предложението и изборът се осъществяват по реда на ал. 3.“ Предложение на народния представител Надежда Йорданова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „В § 1 да се направят следните изменения и допълнения: а) В чл. 16, ал. 2 думите „е постоянно действащ орган“ и запетаята след тях се заличават. б) Създават се нови ал. 5 и 6: „(5) Изборните членове на Висшия съдебен съвет запазват своя статут на съдии, прокурори или следователи. (6) Съдийската колегия и прокурорската колегия определят степента на натовареност на съдията, прокурора или следователя, който е изборен член на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.“ в) Досегашната ал. 5 става ал. 7.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага да бъде отхвърлен. По § 2 има предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Надежда Йорданова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „В § 2 да се направят следните изменения и допълнения: а) Създава се нова ал. 2: „(2) За член на Висшия съдебен съвет не може да бъде избирано лице с установена принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.“ б) Предложената нова ал. 2 да стане ал. 3.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 1: „§ 1. В чл. 17 се създава нова ал. 2: „(2) За юридически стаж по ал. 1 се зачита времето, през което лицето е работило като съдия, прокурор или следовател, хабилитиран учен или преподавател по правни науки или е заемало длъжност или е упражнявало професия, за която се изисква юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, както и признатият стаж по чл. 164, ал. 9 и 10 или по силата на специален закон.“ По § 3 има предложение на народните представители Велислав Величков и Стою Стоев. Комисията не подкрепя предложението: „В § 3 т. 12 се изменя по следния начин: „12. е лице, което е било председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд или главен прокурор, или през последните 7 години е било техен заместник или е било определено да изпълнява такива функции за повече от общо 6 месеца.“ Следва предложение на народния представител Надежда Йорданова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението: „В § 3 да се направи следното допълнение: Да се създаде нова т. 13: „13. е лице, което през последната една година е било нещатен сътрудник или лице, оказващо съдействие по смисъла на съответния специален закон на Държавната агенция „Национална сигурност“, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Технически операции“, Държавната агенция „Разузнаване“ и Службата „Военно разузнаване“.“ Предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Димитър Петров по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС: „§ 3. В чл. 18, ал. 1 се създават т. 12 и 13: „12. е лице, което в рамките на предходния мандат на изборните членове на Висшия съдебен съвет е било председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд или главен прокурор; 13. е лице, което през последните две години е било определено да изпълнява функциите председател на Върховния административен съд, председател на Върховния касационен съд или на главния прокурор за повече от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсване в изпълнението на функциите.“ Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 2: „§ 2. В чл. 18, ал. 1 се създават т. 12 и 13: „12. е лице, което през периода на предходния мандат на изборните членове на Висшия съдебен съвет е било председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд или главен прокурор; 13. е лице, което през последните две години е било определено да изпълнява функциите на председател на Върховния административен съд, председател на Върховния касационен съд или на главен прокурор за повече от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсване в изпълнението на функциите.“ § 4. Вариант 1. § 4. Вариант 2. Предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители: „В § 4 Вариант 1 се заличава.“ Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Надежда Йорданова и група народни представители: „В § 4 (Вариант 1) се правят следните изменения: а) В т. 3 по отношение на ал. 5 се създава т. 3: „3. декларация за следните обстоятелства: а) собственост на недвижими имоти извън Република България; б) участия в собствеността на търговски дружества извън Република България, надвишаващи 5% от капитала; в) членства в затворени, тайни и/или неформални организации и общества със силна вътрешна лоялност между членовете, строга йерархична структура, използващи тайни ритуали и символи (ложи, ордени, братства и др.).“ б) Създава се ал. 8: „(8) За неверни данни в представена декларация по ал. 6 деклараторът носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Надежда Йорданова и група народни представители: „В § 4 (Вариант 2) се правят следните изменения и допълнения: а) в т. 3 се правят следните изменения и допълнения: аа) добавя се нова т. 3: „3. декларация за отсъствие на обстоятелствата по чл. 18, ал. 1, т. 13“ аб) новата т. 3 по вносител става т. 4. б) Създава се ал. 10: „(10) За неверни данни в представена декларация по ал. 6 деклараторът носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Димитър Петров по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС: „Във вариант 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 4 става ал. 6 и в нея се създава т. 3: „3. декларация по образец съобразно Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.“ 2. Останалите точки се преномерират.“ Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 2 и предлага следната редакция на § 4, който става § 3: „§ 3. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови ал. 3 и 4: „(3) Народното събрание приема правила, по които се установява наличието на високи професионални и нравствени качества по чл. 17, ал. 1, при спазване изискванията за прозрачност, обективна преценка и равнопоставеност на кандидатите, като се отчита тяхната професионална квалификация, практически опит, обществен авторитет и капацитет в съответствие с принципите в Кодекса за етично поведение на българските съдии и в съответствие с Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи. (4) Специализираната постоянна комисия по ал. 2 има право да изисква данни, да извършва проверки и да установява обстоятелства, свързани с изискванията по чл. 17 и 18, като държавните органи, органите на местно самоуправление, физическите и юридическите лица са длъжни да окажат необходимото съдействие.“ 2. Досегашната ал. 3 става ал. 5. 3. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея се създават т. 3 и 4: „3. декларация по образец съгласно Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.“ 4. други документи, предвидени в правилата по ал. 3.“ 4. Досегашната ал. 5 става ал. 7. 5. Досегашната ал. 6 става ал. 8 и в нея думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 6“. 6. Досегашната ал. 7 става ал. 9 и в нея думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 6“.“ Предложение на народния представител Надежда Йорданова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. В чл. 19а се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) В 7-дневен срок след заседанието на комисията, на което се провежда изслушването, вносителите на предложенията за кандидати имат право да ги оттеглят.“ 2. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.“ Предложение на народния представител Надежда Йорданова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. Създава се чл. 19в: „Чл. 19в. Когато при гласуването в Народното събрание не са избрани всички членове на Висшия съдебен съвет, в двуседмичен срок Народното събрание започва нова процедура за избор на оставащите членове.“ Предложение на народния представител Надежда Йорданова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Димитър Петров по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя по принцип предложението. Изчитам същото. „В чл. 29б се създава ал. 4: „(4) След обявяването на края на изборния ден Висшият съдебен съвет организира публично видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане в секционните избирателни комисии при преброяването на гласовете и съставянето на протокола, условията и реда за които се определят с правилата по ал. 1.“ Комисията предлага да се създадат нови § 6 и § 7: „§ 6. В чл. 29б се създава ал. 4: „(4) След обявяването на края на изборния ден Висшият съдебен съвет организира публично видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане в секционните избирателни комисии при преброяването на гласовете и съставянето на протокола, условията и реда за които се определят с правилата по ал. 1.“ § 7. В чл. 29в, в ал. 2 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 7“. § 5. Вариант 1. § 5. Вариант 2. Предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Велислав Величков и Стою Стоев. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Надежда Йорданова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. По § 5 има предложение на народния представител Петър Петров: „В § 5, Вариант 2 се създава ал. 11: „(11) Ограничението по ал. 8 и 9 не се прилага по отношение на решенията на Висшия съдебен съвет за: 1. определяне на кандидатите за участие в задължителното първоначално обучение в Националния институт на правосъдието след проведен конкурс за първоначално назначаване на длъжност; 2. назначаване на длъжност като младши съдия, младши прокурор или младши следовател на кандидатите, успешно завършили обучението по т. 1; 3. назначаване на длъжност като съдия, прокурор или следовател на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи след изтичане на законоустановения срок и при условията и по реда на този закон.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Димитър Петров по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС: „В § 5, ал. 9 се изменя така: „ (9) Решения по ал. 8 са: 1. Издаване на окончателни актове за упражняване на правомощия по ал. 2, точки 7, 9, 15 и 23. 2. Назначаването, повишаването и преместването на съдии, прокурори и следователи, с изключение на случаите по чл. 243, ал. 1, както и възстановяването и връщането в предвидените от закона случаи. 3. Назначаване на административни ръководители в органите на съдебната власт. 4. Приемането на промени в Кодекса за етично поведение на българските съдии и Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 2 и предлага следната редакция на § 5, който става § 8: „§ 8. В чл. 30 се създават ал. 8, 9 и 10: „(8) До встъпването в длъжност на новоизбраните членове Пленумът на Висшия съдебен съвет, съответно съдийската и прокурорската колегия, отлагат приемането на решения, които пряко засягат организацията и функционирането на съдебната система, касаят нейната независимост или имат траен кадрови или организационен ефект, когато е изминала повече от една година от изтичането на мандата на изборните членове. (9) Решения по ал. 8 са: 1. издаването на окончателни актове за упражняване на правомощия по ал. 2, т. 7, 9, 15 и т. 23; 2. назначаването, повишаването и преместването на съдии, прокурори и следователи, с изключение на случаите по чл. 243, ал. 1, както и връщането и възстановяването на длъжност в предвидените от закона случаи; 3. назначаването на административни ръководители в органите на съдебната власт; 4. приемането на промени в Кодекса за етично поведение на българските съдии и Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи. (10) Когато е изминала повече от една година от изтичането на мандата на изборните членове на Висшия съдебен съвет, до встъпването в длъжност на новоизбраните членове, Пленумът на Висшия съдебен съвет, съответно съдийската и прокурорската колегия, извършват промени в информационните системи, за които са възложител, след съгласуване с министъра на правосъдието и министъра на иновациите и дигиталната трансформация.“ § 6. Вариант 1. § 6. Вариант 2. Предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 2, т. 3 и не го подкрепя по т. 1 и 2. Комисията предлага следната редакция на § 6, който става § 9. „§ 9. В чл. 33 се създава ал. 9: „(9) Архивът от видеоизлъчването по ал. 7 се съхранява за период от 5 години и се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.“ По § 7 има предложение от народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Димитър Петров по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС: „Член 36 се изменя така: „Чл. 36. (1) Заинтересованото лице и министърът на правосъдието може да оспорят решенията на Пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от съобщаването им. Жалбата не спира изпълнението на решението. Съдът може да спре изпълнението му при условията на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, а когато жалбата е подадена от министъра на правосъдието и когато изпълнението би имало значителни или трудно поправими последици за гражданите или дейността на органите на съдебната власт. (2) Жалбите срещу решенията на Пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет се разглеждат от Върховния административен съд в 5-членен състав, като всеки от членовете на състава, както и докладчикът, се определят съобразно принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение измежду всички съдии в съда. Председателят на състава се определя по старшинство. (3) Алинея 2 не се прилага за актовете по чл. 30, ал. 5, т. 1 и 9, когато конкурсната процедура е за длъжност в районни, окръжни, апелативни съдилища и Върховния касационен съд, следствието и прокуратурата. Жалбите срещу решенията на колегията се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс от Върховния касационен съд в 5-членен състав, като всеки от членовете на състава, както и докладчикът, се определят съобразно принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение измежду всички съдии в съда. Председателят на състава се определя по старшинство.“ Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 10: „§ 10. Член 36 се изменя така: „Чл. 36 (1) Заинтересованото лице и министърът на правосъдието може да оспорят решенията на Пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от съобщаването им. Жалбата не спира изпълнението на решението. Съдът може да спре изпълнението на решението при условията на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, а когато жалбата е подадена от министъра на правосъдието и когато изпълнението би имало значителни или трудно поправими последици за гражданите или дейността на органите на съдебната власт. (2) Жалбите срещу решенията на Пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет се разглеждат от Върховния административен съд в 5-членен състав, като всеки от членовете на състава, както и докладчикът, се определят съгласно принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение измежду всички съдии в съда. Председателят на състава се определя по старшинство. (3) Алинея 2 не се прилага за актовете по чл. 30, ал. 5, т. 1 и 9, когато конкурсната процедура е за длъжност в районен, окръжен, апелативен съд, Върховния касационен съд, прокуратурата и следствието. Жалбите срещу решенията на колегията се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс от Върховния касационен съд в 5-членен състав, като всеки от членовете на състава, както и докладчикът, се определят съгласно принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение измежду всички съдии в съда. Председателят на състава се определя по старшинство.“ Предложение от народния представител Петър Витанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 11: „§ 11. В чл. 38 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 3 думите „който е и заместник на главния прокурор по разследването“ се заличават. 2. В ал. 5, т. 3, буква „а“ думите „който е и заместник на главния прокурор по разследването“ се заличават.“ Уважаема госпожо Председател, предлагам тематично дотук да приключа с четенето на текста, за да може да се проведат разисквания, тъй като следващата част от доклада касае правната уредба на Инспектората.
Благодаря Ви, госпожо Тянкова. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представените текстове с молба – призив: моля всеки, който заявява изказване, да заявява за кои параграфи ще отправи своето изказване с оглед постановяване на времето, в което може да се изказва народният представител. Първото заявено изказване е от госпожа Тодорова. Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с чл. 80, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да имате предвид предложенията за следните редакционни или съответно правно-технически поправки. В § 2 относно чл. 18, ал. 1, т. 13 в редакция на Комисията думите „било определено да изпълнява“ се заменят с „изпълнявало“, а думите „повече от шест“ се заменят с „шест или повече“.
Само секунда, госпожо Тодорова, за да отразя правилно. В § 2 в редакция на Комисията чл. 18 кои думи с кои думи?
Член 18, ал. 1, т. 13 в редакция на Комисията думите „било определено да изпълнява“ се заменят с „изпълнявало“, а думите „повече от шест“ се заменят с „шест или повече“.
Благодаря Ви.
В § 3, т. 3 относно чл. 19 в редакция на Комисията след думата „декларация“ се добавя „за имущество и интереси“. В § 6 относно чл. 29б, ал. 4 в редакция на Комисията думите „секционни избирателни комисии“ се заменят с „избирателните секции“. В § 10 относно чл. 36 в редакция на Комисията се правят следните изменения и допълнения: 1. в ал. 2 думата „петчленен“ се заменя с „тричленен“; 2. алинея 3, изречение първо се изменя така: „Алинея 2 не се прилага за актовете, с които се назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите в районен, окръжен, апелативен съд, Върховния касационен съд, прокурорите и следователите, както и за актовете, с които се организират и провеждат конкурсите за съдийските длъжности в районен, окръжен, апелативен съд, Върховния касационен съд и за прокурорските и следователските длъжности“, а в изречение второ думата „петчленен“ се заменя с „тричленен“. 3. Създава се ал. 4: „(4) Решението на съда не подлежи на касационно обжалване с изключение на делата, чийто предмет са актовете по чл. 30, ал. 2, т. 17 и производства по Глава шестнадесета, Раздел I.“ Мотивите по отношение на § 2. С предложената редакция, на първо място, се съблюдават правилата за изброяване на Върховния касационен съд, съответно на Върховния административен съд. На второ място, отпада думата „определено“, за да бъдат обхванати и случаите на фактическо изпълняване на съответните функции. На трето място, предложението на народния представител Александра Вълчева и група народни представители, което се отнасяше до заместниците на административните ръководители – срокът се променя от „повече от шест месеца“ съответно на „шест или повече месеца“, за да бъдат обхванати изпълняващите функциите, които са се ограничили в рамките на определения от чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт максимален срок. По отношение на предложението в § 6. Осигурява се терминологично съответствие, както е в чл. 29ж и следващите от Закона за съдебната власт. По отношение на предложението в § 10. За мотивите по т. 1 е постигнато съгласие в Комисията по правни въпроси с представляващите посочените в него институции. По отношение на т. 2 с предложеното изменение се отстраняват неяснотите относно компетентността на ВКС, съответно на ВАС при съдебния контрол на актовете по чл. 30, ал. 5, т. 1 и т. 9 от Закона за съдебната власт. Съгласно него ВКС е компетентен по междинните решения в конкурсите на общите, а също така и за кадровите решения спрямо съдиите само от общите съдилища, но не и от административните съдилища, включително при освобождаване, както и при назначаване без конкурс на младши съдии, младши прокурори и младши следователи след завършване на обучението им в Националния институт по правосъдие и на заместниците на административните ръководители. И последно, по т. 4 – на практика, се преномерира действащата ал. 3 на чл. 36, като се съобразява въвеждането на компетентност на ВКС по част от делата. В резултат ще се запази възможността за касационно обжалване на решенията, отнасящи се до подзаконови нормативни актове и дисциплинарни наказания на магистрати. Думите „тричленен състав на Върховния административен съд“ от действащия текст на чл. 36, ал. 3 се заменят със „съда“, за да може общото право за необжалваемост да важи и за актовете на Върховния касационен съд. Благодаря.
Благодаря, госпожо Тодорова. Има ли желаещи за реплики на така направеното изказване? Не виждам реплика. Следващо изказване – госпожа Йорданова. Заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, моето изказване ще бъде относно наименованието на Законопроекта, § 4, отхвърлените предложения, отхвърлените мои предложения по § 4, § 8 и § 10. Уважаеми колеги, започвам този дебат за второ гласуване по Закона за съдебната власт с тревога и загриженост. Преди четири седмици тази пленарна зала прие на първо гласуване законопроекти на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, които съдържаха в себе си знак на решителност, дори ентусиазъм, които да доведат до избор на нов Висш съдебен съвет по нови правила, които да имат за резултат такива членове във Висшия съдебен съвет, които да имат висок професионализъм, високи нравствени качества, така щото да вземат решенията в съдебната власт, което да доведе до по-почтено, по-прозрачно, по-добро нейно функциониране; да решат някои наболели проблеми, които водят до това, че в българското общество няма усещане за справедливост. Това, което виждаме като резултат от работата в Комисията по правни въпроси на второ гласуване в доклада, е обезпокоително. Голяма част от гаранциите, които ние предлагахме и считахме за удачни, които да променят процедурата за избор на Висш съдебен съвет, не срещнаха подкрепа. Не срещнаха подкрепа и измененията, които бяха свързани с функционирането на Висшия съдебен съвет. Не срещнаха подкрепа гаранциите за политическа партийна неутралност на членовете на Висшия съдебен съвет. Не срещнаха подкрепа и други, макар и малки стъпки, които да ограничат работата, въздействието на прокуратурата върху сфери на дейност, които не са свързани с наказателното преследване. Единственото, което получаваме като резултат от тези предложения, е, че, да, може би ще има по-добра процедура за избор на Висш съдебен съвет, но това ще го разберем по-нататък, когато видим процедурните правила за избор на членове във Висшия съдебен съвет от парламентарната квота. Готвейки се за този дебат, в главата ми изникваха различни народни поговорки, различни сцени от детски филми, но за да запазя тона добър – тона на дебата, ще замълча. Но ще повторя отново: тревогата от крайния резултат, който виждаме в доклада за второ четене, е налице. Преди да мина по същество, ще споделя и още нещо. Работата по подготовката, както в Правната комисия, и това, което чухме преди малко като изказване, показва недобър законодателен процес. Колеги, пренаписване на разпоредби втори, трети, пети път по време на работа на Правната комисия, и сега в пленарната зала, сме виждали многократно и резултатът не е добро законодателство. А именно Вие от управляващите казахте, че ще сложите край на това. Ще се опитам да погледна добронамерено на това и ще кажа, че може би това е въпрос на неопитност. Колеги, референтите в Народното събрание не са неопитни. Колегите от Министерството на правосъдието не са неопитни. Така че в случаите, когато народните представители са неопитни, може би или не им е помогнала администрацията, или проблемът не е в администрацията, а в идеите, които трябваше да бъдат облечени в разпоредби. И само ще Ви дам един пример. Предложихте нов текст сега в залата, в § 10, относно ал. 3, на чл. 36 и казвате по този нов текст, че решенията за освобождаване от длъжност на съдиите в районен, окръжен апелативен съд, Върховен касационен съд, прокурорите и следователите ще бъдат разглеждани от Върховния касационен съд. Същевременно обаче производствата за решенията за налагане на дисциплинарни наказания на всички тези магистрати ще бъдат разглеждани от Върховния административен съд. Въпросът, който се поставя от тази разпоредба, която изглежда некоординирана с други разпоредби, е дисциплинарното наказание „освобождаване от длъжност“ в компетенциите на кой съд ще бъде – на Върховен касационен или на Върховен административен съд? Ако за съдиите от общите съдилища това дисциплинарно наказание –освобождаване от длъжност“, ще се гледа от ВКС, тогава ние ще бъдем изправени пред абсурдната ситуация. Основната част от дисциплинарните наказания да бъдат разглеждани от ВАС и едно от ВКС. Това е странно решение. Но да се върнем към другите въпроси, които искам да обсъдя. Относно § 4 има две групи въпроси. Вие не подкрепяте предложението както нашето, така и на колегите от „Продължаваме Промяната“, въпреки че те имат нюанси, разбира се. Предложение за членове на Висшия съдебен съвет да могат да правят широк кръг лица, представители на академичната общност, представители на професионалната общност, включително и на адвокатурата. Колеги, от 1991 г. в тази страна се води дебат, всъщност в мотивите при приемането на действащата Конституция. В дебата ясно е посочено, че членовете във Висшия съдебен съвет, които се избират от парламента, не са нито политическа квота, нито партийна квота, а обществена квота. Основно предназначение на тази обществена квота във всички модели на съдебни съвети, които действат в демократичните държави, е да осигурят отвореност, демократичен поглед върху управлението, кадровите решения на съдебната система, която по своята същност, за да се осигури нейната независимост, е сравнително затворена система. Именно целта на обществената квота е да не се постигне кастово израждане в редовете на магистратите в съдебната система. За съжаление, през годините тази обществена квота, това добро намерение се изроди именно в партийна квота, в парцелиране на бройките между политическите сили, между договорки – аз ще подкрепя вашите, ако ти подкрепиш моите, без номинации, без да имат значение качествата на тези кандидати. Този порочен кръг ние се опитвахме да счупим и засега изглежда, че мнозинството не подкрепя това. Тези наши усилия не са плод на някаква партийна екстравагантност, всъщност те са широко дебатирани в научната литература, включително професор Пенчо Пенев има посветени няколко книги на тази тема. И тук позволете ми да не се съглася с аргументите за противоконституционност, защото никой не може да отнеме и да отмени конституционния ред, че предложенията за решения в Народното събрание се внасят от народните представители. Но да, разбира се, че предложенията, които бъдат направени от професионалната общност, трябва да бъдат припознати и внесени от народните представители. Но друго е, когато народните представители договарят помежду си определени номинации, а съвсем друго е, когато професионалната общност излезе с предложения по различен начин с ясни критерии и народното представителство трябва да се аргументира защо припознава едни, а не припознава други. Следващият въпрос, по който искам да говоря, е това, че мнозинството не подкрепи задължението кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет да декларират принадлежност към тайни общества. Както заявих в Комисията, колеги, призовавам Ви да не подхождате с насмешка и ирония на тези предложения. Зависимостите, които се изграждат при членуване в тайни общества, са факт. Европейски държави са минавали по този труден път на осъзнаване на този проблем, припознаването му и неговото решение. Нека за пореден път да припомня случая за масонската ложа в Испания – Propaganda Due – временна комисия, разследване, зависимости, проникване на членове на масонската ложа във всички нива на държавата, изкривяване на институциите, защото принадлежността към тайни общества оказва въздействие върху независимото обективно изпълнение на служебните функции. И ако изглежда, че това е случай от 80-те години, ако на Вас Ви се струва, че това е минало, което не може да се повтаря, ами в момента чакаме решение на голяма камара на Европейския съд по правата на човека, което засяга отново именно проникването, пречката на съчленуването в тайни общества при нормалното функциониране на държавата. Очаквам тези дни да излезе и да можем да се запознаем с него. Следващият въпрос, който искам да засегна е съдебният контрол върху кадровите решения на Висшия съдебен съвет. Към настоящия момент съществува монопол и единственият съд, който разглежда въпросите, свързани с назначаване, повишаване, преместване, уволнение на всички магистрати, е Върховният административен съд. Всъщност така Върховният административен съд през годините концентрира прекомерно много власт и се превърна едва ли не като втора камара на Висшия съдебен съвет относно кадровите решения в съдебната власт. Концентрирането на твърде много власт изкривява действието на всяка една от системите във времето. Предложението, което ние трайно поддържаме през годините, е тези въпроси да бъдат разглеждани от смесени състави от Върховния административен съд и Върховния касационен съд. Така ще бъде осигурен съдебен контрол по тези безспорно важни кадрови въпроси, без да се създават предпоставки което и да е съдилище да се превръща във втора камара на Висшия съдебен съвет. За съжаление, това предложение не намери подкрепа. Намери подкрепа друго предложение, да бъде разделена компетентността на Върховния административен съд и Върховния касационен съд според качеството на магистратите. Аз намирам това за грешно решение, което във времето ще покаже всъщност какъв е неговият ефект. И последно. От обсъжданите параграфи доброто решение, и аз съм длъжна да го посоча, което постигнахме в Правната комисия, е ограничаването на правомощията на Висшия съдебен съвет, чиито изборни членове са с изтекъл мандат. Считам, с малки изключения, че намерихме балансирано решение, което отговаря както на стандартите на правовата държава, така и на нуждите, които в момента има обществото, а именно Висш съдебен съвет, чиито мандат е прекомерно изтекъл, да не може да решава въпроси, които имат дългосрочно влияние върху съдебната система. Благодаря. (Ръкопляскания от ДБ.)
Благодаря Ви, уважаема госпожо Йорданова. Уважаеми колеги, има ли реплики по така направеното изказване? Заповядайте, госпожо Тянкова, за реплика.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Йорданова! Кратка и обща реплика по повод Вашето изказване. Считам, че обвинението Ви относно нашата некомпетентност не почива на изключително конструктивния диалог, професионален, който проведохме в рамките на две изключително тежки заседания на Правната комисия, които бяха пряко излъчени. В рамките на тези дебати изслушахме становище на председателя на Върховния касационен съд и заместник председателя на Върховния административен съд, на ВСС, на главния прокурор, на омбудсмана, на асоциации на съдиите, да не ги изброявам всичките. Направихме едно широко обсъждане в рамките на трите седмици между двете четения. Изслушахме становищата на тези колеги и с оглед тяхното професионално мнение, и с оглед обстоятелството, че това е Законът, който урежда администрирането на съдилищата, тяхното становище надделя, и то предопредели последващите редакции на текстовете, които ние направихме. И това е професионално и компетентно мнение. И сега само аргумент в подкрепа на това, което казвам, без да обхващам всички текстове. Направила съм една справка по всеки един от параграфите какво е становището на тези съдебни институции, прокурор, омбудсман, асоциации и само ще Ви кажа, че за § 4 във Вашия вариант, Вариант 1, Министерството на правосъдието не подкрепя становището Ви, Пленумът на Висшия съдебен съвет не подкрепя становището Ви, Пленумът на Върховния административен съд не подкрепя становището Ви, прокуратурата – изцяло отрицателно становище, Камарата на следователите – да не ги чета всичките. Значи ние сме съобразили преобладаващата част от тези становища, за да коригираме собствените си текстове, и това е професионално. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря Ви, госпожо Тянкова. Има ли втора реплика по изказването на госпожа Йорданова? Заповядайте за втора реплика.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Йорданова, да, действително, в Правната комисия ние се опитахме да постигнем баланс по всички предложения, които бяха направени. Действително изслушахме професионалната общност и техните становища. Не мога обаче да се съглася с Вас, че не сме обсъдили и не сме приели предложения за разширяване на квотата на номинациите, които трябва да бъдат излъчени от професионалната квота. Не! Ние просто заявихме, че това разширяване реално не е такова. И това е така, защото и към настоящия момент народните представители правят предложения, но всяко едно лице може да направи своето предложение чрез народните представители, защото всеки един народен представител представлява обществото и реално предложенията или номинациите на някакво лице или организация, била тя професионална, според нас стесняват този кръг. Съвсем отделен е въпросът, че в научната литература, да, са застъпени тези тѐзи, но чисто практически българската реалност, Вие знаете по-добре от нас, не кореспондира с научната литература, която, за съжаление, ние все още не сме достигнали до етап да приложим на практика. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря, госпожо Костова. Има ли желаещ за трета реплика? Заповядайте за трета реплика.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Йорданова, критиките към нас са всъщност Вашата самокритика, защото години наред политически партии осмисляха и продължават да осмислят съществуването си под флага на правосъдната реформа. Както министърът каза, това словосъчетание вече толкова се изпразни от съдържание, че е даже срамно да го изричаме. Ние наистина не подкрепяме част от Вашите предложения, защото те са, бих казала, популистки. Говорите за партийна неутралност и сте посочили, че за да счетем един кандидат за партийно неутрален, това означава той да не е бил член на ръководни органи. И тогава питам аз: член на политическа партия – редови, политически неутрален ли е или само партийно неутрален? Или член на Министерския съвет – та той там може да не е взет от политическа квота, той може да е бил взет като експерт. Отделно от това, когато се аргументирате, тезите Ви са внушения, защото по отношение на така наречената неутралност рамката си е посочена в действащата разпоредба на чл. 18, ал. 1, т. 6 и 7, включително за синдикалните организации в Закона за съдебната власт. Ако ще гарантираме независимостта на този орган с игра на думи, не мисля, че това ще има ефект. Тук е може би мястото да кажа, че най-важната гаранция за независимостта на тези органи е в техни ръце – да се преодолеят, да си защитят изборите и да покажат, че промяната е възможна. Така, както го направиха българските граждани на последните парламентарни избори. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря, госпожо Николова. Желаете ли дуплика, госпожо Йорданова? Заповядайте за дуплика.
Благодаря, госпожо Председател. Дебатът тръгна в посока, която ми се щеше да избегнем, но да направя няколко уточнения. Професор Тянкова, аз използвах думата „неопитност“. Никога не бих си позволила да Ви обвиня в професионална некомпетентност. В никакъв случай. Казах „неопитност“. Това е много по-различно. Законодателният процес има технология, за която трябва време, за да влезеш във всичките детайли. И да, действително в Правната комисия имаше добър дебат – всички въпроси бяха обсъдени в дълбочина. Вие осигурихте толерантен дебат, но това не отменя проблема, който имаме – пренаписване на текстове един, втори, трети път, включително и сега в залата. Това е лоша практика. А ние сме критикували и предходното мнозинство и всеки път ще го критикуваме. И да, за някои случаи това е самокритика, защото това наистина трябва да спре, защото в крайна сметка ние гласуваме неща и се шегуваме помежду си: „Абе, ще видим чак в „Държавен вестник“ какво всъщност сме гласували.“ Това е рисково. Що се отнася до неподкрепените предложения – това, че не ги подкрепя Пленумът на Висшия съдебен съвет, въобще не ме изненадва. Та те осем години със зъби и нокти се бореха срещу всяко предложение, което може мъничко да промени нещата. За прокуратурата и за следствието е също. Така че това, че те не подкрепят нашите предложения, не е изненада. Аз не мога да се съглася, че те са популистки, защото се правят устойчиво години наред. Да, аз чух министъра на правосъдието, който каза, че изразът „съдебна реформа“ е изтъркан и едва ли не е толкова изтъркан, че не искаме да говорим за него. Това ми навява за едни други моменти в историята, когато се казваше – да, ще има промени в съдебната система, да, ще трябва да се подобри, ама по-нататък. Надявам се всъщност това по-скоро да е емоционално изказване, а не реална заявка за политически действия. Благодаря. (Ръкопляскания от ДБ.)
Благодаря Ви, уважаема госпожо Йорданова. Заявено е изказване от господин Стоев. Заповядайте за изказване, господин Стоев.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще се изкажа по заглавието, § 1, 3, 4, 8 и 10, но със сигурност няма да запълня полагащото ми се време. Уважаеми колеги, голяма част от нещата, които съм замислил да кажа, така или иначе, се преповтарят с колегата Йорданова и исках да започна от това всъщност как започнахме да водим този дебат. Мисля, че всички ние осъзнаваме, че процедурите в миналото, особено тази от 2017 г., по които правила в момента се опитахме да променим избора на Висш съдебен съвет, бяха изключително порочни – с може би най-лошите практики, с абсолютни задкулисни игри и изцяло непрозрачни номинации и процес, по който абсолютно не можем да гарантираме, че избраните кандидати след това – които видяхме какво натвориха – всъщност са правилният избор за водене на съдебната власт. От тази гледна точка имаше три законопроекта, които бяха приети на първо четене и сега вече ги обсъждаме на второ четене. Тези три законопроекта – и в трите всъщност – целяха подобряване на тази процедура, даване на достатъчно законови гаранции, че този път изборът ще бъде различен. Но за съжаление, не само предложенията на „Продължаваме Промяната“ и на „Демократична България“ бяха отхвърлени, но дори и предложения, които народните представители от „Прогресивна България“ бяха направили, бяха изоставени между първо и второ четене. Отделно от това, няма как да не споменем, че голяма част от Законопроекта на колегите от „Демократична България“ включваше и ключови промени, свързани с констатирани назад във времето огромни проблеми във функционирането на съдебната власт и в нейния висш кадрови орган – а именно Висшият съдебен съвет. Ключови проблеми, които съм абсолютно убеден, че всеки един от Вас знае – знае къде са проблемите и порочността на цялата процедура за това как тече работата на Висшия съдебен съвет. И те бяха отхвърлени с един мотив. Мотивът е, че този законопроект трябва да уреди основно норми, свързани с избора на Висшия съдебен съвет, което предстои след приемането на този закон. И това няма как да не буди притеснение у нас. За кога всъщност се отлагат тези ключови реформи? Заяви се от министъра, че ще започнат работа работни групи, свързани с една малка част от промените, които евентуално ще бъдат внесени до края на годината. Работни групи, които дълго време в годините – няколко работни групи вече, са завършвали с представители на всички заинтересовани институции, с всички предложения на масата за реформа по тези текстове. И е притеснително това, че всъщност е без някакви гаранции за това какви ще са намеренията на мнозинството и на изпълнителната власт за това как ще реформираме съдебната власт. И колкото и да е изтъркана и да се казва, че е изтъркана тази дума „съдебна реформа“ няма как всички ние тук да не си отбележим следното, включително и колегите от „Прогресивна България“ го казват – че този закон всъщност не е реформа. Този закон единствено урежда само избора на Висшия съдебен съвет, а ключовите промени, които самите Вие казвате, че има, ще се реализират в бъдеще. Надявам се да са прави. И не е хубаво да говорим, че съдебната реформа била изтъркана, защото самите Вие казвате, че има доста проблеми в Закона за съдебната власт, които трябва да бъдат променени. Сега – малко по същество. Какви бяха ключовите промени, които според нас гарантираха в малко по-голяма степен прозрачността на тази процедура? Ние имаме съответните предложения с § 1, които сме направили. Подобно предложение са направили колегите от „Демократична България“ с § 4 по вносител. В § 1 – а именно да разширим всъщност квотата, която избира парламентът, действително да я превърнем от партийна квота, в която към този момент тя се е превърнала, в обществена квота – такова, каквото е било намерението на вносителите на тези текстове с приемането на Конституцията през 1991 г. И основното предложение, което ние бяхме направили, беше точно да можем да дадем по-голяма сила на обществени организации, които ние сме счели на този етап, че са достатъчно големи, за да правят предложения, които имат действително някакъв задължителен характер. Защото по техни предложения народните представители можеха да гласуват съответно и да ги изберат или да не ги изберат. Но отново Народното събрание и народните представители гласуваха „за“ или „против“. Лично за нас не намираме основание за противоконституционност на тези текстове, но Вие изразихте такова притеснение. Дотук добре, но предложението, което има аналогичен характер в § 4 – а именно предложението на „Демократична България“ да отворим номинационния процес. Какво казахте Вие преди малко? Казахте: „Ама Вие всъщност нищо не променяте, защото те и досега можели да го правят.“ Как? Някой разбираше ли за този процес? Знаеше ли как пристигат номинациите при народните представители? Знаем ли кой е издигал тези кандидатури и как са стигали? Да припомня ли, че една неуспешна номинация от професионалната квота мина през парламентарната квота след това, защото не получи мнозинство в представителната квота на съдебната власт? Въвеждането на такъв тип отваряне на процедурата по номинации всъщност щеше да даде една публичност – такава, каквато самите Вие от мнозинството казвате, че трябва да има в този избор. Прозрачността в избора е на най-висше ниво. Добре, и какво чухме всъщност? Че не са това организациите, които би следвало единствено да имат право да номинират. Добре – страхотно! Но ако споделяте тази идея, че процесът трябва да е публичен, можеше да ги оправите между първо и второ четене. Можеше да отворите процеса по номинации, можеше да не слагате никакви ограничения. Ние чухме единствено мотиви защо тези организации не са всичките. Да бяхте направили мотиви да се отворят, ако споделяте идеята, че тази квота трябва да е обществена и че ние трябва да имаме прозрачен публичен процес, при който предложенията стигат до народните представители. За съжаление, това в Комисията не намери разрешение, а виждам, че и в залата също няма намерение въобще в тази посока. Сега, казаха се и всъщност се коментираха преди това допълнителните гаранции, свързани с избора на Висшия съдебен съвет, по-скоро допълнителните изисквания към кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет. Между другото, между първо и второ четене и в Комисията се въведе едно-единствено допълнително ограничение спрямо сега действащия закон, а именно – в чл. 18 се въведе една допълнителна несъвместимост: ако лицето е изпълнявало за шест или повече месеца функциите съответно на председател на двата върховни съда или на прокуратурата. Между другото беше направена и редакция, като, колеги, аз ще коментирам по същество редакцията. Аз, честно да Ви кажа, не виждам въобще какъв е смисълът за слагането на този срок. Дали лицето ще е изпълнявало функциите за пет месеца, за пет месеца и 15 дни или за шест месеца, когато ще настъпи тази несъвместимост – каква е разликата? И ако трябва да сме последователни – след като си бил избран да изпълняваш функциите председател на върховните съдилища или главен прокурор, то независимо от това колко време си го правил, би следвало тази несъвместимост да е налице. Но всички други допълнителни гаранции, допълнителни изисквания към членовете бяха отхвърлени, пак под риск от противоконституционност. Защото Конституцията казва: „юристи с високи професионални нравствени качества, 15 години стаж“. Добре, колеги, аз не разбирам тези аргументи и аргументите за приемането на тези нови текстове. Тези аргументи са абсолютно валидни и за този текст. Ако не желаете да слагаме ограничения, защо слагаме това ограничение, а пък другите ги отхвърляме? Липсват реални аргументи. Защото ако другите са противоконституционни, би следвало и това да има риск от противоконституционност. Така. Какво всъщност се прие между първо и второ четене и сега ще бъде потвърдено от залата? Единствено се вдигнаха изключително много очакванията към правилата, които следва да бъдат приети от Народното събрание по избора на Висшия съдебен съвет. Всичко, което ние си представяме като допълнителни гаранции за този избор, Вие казвате всъщност, че ще го покриете от правилата. И приехте текст, че с правилата могат да се въведат допълнителни критерии, изисквания и по-скоро проучване за това дали кандидатите имат съответните професионални и нравствени качества, за да бъдат членове на Висшия съдебен съвет. Което между другото, поставя изключително големи очаквания към самите правила. За съжаление, още нещо трябва да констатираме. Ако Вашето намерение още от началото е било да се движим само по този ред – да оставяме всичко за правилата и за всички реформи, които според Вас не им е сега моментът, мястото или съответно има риск от противоконституционност за тях, защо забавихме целия законодателен процес с един месец? Защо забавихме започването на процедурата по избор на членове с един месец? И сега да се чудим как тази процедура… И ще коментираме по-нататък в текстовете – има и предложения, които сте раздали на групите, с което сега трябва да ограничаваме сроковете за избор от професионалната квота, съответно ще трябва да се съобрази и парламентарната квота, за да могат да приключат преди президентската кампания. Това ми е цялата чуденка: защо се случи това нещо? И още нещо, което е рисковано в цялото изказване, което се чу и до момента от представителите на „Прогресивна България“, че всъщност цялото тяхно поведение се е определяло от становищата, които те са получили, и заради това са оттеглили, така да кажа, и са изоставили някои техни идеи, които са вкарали между първо и второ четене. Колеги, няма нищо лошо да се вслушвате в становищата. Но не може да казвате Вие тук, защото казахте, че Вашето мнение се определя изцяло въз основа на тях. Това е много рисково. Това казахте до този момент. Това е много рисково и не трябва да бъде така, защото да, действително, Вие сте представители на обществото, но сте изпратени тук, за да имате съответно сериозно мнение, което да защитавате. И действително да съобразявате становищата, които сте получили, а не изцяло да поставяте Вашите идеи въз основа на тях. Защото така какво казвате? Всяка една реформа, която предложите, ако има достатъчно негативни становища по нея, Вие ще я изоставяте. Това не е добре. И за финал ще кажа нещо за законодателния процес, който Вие преди малко защитавахте. Аз ще поема темата от малко по-различна гледна точка. Не е това колко редакции са се правили и така нататък, защото те понякога се налагат от дебат в Комисията. Но начинът, по който голяма част от предложенията стигнаха в доклада на Комисията, е абсолютно порочен. Колеги, аз наистина се надявам това нещо да е било инцидентно. Няма как с предложения за редакция в доклада да се вкарват предложения за ключови изменения в Закона за съдебната власт, които дори не са били част от законопроектите на първо четене, не са били част от предложенията между първо и второ четене, и с предложение за редакция ние да променяме други положения в Закона, които пак казвам, не са отворени със Законопроекта по никакъв начин. И най-лошото е, че те са обозначени в доклада като предложения за редакция. А именно това би следвало да бъде чисто правно-техническа корекция, с която всички се съгласихме на Комисията, установихме всъщност, че не е такава и поне колегите след това започнаха да припознават тези редакции, за да е ясно как са стигнали те до Народното събрание. Но процесът – кой ги е написал тези предложения, защо са в доклада, от Министерството ли са дошли, е много ключов и се надявам повече това нещо да не се случва, защото тази практика е порочна. Защото текстове се приемат дори не мога да кажа и на едно четене, въпреки че Конституцията казва, че трябва на две четения. Това са текстове, които дори не са предложени между първо и второ четене. Като, между другото, трябва да кажем, че в нито една част от Законопроекта на първо гласуване не се отваря темата, която ще разгледаме в следващия параграф. Между другото, тук е докладван първият параграф, в който се замесва тази тема, а именно с директора на националното следствие и неговата титла – така да кажем, неговата позиция автоматично да бъде заместник на главния прокурор, не е било част от нито един законопроект на първо гласуване. И сега на едно гласуване ще променим ключово положение на следствието. Между другото, пак с предложение за редакция в Комисията, което беше направено по чл. 150, с което казваме директно, че главният прокурор ще ръководи следствието пряко. Тези предложения ще коментираме конкретно в следващата част от доклада. Но, колеги, нека да се разберем едно. Вие имате заявки за това, че трябва да водите прозрачен законодателен процес, който да следва всички правила. Страхотно! Не го нарушавайте с първия тежък законопроект, който приемаме, и по-скоро, защото вече е нарушен, не го нарушавайте оттук нататък. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ПП.)
Благодаря, господин Стоев. Има ли реплики по изказването на господин Стоев? Заповядайте, госпожа Тодорова.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение във връзка с неприетото предложение по чл. 42 на § 8. В него се цели за главен инспектор да се избира съдия с ранг на съдия във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, който има най-малко 15 години юридически стаж, от които най-малко 12 са като съдия в окръжен, административен, апелативен съд или ВКС, или ВАС. Подобен текст не може да бъде приет, защото по този начин кръгът на допустимите кандидати се стеснява съществено и предварително се изключват редица юристи и магистрати с безспорен професионален авторитет и с необходимия опит. Категорично законът не трябва да въвежда детайлна професионална категоризация и предварително да се определя кой на кои нива на съдебната система и от кои...
Госпожо Тодорова моля по изказването на господин Стоев.
Същият засегна § 8, поради тази причина си позволявам да коментирам, защото те не го приеха. (Уточнения с председателя.) В продължение на това, което исках да Ви кажа, качеството на един кандидат не се определя единствено от заеманата длъжност или от нивото на съответния орган в съдебната система, а от неговите професионални и нравствени качества: авторитет, почтеност и способност да изпълняват функциите в Инспектората независимо и безпристрастно. А по отношение на внушението, което направи в последното си изказване колегата Стоев, аз не мога да го споделя. Да, в някои аспекти са съобразени становищата, които са получени, но единствено и само там, където те са били конструктивни. Защото всяка една редакция, която изчетохме, тя е резултат именно на проведените дебати. Защото мястото е в Народното събрание – тук е място за дебат, а не за налагане на политическа воля. И ние трябва да направим такова законодателство, което да е стабилно, и то да не се променя постоянно, както беше в предходните парламенти. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря Ви, госпожо Тодорова. Има заявени още две реплики. Господин Петров, заповядайте за втора реплика.
Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоев, репликирам Ви, за да Ви кажа, тъй като Вие ни обърнахте внимание за това, в действителност нашият законопроект е първата крачка. Той е насочен изцяло и единствено към това да се осигури по-качествен и публичен подбор на членовете на Висшия съдебен съвет. Ние ясно казахме още в самото начало, че това не е цялостната съдебна реформа и че предстои да внесем и други пакети в рамките на 4 годишния мандат, които вече да засегнат и други процедурни въпроси, особено свързани с атестиране, конкурси – всички тези проблеми, които и ние знаем, че съществуват в сегашната правна уредба. Но искам ясно да кажа защо не подкрепихме тези Ваши предложения. Защото – кратко, точно и ясно – крият риск от противоконституционност. И ще кажа конкретно за обществената квота. Така както беше разписана обществената квота, тя ограничава конституционно установената компетентност на народните представители. Безспорно. Също така тя създава риск от неравнопоставеност, доколкото засяга и други професионални организации. Искам ясно да Ви кажа, че обществената квота следва да бъде проведена, и то на конституционно ниво, не на законово, и след реален обществен дебат. Това не може да бъде предмет на прибързано действие, и то в рамките на Закона за съдебната власт. В това сме категорични и няколко пъти го посочихме. Отделно – изискването действащи прокурори и следователи също да бъдат избирани от парламентарната квота, това също носи риск от противоконституционност. Отделно – политическата и партийната неутралност. Ами има ясна практика на Конституционния съд, която казва, че допълнителни критерии могат да се въвеждат само на конституционно ниво, а в Закона могат да се доразвиват единствено вече заложените изисквания. Така че ясно искам да кажа нещо: ние в нашето законодателство оттук нататък ще се поучим от Вашите грешки и от тези Ваши промени, които вече паднаха в Конституционния съд. И ще се стараем да избегнем такива противоконституционности и да бъдем максимално близки до това, което се очаква от нас като законодателен орган – да следим за баланса и да приемем качествено законодателство. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря, господин Петров. Има ли желаещи за трета реплика? Господин Вачев, заповядайте.
Благодаря. Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега Стоев, аз излизам да направя една кратка реплика. Ние заварихме множество проблеми въобще в управлението на България. Действително съдебната система е болна, изключително болна. Но ние трябва да започнем нейното лечение от най-спешния възможен момент, оттам, където се нуждае от промяна. А за да можем да започнем тази промяна, следва да изберем Висшия съдебен съвет с неговите нови членове. Именно затова започваме оттам и, както каза колегата, реформата продължава. Но за да може да започне, трябва да тръгнем от някъде. Отделно от това. Какво пречи всеки един народен представител да припознае определен кандидат? Напротив, ние точно това правим – разширяваме кръга, за да нямаме такова ограничение, което Вие предлагате. Що се отнася до работните групи, действително следва да бъдат съставени, следва да заработят. Досега може би не са дали резултат по причини, че „Прогресивна България“ и нейни представители не са участвали в тях. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря, господин Вачев. Господин Стоев, желаете ли дуплика? Заповядайте за дуплика, господин Стоев.
Ако твърдите, че допълнителните ограничения, които ние сме предложили, имат риск да противоречат на Конституцията, тогава това предложение, което сте направили в § 2, би следвало също да крие този риск, защото е допълнително ограничение, което не е вписано в Конституцията. Това беше Вашето твърдение на Комисията, което преповторих оттук без подробната мотивация. В чл. 130 от Конституцията се казва, че за членове на ВСС могат да бъдат избирани юристи с високи професионални и нравствени качества и с 15 години стаж, а Вие тук сега въведохте допълнително ограничения – те да не могат, тези хора, които са изпълнявали функциите председатели на съдилища и главни прокурори, да не могат да бъдат членове. Аз нямам против това ограничение, напротив, ние ще го подкрепим, но няма мотивация защо ще подкрепите това и ще отхвърлите другите. Ако единственият Ви мотив е противоконституционност, но не е малък, но тогава и това е противоконституционно по ваша логика и поставяте под риск целия закон, госпожо Тодорова. Така. Сега, господин Петров, Вие казахте, че нашите предложения за отваряне към обществената квота противоречат на Конституцията. Какво пише в Конституцията? В Конституцията пише, че се избират 11 членове от Народното събрание. Избират! Пише ли някъде как се номинират тези членове? Не пише. С една дума няма риск от противоконституционност и ние ще подкрепим това наше предложение. А пък за предложението на колегите от ДБ – там пък няма абсолютно никаква логика защо да са противоконституционни и няма мотиви. Приключвам, госпожо Председател. Захващам последната тема, която господин Вачев каза. И защо всъщност ние да се ограничаваме единствено до кръга от лица, които са предложени от ДБ за отваряне на номинациите? Добре, аз съм склонен, нека да ги разширим, но защо този процес да е скрит и защо да не е публичен този процес? И всъщност тук Вие казвате нещо хубаво, което ще бъде използвано в следващия дебат по правилата, а именно това нещо да се вкара в правилата, да бъде ясно кои са публичните институции, които предлагат кандидати, за да е ясно на всички в обществото по кои команди и предложения се избират тези членове. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Стоев. Има заявено изказване от господин Славов. Заповядайте за изказване, господин Славов.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, моето изказване ще обхване параграфи 4, 5, 6 и 7. Уважаеми колеги, със Законопроекта за промени в Закона за съдебната власт от „Демократична България“ си бяхме поставили една много ясна цел. Да се осъществи избор на нов Висш съдебен съвет по нови правила, за да се гарантира качеството на избраните – на тези, които парламентът най-малкото ще избере, с надеждата и че съдебната власт, като избира своите членове от своята квота, също ще избере кандидати, които отговарят на изискването за високи професионални нравствени качества. Дотук ставаме свидетели на следното. Гаранциите, които бяха заложени в общия законопроект, предложени от нас, а именно да има обществена квота при този избор, като обществена квота означава нещо много просто – да е ясно кой предлага членовете от страна на парламента, тези, които парламентът избира. Депутатите сами звънят на някакви хора и ги канят или тези хора се самопредлагат, или има някакъв светъл, ясен, публичен процес, по който стават тези номинации от парламентарната квота – от името на институции, от името на организации. В нашия законопроект бяхме предложили тези институции и организации да са, от една страна, трите най-добри факултета по право – юридически факултети в страната, за които има обективна национална рейтингова система, и Висшият адвокатски съвет. Това бяха нашите предложения, а парламентът избира. Може и да не избере предложените от юридическите факултети и от Висшия адвокатски съвет а да избере единствено предложените от народните представители. Това предложение беше отхвърлено, тоест в частта за избор на парламентарната квота ще сме по стария ред, който знаем 36 години до какво доведе. Втората гаранция, че ВСС ще работи по нов начин, беше чрез така нареченото особено квалифицирано мнозинство или двойно мнозинство за вземане на решения, при което мнозинство се отчита гласа на съдиите, избрани от съдии, което е препоръка на Венецианската комисия, тъй като нашата структура на нашия Висш съдебен съвет не отговаря на стандарта за независимост на тези органи. Тази препоръка е давана повече от десет години, а досега не е изпълнена. Опитът да бъде изпълнена през промените в Конституцията, за съжаление, беше отменен от Конституционния съд, но не на юридически основания. Двойните мнозинствата трябваше да гарантират, че гласът на съдиите във Висшия съдебен съвет се чува. Защото този глас досега не се чува. Чува се гласът на парламентарната квота и гласът на прокуратурата, но гласът на съдиите, избрани от съдии, не се чува. Конкретен пример. В момента във Висшия съдебен съвет знаете ли колко съдии, избрани от съдии, има? От 25 членове. Знаете ли колко са? Четирима. Четирима – бяха шестима, двама напуснаха. Значи в целият Висш съдебен съвет само четирима съдии са избрани пряко от своите колеги. Не мнозинство. Те са дори квалифицирано малцинство – тези четирима съдии, от които само двама последователно гласуват против хората на статуквото във Висшия съдебен съвет. Да не ги назовавам по име. Значи само двама или трима от настоящия състав съдии, избрани от съдии, защитават всъщност независимостта на съдебната власт. Ние как гарантираме, че в следващия състав на Висшия съдебен съвет ще се промени нещо? Ами от приетите досега правила не гарантираме, тоест остава да се надяваме и аз продължавам да се надявам. И аз се надявам, че мнозинството наистина иска и вярва, че можем да направим такава селекция, такъв избор на нови членове на Висшия съдебен съвет, поне от парламентарната квота, които да отговарят на изискванията за професионализъм, интегритет, авторитет сред професионалната общност. И аз се надявам, и се надявам заедно да ги изберем. Но, уважаеми колеги, тук освен надеждата е важно да имаме и увереност. Аз увереност обаче не мога да имам. Защо? Защото гаранциите, които вкарахме на законово ниво, ги демонтираме. Няма ги. Няма да бъдат подкрепени. Затова ни остава само да се надяваме и да се молим. Аз като християнин ще се моля, освен да се надявам. Дано това да гарантира избор на достойни кандидати за членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота. И последно, за така наречените смесени състави, които ние предлагахме – всички основни въпроси, свързани с кариерното израстване и дисциплинарните производства на магистрати, да се решават от смесен състав, от съдии от ВКС и ВАС. Такива състави действат и понастоящем, и са включени във Висшия съдебен съвет. Това също се отхвърли, предложи се друг модел, при който имаме всъщност сепариране. Общите съдилища – техните кадрови въпроси се решават от ВКС, а специализираните административни съдилища – техните въпроси се решават от ВАС. Дали това е добро решение, предстои да видим, аз имам своите съмнения. Разбира се, по всяка една от тези теми можем да дискутираме много в детайли, както правихме в Правната комисия. И там дебатът наистина беше задълбочен и професионален, за което благодаря на председателя на Правната комисия и на колегите. Но тук е важно да кажем къде са тесните места, къде са рисковете. Когато приемаме ново законодателство без гаранции, че ще се изберат хора с висок професионализъм, интегритет и авторитет сред професионалната общност, остава да разчитаме на така наречените метаюридически явления. Едно от тях е надеждата. Аз продължавам да се надявам, но ставам все по-голям скептик. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Славов. Има ли желаещи за реплики към изказването на господин Славов? Заповядайте за изказване, за реплика – прощавайте.
Госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Славов! Дебатът наистина и по двете теми, за които говорите, и за обществената квота, и другата тема, беше проведен в Правната комисия, но аз не мога да разбера защо търсим да подменим духа и смисъла на Конституцията. Не е ли най-голямото обществено представителство в тази зала? 240 човека, избрани пряко от народа, са изпратени не само да законодателстват, но и да носят политическа отговорност за изборите, които правят. Прощавайте, но как и по какъв начин, и защо не са сработили в предходните легислатури изборите за членове на ВСС само можем да гадаем, но Вие най-вероятно знаете, защото сте били част от тези легислатури. Така че отново стигаме до, съжалявам да го кажа, но популизъм. А фактът да конституираме извънконституционни органи, които да имат отношение към конституирането на Висшия съдебен съвет, тук съм съгласна с колегата Петров, че всъщност ние сме в реален риск от противоконституционност. Благодаря.
Благодаря. Има ли желаещи за втора реплика към изказването на господин Славов? Не виждам. Желаете ли дуплика? Заповядайте за дуплика, господин Славов.
Уважаема колега Николова, риск за противоконституционност няма по няколко причини. Първо, Конституцията никъде не оказва кой може да номинира членове на ВСС от парламентарната квота. Няма такъв текст в Конституцията. Второ, когато Конституционният съд се произнесе преди две години относно противоконституционност на част от разпоредбите, Конституционният съд не отмени една много важна разпоредба. Тя е, че основен носител на съдебната власт е съдът. Тоест, когато правим законодателство за съдебната власт, трябва да сме преди всичко загрижени за независимостта на съда, за това съдиите да имат добро представителство, пълноценно представителство във ВСС и второ, останалите представители, така наречената парламентарна квота, да не засягат независимостта на съда. В международни стандарти, на които често се позоваваме, се казва следното: „За да се осигури независимост на лицата, избрани от парламента, те трябва да са представители на широк кръг правни професии.“ Тоест не да стесняваме представителството, а да го отворим. Трябва различни органи, различни институции, свързани с осъществяването на правната функция, на вземането на такива функции и длъжности, да могат да правят своите предложения. Това не е наша законодателна приумица, това не са просто предложенията на Надежда Йорданова и Атанас Славов. Прочетете тези становища, ние се позоваваме на тях в мотивите към Законопроекта, така че дебатът в този смисъл е малко странен. И още нещо. Сега като изберем за пет години новия състав на ВСС, и не сме променили правилата, кога ще ги променим? Кога е визията за цялостна промяна на начина, по който работи ВСС? От министъра знаем, че октомври месец, ноември вероятно, ще има нов законодателен пакет. Дали тогава тези текстове ще залегнат вътре, ние не знаем. Не мисля, че има ограничения във възможността депутатите да предлагат членове на ВСС и не бива да отрязваме тази възможност за представители на авторитетни институции и организации. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Славов. Преди да преминем към следващото изказване, колеги, позволете ми едно съобщение. Днес в 11,30 ч. в Мраморното фоайе Женски народен хор „София“ към народно читалище „Джон Атанасов 1999“ ще поздрави народните представители с няколко фолклорни изпълнения. Самодейният фолклорен състав гостува в парламента по покана на народния представител Стефан Арсов. Всички народни представители са поканени на събитието. Има заявено изказване от господин Величков, след което – господин Божанов.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще започна с…
Господин Величков, може ли да уточните по кои параграфи ще говорите?
Аз се изказвам по параграфа за обществената квота, както и по това, по което имам да взема отношение – по параграфа за кандидатите за ВСС.
Благодаря.
Госпожо Николета Тодорова, казахте, че тук се води политически дебат, а не трябва да се утвърждава политическа воля. Проблемът обаче е, че и в Правната комисия, и тук, Вие не участвате в политическия дебат. Виждам, че използвате реплики към представителите на „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“. Общо взето ние си говорим сами. Не беше по-различно и в Правната комисия. Това, което мен ме тревожи, тъй като се говори за надежда – господин Славов се моли даже, а пък преди това Надежда Йорданова също имаше голяма надежда, аз, без да се моля, също имам надежда, че Вие осъзнавате колко е голяма важността на този законопроект за всичко, което Ви предстои в това Народно събрание, но и за цялата държава. И затова погледнах с надежда, когато за второ гласуване видях едни хубави Ваши предложения, които променяха смисъла на Законопроекта, предложен от Вашата група на първо гласуване, за който аз и тогава казах, и сега ще повторя, че имам основателни съмнения, че не беше писан от хора – народни представители. Зарадвах се. Обаче се разочаровах, когато Вие започнахте масово да оттегляте своите предложения за второ гласуване. Това оттегляне на предложения без мотиви сериозно ме притесни, защото отново ме накара да си мисля, че някой така Ви съветва – да оттегляте предложенията си, които касаят и начина на избор на Висш съдебен съвет, а не само допълнителните неща, които бяха вложени в Законопроекта и които имат обаче много общо с бъдещия Висш съдебен съвет. И тук бих казал на господин Бачев: ако този нов Висш съдебен съвет дори в най-качествения състав заработи, но не може да приложи по никакъв начин промяна в начина на работата си, защото Законът не му го позволява, той на практика няма да успее да свърши това, което очакваме. И сега конкретно за нашето предложение – обществената квота в парламентарната квота. Няма нужда да гледаме историята, че всички висши съдебни съвети досега са избирали по партийни квоти и това е моето притеснение и същевременно надежда, че Вие няма да направите така. Но за да не направите така, наистина е добре да се въведат едни допълнителни критерии, и то на законово ниво, защото високи професионални и нравствени качества е една абстрактна категория. Това е като днес ще вали, но на изолирани места, не казваме къде, тоест няма никаква конкретика. Вие сами залагате едно предложение, и аз съм абсолютно съгласен, бившите председатели на върховни съдилища или тези, които са сега, но бившите в последните години, както и главен прокурор, да не бъдат кандидати. В следващия момент казвате обаче, че редови прокурори и съдии могат да бъдат кандидати от парламентарната квота. И аз сега да Ви попитам: председателите на върховните съдилища и главният прокурор са ли съдии и прокурор или не са съдии и прокурор? Защото ако твърдите, че има риск за противоконституционност в частта прокурори и съдии да не могат да са от парламентарната квота, защото са достатъчно добре представени от професионалната, то тогава и Вашето предложение, което аз ще подкрепя, председателите на върховни съдилища и главен прокурор в последните години да не могат да бъдат, също ще е противоконституционна?Ако искате, убедете ме в обратното. Говорим обаче за допълнителните критерии. Отхвърляте партийно неутрални – много ясно е записано в Закона. Това означава да не са били в ръководни органи на политически партии, да не са били народни представители, общински съветници, кметове, министри. И сега си представете: Данаил Кирилов – кандидат от парламентарната квота, Георги Георгиев, Цецка Цачева, защо не, всички бивши министри на правосъдието, ние ще приемем ли, че те отговарят на всички изисквания, понеже липсва това за партийната неутралност? Пък ние, нали, след като хората са били министри на правосъдието, не може да се съмняваме в техните високи професионални и нравствени качества, но това няма ли да е скрита политическа квота в парламентарната квота? Казваме, че не ни интересува дали са членове на тайни организации, някои от тях вписани в регистрите – не знам колко са тайни, същевременно обаче виждаме, че точно такива хора в последните състави на Висшия съдебен съвет имат ключова роля за взимане на някои решения. Тези хора ще бъдат ли достатъчно независими да провеждат своята воля в състава на Висшия съдебен съвет? Не искаме да добавим и други критерии, казваме: те ще са противоконституциионни. Ама вижте, колеги, всеки закон на практика прилага Конституцията като залага допълнителни условия и правила, защото ако ние работим само по Конституция, нищо не можем да свършим. Конституцията е рамката, а законите са нормите, които пълнят рамката. След като Конституцията казва високи професионални и нравствени качества, ние можем да дадем в закон дефиниция на тази категория и можем да поставяме ограничения, защото не искам тук за цитирам в колко закона има ограничения за избор на представители, които не се съдържат по никакъв начин в Конституцията, в публични държавни органи. И така трябва да бъде. Предлагайки обществена квота, какво всъщност ние предлагаме? Да може Висшият адвокатски съвет, за което колегите предлагат, не съм съгласен, на Общото събрание на адвокатите от страната, Българската академия на науките, да могат университети в страната да предлагат кандидати, Съюзът на юристите в България – най-голямата правна организация. Вие казвате: това е запазена квота. Не, не е запазена. Ако не предложите или ние не припознаем тези кандидати, ние няма да направим предложение и те няма да бъдат гласувани. И както правилно каза колегата Стоев, Конституцията стига до думичката „избира“. Те даже не предлагат, те номинират пред нас, а дали ние ще припознаем тези кандидатури, е изцяло наш въпрос. Но по-отвореното предложение на колегите от „Демократична България“ дава възможност те да ги предложат – професионални, съсловни организации, всички университети, и ние да си изберем.
„Отворено общество“! Ами по-големият избор не е ли съществен принос на демокрацията, господин Ганев? Ако ние имаме 30 или 40 имена на качествени хора…
Какво пречи?
Ще Ви кажа какво пречи, господин Хамид.
Колеги, моля без реплики от залата.
Кое пречи ще Ви кажа. Когато ние кажем, че ги предлагат организации, означава, че те ще ги предложат от общите събрания или управителните си съвети. А не човекът Хикс, както в момента имаме човек във Висшия съдебен съвет – адвокат, когото никой не познава, да твърди, че представлява адвокатурата. Адвокатурата си има своя орган да го предложи. БАН, СЮБ, професионални организации, всеки университет, но предложени на събрания означава, че целият колектив стои зад тях – да се знае кой носи отговорност за този човек. Вие обаче отхвърляте и това предложение. И сега ако трябва да стигнем до абсолютизъм, до какъвто аз не искам да стигам, защото имам надежда всъщност, когато няма изисквания да са партийно неутрални, няма проверка за това кой какъв е бил в службите, няма ограничение да не са били членове на тайни общества и се предлагат само от народни представители или от парламентарни групи, ами да не стане, че ние ще възпроизведем абсолютно същото, което е било, защото не налагаме никаква промяна в подхода. А тогава, когато нямаш промяна в подхода, обикновено и при най-добро желание се стига до същия резултат. Защото другата лоша практика, която се случи в Комисията (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), е да идват едни текстове, които после Вие оттегляте, но в деня на гласуването да се появява редакция и ние да питаме: „А кой направи тази редакция?“, и да не знаем. Вие започвате да припознавате предложения, но очевидно те не са Ваши. И тогава изниква пак онова съмнение, че някой извън сградата на Народното събрание прави предложения за второ четене в Комисията, което е недопустимо. Така че с огромна надежда Ви казвам онази стара руска поговорка: „Да не стане пак така – мислехме, че ще е различно, а то стана, както винаги“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от народни представители от ДБ.)
Преди да минем към репликите, уважаеми колеги, нека да поздравим гостите от Плавен, които са в парламента по покана на народния представител Валери Лачовски. Добре дошли, уважаеми гости! (Ръкопляскания.) Има заявена реплика от госпожа Тодорова – заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Величков, ще бъда много кратка към Вас. Дебати имаше – и първия ден почти до полунощ, и втория ден бяха дълги дебатите, обаче Вие най-вероятно не успяхте да ги забележите, защото бяхте превърнали залата, в която се провеждаше Комисията, в снимачна площадка на краткосрочни видеа за Инстаграм, Фейсбук и всички социални платформи. (Ръкопляскания от ПБ.) Ако спрете да работите за лайкове и за коментари, може би Вашата надежда ще се реализира. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ и възглас: „Браво!“)
Благодаря, госпожо Тодорова. Заявена е втора реплика от господин Биков – заповядайте, след което господин Янчев – за трета реплика.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Величков! И към Вас е репликата ми, и към предишните колеги, които настояват за тези обществени номинации. Аз ще Ви дам един съвет. Можете да номинирате всеки, който прецените, и да носите отговорност за тази номинация. Казвате: „Зад него ще стои целият Юридически факултет на Софийския университет например за определена номинация.“ Аз казвам, че няма да стои целият, а тези, които са се събрали на Общото събрание и са подкрепили определена номинация. Най-вероятно ще има и други, които пък ще бъдат против. И ние ще започнем да правим едни факултетни събрания, на които да се водят дебати за номинации, които, забележете, като влязат в Народното събрание, може и да бъдат отхвърлени. Това не Ви ли звучи малко прекалено сложно? Вие спокойно като народен представител, между другото, представител и на независима организация – „Правосъдие за всеки“, която няма нищо общо с политическите организации, бихте могли да номинирате всеки и да носите отговорност за своята номинация. Ако излязат, щото има и доста активни медии и така нататък, които проучват, разследват кой има нещо в миналото си, дали е масон – всичките тези неща, които Вие ги предлагате, те стават широко известни в публичното пространство, но когато Вие предложите някого, Вие ще си носите отговорността за Вашето предложение, а няма да го носи някакво общо събрание, което да размива отговорността. И в този смисъл според мен във всеки закон, не само свързан със съдебната власт, трябва да бъде много ясно описано кой взима решенията и кой носи отговорността. Ние много често приемаме – и ние също имаме вина за това, надявам се в този парламент да не е така, правим закони, в които едни хора взимат решенията, а други носят отговорността. Това искате да направите. Ние ще носим отговорността, а някой друг ще взима решения. Просто предложете, номинирайте, имате право да правите номинации, ако искате от неправителствени организации, ако искате от Софийския университет, където решите. То това е длъжността на народния представител, това му е работата. Сега да дадем някъде другаде някаква отговорност… Ами дайте да разпуснем Народното събрание направо, ако има такава парламентарна недостатъчност на легитимност, защото това внушавате. Мисля, че има достатъчно легитимност, особено в момента. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Биков. И трета реплика за господин Янчев – заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Величков, два часа вече слушаме аргументите как нестопанските организации трябва да бъдат с огромни права по отношение на Закона за съдебната власт и номинациите за Висшия съдебен съвет. Ние четири часа сме готови да слушаме, няма никакъв проблем, но все пак да уточним нещо: всъщност в България нестопанските организации, особено пък тези в сферата на правосъдието, до една кажи-речи са финансирани от най-големия донор на неправителствения сектор в България, а именно Фондация „Америка за България“, която пък, ако се прилагаше американското законодателство в България, е класически чуждестранен агент. Другите, които имат, разбира се, значителни интереси в сферата, са Институт „Отворено общество“, които отдавна, потънали в сиромашия, се издържат с това, което им подаде Министерството на образованието заради договора, който имат там, и може би от някои други семинарчета или обучения на „Демократична България“. В този смисъл чухме цялата аргументация. Не е необходимо още и още да настоявате практически чуждестранни агенти да имат достъп до номинациите на българското Народно събрание. Тук съм съгласен с господин Биков. Има достатъчно легитимност Народното събрание, за да се справи с този въпрос. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Янчев. Заповядайте за дуплика, господин Величков.
Господин Янчев, Вие въведохте нов закон, дори без да е минал в Народното събрание, за чуждестранните агенти. В Руската Дума много ще Ви се радват, наистина. (Реплики.) Така, така. И сега да Ви кажа, защото споменахте организацията, господин Биков, която представлявам, че ние нямаме нито един лев, нито едно евро по нито един проект и нямаме нито един донор. Кристално чисти сме, според Вашите представи. Но мисля, другото да не го обсъждам. Но защо не четете предложенията така? Да бяхте прочели преди да ме репликирате? Ние не предлагаме нестопански организации. Ние предлагаме Академичния съвет на Софийския университет, където има и студенти, а не Юридическия факултет. Ние предлагаме Българската академия на науките. Надявам се, че тя не е от чуждестранни агенти. Вие ще кажете. Съюзът на юристите в България. Чуждестранен агент ли е? Да уточним. Може би адвокатурата е чуждестранен агент. Това е нашето предложение, но е добре да се чете. Госпожо Тодорова, с цялата ми симпатия, аз съм вносител на този законопроект и в залата ще си направя труда да Ви кажа на последното заседание за тези осем часа, в които изнасилвахме Закона в последния час, колко пъти съм се изказал. Същевременно ще видя в стенограмата Вие колко пъти сте се изказали и колко предложения имате. Така че снимачната площадка не ми пречи, но Ви обещавам, че като гледам и критериите, и правилата, наистина ще има снимачна площадка, за да види цялото общество как Вие си изпълнявате изборния ангажимент за качествено нов състав на Висшия съдебен съвет. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП.)
Благодаря, господин Величков. Има заявено изказване от господин Божанов. Заповядайте за изказване, господин Божанов.
Благодаря, госпожо Председател. По параграфи 4, 6 и 7 и останалите, отхвърлени по Вариант 1 от доклада, ще се изказвам, но няма, разбира се, да използвам цялото време, което се полага за това. Ще започна с това, че е добре, позитивно е, че имаме съгласие и разбиране, че това не е съдебна реформа, че това е евентуално малко подобряване на едни правила за избор на членове на Висшия съдебен съвет. Щеше да бъде поне частична реформа, ако структурните промени бяха приети. Защото това е свързано с избора на Висш съдебен съвет. Защото, когато избираме Висш съдебен съвет, и ние, и професионалната квота биваме избирани. Тези хора, които се кандидатират, и тези, които избират, гледат какво ще прави следващият Висш съдебен съвет, какви правомощия ще има и дали нещата ще продължат по стария начин, или ще има нов начин. Давам Ви няколко примера от отхвърлените текстове – тези параграфи, които споменаха: смесените състави за оспорване на кадровите решения, конкретно дисциплинарните производства на Висшия съдебен съвет. Знаете, Върховният административен съд през годините е бил много по-лесен за политическо овладяване по ред причини, в които няма да влизам сега. И по този начин, когато ВАС единствено и само стои отгоре на всяко едно кадрово решение на Висшия съдебен съвет, той се превръща в горна камара, той се превръща в орган с право на вето над решенията на Висшия съдебен съвет. И тогава бъдещите членове на Висшия съдебен съвет, които ние ще изберем, ще си кажат: „Добре де, ама ако ние не променим начина, по който нашите решения след това се оспорват и влизат в сила, тогава какво правим?“ Другият пример – двойните мнозинства – това, което доцент Славов каза: ако новите членове на Висшия съдебен съвет, които биха се кандидатирали и не биха се кандидатирали, очакват да има промяна в това как ще се чува гласът на съдиите, избрани от съдии, тогава те може и да не се кандидатират. По отношение на отговорността за взимане на решения и за това да има обществена квота и тук пак подчертавам: никой не предлага НПО-та да номинират членове на Висшия съдебен съвет. Дори да номинират не предлагаме, камо ли пък да избират! Отговорността, разбира се, се носи тук. Обаче рисковете, които винаги са се крили и са казвани дори, чувани са в едни записи, ако не се лъжа, от господин Цацаров, че решенията се взимат в едни други две сгради. И аз се надявам този път решенията да се вземат наистина тук, а не в други сгради. И по отношение на казаното по-рано, че думата „съдебна реформа“ се е изтъркала, че тя е била преексплоатирана в последните години – така е! Много пъти се е говорило за съдебна реформа, защото тя не се е случвала. Защото статуквото в съдебната власт е против. И естествено, че становищата на Върховния административен съд и на Висшия съдебен съвет, който всички искаме много по-бързо да сменим, на прокуратурата, която е изцяло проядена и пробита, на следствието, на инспектората, който нито една адекватна проверка не е направил, естествено, че те ще са против! Нямаме съмнение за това. Но при съдебната реформа е важно да има мнозинство, което да прескочи тези становища, да каже, извинявам се за фразата, на гробището, че тази реформа ще стане без тяхно съучастие или участие. И в този смисъл такова мнозинство дълги години е нямало. Аз се надявам сега да има, за да може наистина да стане както трябва. През 2015 г. реформата се отложи между първо и второ или между второ и трето четене и се изчака Цацаров, ако не се лъжа, беше репликата на Борисов тогава – „чакаме реформата да мине мандатът.“ През 2022 г. мнозинството беше разпаднато. През 2023 г. мнозинство уж имаше, ама всъщност нямаше, защото много ключови неща бяха предложени и не бяха приети. В редките моменти, в които такова мнозинство е имало, съдебни реформи – частични, са се случвали. Закрихме спецсъда, въведохме разследване на главния прокурор, въведохме разширен съдебен контрол на актовете на прокуратурата. Тоест реформи са се случвали и те са били за добро, защото, ако сега имахме спецсъд, щеше да бъде много, много, много по-зле. Между другото, във всички тези случаи, когато са правени тези реформи, и от тази трибуна, и от говорители, изпращани по телевизията, се е чувал аргументът: „То е противоконституционно.“ Ние сега, ако закрием спецсъда, ако сложим механизъм за разследване на главния прокурор, ако направим това или това, то със сигурност е противоконституционно и ние не трябва да го правим. И знаете ли, всички тези неща, които изредих, са минавали през теста на Конституционния съд и той ги е потвърждавал. Така че имайте повече увереност и смелост. Някой като Ви каже: „Ама то е противоконституционно“, не винаги е така. Статуквото много обича да борави с този аргумент. И накрая една препоръка, ако щете – да сте по-възприемчиви спрямо критика и несъгласие, което ние конструктивно изразяваме от тази трибуна. То е именно такова. Ние в момента изразяваме тези становища на критика и несъгласие срещу неприети разпоредби, защото искаме да стане по-добре този път, когато очакванията са особено големи. Защото след това дълги години може да няма такава възможност. Благодаря.
Благодаря, господин Божанов. Има ли желаещи за реплики към изказването? Заповядайте, госпожо Тянкова, за реплика.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, последните изказвания се опитват да насадят две становища и обвинения по отношение на дискусиите, проведени в Правната комисия, които ме карат да взема повторно думата. Едното от тях е, че, видиш ли, ние се водим по мнението и по становището на върховните инстанции, на прокуратурата, на Висшия съдебен съвет, на Министерството на правосъдието и нямаме собствено мнение. Това е абсолютно непрофесионално и аз искрено се надявам всичките съдебни институции в страната ни: всичките асоциации на съдии, на прокурори, на следователи; тези съдии, които написаха подписка с 470 и кусур подписа от районните окръжни съдилища в цялата страна; председателите на апелативните съдилища в страната; председателите на окръжните съдилища; и други представители на съдебната система, които имаха смелостта в лично качество да изразят своето становище, и всички те, които ние разгледахме и взехме предвид, да ни гледат сега и да ни слушат, че сме обвинени в това, че сме ги изслушали и че сме взели предвид техните становища, когато готвим техния закон – Закона, по който те ще осъществяват своята дейност. На следващо място да кажа, че непрекъснато се насажда едно и също становище – как някой отнякъде ни диктува правилата. Да, нямаме политически опит, това е безспорно! Да, нямаме парламентарен опит, това е безспорно! Но имаме професионални и морални качества, което, мисля, че също е безспорно с оглед автобиографиите ни, които са публично известни. И моля да не се обиждаме професионално, а да държим на диалога, защото този закон е нашето лице пред гражданите на Република България. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
Има ли желаещи за втора реплика към изказването на господин Божанов? Не виждам. Заповядайте за дуплика, господин Божанов.
Благодаря, госпожо Председател. Аз съм убеден, че в моето изказване не поставих под съмнение по никакъв начин Вашите професионални качества, биография и наличието на собствено мнение, така че не знам репликата към мен ли беше. Ако случайно в някоя дума или в някоя запетайка сте припознали такова нещо, приемете извинение за това, но аз съм убеден, че такова нещо не съм казал. По отношение на становищата на съдии, на апелативни съдии, на върховните органи на съдебната власт. Естествено, че тези становища трябва да бъдат прочитани много внимателно, защото в тях често има смислени аргументи и ние трябва да ги чуем. Само че много често тези смислени аргументи се използват, за да запазят интереса на статуквото. Дори когато кажете: 400 съдии, Вие много добре знаете, че това е организирана подписка от административните ръководители, назначени от настоящия Висш съдебен съвет, които опитват да презаредят статуквото. И ние, прочитайки техните аргументи, трябва да отсеем тези, които имат смисъл от правна гледна точка и от структурна гледна точка, от аргументите, които целят просто да запазя статуквото. Аз ще дам един конкретен пример, защото съм чел въпросното становище, и то е свързано отчасти със системата за електронен избор. Като професионалист пък в тази сфера мога да Ви кажа, че тази система е абсолютно пробита! Обаче съдиите, тези 400 – 500 съдии, на които им е даден един списък с табличката, за да се подпишат от административните ръководители, казват какво ѝ е на системата. Ами ето, приемаме за сведение тяхното становище и казваме, че то е неадекватно. Така че, естествено, четем тези становища, възприемаме смислената част от тях, но не можем да се водим по тях, когато взимаме структурни, важни решения за бъдещето на съдебната система, защото, пак казвам, статуквото там опитва да се запази, да се презареди и нещата да продължат, както са си, а нещата, както са си, не са добре. Благодаря.
Благодаря, господин Божанов. Има заявено изказване от господин Трифонов. Това към момента е последното заявено изказване. Има ли други желаещи за изказване? И господин Иванов, благодаря.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Слушах внимателно дискусията дотук. Ще се опитам да се изкажа и да изразя становище по...
Господин Трифонов, с молба за уточнение: колко текста ще коментирате?
Да, това правя – от § 2 до § 4 от Законопроекта. На първо място, по отношение на така вече дълго дъвканата обществена квота. Може би Вие си спомняте, че аз бях един от хората, които в началото с ентусиазъм приеха тази идея. Отне ми известно време, разбира се, тъй като не съм специалист по конституционно право, да обмисля, да се консултирам. Тук не е някакъв вид проява на инат, колеги, или това, че Вие сте го предложили. Наистина искам да разберете правилно нашето становище. Ние всъщност много ясно казахме, че има сериозна опасност тези промени да доведат евентуално до пропадане на Законопроекта поради възможност те да бъдат обявени за противоконституционни. Юристите добре знаем, че правото не е математика и че две плюс две не винаги прави четири. Именно затова има и различни становища. Всъщност това, към което аз тогава апелирах, е да се опитате да ги прецизирате, защото в крайна сметка това са Ваши предложения – конкретно предложенията на „Продължаваме Промяната“. В общи линии те въвеждат изискването, ако бъде прието, за квоти на четири организации в случая, което за мен е категорично неприемливо. Това, което и колегите изразяват като мнение, усещам, че и те самите по-скоро апелират към предложението на „Демократична България“. Там аз не виждам никаква пречка действително, ако организациите, които те предлагат, желаят да предложат такива кандидати, да бъдат припознати от народни представители – от един или от няколко. Действително има опасност от размиване на отговорността, която е изключително важна в случая – да стане ясно кой точно го предлага и кой ще носи тази отговорност. Що се касае до това, че сме оттеглили част от предложенията, които сме направили, това е именно от желанието ни да прецизираме текстовете и да не предложим промени, които могат да бламират отново цялата промяна, която отново повтаряме. Това не е съдебна реформа, това е първата крачка. Правилно, искаме конструктивен диалог с Вас. Разчитаме, разбира се, на Вашите предложения. Виждате, че там, където бяха за нас правилни, ги подкрепихме. Всъщност видяхме от Вас подобно поведение за част от законодателните промени, които предлагаме. Вие също оттеглихте част от Вашите промени. Аз дори бях готов да подкрепя някои от тези промени – спомням си ал. 10 на един от членовете. Колегата Величков я оттегли. Така че това е нормална част от законодателния процес. Идеята е именно това – между първо и второ четене да се опитаме да прецизираме текстовете, за да ги направим максимално добри и работещи. От гледа на точка на това кой колко е говорил, аз изповядвам винаги в практиката си една максима, че аргументите са силни не със своето количество, а със своето качество. И именно поради това, че не сме говорили толкова много… Всъщност, ако и ние бяхме говорили колкото Вас, може би щеше още няколко седмици да продължи разискването в комисиите. По тази причина, колега Величков, не сме говорили и толкова много, но смятам, че там, където сме се изказвали, сме се старали да бъдем изключително прецизни, ясни и конкретни. И повярвайте ми, ще продължим да го правим именно по този начин. И накрая не мога да не се включа и аз в закачката с надеждата. Ами знаете ли, абсолютно съм съгласен, че българското общество има усещане за липса на справедливост – не само ние, юристите, които се налагаше да влизаме в съдебната зала години наред, а цялото общество. И една от основните причини за липсата на справедливост е това, което са сътворили през годините опитните в това Народно събрание. Така ги наричахме, нали – опитни. И обществото имаше надежда, че тези – опитните, ще успеят да проведат една съдебна реформа, ще гарантират на съдебната система независимост. На този етап това не се получи. И именно поради това в българското общество има една нова надежда. Тя се нарича „Прогресивна България“ и тя няма да ги разочарова. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря, господин Трифонов. Заповядайте, господин Величков, за реплика.
Аз благодаря на господин Трифонов. Наистина много смислено и конструктивно изказване. Поздравявам го, защото той днес единствен се изказа по същество. В Комисията също взима отношение. Сега, разликата между нас и Вас е, както Ви казвате – че Вие имате надежда, защото Вие сте победили на изборите и трябва да защитите този свой резултат. Затова Вие сте вносителите – Вие, на този законопроект. Нормално е вносителят да си защитава Законопроекта и да го мотивира – и когато предлага, и когато оттегля. Работа на опозицията е да даваме добри съвети и да критикуваме, когато нещата не ни харесват. И затова, ако наистина искате конструктивен диалог, аз Ви съветвам да имате поведение на хора, които застават и зад предложенията си, и зад оттеглянето им със съответната мотивация. И се надявам така да бъде в бъдеще, особено когато стигнем до критериите и правилата, за да имаме надежда.
Благодаря, господин Величков. Има ли желаещи за втора и трета реплика към изказването на господин Трифонов? Не виждам такова искане. Желаете ли дуплика? Не желаете дуплика. Господин Иванов, за изказване? Заповядайте, господин Иванов.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз може би ще засегна голяма част от параграфите, така че, госпожо Председател, моля да приемете, че ще се изказвам по всички изчетени текстове, включително и по заглавието. Изказването ми, колеги, няма да бъде прекалено дълго и обстойно. Аз бих искал да започна с това, че си давам сметка за тежестта на задачата, която, колеги, Вие от „Прогресивна България“, носите към днешна дата, с голямата отговорност, която Ви бе гласувана – да имате пълно мнозинство в пленарната зала, и с очакванията на българското общество за промени. Давам си сметка, че проблемите в сферата на съдебната система са огромни. Съзнавам, че Вие също си давате сметка за това, колеги, които сте в Правната комисия, и другите юристи, които участват в дебата, без да са членове на Комисията – предполагам, че има такива. И си давам сметка, че Вие нямахте много време да подготвите своите предложения, да подготвите процедурата, защото голяма част от Вас може би се включиха в екипа на „Прогресивна България“ в рамките на предизборната кампания. Давам си сметка за тези обстоятелства и си давам сметка, че е трудно да влезеш в обувките на законодател, на нормотворец, на екип, който носи политическата отговорност от позицията на мнозинството. Давам си сметка за тези обстоятелства, затова и съм се въздържал да бъда силно критичен към част от действията, които бяха предприети в рамките на законодателния процес дотук. Но не мога да не спомена и да не отбележа, че в рамките на законодателния процес по внесените законопроекти, касаещи Закона на съдебната власт, бяха допуснати множество порочни практики, които се надявам в хода на работата на това Народно събрание да бъдат отстранени и да бъдат сведени до минимум. Действително бяха приети три законопроекта на първо четене по Закона за съдебната власт. По два от тях, внесени от опозицията, почти нищо от текстовете не остана в корпуса на закона. Това, което гласуваме, това, което ще бъде подкрепено, ще влезе като пето изменение днес или най-вероятно утре. Това само по себе си в някаква степен е смущаващо, защото изначално обществото дава кредит на доверие на направените предложения, впоследствие оттегля този кредит на доверие. И да, действително се проведе сериозен дебат в Правната комисия, провежда се интензивен дебат и днес тук. Може да бъде и една идея по-интензивен, дотолкова, доколко се обсъждат изключително важни теми, но все пак дебатът е съдържателен. Отливът на това доверие към двата законопроекта, които са внесени от опозицията, поставя някои въпроси, в които аз няма да навлизам в момента и с които не бих искал да спекулирам, но със сигурност се надявам в бъдеще предложенията, които правим, да намират повече внимание и да бъдат с повече доверие в управляващото мнозинство не защото трябва да има уважение към опозицията, а защото предложенията, които правим, действително в голямата си част са добре аргументирани. Те стъпват на нашия опит – положителен или горчив такъв, стъпват на становища на международни организации, на процес, който се е развивал далеч преди, да кажем, „Продължаваме Промяната“ да е в политиката или колегите от „Да, България!“, доколкото ДСБ са с далеч по-голям политически опит. Някои от предложенията събудиха дори насмешка, въпреки че аз считам, че те не следваше да предизвикат такава реакция. Давам пример с изискването за деклариране и изследване на обстоятелството дали дадени кандидати ще бъдат членове на тайни общества. За мен това е една изключително сериозна тема, защото в българската общественост битува може би основателно съмнение, че някои представители на висши органи в съдебната система са били членове на подобни общества. България е изключително малка. Колеги, убеден съм, че Вие с времето ще осъзнавате от позицията вече на народни представители колко малка е България и колко бързо различни икономически влияния си намират път до определени хора. И подобни общества наистина са проекция и отражение на икономически задкулисни интереси, които след това си поправят път в тази зала и в компетентните институции. Надявам се да си даваме сметка за това, и кандидатите, които ще бъдат представени може би късното лято и ще бъдат обсъждани тук наесен, действително да бъдат почтени хора с интегритет, на които ще бъде възложено и които ще поемат тежестта, която им е възложена по силата на Конституцията и законите на страната, да вкарат ред в съдебната система, защото определено има нужда от това. Предложенията, които Вие отхвърлихте с аргументите за противоконституционност. Аз няма да влизам в този дебат дали са такива, дали не са, дали са разумни, или не, това е решение на мнозинството във Ваше лице – да оставите отговорността за номинации само и единствено на квота, избирана от Народното събрание, само и единствено на народни представители. Това е Ваше решение. И се надявам да си давате сметка за отговорността, която произлиза от това. Веднага се аргументирам защо. Защото, колеги, убеден съм, че Вие вече имате лошия и горчив опит от това почтени хора, професионалисти във своята сфера да отказват да заемат публични длъжности. Когато поставим още едно стъпало, още една условност, тоест съсловна организация предлага, и този избор да бъде от народен представител, както Вие казвате – съсловни организации или други организации могат да предложат, а пък народният представител да припознае, това означава още една стъпка в процеса по номинацията. Става още по-трудно хора, които имат интегритет, хора, които имат опит и качеството да бъдат избрани за тези изключително важни позиции, да се съгласят да участват в този избор. От друга гледна точка, когато ти си излъчен от един академичен съвет, от една общност, то това не е просто политическа номинация. Ти оставаш политически встрани от тези процеси. Но за теб, за този човек, би било изключително престижно да бъде излъчен като номинация. Така че това щеше да даде възможност повече кандидати да приемат действително номинациите си и да участват в надпреварата, да бъдат част от Висшия съдебен съвет. Така че аз тези предложения, които ние и колегата от „Демократична България“ също бяхме направили, намирам за изключително разумни и полезни. И пак казвам, бягам от диалога дали биха били, или не биха били противоконституционни. Колегите преди мен изразиха мнение, че трябва да сме една идея по-смели. Това е концепцията, която аз също изповядвам. Не Ви я налагам, разбира се, няма и как да го направя, но се надявам, нещата, които казвам, да оставят някаква следа у Вас. Може би за финал, за да не удължавам прекалено много тази дискусия, тя беше достатъчно дълга дотук, така ли иначе, към колегите юристи от „Прогресивна България“ се обръщам: колеги, Вие ще бъдете коректива на номинациите, които Вашата парламентарна група ще направи. Аз се надявам добре да проверите всяко едно име, което бъде представено, всяко едно име, което бъде дадено на Вашето внимание. Защото дори една грешна стъпка встрани може да означава много, да не е просто случайност, защото опитни юристи случайно бъркат. Това е моят опит и като юрист, и като човек, който е част от политическия живот на страната. Та апелирам към Вас и Ви моля да запомните моите думи: проверявайте всяко едно име, което някой ще Ви предложи, за да получи Вашата подкрепа като член на парламентарната квота за Висшия съдебен съвет. Благодаря Ви за вниманието.
Благодаря, господин Иванов. Има ли желаещи за реплики към изказването на господин Иванов? Не виждам такива. Има ли желаещи за други изказвания? Не виждам такива, поради което закривам разискванията по току-що обсъжданите текстове. И преди да преминем към гласуване, давам възможност на колегите да се присъединят към залата. Уважаеми дами и господа народни представители, преминаваме към гласуване на току-що обсъжданите текстове от Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Подлагам на гласуване наименованието на Закона по текста на вносителя, подкрепен от Комисията. Гласували 189 народни представители: за 183, против няма, въздържали се 6. Предложението е прието. Преминаваме към § 1. По § 1 е постъпило предложение от народните представители Велислав Величков и Стою Стоев, неподкрепено от Комисията. Подлагам на гласуване предложението на народните представители Величков и Стоев, неподкрепено от Комисията. Гласували 183 народни представители: за 30, против 130, въздържали се 23. Предложението не е прието. По § 1 има постъпило предложение от народния представител Надежда Йорданова и група народни представители, неподкрепено от Комисията. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Йорданова и група народни представители. Гласували 191 народни представители: за 40, против 123, въздържали се 28. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 1 по текста на вносителя, който Комисията предлага да бъде отхвърлен. Гласували 181 народни представители: за 26, против 135, въздържали се 20. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуване на § 2. По § 2 има постъпило предложение от народния представител Надежда Йорданова и група народни представители, неподкрепено от Комисията. Подлагам на гласуване предложението по § 2 на народния представител Надежда Йорданова и група народни представители. Гласували 204 народни представители: за 43, против 133, въздържали се 28. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуване на § 2 в редакция на Комисията, който става § 1. Моля за режим на гласуване. Гласували 190 народни представители: за 189, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Преминаваме към § 3. По § 3 има предложение от народните представители Величков и Стоев, неподкрепено от Комисията. Подлагам на гласуване предложението на Величков и Стоев по § 3. Гласували 201 народни представители: за 32, против 128, въздържали се 41. Предложението не е прието. По § 3 има постъпило предложение от народния представител Надежда Йорданова и група народни представители, неподкрепено от Комисията. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Йорданова и група народни представители по § 3. Гласували 202 народни представители: за 41, против 130, въздържали се 31. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуване на § 3 в редакция на Комисията, който става § 2, по който има постъпило предложение за техническа редакция от народния представител Тодорова. Подлагам на гласуване направеното предложение за техническа редакция в § 3, който става § 2 в редакция на Комисията. Гласували 186 народни представители: за 185, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Сега подлагам на гласуване § 3, който става § 2 в редакция на Комисията, заедно с току-що приетата техническа редакция. Гласували 205 народни представители: за 196, против няма, въздържали се 9. Предложението е прието. Преминаваме към гласуване на § 4, където има и предложения за разделно гласуване. По § 4 има постъпило предложение от народния представител Надежда Йорданова и група народни представители – по Вариант 1 има предложение за разделно гласуване на буква „В“ от § 1, Вариант 1 по предложението на народния представител Надежда Йорданова, неподкрепено от Комисията. Гласували 203 народни представители: за 41, против 133, въздържали се 29. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложението по § 4, Вариант 1 на народния представител Надежда Йорданова, неподкрепено от Комисията. Гласували 210 народни представители: за 70, против 136, въздържали се 4. Предложението не е прието. По § 4 има предложение на народния представител Надежда Йорданова и група народни представители по Вариант 2, неподкрепено от Комисията. Гласували 198 народни представители: за 71, против 122, въздържали се 5. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 4, Вариант 1 по текст на вносител, неподкрепено от Комисията. Гласували 206 народни представители: за 67, против 135, въздържали се 4. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуване на § 4 по Вариант 2, който става § 3 в редакция на Комисията. Към него има направено предложение за техническа редакция от народния представител Николета Тодорова. Първо, ще подложа на гласуване направената техническа редакция по § 4, Вариант 2, който става § 3 в редакция на Комисията съгласно изчетената по-рано техническа редакция. Гласували 203 народни представители: за 203, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към гласуване на § 4 по втория вариант, който става § 3 в редакция на Комисията, с току-що гласуваната техническа редакция. Гласували 212 народни представители: за 210, против 1, въздържал се 1. Предложението е прието. Подлагам на гласуване създаване на нов § 4 по предложение на Комисията и създаване на нов § 5 по предложение на Комисията – гласуваме анблок. Гласували 208 народни представители: за 208, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към гласуване за създаване на нов § 6, в който има предложение за техническа редакция на народния представител Николета Тодорова. Подлагам на гласуване предложението за техническа редакция в предложения за създаване нов § 6. Гласували 212 народни представители: за 212, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията за създаване на нов § 6 заедно с приетата току-що техническа редакция. Гласували 213 народни представители: за 213, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към гласуване на предложение за създаване на нов § 7 по предложение на Комисията. Гласували 210 народни представители: за 210, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към § 5 по номерация на вносител. По § 5 по номерация на вносител е постъпило предложение от народния представител Петър Петров по Вариант 2, неподкрепен от Комисията. Подлагам на гласуване предложението от народния представител Петър Петров по Вариант 2. Гласували 208 народни представители: за 16, против 131, въздържали се 61. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуване на текста на вносителя по Вариант 1 на § 5, неподкрепено от Комисията. Гласували 196 народни представители: за 42, против 138, въздържали се 16. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуване на § 5 по Вариант 2, който става § 8 в редакция на Комисията. Гласували 196 народни представители: за 196, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към § 6 по номерацията на вносителя. Подлагам на гласуване текста на вносителя за Вариант 1 по § 6, неподкрепен от Комисията. Гласували 203 народни представители: за 45, против 132, въздържали се 26. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуване на текста на вносителя за втория вариант по т. 1 и т. 2 от § 6, неподкрепен от Комисията. Гласували 201 народни представители: за 45, против 134, въздържали се 22. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 6 по Вариант 2 в частта т. 3, който става § 9 в редакция на Комисията. Гласували 202 народни представители: за 202, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към § 7, по който има предложения за техническа редакция. По § 7, който става § 10 в редакция на Комисията, е постъпило предложение за техническа редакция от народния представител Тодорова. Подлагам на гласуване предложението за техническа редакция. Гласували 191 народни представители: за 148, против 7, въздържали се 36. Предложението е прието. Подлагам на гласуване § 7, който става § 10 в редакция на Комисията, заедно с току-що приетата техническа редакция. Гласували 192 народни представители: за 172, против 9, въздържали се 11. Предложението е прието. Подлагам на гласуване създаване на нов § 11 по предложение на Комисията. Гласували 193 народни представители: за 190, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Уважаеми колеги народни представители, определям почивка половин час. (След почивката.)
Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме работа съгласно приетия от нас дневен ред. Разглеждаме Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Моля за представител на Комисията по правни въпроси за представяне на следващите текстове от доклада на Комисията. Заповядайте, госпожо Борисова.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, продължавам с прочита на доклада относно предложенията в законопроектите по Закона за съдебната власт. По § 8 има предложение от народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Надежда Йорданова и група народни представители: „В § 8, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: а) в т. 1 думите „петима“ се заменят с думите „четирима“. б) в т. 3 думите „трима“ се заменят с думите „двама“. в) създава се т. 4: „4. за двама от инспекторите се изискват най-малко 10 години в областта на одита и да имат придобита образователно-квалификационна степен „магистър“;“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 8 и предлага да бъде отхвърлен. По § 9 има предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Надежда Йорданова и група народни представители: „В § 9 (Вариант 1) се правят следните изменения: а) В ал. 4 се създава т. 3: „3. декларация за следните обстоятелства: а) собственост на недвижими имоти извън Република България; б) участия в собствеността на търговски дружества извън Република България, надвишаващи 5% от капитала; в) членства в затворени, тайни и/или неформални организации и общества със силна вътрешна лоялност между членовете, строга йерархична структура, използващи тайни ритуали и символи (ложи, ордени, братства и др.).“ б) Създава се ал. 10: „(10) За неверни данни в представена декларация по ал. 4 деклараторът носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Даниела Кършева по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС: „Член 44 се изменя така: „Чл. 44. (1) Народното събрание избира главен инспектор и инспектори не по-рано от шест месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на техния мандат. (2) Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се правят не по-късно от два месеца преди провеждането на избора пред специализираната постоянна комисия на Народното събрание от: 1. народните представители; 2. общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд; 3. прокурорите от Върховната касационна прокуратура и следователите от Националната следствена служба на общо събрание. (3) Към предложенията по ал. 2 се прилагат: 1. подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите, включително изразени становища от професионални, академични и други организации; 2. документи за завършено висше образование по специалността „Право“, документи, свързани с изискванията за несъвместимост, документи за юридическия стаж и кариерното развитие на кандидата, както и документ за извършена проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, ако кандидатът е роден преди 16 юли 1973 г. (4) Специализираната постоянна комисия по ал. 2 има право да изисква данни, да извършва проверки и да установява обстоятелства, свързани с изискванията по чл. 42 и чл. 43, при което държавните органи, органите на местното самоуправление, физическите и юридическите лица са длъжни да окажат необходимото съдействие. (5) Предложения до общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд за кандидати за главен инспектор и за инспектори може да правят: 1. общото събрание на съдиите от окръжен съд; 2. общото събрание на съдиите от административен съд; 3. общото събрание на съдиите от апелативен съд; 4. Пленумът на Върховния касационен съд; 5. Пленумът на Върховния административен съд. (6) Предложения до общото събрание на прокурорите от Върховната прокуратура и следователите от Националната следствена служба за кандидати за инспектори могат да правят: 1. прокурорите от окръжна прокуратура на общо събрание; 2. прокурорите от апелативна прокуратура на общо събрание; 3. следователите от следствените отдели и от Националната следствена служба на общо събрание; 4. прокурорите от Върховната касационна прокуратура на общо събрание. (7) Предложенията се правят, след като се вземе писменото съгласие на всеки кандидат. (8) Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по ал. 4 се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание. Посочва се от кого е издигната кандидатурата и се публикуват мотивите към нея. Публикуването се извършва в съответствие с изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. (9) Народното събрание приема правила за установяване наличието на високи професионални и нравствени качества по чл. 42, ал. 1 при спазване на принципите и правилата в Кодекса за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи, и на изискванията за прозрачност, обективна преценка и равнопоставеност на кандидатите, като се отчита тяхната професионална квалификация, практически опит, обществен авторитет и капацитет.“ Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1 и Вариант 2 и предлага следната редакция на § 9, който става § 12: „§ 12. Член 44 се изменя така: „Чл. 44. (1) Народното събрание избира главен инспектор и инспектори не по-рано от шест месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на техния мандат. (2) Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се правят не по-късно от два месеца преди провеждането на избора пред специализираната постоянна комисия на Народното събрание от: 1. народните представители; 2. общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд; 3. прокурорите от Върховната касационна прокуратура и следователите от Националната следствена служба на общо събрание. (3) Към предложенията по ал. 2 се прилагат: 1. подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите, включително изразени становища от професионални, академични и други организации; 2. документи за завършено висше образование по специалността „Право“, документи, свързани с изискванията за несъвместимост, за юридическия стаж и кариерното развитие на кандидата, както и документ за извършена проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, ако кандидатът е роден преди 16 юли 1973 г. (4) Специализираната постоянна комисия по ал. 2 има право да изисква данни, да извършва проверки и да установява обстоятелства, свързани с изискванията по чл. 42 и чл. 43, като държавните органи, органите на местното самоуправление, физическите и юридическите лица са длъжни да окажат необходимото съдействие. (5) Предложения до общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд за кандидати за главен инспектор и за инспектори може да правят: 1. общото събрание на съдиите от окръжен съд; 2. общото събрание на съдиите от административен съд; 3. общото събрание на съдиите от апелативен съд; 4. Пленумът на Върховния касационен съд; 5. Пленумът на Върховния административен съд. (6) Предложения до общото събрание на прокурорите от Върховната прокуратура и следователите от Националната следствена служба за кандидати за инспектори може да правят: 1. прокурорите от окръжна прокуратура на общо събрание; 2. прокурорите от апелативна прокуратура на общо събрание; 3. следователите от следствените отдели и от Националната следствена служба на общо събрание; 4. прокурорите от Върховната касационна прокуратура на общо събрание. (7) Предложенията се правят, след като се вземе писменото съгласие на всеки кандидат. (8) Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по ал. 3 и 4 се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание. Посочва се от кого е издигната кандидатурата и се публикуват мотивите към нея. Публикуването се извършва в съответствие с изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. (9) Народното събрание приема правила за установяване наличието на високи професионални и нравствени качества по чл. 42, ал. 1 при спазване на принципите и правилата в Кодекса за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи, и на изискванията за прозрачност, обективна преценка и равнопоставеност на кандидатите, като се отчита тяхната професионална квалификация, практически опит, обществен авторитет и капацитет.“ Предложение на народния представител Надежда Йорданова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 13: „§ 13. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 5: „(5) В 7-дневен срок след заседанието на комисията, на което се провежда изслушването, вносителите на предложенията за кандидати имат право да ги оттеглят.“ 2. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7.“ Предложение на народния представител Надежда Йорданова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 14: „§ 14. Създава се чл. 46а: „Чл. 46а. Когато при гласуването в Народното събрание не са избрани всички членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет или не е избран главен инспектор, в двуседмичен срок Народното събрание започва нова процедура за избор на оставащите инспектори или на главен инспектор.“ По § 10 има предложение на народния представител Надежда Йорданова по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС: „В чл. 54 се създава ал. 5: „(5) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет не може да взема решения по ал. 1, т. 6 и да извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт и такива, свързани с нарушаване на независимостта ѝ по ал. 1, т. 8, когато е изминала повече от една година след изтичане на мандата на неговите членове.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 15: „§ 15. В чл. 54 се създава ал. 5: „(5) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет не може да взема решения по ал. 1, т. 6 и да извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт и такива, свързани с нарушаване на независимостта ѝ по ал. 1, т. 8, когато е изминала повече от една година след изтичането на мандата на неговите членове.“
Уважаеми колеги народни представители, това бяха представените текстове по § 8 на вносител до § 10 на вносител, за който има предложение да стане § 15. Текстовете касаят темата за Инспектората към Висшия съдебен съвет. Откривам разискванията по така представените текстове. Има ли желаещи за изказвания? Заповядайте, госпожо Тодорова, за изказване.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Във връзка с чл. 80, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за следната редакционна, съответно правно-техническа поправка в § 12 относно чл. 44 в редакция на Комисията: 1. В ал. 3 се създава т. 3 със следното съдържание: „т. 3. Други документи предвидени в правилата по ал. 9.“ 2. В ал. 8 изречение първо след думата „предложенията“ се добавя „по ал. 2“, а след думите „ал. 3 и 4“ са заменят с „ал. 3 и 7“.“ Мотивите по аналогия с т. 1 с предложенията за чл. 19, а по отношение на второто предложение се уточнява, че се публикуват окончателните предложения на народните представители и на съвместните общи събрания на ВКС и ВАС, съответно ВКП и Национална следствена служба, а не предварителните предложения до тях по ал. 5 и съответно ал. 6. Второ. Коригират се препратките аналогично на действащата ал. 5 на чл. 44, публикуват се документите по ал. 3 – мотиви, дипломи и други, а по ал. 7 е относимо по отношение съгласието. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Тодорова. Има ли желаещи за реплики по така направеното изказване? Не виждам. Закривам разискванията. Уважаеми дами и господа народни представители, преминаваме към гласуване. Гласуваме § 8 по номерация на вносител. По същия § 8 по номерация на вносител има предложение от народния представител Надежда Йорданова и група народни представители, неподкрепено от Комисията. Подлагам на гласуване предложението на госпожа Йорданова и група народни представители по § 8. Гласували 172 народни представители: за 49, против 122, въздържал се 1. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 8 по текст на вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен. Гласували 174 народни представители: за 46, против 128, въздържали се няма. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуване на § 9. По § 9 е постъпило предложение от народния представител Надежда Йорданова и група народни представители по Вариант 1, неподкрепено от Комисията. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Надежда Йорданова по § 9, Вариант 1. Гласували 182 народни представители: за 54, против 126, въздържали се 2. Предложението не е прието. Преминаваме към § 9 по Вариант 1 и Вариант 2, който става § 12 в редакция на Комисията. Постъпило е предложение за редакционна промяна, направено от народния представител Тодорова. Подлагам първо на гласуване направеното предложение за редакционна промяна в § 9 по Вариант 1 и Вариант 2, който става § 12 в редакция на Комисията. Гласували 184 народни представители: за 172, против 8, въздържали се 4. Предложението е прието. Има искане за прегласуване от господин Петров. Заповядайте, господин Петров, за представяне на искането.
Благодаря, госпожо Председател. Бих желал да мотивирам прегласуване на така направеното предложение. Държа да посоча, че в част от него – в ал. 3 и създаваната точка 3 – се добавя възможност за представяне и на други документи, предвидени в правилата по ал. 9. Поне за мен това е недопустимо предложение, защото то създава една врата в полето. Освен документите, които се създават в Закона със съответния § 12, който става § 9, се оказва, че е възможно с правилата впоследствие – при избор на главен инспектор и на инспектори в Инспектората към ВСС, да се постави изискване и за съвсем различни допълнителни документи, които никой от нас не знае какви са, а и зависят от усмотрението на тогавашното мнозинство, което ще ги приема. Аз считам, че това не е редно. Трябва да има яснота в Закона кои са изискуемите документи и не би трябвало да се допуска възможността за представянето и на други документи, които да бъдат определени впоследствие в процедурни правила по избор. Така че, госпожо Председател, моля да подложите на прегласуване така направеното предложение. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, уважаеми господин Петров. Уважаеми колеги, във връзка с направеното искане за прегласуване поставям на прегласуване предложението за техническа редакция, направено от народния представител Тодорова, в текста на § 12 в редакция на Комисията, който по вносител е § 9. Гласували 189 народни представители: за 175, против 13, въздържал се 1. Предложението е прието. И подлагам на гласуване § 9 по Вариант 1 и 2, който става § 12 в редакция на Комисията, заедно с току-що приетата техническа редакция. Гласували 177 народни представители: за 177, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преди да продължим с гласуването, уважаеми колеги, нека да поздравим гостите от Националното представителство на студентските съвети. Те са в Българския парламент по покана на народните представители Даниел Парушев и Александър Узунов. Добре дошли, уважаеми гости! (Ръкопляскания от всички.) Продължаваме с гласуването. Подлагам на гласуване създаване на нов § 13 по предложение на Комисията, създаване на нов § 14 по предложение на Комисията и § 10, който става § 15 в редакция на Комисията. Гласуваме анблок. Гласували 189 народни представители: за 189, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Моля представител на Комисията по правни въпроси да представи следващите текстове от доклада, предвид че с това изчерпахме гласуването на предходно докладваните текстове.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, продължавам с текстовете от Проекта за закон: „Предложение на народните представители Велислав Величков и Стою Стоев. Предложението е оттеглено. Предложение на народните представители Велислав Величков и Стою Стоев. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Петър Витанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 16: „§ 16. В чл. 138, ал. 1, т. 2 и 4 след думите „Върховната касационна прокуратура“ се добавя „Националната следствена служба“.“ Предложение на народния представител Димитър Петров по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 17: „§ 17. В чл. 139, ал. 1 думата „двама“ се заменя с „до трима“.“ По § 11 има предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя по ал. 1, 2, 3 и 5. Комисията подкрепя текста на вносителя по ал. 4 и предлага следната редакция на § 11, който става § 18: § 18. В чл. 145 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 6: „(6) Лицата имат право на адвокатска защита в хода на проверката по ал. 1, т. 2 и 3.“ 2. Досегашната ал. 6 става ал. 7.“ Предложение от народния представител Петър Витанов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Димитър Петров по чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 19: „§ 19. В чл. 150, ал. 1 се изменя така: „(1) Националната следствена служба се ръководи от главния прокурор пряко или чрез директора.“ Предложение от народния представител Петър Витанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 20: „§20. Член 154а се отменя.“ Предложение от народния представител Петър Витанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 21: „§ 21. В чл. 167, ал. 1, т. 1 думите „който е заместник на главния прокурор по разследването“ се заличават.“ Предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Предложението е оттеглено. По § 12, Вариант 1 и § 12, Вариант 2 има предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Велислав Величков и Стою Стоев: „В § 12 и в двата варианта се създава нова точка със следното съдържание: Ал. 12 се изменя по следния начин: „(12) Когато президентът на републиката откаже да назначи предложен от Пленума на Висшия съдебен съвет кандидат, новият избор се извършва при условията и по реда на ал. 1 – 12.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 2 и предлага следната редакция на § 12, който става § 22: § 22. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 15 се изменя така: „(15) При предсрочно прекратяване или при изтичане на мандата на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или главния прокурор, Пленумът на Висшия съдебен съвет по предложение на съответната колегия или на министъра на правосъдието определя временно изпълняващ съответните функции, като едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите.“ 2. Създават се ал. 16 и 17: „(16) По предложение на органите по ал. 15 Пленумът на Висшия съдебен съвет може да прекрати временното изпълнение на съответните функции и преди изтичането на 6 месеца. (17) Решенията на Пленума на Висшия съдебен съвет по ал. 15 и 16 се приемат с мнозинство не по-малко от 13 гласа.“ По § 13 има предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Димитър Петров по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 23: § 23. В чл. 175 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4, в изречение второ накрая се добавя „а при липса на заместник – от съдия или прокурор, определен по старшинство“ и се създава изречение трето: „Предложение за определяне и освобождаване на лице по предходното изречение може да прави и министърът на правосъдието.“ 2. В ал. 8, в изречение първо накрая се добавя: „а когато липсва административен ръководител – по предложение на министъра на правосъдието“. Предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 24: „§ 24. В чл. 232 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в него след думите „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ се добавя „както и за освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител“. 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) При образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност на административен ръководител или заместник на административния ръководител, както и на наказание освобождаване от длъжност на административен ръководител или заместник на административния ръководител, съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност и по предложение на вносителя на предложението за налагане на дисциплинарно наказание. Колегията се произнася в 7-дневен срок от постъпването на искането. (3) Жалбите срещу решението по ал. 1 и 2 се разглеждат в 14-дневен срок от подаването им от тричленен състав на Върховния административен съд, чието решение не подлежи на обжалване.“ Предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението Предложение на народния представител Надежда Йорданова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Стела Загорчева по реда на чл. 79, ал. 8 т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 25: „§ 25. В чл. 310 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, изречение първо думите „6 месеца“ се заменят с „една година“, а в изречение второ думата „Шестмесечният“ се заменя с „Едногодишният“. 2. В ал. 5 се създава т. 3: „3. от постъпването на предложението за образуване на дисциплинарно производство – до произнасяне на компетентния орган по чл. 311.“ Предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 26: „§ 26. В чл. 312 се създава ал. 6: „(6) Органите на съдебната власт предоставят необходимата информация и съдействие при осъществяване правомощието на министъра на правосъдието по ал. 1, т. 4.“ По § 14 има предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението и предлага § 14 да бъде отхвърлен. По § 15 има предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за ал. 1, 2, 3, 5 и 6. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за ал. 4 и предлага следната редакция на § 15, който става § 27: § 27. В чл. 323 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) Когато привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е било изслушано от дисциплинарнонаказващия орган или не са му били искани писмени обяснения, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако лицето е отказало да бъде изслушано или да даде обяснения.“ 2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.“ По § 16 има предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 16 да бъде отхвърлен. По § 17 има предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители, с което се иска заличаване на параграфа. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 17 и предлага да бъде отхвърлен. Текстът е дотук, започват „Преходни и заключителни разпоредби“. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 18 има предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 28: „§ 28. Определените за временно изпълняващи функциите на председател на Върховния административен съд и главен прокурор към датата на влизането в сила на този закон изпълняват функциите до изтичането на 6-месечен срок от датата на определянето им за временно изпълняващи съответните функции.“ По § 19 има предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители за заличаване на § 19. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 19 и предлага да бъде отхвърлен. По § 20 има предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители с искане § 20 да се заличи. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров: „В § 20 се създава изречение второ: „Започналите, но неприключили към влизането в сила на този закон конкурси за първоначално назначаване на длъжност като съдия, прокурор или следовател се довършват по досегашния ред.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 20 и предлага да бъде отхвърлен. Вариант 1 на § 21. Вариант 2 на § 21. Предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители за заличаване на § 21, Вариант 1 и Вариант 2. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров: „В § 21 след думите „на органи на съдебната власт“ се поставя запетая и се добавят думите „с изключение на актовете по чл. 30, ал. 11“ и текстът продължава.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант 1 и Вариант 2 и предлага § 21 да бъде отхвърлен. Предложение на народния представител Димитър Петров по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 29: „§ 29. Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон съдебни производства по чл. 36 се довършват по досегашния ред.“ По § 22 има предложение на народния представител Александра Вълчева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Николета Тодорова по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 30: „§ 30. Общата численост на съдиите, прокурорите и следователите, както и на служителите в органите на съдебната власт и на администрацията на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Националния институт на правосъдието, установена в съответните актове към датата на влизането в сила на този закон, не може да бъде увеличавана до избирането на нови членове на Висшия съдебен съвет.“
Госпожо Тянкова, извинявайте – тук ще Ви прекъсна. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Тянкова! Предвид че изтича пленарното време на днешното пленарно заседание, ще продължим с изчитането на текстовете при следващото разглеждане на точката от дневния ред. И преди да закрием заседанието, позволете ми да Ви представя информация – съобщение за парламентарния контрол, който ще се проведе утре, петък, 26 юни 2026 г. Първи ще отговаря на въпроси заместник министър-председателят Иво Христов, който ще отговори на един въпрос от народния представител Ангел Янчев. След това ще отговори министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев на въпрос от народния представител Иван Янев. След това министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков ще отговори на четири въпроса от народните представители Росица Кирова; Цончо Ганев; Николай Денков; и Георги Николаев Георгиев и Коста Стоянов. Министърът на здравеопазването Катя Ивкова ще отговори на два въпроса от народните представители Георги Николаев Георгиев; и Петър Петров. Министърът на културата Eвтим Милошев ще отговори на четири въпроса от народните представители Павел Попов; Росица Кирова; Айлин Пехливанова; и Елисавета Белобрадова. Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски ще отговори на един въпрос от народните представители Георги Николаев Георгиев и Коста Стоянов. Министърът на младежта и спорта Енчо Керязов ще отговори на един въпрос от народния представител Анна Бодакова. Министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова-Благова ще отговори на един въпрос от народния представител Николай Денков. На основание чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради командировка извън страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев; министърът на образованието и науката Георги Вълчев; министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев; министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев. Уважаеми колеги народни представители, предвид изтичането на пленарното време закривам днешното пленарно заседание. Следващото заседание ще бъде на 26 юни 2026 г. от 9,00 ч. съгласно приетия дневен ред на Народното събрание. (Звъни.) (Закрито в 14,00 ч.) Председател: Михаела Доцова Секретари: Тансер Бейти Любен Иванов