2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: dokladchik-konstantin-prodanov
· намерени изказвания: 4
#1 · speech
Добро утро, уважаеми госпожи и господа народни представители! Има кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) Уважаеми колеги народни представители, пристъпвам към представяне на проекта на програма за работата на Народното събрание за пленарната седмица 9 – 11 септември 2026 г. 1. Проекти за решения за промени в състава на постоянни комисии. Вносител – Петър Витанов на 9 юли 2026 г. 2. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2021 – 2028 г. между Република България и Кралство Норвегия. Вносител – Министерският съвет на 28 юли 2026 г. 3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносител – Министерският съвет на 3 юли 2026 г. 4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност. Вносител – Министерският съвет на 16 юни 2026 г. 5. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вносител – Министерският съвет на 7 май 2026 г. Приет на първо гласуване на 27 август 2026 г. 6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Вносител – Министерският съвет на 9 юни 2026 г. Приет на първо гласуване на 16 юли 2026 г. 7. Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, изменена с Протокола за изменение на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, влязъл в сила на 1 юни 2011 г. и обнародван в ДВ, бр. 14 от 2016 г. Вносител – Министерският съвет на 1 септември 2026 г. 8. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител – Министерският съвет на 31 юли 2026 г. 9. Парламентарен контрол по реда на чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване така представения проект на дневен ред. Гласували 184 народни представители: за 172, против 10, въздържали се 2. Предложеният дневен ред е приет. Преминаваме към предложенията на основание чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Постъпило е предложение на основание чл. 47, ал. 3 от народния представител Петър Петров, като предложението е като точка първа за 10 септември 2026 г., четвъртък, да бъде включено изслушване в пленарната зала на заместник министър-председателя и министър на икономиката и индустрията господин Александър Пулев, както и на министъра на земеделието и храните господин Пламен Абровски относно предприетите от правителството мерки за ограничаване на ръста на цените на основните хранителни стоки и услуги, тяхната ефективност и постигнатите до момента резултати, включително във връзка с националната инициатива „Кошница с грижа“. Така направеното предложение на основание чл. 47, ал. 3 е допустимо и го подлагам на гласуване. Гласували 189 народни представители: за 38, против 36, въздържали се 115. Предложението не е прието. Процедура по прегласуване. Заповядайте, господин Петров.
#2 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Една голяма част от българските избиратели гласуваха за „Прогресивна България“, за да направи нещо за спиране на необоснования растеж на цените и за намаляването на цените на стоките и услугите от първа необходимост, защото това, което се случи, след като бе въведено еврото в България от 1 януари, наистина надмина и най-лошите прогнози и всички предупреждения, за които ние от ВЪЗРАЖДАНЕ от две години говорим. Точно преди три месеца, на 8 юни, правителството представи тази инициатива „Кошница с грижа“, чиято цел, поне обявената от премиера Радев, беше да задържи ръста на цените на стоките и храните от първа необходимост. Българските граждани имат право да узнаят три месеца по-късно въобще има ли резултати от тази правителствени инициатива, или и това беше просто едно празно обещание, една кошница с обещания, която впоследствие започна да се пълни с нови и нови обещания от представители на „Прогресивна България“. Именно затова, уважаема госпожо Председател, моля за прегласуване. Уважаеми народни представители в залата, наистина помислете за българския народ, който изнемогва, и нека министрите, които сме поискали да бъдат изслушани, да представят ефекта от правителствените мерки, за да се разбере има ли надежда за българския народ, или не. Благодаря.
#3 · speech
Благодаря Ви, господин Петров. Уважаеми колеги, във връзка с така направеното искане поставям същото на прегласуване. Гласували 190 народни представители: за 38, против 28, въздържали се 124. Предложението не е прието. Преминаваме към следващото предложение на основание чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внесено от народния представител Коста Стоянов. Искането е за изслушване на Пламен Тончев, председател на ДАНС, подлежащо на парламентарен контрол от Народното събрание, относно продължаващата незаконна дейност на украинската групировка КУБ и нейния собственик Олег Невзоров, започнала по време на управлението на ДАНС при господин Пламен Тончев в качеството му на председател на ДАНС и продължаваща и към днешна дата, също по време на управлението на ДАНС от страна на господин Пламен Тончев. Предложението е изслушването да се включи като точка първа за 10 септември 2026 г., четвъртък, в програмата за работата на Народното събрание. Така направеното предложение е допустимо. Подлагам същото на гласуване. Гласували 189 народни представители: за 39, против 40, въздържали се 110. Предложението не е прието. Господин Стоянов, заповядайте за процедура по прегласуване.
#4 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Всички български граждани искат да разберат по какъв начин Държавна агенция „Национална сигурност“ осигурява сигурността в България, при положение че украинският международен престъпник Олег Невзоров продължава да се движи свободно по улиците на България, продължава да се среща с измамените от него инвеститори и продължава да ги убеждава, че в Баба Алино нищо няма да бъде съборено. Българските граждани искат да знаят и дали украинската престъпна групировка продължава да пере пари, вкарвайки ги абсолютно свободно през границата в чували, в коли и бусове, дали украинската престъпна групировка продължава да вкарва и оръжия и по какъв начин наистина ДАНС осигуряват националната сигурност на България. И за да се избегнат тук всякакви съмнения, обръщам се специално към народните представители от „Прогресивна България“: ако нямате нищо да криете и ако няма поредна задкулисна уговорка и осигуряване на пореден чадър, позволете това изслушване на господин Пламен Тончев да се проведе днес в залата. Благодаря.
#5 · speech
Господин Стоянов, с молба да уточните, че искате прегласуване. Добре, за целите на протокола направихме това уточнение. Уважаеми колеги, подлагам на прегласуване искането. Гласували 191 народни представители: за 41, против 39, въздържали се 101. Предложението не е прието. И преди да преминем към декларациите, позволете ми да Ви представя едно съобщение във връзка с постъпилото искане от временно изпълняващата функциите главен прокурор на Република България Ваня Стефанова – за даване на разрешение за продължаване на наказателното производство срещу народния представител Димитър Иванов Аврамов и представеното писмено съгласие от народния представител на основание чл. 136, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. С писмо от 4 септември 2026 г. председателят на Народното събрание е уведомил временно изпълняващата функциите главен прокурор на Република България за даденото от народния представител писмено съгласие за продължаване на наказателното производство срещу него по направеното искане. Преминаваме към декларациите. Първата заявена декларация е от „Демократична България“. Заповядайте, господин Иванов, за представяне на Вашата декларация, след което ще дам думата на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ.
#6 · speech
ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България. Превратът, извършен на 8 срещу 9 септември, сваля от власт кабинета на Муравиев, който към онзи момент вече е обявил война на хитлеристкия блок, нацистките войски на българската територия са обезоръжени и са започнати преговори със САЩ и Великобритания за излизане от войната. На власт е инсталирано сталинистко правителство, което започва да правораздава със закони наредби. Една такава наредба закон е Законът за Народния съд. За един ден на смърт са осъдени трима регенти, 67 народни представители, 22 министри, генерали, полковници и общественици. Произнесените присъди са 147. Цветът на нацията е разстрелян пред безименна яма от бомбардировките край Централните гробища. Случва се най-голямата национална катастрофа. Започва най позорният и мрачен за българската държавност период в новата ни история. Престъпната комунистическа диктатура отне свободата на българските граждани и унизи човешкото им достойнство, обрече държавата на икономическа катастрофа и на тотална политическа и военна зависимост от Москва. Европейският път на страната ни, предопределен още през 19 век от строителите на съвременна България, беше преграден с висока червена стена. Народното събрание на Република България, колеги, има оценка за тази дата и тя е осъдителна. С декларация на Тридесет и деветото народно събрание от 9 септември 2004 г. по-късно комунистическият режим е обявен за престъпен със закон, приет през 2000 г., а на 20 януари 2011 г. Министерският съвет обявява 1 февруари за Ден на почит към жертвите на комунизма. От своя страна Върховният съд отмени присъдите на Първи състав на Народния съд и реабилитира убитите с решение още през 1996 г. Ние, българските демократи, положихме огромни усилия в търсене на път към преодоляване на раните от политическото насилие в миналото и постигане на национално помирение – такова, от каквото се нуждае българското общество. Но в тези си усилия останахме сами. За всичките години на прехода партията, пряка наследница на Българската комунистическа партия, не събра смелост да се покае, не осъди кървавото си наследство, никога не поиска прошка. Показателно беше и мълчанието, което получихме в отговор на призива си към президента Радев през 2018 г., а именно: под егидата на президентската институция да бъде събран екип от български историци и чуждестранни експерти, който да изготви цялостен доклад за историята на политическото насилие в България – от преврата срещу княз Александър Батенберг през 1886 г. до края на така наречения Възродителен процес през 1989 г.; да бъде постигнат консенсус за изучаването и еднозначното осъждане на това насилие в различните му проявления; да бъде утвърден официален национален ден в памет на жертвите и да бъде намерено трайно конституционно решение, изключващо погасяването по давност на отговорността за престъпленията на авторитарната и тоталитарната власт срещу гражданите. И днес мисля, че може по-добре от всякога да разберем защо получихме това мълчание. Защото, колеги, върху живата травма на колективната памет е лесно да наслагваш пропагандни внушения, да експлоатираш носталгия и да събуждаш митологеми. И може би заради това близо 40 след краха на комунистическия режим българското правителство си позволява да реставрира реторика от времето на Студената война – период, завършил без всякакво съмнение съкрушително за Русия. Във всеки един момент от тези 45 години Европа и САЩ – или това, което българското правителство и Кремъл наричат Колективния Запад, са били срещу Съветския съюз. Очевидно са могли без Съветския съюз. Без Кремъл Западна Европа просперира. С Кремъл Източна Европа изостава. И най-голямото доказателство за това е, че и до днес Източна Германия не може да стигне по икономически напредък Западна. Ние, демократичните сили, оставаме насреща за разговор за постигане на национално помирение и осъждане на политическото насилие във всичките му проявления. Поклон пред жертвите на червения терор! (Ръкопляскания от ДБ.)
#7 · speech
Благодаря, господин Иванов. Декларация за парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Господин Костадинов, заповядайте за представяне на декларацията.
#8 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Нашата декларация щеше да бъде посветена на един ден, който по принцип е пример в нашата история, защото показва как трябва да се защитава национален интерес. Защото преди 141 години българите не се съобразиха с нито едно от изискванията на Великите сили, нарушиха всички основни принципи на международното право и съобразно действащото тогава, пък и сега, международно право, то не се е променило – анексираха територията на чужда държава. Това всичкото, което се случи през 1885 г. на 6 септември, днес, ако трябваше да се случи, щеше да бъде невъзможно, защото в нашия парламент последните десетилетия доминират хора, които са превърнали подчинението, раболепието и васалитета в свещена крава, пред която се кълнат всеки божи ден. И миналата седмица имахме за пореден път такива примери, както ще имаме и тази седмица, защото почти няма седмица в нашия парламент – който, между другото, почти се е изпразнил от съдържание – в която ние да не приемаме поредните поправки в поредните закони, защото така са ни наредили от Брюксел, защото това е директива, защото това е регламент, защото това е указание, защото това е не знам си какво си и защото, ако не го изпълним, ще имаме санкции, ще ни накажат, ще ни глобяват и така нататък, и така нататък. Сиреч, българският парламент се е изпразнил от съдържание. А тук е пълно с лъжесъединисти, между другото. И защо казвам „лъжесъединисти“? Защото през 1884 г. една партия взема властта в Източна Румелия с лозунга, че ще направи съединение още утре, след като вземе властта. Естествено, народът ѝ дава властта със 70%, очаквайки тези, за които е гласувал, да си изпълнят обещанието, но на следващия ден, след като вземат властта, те казват: „Не му е сега времето. Не ги разбирате нещата. Това е многопластова политика. Това е нещо, което е сериозно. Тук има тънки линии, които Вие не усещате, затова няма да направим сега съединение.“ Естествено, разочарованите българи изпращат тази партия на боклука на историята, където ѝ е мястото, и даже никой вече не си спомня истинското ѝ име, защото в нашата история тя остава с името лъжесъединистка. Същото нещо виждаме и тук в лицето на „Прогресивна България“, които обещаваха неща, които сега не изпълняват. Напротив – сложили са удобно наколенките пред нашите така наречени европейски и американски партньори и правят това, което им се нареди, изпълняват го. Даже миналата седмица тук от тази трибуна ни държаха морал: как може ние да говорим, от ВЪЗРАЖДАНЕ, че не трябва да спазваме указанията и директивите на Европейския съюз?! Ами може! Много просто – когато поставяш националния интерес над всичко, всичко може. Защото това е индулгенцията за всяко нарушение на международните права – и на международното право, и на всякакви други общи законодателни форми и договори и договорености, които не са вече в интерес на нашата държава и в интерес на републиката, и в интерес на българския народ. Така разсъждават независимите държави – правят това, което е добро за тях. Дали е добро за другите, не е ясно. Понякога е лошо за другите, но на тях много-много не им пука, защото те гледат единствено и само собствения си интерес. На нас може да не ни харесва, но националният егоизъм е това, което движи историята напред. Защото нито една държава не се е появила на световната карта, след като някоя друга е казала: „А бе, дайте да дадем тук една част от нашата територия на друга държава!“ или „Искате ли да се отцепите, да ви дадем възможност да се създадете като отделна държава?“. Няма такъв случай! Всяка една държава се е появила, защото е основана на кръв и кости – кръвта и костите на тези, които са се борили, били и умирали за нейната свобода. И днес ние, българите, имаме възможността да сме в един от елитните клубове – в най-елитния клуб на независимите все още, макар и по документи, народи и държави. Защото на планетата Земя има повече от пет хиляди народности, но има едва 200 държави, а от тези 200 държави едва около две трети са национални. Другите не са, защото представляват бивши колониални конструкции. България е част от този много елитен клуб поради една много проста причина – защото нашият народ е излъчвал хора, които са се борили, били и умирали за свободата на България. А днес – днес залата е пълна с лъжесъединисти, които казват: „Няма никакъв проблем да изпълняваме това, което на нас ни се нареди!“ И същевременно всички тези лицемери бяха наредени само преди три дни в Пловдив, за да почетат паметта на онези, които днес поругават постоянно и всекидневно, обяснявайки, че „не му е сега времето“. Защото, ако дейците на българското Съединение бяха разсъждавали като тук сегашните или предишните, или по-предишните и въобще през последните няколко десетилетия депутатите и министрите и министър-председателите на България, никога нямаше да има Съединение. А може би днес щеше да има румелийски народ. Слава богу, това не се случи. Защо? Защото тези безумно влюбени в българското отечество наши сънародници, в чиято памет и в чието дело ние днес се кълнем всички ние – някои от нас естествено и истински, други лицемерно, нито един от тях не се съобрази с международния ред. Напротив, те си позволиха дори да направят нещо, което беше кощунствено дори за техните съвременници: да се опълчат срещу освободителката, която не подкрепи Съединението тогава – Русия. Но за тях най-важен беше интересът на България и те не се поколебаха в това отношение. Днес ние сме се превърнали обаче в нещо, което наистина по никакъв начин няма нищо общо с нашите предшественици. И тъй като днес е една друга дата – дата, която е свързана с една превратна промяна в историята на България, и дата, която през последните няколко години е системно обругавана и охулвана, няма как да я подминем и нея без коментар. Защото поредица от лъжи вече в последните няколко десетилетия се наслагват върху тази дата. Било спряно европейското развитие на България. Нищо подобно! България към 1989 г. беше една от най-развитите държави в света. Бил избит елитът на българската нация! Аз се съмнявам, че тук някой друг освен мен е чел списъка на осъдените от Народния съд, но една голяма част от тези хора са осъдени поради една много проста причина – представили са отрязана партизанска глава. Имат и снимки. Аз от тази трибуна съм показвал снимки на отрязани партизански глави – на хора, които са снимани с тези глави; хора, които държат краката си върху отрязаната партизанска глава; хора, които са получили 50 хил. лв. за отрязана партизанска глава, защото такава е била наградата, която се е давала за отрязана партизанска глава, и с тези пари са си купили апартаменти в София и къщи в София, които впоследствие са им били взети, а след 1989 г. са били върнати на техните наследници! Защо?! Защото това е елитът на нацията – елитът на нацията, който реже глави, който се снима с тях; елитът на нацията, който изгаря хора живи в пещите; елитът на нацията, който унищожи всъщност една част от елита на нацията. Гео Милев какъв е? Да не би да не е елитът на нацията? Или него не го броим? Всъщност знаем, че за една част от нашите сънародници и Гео Милев, и Никола Вапцаров – те са, меко казано, спорни личности. Когато говорим на тази дата, трябва да коментираме истинските факти. Да, има осъдени, които са несправедливо осъдени от Народния съд. Да, има изключително много хора, които понасят несправедлива присъда. Но да, такова е било времето и в цяла Западна Европа, не само в Източна Европа – минава абсолютно същият процес, защото дори и самото име „Народен съд“ не е измислено тук. Първите народни съдилища са именно в Германия и там присъдите са били много по-безжалостни. И там са много повече убитите. И тук, между другото, има една друга лъжа, с която много често се спекулира – видите ли, българският Народен съд бил осъдил 2000 души на смърт, а пък Нюрнбергският процес бил осъдил само 12 души на смърт! Само че има една малка подробност. Нюрнбергският процес е един от стотиците подобни процеси. Стотици! Защото в него е осъден само елитът на нацистката партия. Само елитът! Осъдени на смърт са хиляди в Германия. Хиляди, десетки хиляди! Във Франция още повече. Там е още по-унизително, защото жените, които са сътрудничили на нацистките окупатори, са били събличани голи по улиците, били са стригани до голо, били са жигосвани – като в средните векове! И те ли са елитът? Проститутките във Франция елитът ли са, ако трябва да разсъждаваме съобразно някои съвременни исторически ревизионисти, които искат да фалшифицират историята? Нещо, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ никога няма да допуснем! И затова винаги ще казваме истината тук, колкото и тя да не се харесва. И тъй като наистина е крайно време да постигнем помирение, защото на тези дати трябва да оставим да говорят историците, аз в случая използвам тази възможност, защото, освен че се занимавам с политика, съм и историк и това ми е професията – аз съм учител по история, нека да кажем, че държавите, които имат свое бъдеще, отдавна са решили този въпрос с един ден за национално помирение, който ние сме предлагали тук, между другото, вече няколко пъти и винаги е бил отхвърлян, между другото – не в тази, в други пленарни зали на истинския парламент. Държави като Испания, които дадоха милиони жертви – в Испанската гражданска война от 1936-а до 1939 г. загиват един милион човека! Вие представяте ли си за какво говорим?! Един милион! При нас жертвите нямат и 10 хиляди, слава богу! Макар че не може да сравняваме – жертвата си с жертва, независимо дали говорим за един, или за един милион. Макар че някои безсърдечни световни политици казват, че един човек е жертва, един милион са статистика. Но в Испания този въпрос е решен много просто. Там има един ден на почитане на жертвите на войната. Няма жертви, които са от едната или от другата страна – има просто жертви. И има една голяма долина на падналите, в която има Пантеон на жертвите, и там се почитат всички, защото са погребани заедно. И Испания е затворила тази страница от своята история. А ние, ние имаме ден, в който почитаме жертвите на комунизма на – 2 февруари. А кога ще почетем жертвите на фашизма в България? Защото има фашизъм в България! Кога ще почетем Гео Милев? Кога ще почетем всички останали, които отиват за справка в полицията и не се връщат? Кога ще почетем Йосиф Хербст и още много, много, много други? Защото не са стотици – хиляди са! Кога ще почетем тези, на които им отрязаха главите? Защото, като отидете на паметника на НДК, ще видите там, където е стелата с имената на загиналите, там са имена на главорези, на хора, които са рязали глави и за това са получили пари!
#9 · speech
Времето Ви, господин Костадинов.
#10 · speech
Времето ми тепърва започва, госпожо! (Оживление и възглас от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“) Довършвам. Това, което всъщност трябва да кажем, е, че има един ден за национално помирение, който ни липсва. Ден, в който трябва да почетем и едните, и другите жертви. Защото, докато се почитат само едните, каквито безусловно има, пак повтарям, има осъдени несправедливо от Народния съд…
#11 · speech
Времето, господин Костадинов.
#12 · speech
…и тяхната памет трябва да се почита, трябва да има и ден, в който да се почитат и тези, които са загинали от белия терор, от фашизма. И тогава вече България ще може да върви напред. Иначе в гражданската война ще има само един победител, а историята казва: в гражданските войни няма победители. Така че може би най-добрият завършък на днешната декларация е нещо, което не трябва да забравяме никога, нещо, което е викано на 9 септември по улиците и площадите от щастливия народ, който се освобождава от една кървава диктатура: „Смърт на фашизма! Свобода на народа!“ (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#13 · speech
Уважаеми колеги народни представители, преминаваме към дневния ред. (Народният представител Велислав Величков иска думата.) Господин Величков, за процедура ли?
#14 · speech
ПП, от място
За декларация.
#15 · speech
За декларация, извинявайте. Заповядайте за декларация, господин Величков.
#16 · speech
ПП
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, намираме се в най-бурния месец от българската история, в който, ако прочетем и в исторически план всичко, което се е случило, ще видим, че най-важните неща – и в позитивен, и в негативен смисъл, и като възторг и победа, и като покруса и трагедия, са се случили през месец септември. И не защото „септември ще бъде май“, както е казал Гео Милев. Всъщност на месец септември дължим днешното си присъствие в Народното събрание, на чиято историческа сграда пише: „Съединението прави силата“. Ако не беше 6 септември 1885 г., тук щяха да заседават народните депутати от Княжество България, вероятно като руски протекторат. А в Пловдив щяха да заседават хората от васалната държава Източна Румелия, поела по западния път към момента на Съединението. На тази дата хората от Пловдив и Съединение се отказват от това да бъдат един от водещите духовни, административни, икономически и културни центрове на Европа, отказват се от това Пловдив да бъде столица, за да осъществят историческата мечта на българския народ да бъде свободен и независим в суверенна държава. Когато се случва този акт на Съединението, трябва да се помни и да се знае, че министър-председателят Петко Каравелов се обявява категорично против акта на Съединението. Тъй като бяхме и на поредната тържествена церемония в Пловдив, неговото име се изчита, но неговото име до 9 септември, днешната дата, не присъства сред призналите Съединението. Напротив! На княза Александър Батенберг той казва: „Ако тези пловдиваци ми объркат договора – има се предвид Берлинският договор – ще ги избеся всичките!“ Петко Каравелов е виден представител на една прослойка в българското общество, която мисли, че България трябва да бъде руски протекторат. Историята, времето и обстоятелствата в крайна сметка го принуждават да признае Съединението. Но след този диалог – на 7 септември, по обяд княз Александър Батенберг пристига в Търново. Посрещат го Каравелов и Стамболов. „Е, господа! А сега накъде?“ – попита князът. „Ще ги избеся всичките онези лудаци пловдиваци в Пловдив, ако нарушат договора!“ – изръмжа Каравелов, който беше против Съединението. „Ваше височество! – извика патетично Стамболов. – Съединението е вече дело свършено, жребият е хвърлен. Пред Ваше височество се простират два пътя: единият е през Балкана за Пловдив, па каквото Бог рече, а другият е през Свищов и по Дунава – за Дармщат!“ Княз Александър пристъпва към Стамболов, прегръща го и казва: „Аз избирам пътя за Пловдив!“, след което подписва Княжеската декларация. Това е свидетелство на Григор Начович. На 22 септември какво се случва през 1908 г.? Министър-председателят Александър Малинов убеждава княз Фердинанд I да се обяви независимостта на България на една гара, която се нарича Две могили, съчинява декларацията, която после се прочита в старопрестолния град, и князът става цар. Без тези две дати, пак казвам, ние нямаше днес с Вас да сме тук като граждани на една независима и суверенна държава. Кой обаче направи опит да отнеме суверенитета и независимостта на тази държава? Днешната дата е 9 септември. Девети септември е датата, на която… Княз Александър Батенберг, много повече българин от много българи тогава, който рискува своята детронация и година по-късно фактически е детрониран, за да обедини държавата, която представлява. Но на 9 септември 1944 г. тази независимост е грубо стъпкана. Тук колегата Йордан Иванов изчете историческа фактология, нямам намерение да я повтарям. Само ще напомня, че в този момент, 2 септември 1944 г., в България има независимо правителство начало с Константин Муравиев, в което са поканени министри от Отечествения фронт, които най-напред приемат, а после отказват да се включат в него. На следващата дата, на 4 септември, са преустановени дипломатическите отношения с Германия, след това се обявява война на нацистка Германия. Търси се активно примирие. До последния ден се търси мирно разрешаване на спора и запазване на суверенитета и независимостта. Само че група младши офицери и ръководители на партизански отряди, внезапно слезли от Балкана, решават, че това може да стане само с преврат. И неслучайно оценката на тази дата в международната история във всички тези, които коментират тези събития в България, е „превратът на 9 септември“. Защото няколко дни по-късно – съветски парашутисти на територията на България, на 8 септември е мината границата по Дунава от съветски окупационни войски, при положение че правителството на Муравиев не се намира във война със Съветския съюз. И всъщност през 1944 г. в България е установен съветски военновременен режим с марионетно правителство на вечния превратаджия Кимон Георгиев. И аз искам да попитам всички, които казват за голямата народна победа и говорят, че в България имало фашизъм: а спомняте ли си кой беше премиер на България по онова време, когато се казваше, че фашистите са дошли на власт, в историята, в учебниците? Кръгът „Звено“, фашисткият кръг „Звено“. Министър-председател е Кимон Георгиев. И това е единственият случай в световната история, в която един професионален превратаджия ведно с Димо Казасов е министър-председател на правителство, което се твърди, че е профашистко, а след това – на правителството на Отечествения фронт, което се твърди, че е комунистическо. После идва драмата със съветския агент Георги Димитров, който идва в 1948 г., и вместо да прави съединение, изписва думите „Мизия, Тракия, Македония“, тоест фактическото разделяне на българската държава. Но репресиите, които започват, хората, които си отиват, убитите без съд и присъда, защото господин Костадинов говори само за съдебния процес – за него отделно ще кажа, но убитите без съд и присъда хиляди български граждани – това се нарича държавен тероризъм, поръчан от Съветския съюз и неговите агенти в България. Колкото до Народния съд, нека да се разберем – това не е съд, това е комунистически и партизански трибунал, който трябва да раздава възмездие, поръчано от Съветския съюз, а не справедливост. В него не заседават основно юристи, съдиите дори, част от тях, не са юристи, прокурорите не са юристи. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Адвокатите, които се явяват, са така наречените служебни защитници, които предимно мълчат. Всъщност това е конвент, който съсипва българското правосъдие за десетилетия напред. И следвайки този модел всъщност ние стигаме до държавно дирижираното правосъдие. И когато се сравнява с Нюрнбергския процес, трябва да се каже, че там са били най-опитните – британски, американски и съветски прокурори и съдии, заседавали са по всички правила на процесуалното право, за да стигнат до онези присъди, в които част от най-големите сатрапи на нацизма не са получили смъртни присъди. Но народни представители – хора на изкуството, хора, които не са имали дори нищо общо с управлението на Филов, Багрянов и така нататък, са осъдени на смърт от така наречения Народен съд. И затова 9 септември ще остане вечна разделителна линия в българската история, но с едно ясно послание: Третата българска държава приключи на 9 септември 1944 г. с прокомунистическия преврат, осъществен със съветските окупационни войски. И сега нашата задача, както говорихме в Пловдив, всички с които се видяхме, е да устоим единството, обединението на българската държава като независима и суверенна държава, неизменна част от Европа, равна с другите европейски народи, както е казал апостола Васил Левски. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП.)
#17 · speech
Уважаеми колеги народни представители, преминаваме към дневния ред от днешния ден. С писмо с входящ № 52-654-0071 от 8 септември 2026 г. са оттеглени проектите за решения, които са предмет на обсъждане за гласуване на първа точка от програмата. Преминаваме към следващата точка: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НОРВЕЖКИЯ ФИНАНСОВ МЕХАНИЗЪМ 2021 – 2028 г. МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО НОРВЕГИЯ. Вносител – Министерският съвет, регистрационен № 52-602-02-10. Господин Проданов, заповядайте за представяне на доклада.
#18 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям Ви „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2021 – 2028 г. между Република България и Кралство Норвегия, № 52-602-02-10, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2026 г. На заседание, проведено на 27 август 2026 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха Николай Драганов – началник на кабинета на заместник-министър председателя Атанас Пеканов, и Иван Иванов – директор на дирекция „Централно координационно звено“ към Министерския съвет. Законопроектът беше представен от господин Иванов, който посочи, че в съответствие с Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм за периода май 2021 г. – април 2028 г. Република България ще получи финансова помощ в размер на 114 084 255 евро с цел намаляване на икономическите и социалните различия в Европейското икономическо пространство, както и за укрепване на двустранните отношения със страните донори. Нетната сума, която ще получи Република България след приспадане на средства за управление от страните донори и други разходи, е 106 098 357 евро. Финансовата помощ по Норвежкия финансов механизъм се предоставя за финансиране на проекти в следните тематични приоритети: - Европейски зелен преход; - Демокрация, върховенство на закона и човешки права; - Социално включване и устойчивост. В рамките на Анекс В – Структура за изпълнение към Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2021 – 2028 г., подробно са описани програмите, програмните оператори, отговорни за изпълнението на всяка програма, партньорите от норвежка страна, както и размерът на финансовата помощ за всяка програма. В Меморандума за разбирателство е заложено съфинансиране в размер на 12 285 311 евро. Конкретните суми за национално съфинансиране на програмите ще бъдат определени в съответните програмни споразумения. В Анекс А към Меморандума за разбирателство се предвижда Национално координационно звено да бъде дирекция „Централно координационно звено“ в администрацията на Министерския съвет. Функциите на Разплащателен орган ще бъдат изпълнявани от дирекция „Национален фонд“ в Министерството на финансите, а функциите на Одитен орган – от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС“ към министъра на финансите. В хода на обсъждането участие взеха народните представители Димо Дренчев, Константин Проданов и Георги Григоров. При проведеното гласуване се получиха следните резултати: 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2021 – 2028 г. между Република България и Кралство Норвегия, № 52-602-02-10, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2026 г.“ Благодаря.
#19 · speech
Благодаря Ви, господин Проданов. Поради липса на представител на вносителя преминаваме към разисквания. Откривам разискванията. Давам думата на народните представители. Има ли желаещи за изказване? Господин Дренчев, имате думата.
#20 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, слаб интерес към тема за 106 млн. евро, всъщност тя е и малко по-голяма, защото България ще съфинансира 15% от сумата, тоест още около 15 млн. евро ще отидат от парите на българските данъкоплатци. Защо ВЪЗРАЖДАНЕ има огромни резерви и няма да подкрепи този на пръв поглед много добър подарък, който ни дава норвежкото правителство? Първо, нека да отворя една скоба и да кажа, че Кралство Норвегия всъщност няма особено отношение към това как се разпределят средствата, защото те се разпределят така, както бюрократите от Брюксел искат, и така, както българското правителство повелява. Всъщност приоритетите на Норвежкия механизъм звучат много добре – европейски зелен преход, върховенство на закона, права на човека, социално приобщаване, но в две от програмите, в два от приоритетите, а именно „Правосъдие“ и „Вътрешни работи“, където се отделят почти 70 млн. евро заедно с националното финансиране, по условие, по задължение, 10% от средствата трябва да отидат за „Овластяване на ромите“, тоест в момента, в който гласувате сега „за“, около 7,3 млн. евро ще отидат в НПО-та, които се занимават с овластяване на ромите. Няма представител на Министерството по някаква причина в зала, не сме им гласували и допуск, но на Комисията аз ги помолих да дадат някакъв положителен пример от предишните програми. Знаем, че имаше една Декада за овластяване на ромите, Декада на ромското включване и така нататък. Никакъв ефект не съм видял положителен от това, не знам дали и от ромите – извън някакви барони техни, са видели нещо положително. Най-вероятно тази програма ще свърши по същия начин, тоест просто ще се изхарчат едни пари, които няма да доведат до нищо положително за тази общност. Другото, което изключително много притеснява нас, а трябва да притеснява и всички в тази зала, това са тези над 30 млн. евро, които се дават за правосъдие, защото се финансират основно НПО-та, които се занимават с проекти за домашно насилие; насилие, основано на пола; интеграция на бежанци, включително бежанци в неравностойно положение, каквото и да значи това; над 6 млн. евро ще се дадат за интеграция на украинските бежанци в България, макар че е записано „като последствие от войната в Украйна“. Предишната такава програма – Швейцарската програма, роди НПО-та с много странни имена, като „Родопски фонд на жените – ПОПРЕЛКИ“, част от българската платформа на Европейското женско лоби, или пък „Младежи за развитие и вдъхновение“, които не знам какво правят, но явно са много вдъхновени, защото много добре усвояват швейцарските грантове. Сега с тези 106 млн. евро същото ще се случи, като ще дадем пари, ще дадем хляб до 2031 г. на една цяла плеяда от НПО-та, които се занимават със социален инженеринг. Всякакви НПО-та с думи в заглавието, като „интегрирано“, „устойчиво“, „иновативно“, ще започнат да ни заливат с информация и с техните планове. И реално това, за което ние ще дадем пари покрай хубавото, защото в програмата има хубаво – има предвидено закупуване на кораб, с който ще се изследва Черно море, има за водния сектор някакви средства, които ще се отделят, но основното – над 70 милиона, ще отидат за социален инженеринг в тези две области – за правосъдие, за детско правосъдие включително, и за интеграция на бежанци и овластяване на ромите, каквото и да значи това. Аз си направих труда и погледнах какви програми са изпълнявани до момента. Попаднах на една много интересна програма, която се нарича Roma-RAIS, изпълнявана от Roma-Lom, каквото и да е това, която е Проект за въоръжаване на 80 ромски активисти с лидерски умения, творчески работилници за популяризиране на ромската култура и мрежови събития и застъпнически кампании за оборване на стереотипите и засилване на социалното включване на ромите. Зад този новоговор стои едно нищо, стои едно усвояване на грантове от норвежкото правителство. Считам, че тези средства изобщо не би трябвало да бъдат разпределяни по начина, по който ние ще трябва да ги разпределим, ако приемем участието на България в това. Или трябва някакво много сериозно преосмисляне на това за какво се изхарчват средствата от Програмата, или по-скоро да се въздържим и да не допускаме това, защото това всъщност уронва самата тъкан на обществото. Аз, между другото, с голямо внимание слушах декларациите на колегите отдясно. Много съм любопитен да чуя мнението на кмета на София относно датата 9 септември. Бих искал да чуя и Вашето мнение относно така наречените грантове, които ще даде Норвежкият, а и Швейцарският механизъм. И искам да отворя една голяма скоба. Има един термин, който се нарича straw man fallacy на английски, или аргументът на заблудата, аргументът на плашилото. Едно от НПО-тата в мрежата „Национална мрежа на децата“ измисли тезата за това, че българите се страхуват норвежците да не им вземат децата и че имало влак на Подуяне, който събира деца за Норвегия. Всъщност това е точно такъв пример от хора, които усвояват грантове по Норвежкия механизъм и които се опитват с всички аргументи на хората, които имат съмнения, обструкции от начина, по който се разходват средствата, да бъдат вкарани и изкарани като някакви ненормални, които се опасяват от глупости. Не е така. Всъщност това, от което аз се страхувам, е, че тези пари ще бъдат изхарчени без абсолютно никакъв ефект нито за ромите, нито за насилието, основано на пола, нито за домашното насилие, а просто в края на Програмата през 2031 г. нито един от показателите в България няма да се е подобрил на база изразходването на тези средства, но за сметка на това следващите шест години всякакви НПО-та, получаващи грантове, отново ще ни заливат отвсякъде – от всички средства за информация, от социалните мрежи, и техните представители, включително от тази трибуна, непрекъснато ще ни занимават с неща, които всъщност не са съществени, а са важни само и единствено за тях, за да могат те да си получават средствата. Благодаря Ви.
#21 · speech
Благодаря, господин Дренчев. Има ли реплики към така направеното изказване? Заповядайте.
#22 · speech
Георги Георгиев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Дренчев, искате да кажете, че в тази зала има народни представители, които поддържат този социален инженеринг и са го поддържали и преди през годините – за създаване на групи в нашето общество, които да усвояват средства по тези програми, за да провеждат така наречения социален инженеринг в нашето общество, с който инженеринг се прави така, че да се прокарват различни политики, например като това да има много полове, социални полове, политики, които да правят така, че нашите деца да вземат различна визия от това, от нашите традиции, от нашата култура, които да размиват нашето общество брутално и да се намесват вътре в неговата структура. Тоест тези хора деградират нашето общество по най-гнусен и долен начин, по начин, по който, бих казал, че не отива на един народен представител да прави това, тоест да защитава чужди механизми, които разлагат нашето общество. И това много е хубаво, така... От „Прогресивна България“ преди изборите твърдяха, че ще се борят с такива политики, а реално сега ще подкрепят точно такива политики. Ако може и това да обясните, защото изключително е странно преди няколко месеца да казваш, че се бориш срещу тези политики, а в следващия момент да подкрепяш механизми, с които се финансират, както казахте и Вие, може би ромски барони, които по време на избори трябва да носят гласове например, а не да се приобщава ромското население към българското общество и да живеят малко по-нормално.
#23 · speech
Господин Георгиев, само ще обърна внимание, че репликата е изразяване на несъгласие с изказващия се.
#24 · speech
Георги Георгиев
ВЪЗРАЖДАНЕ, встрани от микрофоните
Казах, че не съм съгласен, че народни представители ще правят това!
#25 · speech
Има ли други реплики към така направеното изказване? Не виждам. Господин Дренчев има право на дуплика.
#26 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Георгиев, това, което искам да кажа, е, че когато мнозинството даде 70 млн. евро на НПО-та, работещи в сектор „Правосъдие“, работещи по темите за домашно насилие например, те ще са длъжни да изкарват такива случаи, ще са длъжни да намерят такива случаи, да ги бутат в дневния ред на обществото, независимо има или няма. И в крайна сметка, доколкото съм запознат, същото се случва във всяка една държава например след приемането на Истанбулската конвенция. Никъде случаите на домашно насилие не са намалели, напротив, навсякъде те са се увеличили. Та, когато дадеш над 70 млн. евро на НПО-та, занимаващи се с детско правосъдие, занимаващи се с интеграция на бежанци, занимаващи се с – каквото и да значи това – „овластяване на ромите“, всъщност няма да имаш намаляване на такива случаи, напротив – ще имаш много, много повече случаи, ще имаш едно непрекъснато нарастване на тези случаи, независимо дали са реални, или имагинерни, само и единствено защото тези НПО-та ще трябва да оправдават грантовете си. Това е грешна посока. Наистина, това е класически пример на социален инженеринг. И отново искам да кажа: Кралство Норвегия няма нищо общо с това, точно както и швейцарската държава няма нищо общо с това. Парите, които те дават, за да участват на пазара на Европейския съюз, всъщност се разпределят по нареждане от Брюксел и те указват за какво трябва да бъдат изразходени тези средства. В случая покрай полезното, покрай меда, ще получим и жилото. И точно затова ние няма да подкрепим тези средства да се разходват по този начин и участието на България изобщо в този механизъм. Благодаря Ви.
#27 · speech
Благодаря Ви, господин Дренчев. Има ли други желаещи за изказване? Не виждам. Закривам разискванията. Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандум за разбирателство относно изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2021 – 2028 между Република България и Кралство Норвегия. Внесен е от Министерския съвет на 28 юли 2026 г. с входящ № 52-602-02-10. Гласували 155 народни представители: за 146, против 9, въздържали се няма. Предложението е прието. Господин Проданов – за процедура.
#28 · speech
ПБ
Уважаеми господин Председателстващ, на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам така приетия на първо гласуване законопроект да бъде приет и на второ гласуване в днешното пленарно заседание.
#29 · speech
Благодаря, господин Проданов. Обявявам процедура по гласуване относно предложението на господин Проданов да гласуваме така приетия законопроект на първо гласуване и на второ гласуване днес. Гласували 152 народни представители: за 144, против 8, въздържали се няма. Предложението е прието. Господин Проданов, запознайте ни с текстовете от Законопроекта.
#30 · speech
Благодаря Ви. „ЗАКОН за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2021 – 2028 г. между Република България и Кралство Норвегия Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2021 – 2028 г. между Република България и Кралство Норвегия, подписан на 18 ноември 2025 г. в град София. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
#31 · speech
Благодаря Ви, господин Проданов. Откривам разискванията по така изчетените текстове. Има ли желания за изказване? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване: наименованието на Законопроекта, член единствен, наименуването на подразделението „Заключителна разпоредба“ и параграф единствен. Гласували 152 народни представители: за 143, против 9, въздържали се няма. Законопроектът е приет и на второ гласуване. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ. Давам думата за представяне на доклада на Комисията по околната среда и водите. Господин Летифов, заповядайте.
#32 · speech
Благодаря, господин Председателстващ. Моля, първо процедура за допуск в залата. На основания чл. 43, ал. 2, да бъдат допуснати господин Костадин Гешев – заместник-министър на Министерството на околната среда и водите, и господин Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване на чистотата на въздуха“.
#33 · speech
Благодаря Ви, господин Летифов. Подлагам на гласуване така направената процедура за допуск на посочените лица. Гласували 139 народни представители: за 129, против 10, въздържали се няма. Когато дойдат лицата, моля да ги поканите в залата. Господин Летифов, продължете с доклада.
#34 · speech
Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух със сигнатура № 52-602-01-20, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2026 г. На свое редовно заседание, проведено на 26 август 2026г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 52-602-01-20, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2026г. От Министерството на околната среда и водите присъстваха: госпожа Ренета Колева – заместник-министър на околната среда и водите; Костадин Гешев – заместник-министър на околната среда и водите; Иван Ангелов – директор на Дирекция „Опазване чистотата на въздуха“; Мирослав Калугеров – директор на Дирекция „Национална служба за защита на природата“; Яна Велина – главен експерт в Дирекция „Национална служба за защита на природата“; Емилия Краева – началник на отдел „Международно сътрудничество към Дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международно сътрудничество“; Деница Стоянова-Смилянова – началник на отдел „Емисии и преносни процеси в атмосферата“ в дирекция „Опазване на чистотата на въздуха“; Кристиян Попов – парламентарен секретар. Законопроектът беше представен от заместник-министър Ренета Колева. Тя подробно запозна членовете на Комисията с мотивите за измененията в Закона и с целите, които ще бъдат постигнати с приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, а именно: Определяне на органите, които ще отговарят за прилагането на изискванията на новите Регламент (ЕС) 2024/590, Регламент (ЕС) 2024/573 и установяване на техните правомощия. Въвеждане на ефективна система за контрол и санкции за нарушенията на задълженията по Регламент (ЕС) 2024/590 и по Регламент (ЕС) 2024/573, като санкциите са определени по видове нарушения и са съразмерни, възпиращи и приложими от отговорните органи. Определяне на сертифициращи органи по регламентите за изпълнение към Регламент (ЕС) 2024/573. Изпълнение на Регламент (ЕС) 2024/2215 на Комисията от 6 септември 2024 година за установяване съгласно Регламент (ЕС) 2024/573 на Европейския парламент и на Съвета на минимални изисквания за издаването на сертификати на физически и юридически лица и на условията за взаимно признаване на такива сертификати по отношение на стационарно хладилно, климатично и термопомпено оборудване. Изпълнение на Регламент (ЕС) 2025/625 на Комисията от 28 март 2025 г. за установяване в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/573 на Европейския парламент и на Съвета на минимални изисквания за сертификатите на физически и юридически лица и на условия за взаимното признаване на такива сертификати по отношение на стационарно противопожарно оборудване, съдържащо някои флуорсъдържащи парникови газове или съответните алтернативи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 304/2008 на Комисията. Изпълнение на Регламент (ЕС) 2025/627 на Комисията от 28 март 2025 година за установяване в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/573 на Европейския парламент и на Съвета на минимални изисквания за сертификатите на физически лица и на условия за взаимното признаване на такива сертификати по отношение на монтажа, поддръжката или обслужването, ремонта или извеждането от експлоатация на стационарна електрическа комутационна апаратура, съдържаща флуорсъдържащи парникови газове, и възстановяването от стационарна електрическа комутационна апаратура на флуорсъдържащи парникови газове и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2066 на Комисията. Изпълнение на Регламент (ЕС) 2025/623 на Комисията от 28 март 2025 година за установяване в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/573 на Европейския парламент и на Съвета на минимални изисквания за сертификатите на физически лица и на условия за взаимното признаване на такива сертификати по отношение на възстановяването от оборудване на разтворители на базата на флуорсъдържащи парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 306/2008 на Комисията. Изпълнение на Регламент (ЕС) 2025/1893 на Комисията от 17 септември 2025 г. за установяване в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/573 на Европейския парламент и на Съвета на минимални изисквания за удостоверенията за обучение на физически лица и на условия за взаимното признаване на такива удостоверения за обучение по отношение на определено подвижно оборудване, заредено с флуорсъдържащи парникови газове или съответните им алтернативи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 307/2008 на Комисията. По този начин ще се гарантира, че са създадени условия за сертифициране на физическите и юридическите лица, извършващи дейности по монтаж, ремонт, поддръжка, сервизно обслужване, възстановяване или извеждане от експлоатация на оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове и алтернативи на тези газове, съгласно изискванията на новите регламенти. Цели се също така да се актуализира законодателството с цел ефективното прилагане на Закона. Ще се прецизират действащи разпоредби във връзка с изтекъл срок за прилагане на Преходния национален план за поетапно привеждане в съответствие на големите горивни инсталации (чл. 9в, ал. 2 – 9 от ЗЧАВ), както и установяване на конкретни изискания към Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха (чл. 10а от ЗЧАВ). В последвалите разисквания участие взеха народните представители Димитър Найденов, Джевдет Чакъров, Джипо Джипов и Татяна Султанова. В хода на дискусията членовете на Комисията по околната среда и водите поставиха въпроси във връзка с прецизиране на административното и финансовото въздействие на законодателните промени, както и бяха отбелязани правни несъответствия относно размера на глобите и предвидените срокове за сертифициране. След проведеното обсъждане Комисията по околната среда и водите с 14 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 52-602-01-20, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2026 г.“ Благодаря за вниманието.
#35 · speech
Благодаря Ви. Давам думата на председателя на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление за представяне на доклада.
#36 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 52-602-01-20, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2026 г. На свое редовно заседание, проведено на 29 юли 2026 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди и гласува Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 52-602-01-20, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2026 г. На заседанието присъства госпожа Ренета Колева – заместник-министър на околната среда и водите, която от името на вносителя представи Законопроекта. Законопроектът цели привеждане на националното законодателство в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2024/590 относно веществата, които нарушават озоновия слой, и на Регламент (ЕС) 2024/573 за флуорсъдържащите парникови газове. С новата уредба се определят компетентните контролни и сертифициращи органи, регламентират се техните правомощия и се установява система от санкции, приложими за нарушенията по новите регламенти. Създават се условия за сертифициране на физическите и юридическите лица, извършващи дейности по монтаж, ремонт, поддръжка, сервизно обслужване, възстановяване или извеждане от експлоатация на оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове и алтернативи на тези газове, съгласно изискванията на новите регламенти. В Комисията е постъпило становище по Законопроекта от Националното сдружение на общините в Република България, което подкрепя Законопроекта и акцентира върху практическото отражение на новата уредба върху общините, общинските предприятия и общинските дружества в качеството им на собственици и оператори на климатично, хладилно, термопомпено, противопожарно и друго оборудване, попадащо в приложното поле на Регламент (ЕС) 2024/573. По отношение на бъдещата наредба на Министерския съвет, установяваща мерките по прилагане на Регламент (ЕС) 2024/573, се посочва необходимостта от ясно определяне на приложимите прагове за отделните видове оборудване, задълженията за водене, съхраняване и подаване на информация, образците на необходимите документи и сроковете за изпълнение. Следва да бъдат разграничени задълженията според вида, капацитета и съдържанието на флуорсъдържащи парникови газове в съответното оборудване, така че операторите да могат еднозначно да определят приложимите към тях изисквания. От съществено значение е и предвиждането на достатъчен срок за привеждане в съответствие по отношение на новообхванатите видове оборудване и дейности, включително за извършване на необходимата инвентаризация, организиране на воденето на документация и възлагане на дейностите на лица, притежаващи изискуемата правоспособност. В хода на дискусията отношение изразиха народните представители Катя Панева, Искра Михайлова и Мартин Жлябинков. На коментарите и въпросите отговор бе даден от заместник-министър Колева. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление единодушно – с 20 гласа „за“, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 52-602-01-20, внесен от Министерския съвет на 3 март 2026 г., да бъде приет на първо гласуване.“
#37 · speech
Благодаря Ви. Давам думата на представител на вносителя за представяне на становище в рамките на десет минути. Заместник-министър Гешев, заповядайте.
#38 · speech
Заместник-Министър Костадин Гешев
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Причините, които налагат приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух: Първо, с Регламент № 590 от 2024 г. на Европейския парламент и на Съвета от 7 февруари 2024 г. относно веществата, които нарушават озоновия слой, са установени изисквания, ограничения и забрани по отношение на търговията и употребата на вещества, които нарушават озоновия слой и флуорсъдържащите парникови газове, както и по отношение на пускането на пазара и пускането в експлоатация на определени продукти и оборудване, които съдържат тези вещества или чиято работа зависи от тях. Необходимо е създаване на условия за прилагане на Регламент № 590 от 2024 г. и Регламент № 573 от 2024 г. – определяне на компетентните органи по прилагане на регламентите и установяване на техните правомощия. Към момента липсва пълна система от санкции, приложими за нарушенията по Регламент № 590 и № 573 от 2024 г. Такава система от санкции държавите членки са задължени да установят преди 1 януари 2026 г. Необходимо е съществуващата система от санкции да се допълни с новите изисквания. С регламентите по изпълнение към Регламент № 573 се установяват минималните изисквания по отношение на сертифицирането и издаването на удостоверения за обучение за физически и юридически лица. Идентифицирана е необходимост от прецизиране на действащите разпоредби в Закона за чистотата на атмосферния въздух във връзка с изтекъл срок за прилагане на Преходния национален план за поетапно привеждане в съответствие на големите горивни инсталации, както и по отношение на установяване на конкретни изисквания към Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха. Цели на Закона: - Определяне на органите, които ще отговарят за прилагането на изискването на новите регламенти № 590 и № 573 от 2024 г. и установяване на техните правомощия. - Въвеждане на ефективна система за контрол и санкции за нарушения на задълженията по Регламент № 590 и № 573 от 2024 г., като санкциите са определени по видове нарушения и са съразмерни, възпиращи и приложими от отговорните органи. - Определяне на сертифициращи органи по регламентите за изпълнение на Регламент № 573 от 2024 г. По този начин ще се гарантира, че са създадени условия за сертифициране на физическите и юридическите лица, извършващи дейности по монтаж, ремонт, поддръжка, сервизно обслужване, възстановяване или извеждане от експлоатация на оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове и алтернативи на тези газове, съгласно изискванията. - Актуализиране на законодателството с цел ефективно прилагане на Закона, прецизиране на действащи разпоредби в Закона за чистотата на атмосферния въздух във връзка с изтекъл срок за прилагане на Преходния национален план за поетапно привеждане в съответствие на големите горивни инсталации. Благодаря Ви.
#39 · speech
Благодаря Ви. Откривам разискванията. Господин Найденов, заповядайте за първо изказване.
#40 · speech
ДБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Внесеният в Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за чистата на атмосферния въздух под № 52-602-01-20, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2026 г., урежда основно прилагането на новите регламенти за флуорсъдържащите газове, но има и изрично формулирана втора цел: прецизиране на действащи разпоредби с цел ефективно прилагане на Закона – това е § 1 и § 2, вече изменят чл. 9в и чл. 10а. Мрежата от станции за качеството на въздуха се определя със заповед на министъра без критерии в Закона, без публична обосновка и без обществено обсъждане, а данните от нея са основа на всички общински програми и на всичко, което България докладва пред Комисията. Наредба № 12 още от 2017 г. задължава Изпълнителната агенция по околна среда да документира защо всяка станция е там, където е, и да преразглежда мрежата на пет години, но документацията се пази за Европейската комисия при поискване и не е публична. Резултатът е мрежа, която формално покрива изискванията, но не измерва там, където хората реално дишат замърсения въздух – в кварталите с битово отопление при зимата и на най-натоварените булеварди. Между първо и второ гласуване наред с други промени ще внесем и предложение, което е скромно и без нито един лев бюджетно въздействие. То не иска нови станции и не предписва къде да бъдат, а иска четири процедурни гаранции, които в САЩ, Германия, Франция и Фландрия работят от години: Първо, законов принцип, че станциите се разполагат там, където населението е изложено на най-високи концентрации; Второ, Изпълнителната агенция по околна среда да публикува обосновката за всяка станция, тоест това, което по наредба вече трябва да е написано, но не е публично; Трето, преглед на мрежата на пет години. Обществено обсъждане на заповедта за мрежата, обжалваемост по АПК и забрана станция с превишения да се закрива или премества без публична обосновка. Четвърто, при документирани превишения от общински или граждански измервания с еквивалентен метод Изпълнителната агенция по околна среда да е длъжна в 6-месечен срок да провери с референтен метод. Последното е и в интерес на общините, дава правен статус на собствените им измервания, което предполагам, че Националното сдружение на общините на Република България с радост биха подкрепили. Всичко ще представим като закачено към вече съществуващите текстове в Глава пета, чл. 14, чл. и чл. 23, за да е безспорно в обхвата и ще го представим оформено като готово предложение с мотиви и сравнителна таблица. Има и по-голям контекст. Директива (ЕС) 2024/2881 за качеството на атмосферния въздух трябва да бъде транспонирана до 11 декември 2026 г., а към днешна дата МОСВ не е публикувало дори проект. Нетранспонирани са: новите пределни стойности от 2030 г. и задълженията за средна експозиция; пътните карти за качество на въздуха – задължителни до края на 2028 г. за всеки район с очаквано превишаване; новите срокове и съдържание на плановете и краткосрочните планове за действие; мониторинговите суперстанции с измерване на ултрафини частици, сажди и амоняк; изискването за документиране и публикуване на избора на местоположение на станциите, което е Приложение № 4 на Директивата – точно предметът на нашето предложение; почасовият индекс за качество на атмосферния въздух и информационните прагове за фини прахови частици и азотен диоксид; пълният достъп до правосъдие срещу планови и мониторингови решения; правото на обезщетение за вреди на здравето и режимът на санкции. Това, което ще предложим, не изпреварва транспонирането, а му дава законова основа. И ако през есента влезе транспониращ закон, вече ще имаме закон за чистотата на атмосферния въздух – принципа, публичността и обжалваемостта, върху които той трябва да стъпи. Затова ние от „Демократична България“ ще подкрепим Закона на първо гласуване и ще предложим тези и други промени между двете четения. Благодаря Ви.
#41 · speech
Благодаря Ви, господин Найденов. Има ли реплики към така направеното изказване? Заповядайте, госпожо Доцова.
#42 · speech
ПБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Найденов, уважаеми колеги! Едно много важно уточнение. Колега Найденов, надявам се, че сте прочели мотивите. Този законопроект, който гледаме на първо гласуване, се отнася до въвеждане на определено европейско законодателство. Видимо не сте чели и Програмата на „Прогресивна България“ – има още един законопроект, който ще се разработи, и той е по отношение на новата директива за качеството на въздуха. Обаче срокът за въвеждане все още не е изтекъл, тъй че ще го включим. По отношение на изказаното от Вас за предложенията между гласуванията. Обръщам внимание и съм убедена, че всички много ще следят – между гласуванията се внасят текстове, които имат пряка връзка с предмета на разглеждания на първо гласуване законопроект. И още нещо изключително важно. Вие споменахте за качеството на въздуха, заповедта за определяне на станциите, но с това, което Вие посочвате – за определяне на срок за обществено обсъждане, за определяне на възможност за обжалване, АПК казва кога един акт подлежи на обжалване. Не презумирайте вида на акта предварително. (Ръкопляскания от ПБ.)
#43 · speech
Благодаря Ви. Има ли втора реплика към господин Найденов? Не виждам. Господин Найденов, имате възможност за дуплика. Не желаете. Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Ще дам време на колегите да се присъединят в залата и ще преминем към гласуване. Преминаваме към гласуване. Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 52 602 01 20, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2026 г. Гласували 164 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 18. С това Законопроектът е приет на първо гласуване. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ. Уважаеми колеги, давам думата за представяне на Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Кой ще представи доклада? Заповядайте.
#44 · speech
Уважаеми господин Председател, моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъде допуснат Калоян Калоянов – заместник-министър на МВР.
#45 · speech
Благодаря Ви. Подлагам на гласуване, на основание чл. 43, ал. 2, допуск на лицето, така изчетено от господин председателя. Гласували 127 народни представители: за 116, против 10, въздържал се 1. Предложението е прието. Моля, поканете лицето. Продължете с доклада, господин Председател.
#46 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми заместник-министър Калоянов! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 52-602-01-14, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2026 г. На редовно заседание, проведено на 30 юли 2026 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 52-602-01-14, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2026 г. На заседанието присъстваха: господин Калоян Калоянов – заместник-министър на вътрешните работи, господин Венелин Младенов – заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция“, и господин Борислав Ботев – началник-сектор „Частна охранителна дейност“ в Главна дирекция „Национална полиция“. Разглежданият законопроект съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Калоян Калоянов. В действащия Закон за частната охранителна дейност липсва равнопоставеност на търговците, които са регистрирани по българското законодателство, и търговците, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, по отношение на събирането на такса за издаване на лиценз и удостоверение. Практиката показва, че не е необходимо самостоятелното съществуване на дейностите „охрана на обекти – недвижими имоти“ и „охрана на селскостопанско имущество“, поради което със Законопроекта се предлага да бъдат инкорпорирани в другите видове охранителни дейности по чл. 5, ал. 1 от Закона. В съществуващата правна уредба по Закона за частната охранителна дейност възложител по договор за „лична охрана“ може да бъде само и единствено физическо лице – управител или собственик на дружеството. С предлаганата промяна в чл. 9 и с добавянето на „юридическо лице“ ще се обхванат случаи, когато дружество се явява в качеството на „възложител“ по договор за лична охрана на управител, собственик, служител или друго служебно лице, срещу което има реална заплаха, като самото охранявано физическо лице няма финансовата възможност да поеме разходите за личната си охрана. На следващо място, със Законопроекта се предлага промяна на сумите по чл. 36 и 37 от Закона, отнасящи се до транспортирането на ценни пратки и товари, тъй като към настоящия момент те не кореспондират със социално-икономическото развитие в страната. Необходимостта от премахване на изискването трудовото правоотношение да е „основно“, се обосновава с това, че при охраната на заведения и на дискотеки, които често работят само през определени дни, охранителите имат и други основни правоотношения, като това правоотношение се явява като допълнително трудово правоотношение. Същото се отнася и за охраняването на сезонни обекти или на временни обекти, както и за охраната на мероприятия, като в тези случаи служителите работят временно и обикновено имат и друг трудов договор. С цел избягване на неравнопоставеност с предлаганите промени се изменя броят на членовете, служители на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, в Консултативния съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност в съответствие с броя на упълномощените представители на сдруженията на лицата, извършващи частна охранителна дейност. Следва да се посочи, че до влизането в сила на предлагания законопроект издадените лицензи за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 9 ще запазят действието си, като в срок два месеца от влизането в сила на Закона в притежаваните лицензи служебно ще бъде отразена промяна на вида дейност, като се посочва чл. 5, ал. 1, т. 2 – „охрана на имуществото на физически или на юридически лица“. Въз основа на извършеното гласуване с 12 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 52-602-01-14, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2026 г.“ Това е докладът, колеги. Благодаря.
#47 · speech
Уважаеми колеги, преди да продължим с процедурата по разглеждане на този законопроект, обявявам 30 минути почивка. (След почивката.)
#48 · speech
Уважаеми дами и господа народни представители, продължаваме с разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност. Уважаеми господин Сабрутев, заповядайте за представяне на доклада на Комисията по труда, демографската и социалната политика.
#49 · speech
Благодаря, госпожо Председател. Може би трябва да помислим за автоматизирана форма за изчитане на тези доклади. „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 52-602-01-14, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2026 г. Комисията по труда, демографската и социалната политика на свое заседание, проведено на 26 август 2026 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 52-602-01-14, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2026 г. От името на вносителя Законопроектът бе представен от Калоян Калоянов – заместник-министър на вътрешните работи. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от ПОДНС по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване в рамките на заседанието председателят на Комисията даде думата за публичното му обсъждане. След гласуване с резултати: 11 гласа „за“, 1 глас „против“ и 6 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, демографската и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 52-602-01-14, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2026 г.“ Това беше в резюме. Благодаря Ви.
#50 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Сабрутев. Уважаеми колеги, Законопроектът ще бъде представен от името на вносител от заместник-министър Калоянов. Заместник-министър Калоянов, заповядайте.
#51 · speech
Заместник-Министър Калоян Калоянов
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На Вашето внимание ще представя кратко експозе на Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност. Законопроектът е съставен на основата на одобрения с Решение на Министерския съвет № 775 от 14 ноември 2024 г. Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, внесен в Петдесет и първото народно събрание със сигнатура № 51-402-01-02 от 2 декември 2024 г. и приет на първо гласуване в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на заседание от 26 юни, но не е разгледан в пленарната зала на Петдесет и първото народно събрание. Предлаганите изменения и допълнения на Закона за частната охранителна дейност са резултат от извършен анализ и целят преодоляване на някои практически проблеми при неговото прилагане. Законопроектът е и в изпълнение на Плана за намаляване на административната тежест, Мярка № 18, приет с Решение № 223 на Министерския съвет от 2024 г., като се разписват норми, които дават яснота по въпроса коя от необходимата информация за издаване на лиценз се проверява по служебен път. С предложената нова ал. 4 на чл. 41 се посочва кои обстоятелства могат да бъдат установени служебно. Законопроектът е включен в законодателната програма на Министерския съвет за месеците май – юни 2026 г. и приет с Решение на Министерския съвет № 414 от 20 май 2026 г. В действащия Закон за частната охранителна дейност липсва равнопоставеност на търговците, които са регистрирани по българското законодателство, за които се събират съответните такси за издаване на лиценз в размер, определен в тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи – това е фиксирано в чл. 44, ал. 3 от Закона, и от друга страна, търговците, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, като в действащия Закон за частната охранителна дейност не се предвижда събирането на държавна такса за издаване на удостоверение за тази втора категория страни. Предложената норма на чл. 4, ал. 4 цели преодоляване на тази неравнопоставеност, като предвижда за издаване на удостоверение да се събира държавна такса в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. Друга промяна е свързана с инкорпориране на самостоятелно съществуващи до момента дейности – „охрана на обекти – недвижими имоти“ и „охрана на селскостопанско имущество“, в другите видове охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона. Допълва се и възможността възложител по договор за лична охрана в конкретни хипотези да бъде и юридическо лице. С оглед социално-икономическото развитие се въвеждат промени по отношение на заложените изисквания за стойност във връзка с охраната при транспортиране на ценни пратки и товари, както и минимален и максимален размер на глобата за извършване на нарушения, свързано със сключване на договор с лице от охранителния състав, което не отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 3 от този закон. С допълненията се дава и възможност за превъзлагане на дейности, тоест търговците да ползват подизпълнители при осъществяване на своята дейност. Разписаните норми въвеждат яснота и по въпроса за необходимата информация за издаване на лицензи, която може да бъде събрана по служебен път. В Проектозакона към категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за извършване на частна охранителна дейност, се добавят и управители на търговски дружества и юридически лица, като за тях ще важат същите разпоредби на Закона. Премахва се изискването за основно трудово правоотношение. Необходимостта от премахването на това изискване се обосновава с това, че при охраната на някои търговски обекти, например заведения, дискотеки, те често работят само през определени дни и охранителите имат и други основни правоотношения, като това за тях се явява като допълнително трудово правоотношение. Същото се отнася и за сезонни обекти или пък временни такива, както и при охраната на мероприятия. Там служителите работят временно и обикновено имат и друг трудов договор. Трябва да се има предвид и това, че заплащането на този вид охрана не е толкова атрактивно и охранителите често го ползват като допълнителна работа. С цел избягване на неравнопоставеност се изменя броят на членовете от Главна дирекция „Национална полиция“ в Консултативния съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност, като новият брой ще съответства на броя на упълномощените представители на сдруженията, извършващи този вид дейност. С оглед икономическите промени в страната, предвидените в членове 75, 76, 78, 80, 81 и 82 минимални размери на глобата и имуществената санкция се увеличават. Предвидена е и възможност за запазване на предоставените лицензи за извършване на частна охранителна дейност, като в срок от два месеца от влизането в сила на измененията на Закона за частната охранителна дейност в притежаваните лицензи служебно ще бъде отразена промяната за вида дейност – чл. 5, ал. 1, т. 2 – „охрана на имуществото на физически и юридически лица“. Благодаря Ви за вниманието.
#52 · speech
Благодаря Ви, заместник-министър Калоянов. Уважаеми колеги, откривам разискванията. Има ли желаещи за изказвания? Господин Петров, заповядайте.
#53 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ на първо гласуване ще се въздържи от подкрепа на Закона за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност. Два са моментите, които ни притесняват. На първо място е заявеното намерение за премахване на неравностойното положение, което съществува между български и чуждестранни търговци, които осъществяват частна охранителна дейност. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ многократно сме предупреждавали, че единният пазар на стоки и услуги ще доведе до това, а именно, когато се направи една равнопоставеност между българските и чуждестранните търговци, потърпевши винаги ще бъдат българските търговци – поради неконкурентоспособност. И за съжаление, дори и по отношение на уравняване на таксите ще пострадат българските юридически лица, които се занимават с частна охранителна дейност – за сметка на чужди такива, които ще навлязат или има вероятност най-малкото да навлязат на пазара на услуги. Следващото нещо, което ни спира да подкрепим на първо гласуване този законопроект и ще се въздържим, това е изричната уредба в § 10 по отношение на дейността на подизпълнителя. За нас тя не е уредена прецизно, макар и да е посочено, че подизпълнителят трябва да разполага с всички разрешения по чл. 4 за дейността по чл. 5, която ще извършва. Създаването на възможността изцяло да се превъзлага дейността по охрана, не кореспондира с посочените мотиви в Законопроекта, а именно, разбирате ли, защото някои изпълнители не разполагали с офиси или подразделения на територията на цялата страна. Да, това в доста случаи е така, но това не означава да се превъзлага изцяло една дейност по охрана, която е предмет на договор между възложителя и изпълнителя. Така, например, когато договорът е за лична охрана, не би следвало цялата дейност да бъде превъзлагана на подизпълнител, защото идеята на сключването на такъв договор за лична охрана е именно защото охраняваното лице разчита именно на конкретните възможности, на конкретния изпълнител по договора за лична охрана. Същото би било, ако в една частна болница някой реши да си направи сърдечна операция заради конкретен хирург – лично изпълнимо действие, и той да превъзложи изцяло тази дейност на подизпълнител. Същата абсурдна ситуация, поне според нас, е с така направеното определяне на превъзлагането изцяло на дейността – конкретно говоря за личната охрана. На второ гласуване ще подкрепим някои от разпоредбите на този законопроект, като например, както беше посочено от заместник-министър Калоянов, вече премахването на необходимостта дейността по охрана да е основна дейност, да може да бъде допълнителна, защото доста хора наистина са заети в тази сфера, казвам го като човек, който се е занимавал и е бил служител на фирма за частна охранителна дейност. Наистина с тази промяна ще помогнем на доста хора да защитят своите работни места. Също така, считаме, че е полезна промяната, която се прави, а именно да може юридическо лице да бъде възложител по договор за охрана, а също и да се включат и управителите на юридически лица като задължени лица по този закон. Тези разпоредби ние ще подкрепим на второ гласуване. И за финал, формално това беше една от причините да взема изказване, е да спазя нашия правилник и чл. 145, тъй като все още обслужвам юридическо лице, което се занимава със и има лиценз за частна охранителна дейност, и да декларирам конфликт на интереси. Благодаря.
#54 · speech
Благодаря Ви, господин Петров. Има ли реплики по така направеното изказване? Не виждам. Господин Гаджев, заповядайте за изказване.
#55 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Заместник-министър, както правилно отбелязахте, Законопроектът е работен още от 2023 г., между другото – първият проект, 2024 г. – следващ проект, и сега, между другото, голяма разлика няма. Аз ще да се спра на една част, която е основната разлика между двата законопроекта. Впрочем да говорим за равнопоставеността между българските фирми и тези от Европейския съюз, от Европейското икономическо пространство и Швейцария – става въпрос те да плащат такси, а не нещо друго, което е на пазара. Между другото, господин Министър, те охранителните фирми не са търговски дружества по такъв смисъл, така че те си свикнали да изпълняват търговска дейност, в такъв смисъл. Малка корекция. Сега, имам едни опасения – в чл. 50 промените, които се правят, един от новите моменти. В бързината да се махне основен трудов договор, всъщност сте изтрили изискванията за това какви хора могат да бъдат охранители, и вече изискването да имат завършено не по-ниско от основно образование и преминато обучение за охранител, вече ще бъде премахнато, тъй като цялата ал. 4 на чл. 50 се маха. Тоест вече хора и без основно образование могат да бъдат охранители, което не смятам, че е правилно, и ми се ще да направя подобни промени между първо и второ четене, за да се коригира. В крайна сметка, поне основно образование – мисля, че и в Конституцията вече го записахме. Сега, второто основно мое опасение е в новия Раздел Х „Подизпълнение“, който се предлага, и възможността да се превъзлагат до 100% на подизпълнител. Как става отговорността при подизпълнението? Има един текст, че при възлагане на дейности на предмета на договор за охрана на подизпълнител последният отговаря за изпълнението на тези дейности пред изпълнителя, а изпълнителят отговаря пред възложителя. Сега, в частния сектор това няма да бъде толкова голям проблем, защото частните компании не правят толкова големи процедури по възлагане за охрана, колкото примерно държавните. И при държавните вече може да се получи един обратен момент, когато фирма – хайде, да не е буфер, да я нарека системен интегратор – която е малка софийска фирма примерно, но с голямо влияние, да може да спечели обществена поръчка за охрана на недвижими имоти на някоя държавна институция и впоследствие да превъзложи до 100% от своята дейност на други компании, които имат териториални подразделения. Сега, по принцип Законът за обществените поръчки не го забранява, това става с ДЗЗД, когато примерно се събират различни фирми и се казва коя фирма – фирма А, която е основна по договора, или фирма Б, която ще изпълнява 30% по договора в определен област, и така нататък, и така нататък. Това го има и в момента по ЗОП, само че възложителят по този начин може и да не разбере, че договорът ще бъде превъзлаган на други подизпълнители. Отговорността е хубаво нещо да я има, само че може да се получи, че тази фирма – системен интегратор, фирма А да я нарека, може да се оказа, че тя всъщност пък е куха и няма наличния капитал примерно да отговори при щета за определени суми от погубено имущество. Да речем, примерно сключила е договор с държавна институция за охрана на нейни обекти недвижимо имущество за стойност от примерно 10 милиона евро, в договорите винаги си има неустойки и така нататък, претърпява щета по вина на някои от подизпълнителите, възложителят си търси отговорността от изпълнителя, само че изпълнителят като ЕООД няма възможността да плати обезщетението. И къде остава сметката? Сметката остава за държавата. Ето защо, госпожо Председател, ще направя предложение тук, първо, да не може думата „изцяло“ да отпадне и също така при отговорността – отговорността да бъде солидарна между възложителя и подизпълнителите, тоест между изпълнителя и подизпълнителите му, за да не се стига до възможност, когато една фирма – системен интегратор, така да я наречем, да може да изпълнява, без да има нито един охранител в регионите, поръчки за държавата и по този начин да се измива отговорността, тъй като през годините, за съжаление, е имало немалко случаи, когато предоставени на подизпълнители договори впоследствие всъщност са се оказвали доста проблемни за търсене на претенции от страна на възложителите. Благодаря.
#56 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Гаджев. Уважаеми колеги, има ли реплики по така направеното изказване? Не виждам. Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Уважаеми колеги, поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност с регистрационен № 52-602-01-14, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2026 г. Гласували 149 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 17. Законопроектът е приет на първо гласуване.
#57 · speech
Уважаеми колеги! Преминаваме към следващата точка от днешния дневен ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС. Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Проданов да заповяда да ни запознае с доклада за второ гласуване.
#58 · speech
Уважаема госпожо Председателстваща, първо, процедурно предложение. Моля на основание чл. 43, ал. 2 от ПОДНС да гласуваме в залата да бъдат допуснати представителите на Министерството на финансите госпожа Людмила Петкова – заместник-министър, и госпожа Мина Янкова – директор на Дирекция „Данъчна политика“.
#59 · speech
Благодаря Ви, господин Проданов. Подлагам на гласуване процедурното предложение за допуск на представителите на Министерството на финансите. Гласували 142 народни представители: за 131, против 10, въздържал се 1. Предложението е прието. Моля да бъде осигурен допуск до залата на посочените лица. Заповядайте, господин Проданов, за доклада.
#60 · speech
„Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 52-602-01-10, внесен от Министерския съвет на 7 май 2026 г., приет на първо гласуване на 27 август 2026 г. – проект за второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. По § 3 има предложение на народния представител Мартин Димитров. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Константин Проданов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен. По § 4 има предложение от народния представител Константин Проданов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3, като в т. 1, буква „в“ думите „вида на сметката и дали сметката е съществуваща сметка, или е нова сметка“ се заменят с „вида на сметката и дали е съществуваща сметка или е нова сметка“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9. По § 11 има предложение на народния представител Константин Проданов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 10: „§ 10. В чл. 142щ след думите „Националната агенция за приходите“ се добавя „или оправомощено от него лице“.“ По § 12 има предложение от народния представител Константин Проданов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 11: „§ 11. В глава шестнадесета се създава раздел IIIб с чл. 142ю – 142я¹º: „Раздел IIIб Автоматичен обмен на информация за криптоактиви Предмет, обхват и компетентен орган Чл. 142ю. (1) Този раздел урежда реда за осъществяване на административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на информация за криптоактиви, предоставяна от предоставящи информация доставчици на услуги за криптоактиви, извършването на комплексна проверка по отношение на ползвателите на криптоактиви, както и правилата за ефективно прилагане. (2) Автоматичният обмен на информация по този раздел е системното предоставяне на предварително определена информация на държавите – членки на Европейския съюз, или на партньорски юрисдикции извън Европейския съюз без отправено искане, на определен интервал от време. (3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите обменя с компетентните органи на държавите членки и на партньорските юрисдикции информацията по чл. 142я², получена от предоставящи информация доставчици на услуги за криптоактиви. (4) Информацията по ал. 3 се предоставя на компетентния орган на държавата членка или на партньорската юрисдикция, на която ползвателят на криптоактиви, за когото се предоставя информация, е местно лице за данъчни цели. (5) Обменът на информация по ал. 3 се извършва в срок до 9 месеца, считано от края на календарната година, за която се отнася информацията, като се използва стандартизиран електронен формат. (6) Списъкът на партньорските юрисдикции, на които Република България изпраща информацията по ал. 3, се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите. Предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви. Чл. 142я. (1) Предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви е физическо лице или образувание по ал. 2, което извършва една или повече услуги за криптоактиви, при които се осъществяват обменни сделки за или от името на ползвател на криптоактиви, за когото се предоставя информация. (2) Предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви е: 1. образувание, чието занятие или предмет на дейност е предоставянето на една или повече услуги за криптоактиви на клиенти и което има право да предоставя услуги за криптоактиви в съответствие с чл. 59 от Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 година относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (EC) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/1114“; 2. оператор на криптоактиви, който предоставя услуги за криптоактиви и не е доставчик по т. 1. (3) Предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви извършва комплексна проверка и предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите информацията по чл. 142я2, когато: 1. е образувание, на което е издаден лиценз или потвърждение за предоставяне на услуги за криптоактиви от Комисията за финансов надзор съгласно чл. 14, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на криптоактиви, съответно е банка, в лиценза на която са включени дейности по чл. 2, ал. 2, т. 19 от Закона за кредитните институции; 2. не е образувание по т. 1, но е: а) физическо лице или образувание, което е местно лице за данъчни цели на Република България; б) образувание, което: аа) е регистрирано или учредено съгласно законодателството на Република България, и бб) има юридическа правосубектност в Република България или има задължение да подава данъчни декларации за доходите си; в) образувание, управлявано от територията на Република България, или г) физическо лице или образувание, което обичайно извършва стопанска дейност в Република България; 3. извършва сделки, за които се предоставя информация, чрез клон, регистриран в Република България. (4) Предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви не е задължен да извършва комплексна проверка и да предоставя информация по ал. 3, когато: 1. е образувание по ал. 3, т. 2, букви „б“ – „г“, което е извършило комплексна проверка и е предоставило информация в друга държава членка или квалифицирана юрисдикция, на която е местно лице за данъчни цели; 2. е образувание по ал. 3, т. 2, букви „в“ или „г“, което е извършило комплексна проверка и е предоставило информация в друга държава членка или квалифицирана юрисдикция, където: а) е регистрирано или учредено, и б) има юридическа правосубектност или има задължение да подава данъчни декларации за доходите си; 3. е образувание по ал. 3, т. 2, буква „г“, което е извършило комплексна проверка и е предоставило информация в друга държава членка или квалифицирана юрисдикция, откъдето то се управлява; 4. е физическо лице по ал. 3, т. 2, буква „г“, което е извършило комплексна проверка и е предоставило информация в друга държава членка или квалифицирана юрисдикция, на която е местно лице за данъчни цели; 5. е физическо лице или образувание по ал. 3, т. 2, което е подало уведомление по образец до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в което декларира, че отговаря на аналогични условия, предвидени в законодателството на друга държава членка или квалифицирана юрисдикция; 6. осъществява сделки, за които се предоставя информация, чрез клон в друга държава членка или квалифицирана юрисдикция, където е извършил комплексна проверка и е предоставил информация по отношение на тези сделки. Регистрация на оператор на криптоактиви Чл. 142я1. (1) Оператор на криптоактиви по чл. 142я, ал. 2, т. 2 се регистрира пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, когато отговаря на условията по чл. 142я, ал. 3, т. 2 или 3 преди края на периода, в който за него възниква задължение за предоставяне на информация по този раздел. (2) Оператор на криптоактиви, който отговаря на условията по чл. 142я, ал. 3, т. 2 или 3 и на идентични условия в друга държава членка, се регистрира пред компетентния орган само на държава членка по негов избор. (3) Когато операторът на криптоактиви се регистрира в Република България, той подава пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите следната информация: 1. имена/наименование; 2. пощенски адрес; 3. електронни адреси, включително интернет страници; 4. данъчните номера, издадени на оператора на криптоактиви; 5. държавите членки, на които ползвателите на криптоактиви, за които се предоставя информация, са местни лица, определени съгласно процедурите за комплексна проверка; 6. всяка квалифицирана юрисдикция, определена съгласно чл. 142я, ал. 4, т. 1 – 4 и 6. (4) Операторът на криптоактиви уведомява изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за всяка промяна в данните по ал. 3 в 14-дневен срок от настъпването ѝ. (5) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава индивидуален идентификационен номер на оператора на криптоактиви по ал. 3 и уведомява за това компетентните органи на другите държави членки по електронен път. (6) Информация за регистрацията по ал. 3 се вписва в централния регистър, поддържан от Европейската комисия. Информация, предоставяна от предоставящите информация доставчици на услуги за криптоактиви Чл. 142я2. (1) Предоставящите информация доставчици на услуги за криптоактиви предоставят на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите следните данни: 1. идентификационни данни за доставчика – имена/наименование, адрес, данъчен номер и когато е издаден – индивидуалния идентификационен номер по чл. 142я1, ал. 5 и идентификационен код на правен субект; 2. идентификационни данни на всеки ползвател на криптоактиви и контролиращо лице, за които се предоставя информация: а) имена/наименование, адрес, държавата членка или партньорската юрисдикция, на която е местно лице за данъчни цели, данъчен номер, дата и място на раждане (за физическо лице); б) наименование, адрес, данъчен номер и държавата членка или юрисдикцията, на която образуванието е местно лице за данъчни цели – в случай на образувание, което след прилагане на процедурите за комплексна проверка е идентифицирано като имащо едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, както и имена, адрес, държавата членка или партньорската юрисдикция, на която всяко контролиращо лице, за което се предоставя информация, е местно лице за данъчни цели, данъчния му номер, дата и място на раждане, както и позицията, въз основа на която лицето е контролиращо лице по отношение на образуванието; 3. за всеки вид криптоактив, по отношение на който доставчикът е осъществил сделки, за които се предоставя информация, през съответната календарна година: а) пълното наименование на вида на криптоактива; б) платената обща брутна сума, общия брой на единиците и броя на сделките, за които се предоставя информация, във връзка с придобивания в замяна на фиатна валута; в) получената обща брутна сума, общия брой на единиците и броя на сделките, за които се предоставя информация, във връзка с продажби в замяна на фиатна валута; г) общата справедлива пазарна стойност, общия брой на единиците и броя на сделките, за които се предоставя информация, във връзка с придобивания в замяна на други криптоактиви; д) общата справедлива пазарна стойност, общия брой на единиците и броя на сделките, за които се предоставя информация, във връзка с продажби в замяна на други криптоактиви; е) общата справедлива пазарна стойност, общия брой на единиците и броя на сделките по заплащане на стоки и услуги, за които се предоставя информация; ж) общата справедлива пазарна стойност, общия брой на единиците и броя на сделките, за които се предоставя информация, разпределени по видове прехвърляния, ако са известни на доставчика, по отношение на прехвърляния към ползвателя, за когото се предоставя информация, които не попадат в букви „б“ и „г“; з) общата справедлива пазарна стойност, общия брой на единиците и броя на сделките, за които се предоставя информация, разпределени по видове прехвърляния, ако са известни на доставчика, по отношение на прехвърляния от ползвателя, за когото се предоставя информация, които не попадат в букви „в“, „д“ и „е“, и и) общата справедлива пазарна стойност, както и общия брой на единиците по прехвърлянията, извършени от доставчика към адреси в децентрализирания регистър, за които не е известно да са свързани с доставчик на услуги за виртуални активи или финансова институция. (2) Предоставящият информация доставчик на услуги за криптоактиви не е задължен да предостави данните по ал. 1, т. 2, когато използва услуга за идентификация на държава членка или юрисдикция за пряко потвърждение от нея на идентификационните данни на лицето, за което се предоставя информация, и на всяко място, където то е местно лице за данъчни цели. В този случай доставчикът предоставя името, всеки идентификатор, предоставен от услуга за идентификация, и държавата членка или юрисдикция на издаване, както и позицията, въз основа на която лицето е контролиращо лице по отношение на образуванието. (3) Предоставящият информация доставчик на услуги за криптоактиви предоставя информация за място на раждане по ал. 1, т. 2 само когато е длъжен да я събира и предоставя на друго основание. (4) За целите на ал. 1, т. 3, букви „б“ и „в“ информацията за платената или получената сума се предоставя във фиатната валута, в която е била платена или получена. В случай че сумите са били платени или получени в няколко фиатни валути, информацията за тези суми се предоставя в една валута, конвертирана към момента на всяка сделка, за която се предоставя информация, по начин, който се прилага последователно от предоставящия информация доставчик на услуги за криптоактиви. (5) За целите на ал. 1, т. 3, букви „г“ – „з“ справедливата пазарна стойност се определя и информацията за нея се предоставя в една фиатна валута, оценена към момента на всяка сделка, за която се предоставя информация, по начин, който се прилага последователно от предоставящия информация доставчик на услуги за криптоактиви. (6) Всяка сума в информацията по ал. 1, т. 3 се посочва в съответната фиатна валута. (7) Информацията по ал. 1 се предоставя веднъж годишно по електронен път в срок до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнася, по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се публикува на интернет страницата на агенцията. (8) Предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви уведомява изпълнителния директор на Националната агенция за приходите по реда и във формата по ал. 7 и в случай че не е налице информация по ал. 1, която следва да бъде предоставена. (9) Оператор на криптоактиви по чл. 142я, ал. 2, т. 2 не е задължен да предоставя информацията по ал. 1 за ползвател на криптоактиви или контролиращо лице, когато я е предоставил в юрисдикция извън Европейския съюз, която попада в обхвата на специално споразумение с държавата членка, на която ползвателят на криптоактиви или контролиращото лице е местно лице за данъчни цели. Ползвател на криптоактиви, за когото се предоставя информация Чл. 142я3 (1) Ползвател на криптоактиви е физическо лице или образувание, което е клиент на предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви с цел извършване на сделки, за които се предоставя информация. (2) Физическо лице или образувание, различно от финансова институция или предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви, което действа като ползвател на криптоактиви в полза на или за сметка на друго физическо лице или образувание в качеството на агент, попечител, пълномощник, подписващо лице, инвестиционен съветник или посредник, не се третира като ползвател на криптоактиви. В този случай като ползвател на криптоактиви се третира това друго физическо лице или образувание. (3) Когато законодателството относно мерките срещу изпирането на пари изисква проверка на идентификационните данни на клиент на търговец, на когото предоставящият информация доставчик на услуги за криптоактиви извършва услуги, свързани със сделки по заплащане на стоки и услуги, доставчикът третира като ползвател на криптоактиви и съответния клиент по тези сделки. (4) Информацията по чл. 142я2 се предоставя за ползватели на криптоактиви, които са лица от държава членка или партньорска юрисдикция. (5) Информация по чл. 142я2 не се предоставя за ползвател на криптоактиви (изключено лице), който е: 1. образувание, чиито акции се търгуват регулярно на място за търговия на ценни книжа, или свързано образувание на образувание, чиито акции се търгуват регулярно на място за търговия на ценни книжа; 2. държавно образувание; 3. международна организация; 4. централна банка; 5. финансова институция, различна от инвестиционно образувание по § 1а, т. 6, буква „б“ от допълнителните разпоредби. (6) Ползвател на криптоактиви се третира като ползвател, за когото се предоставя информация, считано от датата, на която е идентифициран като такъв съгласно процедурите за комплексна проверка по този раздел. Процедури за комплексна проверка за ползватели на криптоактиви, които са физически лица Чл. 142я4. (1) Когато установява взаимоотношения с ползвател на криптоактиви, който е физическо лице, предоставящият информация доставчик на услуги за криптоактиви трябва да получи декларация, въз основа на която да определи държавата или юрисдикцията, в която ползвателят е местно лице за данъчни цели, както и да потвърди достоверността на тази декларация въз основа на информацията, получена от него, включително всякакви документи, събрани в съответствие с процедурите за комплексна проверка на клиента. (2) При промяна в обстоятелствата по отношение на ползвател на криптоактиви, който е физическо лице, поради която предоставящият информация доставчик на услуги за криптоактиви узнае или има причина да знае, че първоначалната декларация е невярна или ненадеждна, той не може да я използва и трябва да получи нова валидна декларация или обяснения и документи, обосноваващи валидността на първоначалната декларация. Процедури за комплексна проверка за ползватели на криптоактиви, които са образувания Чл. 142я5. (1) Предоставящият информация доставчик на услуги за криптоактиви извършва следните процедури за комплексна проверка за ползватели на криптоактиви, които са образувания:“ Може би тук да направим смяна с някой от колегите? Колеги, желаещ да поеме щафетата?
#61 · speech
Благодаря Ви, господин Проданов. Заповядайте, господин Трифонов.
#62 · speech
„1. определяне дали даден ползвател на криптоактиви, който е образувание, е ползвател, за когото се предоставя информация; 2. определяне дали ползвателят на криптоактиви, който е образувание, различно от изключено лице или активно образувание, има едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация. (2) За целите на ал. 1, т. 1, когато установява взаимоотношения с ползвател на криптоактиви, който е образувание, предоставящият информация доставчик на услуги за криптоактиви трябва да получи декларация, въз основа на която да определи държавата или юрисдикцията, в която ползвателят на криптоактиви е местно лице за данъчни цели, и да потвърди достоверността на тази декларация въз основа на информацията, получена от него, включително документи, събрани в съответствие с процедурите за комплексна проверка на клиента. (3) Когато в декларацията по ал. 2 е посочено, че ползвателят на криптоактиви, който е образувание, не е местно лице за данъчни цели на нито една юрисдикция, предоставящият информация доставчик на услуги за криптоактиви може да използва мястото на действително управление или адреса на централното му управление, за да определи държавата или юрисдикцията, в която ползвателят на криптоактиви е местно лице за данъчни цели. (4) Когато в декларацията по ал. 2 е посочено, че ползвателят на криптоактиви, който е образувание, е местно лице на държава членка или партньорска юрисдикция, предоставящият информация доставчик на услуги за криптоактиви го третира като ползвател, за когото се предоставя информация, освен ако въз основа на декларацията и на информацията, с която разполага или е публично достъпна, основателно определи, че е изключено лице. (5) За целите на ал. 1, т. 2 предоставящият информация доставчик на услуги за криптоактиви определя въз основа на декларация дали ползвателят на криптоактиви, който е образувание, различно от изключено лице, има едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, освен ако не определи, че образуванието е активно образувание. (6) За целите на ал. 1, т. 2, за да определи контролиращите лица на ползвател на криптоактиви, който е образувание, предоставящият информация доставчик на услуги за криптоактиви може да използва информацията, събрана и поддържана в съответствие с процедурите за комплексна проверка на клиента, при условие че тези процедури са в съответствие със Закона за мерките срещу изпирането на пари. Когато доставчикът не е задължен да прилага Закона за мерките срещу изпирането на пари, той трябва да прилага сходни по същество процедури за целите на определянето на контролиращите лица. (7) За целите на ал. 1, т. 2 предоставящият информация доставчик на услуги за криптоактиви трябва да използва декларация от ползвателя на криптоактиви, който е образувание, или от контролиращото лице, за да определи държавата или юрисдикцията, в която контролиращото лице е местно лице за данъчни цели, както и да потвърди достоверността на тази декларация въз основа на информацията, получена от него, включително всякакви документи, събрани в съответствие с процедурите за комплексна проверка на клиента. (8) При промяна в обстоятелствата по отношение на ползвател на криптоактиви, който е образувание, поради която предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви узнае или има причина да знае, че първоначалната декларация е невярна или ненадеждна, той не може да използва първоначалната декларация и трябва да получи валидна декларация или обяснения и документи, обосноваващи валидността на първоначалната декларация. Изисквания за валидност на декларациите Чл. 142я6. (1) Декларация от ползвател на криптоактиви, който е физическо лице, или контролиращо лице, предоставена по реда на чл. 142я4 или чл. 142я5, е валидна само ако е подписана или е потвърдена по друг начин от тези лица, датата ѝ е най-късно датата на получаване и съдържа най-малко следната информация: 1. имена; 2. адрес по местоживеене; 3. всяка държава членка или юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели; 4. данъчен номер, издаден от всяка държава членка или юрисдикция, в която лицето е лице, за което се предоставя информация; 5. дата и място на раждане. (2) Декларация, предоставена по реда на чл. 142я5 от ползвател на криптоактиви, който е образувание, е валидна само ако е подписана или е потвърдена по друг начин от него, датата ѝ е най-късно датата на получаване и съдържа най-малко следната информация: 1. наименование; 2. адрес; 3. всяка държава членка или юрисдикция, на която е местно лице за данъчни цели; 4. данъчен номер, издаден от всяка държава членка или юрисдикция, в която лицето е лице, за което се предоставя информация; 5. информацията по ал. 1 за всяко контролиращо лице на ползвателя на криптоактиви, който е образувание, различно от изключено лице или активно образувание, освен ако контролиращо лице я е предоставило в съответствие с ал. 1, както и позицията, въз основа на която лицето, за което се предоставя информация, е контролиращо лице по отношение на образуванието, ако това вече не е определено въз основа на процедурите за комплексна проверка на клиента; 6. информация относно критериите, на които образуванието отговаря, за да бъде третирано като активно образувание или изключено лице, когато е приложимо. (3) Информация за данъчен номер не се събира, когато юрисдикцията, на която лицето, за което се предоставя информация, е местно лице за данъчни цели, не е издала такъв номер или не изисква събирането му. (4) За целите на комплексната проверка по този раздел предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви: 1. когато е финансова институция, може да разчита на извършените процедури за комплексна проверка и получените декларации съгласно раздел IIIа; 2. може да използва декларация, която вече е събрана за други данъчни цели, при условие че тази декларация отговаря на изискванията на чл. 142я6. (5) Предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви може да използва трето лице за изпълнението на задълженията за комплексна проверка. Независимо от изречение първо, отговорността за изпълнение на задълженията за комплексна проверка е на предоставящия информация доставчик на услуги за криптоактиви. Правила за ефективно прилагане и контрол Чл. 142я7. (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите самостоятелно или координирано с компетентните органи на другите държави членки осъществява контрол за ефективното прилагане на правилата по този раздел. (2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите организира контролната дейност на Агенцията, като може да възлага на оправомощени от него лица: 1. да извършват проверки на предоставящите информация доставчици на услуги за криптоактиви за изпълнение на задълженията по този раздел; 2. да изискват документи и информация във връзка с изпълнението на процедурите за комплексна проверка и предоставянето на информацията; 3. да анализират качеството на предоставената информация; 4. да дават задължителни предписания, включително за отстраняване на установена непълнота или неточност на данните; 5. да извършват текущ контрол на основанията за регистрация на операторите на криптоактиви по чл. 142я, ал. 2, т. 2. (3) Когато оператор на криптоактиви по чл. 142я, ал. 2, т. 2 не изпълни задължението за предоставяне на информация по чл. 142я2, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите прекратява регистрацията му след две писмени напомняния. Регистрацията се прекратява не по-късно от изтичането на 90 дни, но не по-рано от изтичането на 30 дни след второто напомняне. (4) В случаите по ал. 3 повторна регистрация на оператора на криптоактиви се допуска, при условие че операторът представи на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите декларация, че ще спазва изискванията за предоставяне на информация по този раздел и изпълни задълженията си за предоставяне на информация за предходни периоди. (5) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите заличава оператор на криптоактиви по чл. 142я, ал. 2, т. 2 от централния регистър, поддържан от Европейската комисия, в следните случаи: 1. операторът на криптоактиви подаде уведомление, че вече няма ползватели, за които се предоставя информация в Европейския съюз; 2. не е подадено уведомление по т. 1, но има основание да се счита, че дейността на оператор на криптоактиви е прекратена; 3. операторът на криптоактиви престане да отговаря на условията по чл. 142я, ал. 2, т. 2; 4. регистрацията на оператора на криптоактиви е прекратена на основание ал. 3. (6) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява Европейската комисия, когато има данни за оператор на криптоактиви по чл. 142, ал. 2, т. 2, който има ползватели, за които се предоставя информация, които са местни лица на държава членка, но не е регистриран в Европейския съюз. (7) При неизпълнение на задължението за регистрация по чл. 142я1 или при прекратяване на регистрация по ал. 3 изпълнителният директор на Националната агенция за приходите подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до съответната интернет страница или приложение до регистриране на оператора на криптоактиви в Република България или друга държава членка. За спирането и възстановяването на достъпа до интернет страницата или приложението се прилагат съответно чл. 143я12, ал. 7 и 9. (8) Мярката по ал. 7 се предприема от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и когато е по инициатива на компетентен орган на друга държава членка и се извършват координирани действия на държавите членки за спиране на достъпа до съответната интернет страница или приложение на територията на Европейския съюз. Правила за ефективно прилагане за предоставящите информация доставчици на услуги за криптоактиви Чл. 142я8. (1) Предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви не допуска осъществяването на сделки от ползвател на криптоактиви, който не предостави изискваната информация по чл. 142я4 до чл. 142я6 след изтичането на 60-дневен срок от първоначалното искане за информация, като отправи най-малко две писмени напомняния. (2) Предоставящите информация доставчици на услуги за криптоактиви съхраняват информация за предприетите действия за комплексна проверка и предоставяне на информация по този раздел, както и съхраняват документите и използваната информация за установяване статута на ползвателите на криптоактиви. Те съхраняват тази информация за срок, не по-кратък от 5 години и не по-дълъг от 10 години след края на календарната година, през която се предоставя информацията. Списък на лицензираните доставчици на услуги за криптоактиви Чл. 142я9. Комисията за финансов надзор предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите списък на доставчиците на услуги за криптоактиви, за които е издаден лиценз или потвърждение за предоставяне на услуги за криптоактиви съгласно Закона за пазарите на криптоактиви, за съответната календарна година до 31 януари на следващата година. Поверителност, разкриване и използване на информацията Чл. 142я10. За поверителността, разкриването и използването на информацията, изпратена от компетентните органи на други държави членки и партньорски юрисдикции, както и за защита на личните данни се прилагат съответно чл. 143п и чл. 143п1.“ По § 13 има предложение на народния представител Константин Проданов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 12, като в ал. 20, т. 1 накрая се добавя „(МГП)“ и в т. 2, буква „а“ думите „многонационална група предприятия (МГП)“ се заменят с „МГП“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14. По § 16 има предложение на народния представител Константин Проданов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 15, като в текста преди т. 1 накрая се добавя „се правят следните изменения и допълнения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 20. По § 22 има предложение на народния представител Константин Проданов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 21, като след думите „ал. 5“ се добавя „в текста преди т. 1“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 23. По § 25 има предложение от народния представител Константин Проданов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 24: „§ 24. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В §1: а) точка 8 се изменя така: „8. „Пазарна цена“ е цената, която би била договорена в сделка със съпоставими условия между независими лица при съпоставими обстоятелства.“ б) точка 10 се изменя така: „10. „Методи за определяне на пазарните цени“ са: а) методът на сравнимите неконтролирани цени; б) методът на препродажбената цена; в) методът на увеличената стойност; г) методът на транзакционната нетна печалба; д) методът на разпределената транзакционна печалба; е) друг метод, използван от данъчно задължено лице при условия съгласно наредбата по изречение второ. Редът и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени се определят с наредба на министъра на финансите.“; в) в т. 31, буква „в“ накрая се добавя „или дали физическо лице е местно лице за данъчни цели в държавата членка, издала становището“; г) създават се т. 73 – 81: „73. „Услуга за идентификация“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е електронен процес, осигурен безплатно от държава членка, от Европейския съюз или от партньорска юрисдикция на оператор на платформа за целите на проверката на идентификационните данни на продавача, както и на мястото, където той е местно лице за данъчни цели. 74. „Клиент“ за целите на глава шестнадесета, раздел VII е всеки консултант или данъчно задължено лице, което получава услуги, включително помощ, съвети, консултации или насоки, от консултант, който е обвързан от задължение за професионална тайна във връзка с трансгранична данъчна схема. 75. „Прилагаща държава членка“ за целите на глава шестнадесета, раздел IV е държава членка, която за даден отчетен данъчен период е въвела допустимо първично облагане с допълнителен данък и/или допустимо вторично облагане с допълнителен данък по смисъла на Директива (ЕС) 2022/2523. 76. „Държава членка, въвела само допустим национален допълнителен данък“ за целите на глава шестнадесета, раздел IV е държава членка, която за отчетния данъчен период е въвела само допустим национален допълнителен данък по смисъла на § 1, т. 144 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане. 77. „Многонационална група предприятия“ (МГП) за целите на глава шестнадесета, раздел IV е тази по § 1, т. 122 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане. 78. „Съвместно предприятие“ за целите на глава шестнадесета, раздел IV е това по чл. 260я8, ал. 1, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане. 79. „Общ раздел“ за целите на глава шестнадесета, раздел IV е разделът от информационната декларация за допълнителния данък по чл. 260я23, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане, който съдържа обща информация за многонационалната група предприятия като цяло, включително нейната корпоративна структура, и обобщена информация за прилагането на Директива (ЕС) 2022/2523. 80. „Раздели с информация по юрисдикции“ за целите на глава шестнадесета, раздел IV са разделите на информационната декларация за допълнителния данък по чл. 260я23, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане, които съдържат информация за подробното прилагане на допустимото първично облагане с допълнителен данък, допустимото вторично облагане с допълнителен данък и допустимия национален допълнителен данък по отношение на всяка юрисдикция, в която многонационалната група предприятия извършва дейност. 81. „Отчетен данъчен период“ за целите на глава шестнадесета, раздел IV е данъчният период, за който се подава информационна декларация по чл. 260я23, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане.“ 2. В § 1а: а) в текста преди т. 1 накрая се добавя „и раздел IIIб“; б) в т. 4, буква „а" след думите „31 декември“ се добавя „(или на последния ден от отчетен финансов период за некалендарна година)“; в) точка 5 се изменя така: „5. „Депозитарна институция“ е всяко образувание, което: а) приема влогове в рамките на обичайното извършване на банкова или подобна стопанска дейност, или б) държи електронни пари или цифрови валути на централните банки в полза на клиенти.“; г) в т. 6, в изречение първо, в буква „а“, подбуква „вв“ след думите „финансови активи“ се поставя запетая и думите „или пари от името на други лица“ се заменят с „пари или криптоактиви, за които се предоставя информация, от името на други лица, като не включва предоставянето на услуги, при които се осъществяват обменни сделки за или от името на клиенти“, в буква „б“ след думите „финансови активи“ се добавя „или криптоактиви, за които се предоставя информация“, в изречение второ след думите „търговия с финансови активи“ се добавя „или с криптоактиви, за които се предоставя информация“, в изречение четвърто накрая се добавя „и активни образувания по т. 78, букви „б“ – „д“ и в изречение пето накрая се добавя „и законодателството относно мерките срещу изпирането на пари“. д) в т. 7, буква „г“ след думите „ценни книжа“ се поставя запетая и се добавя „криптоактив, за който се предоставя информация“; е) в т. 12, буква „а“ накрая се добавя „или дейност по поддържане на цифрови валути на централните банки за титуляри на сметки, които не са финансови институции, държавни образувания, международни организации или централни банки“; ж) в т. 14 накрая се създават изречения четвърто и пето: „Не се счита, че доход се използва в полза на частноправни субекти, ако те са бенефициери на държавна програма и дейностите по програмата се изпълняват в обществена полза с цел създаване на обществени блага или ако са свързани с администриране на етап от управлението. Независимо от горното, приема се, че доходът се използва в полза на частноправни субекти, ако той произтича от използването на държавно образувание за извършване на търговска дейност, като търговска банкова дейност, при която се предоставят финансови услуги.“; з) в т. 24 в изречение първо думите „финансова институция при обичайното извършване на банкова дейност или подобна стопанска дейност“ се заменят с „депозитарна институция“ и изречение второ се изменя така: „Депозитната сметка включва и: а) сума, държана от застрахователно дружество по договор с гарантирана инвестиция или подобно споразумение за изплащане или начисляване на съответна лихва; б) сметка или условна сметка, която включва всички електронни пари, държани в полза на клиент; в) сметка, в която се държат една или повече цифрови валути на централни банки в полза на клиент.“; и) в т. 31, буква „а“ след думите „към 31 декември 2015 г.“ се поставя запетая и се добавя „както и финансова сметка, поддържана от предоставяща информация финансова институция към 31 декември 2025 г., когато започне да се третира като финансова сметка, считано от 1 януари 2026 г.“, а думите „дата, различна от 31 декември 2015 г.“ се заменят с „различна дата“; к) в т. 32 в изречение първо думите „освен когато тя е считана за съществуваща сметка по смисъла на т. 31, буква „б““ се заменят с „както и финансова сметка, открита на или след 1 януари 2026 г., когато започне да се третира като финансова сметка, считано от 1 януари 2026 г.“, а в изречение трето след думите „различна от 1 януари 2016 г.“ се поставя запетая и се добавя „съответно 1 януари 2026 г.,“; л) в т. 39: аа) в буква „д“ се създава подбуква „дд“: ,,дд) учредяване или увеличаване на капитала на дружество, при условие че сметката отговаря на следните изисквания: ааа) сметката се използва изключително за внасяне на капитал, който трябва да се използва за целите на учредяването или увеличаването на капитала на дружество съгласно действащото законодателство; ббб) всички суми, държани в сметката, са блокирани, докато предоставящата информация финансова институция не получи независимо потвърждение относно учредяването или увеличаването на капитала; ввв) сметката се закрива или се преобразува в сметка на името на дружеството след учредяването или увеличаването на капитала; ггг) всички възстановявания на суми в резултат от неуспешно учредяване или увеличаване на капитала, без таксите за доставчиците на услуги и подобни такси, се извършват единствено на лицата, които са внесли сумите; и ддд) сметката е била открита преди по-малко от 12 месеца;“ бб) създава се нова буква „ж“: ,,ж) депозитна сметка, която включва всички електронни пари, държани в полза на клиент, ако 90-дневната верижна средна обща наличност или стойност в края на деня по сметката за период от 90 последователни дни не е надвишавала евровата равностойност на 10 000 щатски долара за който и да е ден през календарната година или друг подходящ отчетен период;“ вв) досегашната буква „ж“ става буква „з“; м) в т. 41, подточка 1, в букви „а“ и „б“ навсякъде думата „дружество“ се заменя с „образувание“; н) в т. 50 след думите „МИП процедури“ се добавя „и „Процедури за комплексна проверка на клиента“ и навсякъде след думите „финансова институция“ се поставя запетая и се добавя „съответно предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви“; о) в т. 52, буква „в“ думите „двете образувания“ се заменят със „за целите на глава шестнадесета, раздел IIIа, двете образувания“; п) създават се т. 61 – 79: „61. „Електронни пари“ е всеки продукт, който отговаря едновременно на следните условия: а) е цифрово представяне на една фиатна валута; б) е издаден при получаване на средства с цел извършване на платежни операции; в) е представляван от вземане към издателя, деноминирано в същата фиатна валута; г) е приет като плащане от физическо или юридическо лице, различно от издателя; д) съгласно регулаторните изисквания, които са приложими за издателя, подлежи на обратно изкупуване по всяко време по номинална стойност за същата фиатна валута по искане на държателя на продукта. Понятието „електронни пари“ не включва продукт, създаден единствено с цел улесняване на превод на средства от клиент към друго лице в съответствие с инструкциите на клиента. Продукт не е създаден единствено с цел улесняване на превода на средства, ако в обичайния ход на стопанската дейност на извършващото превода на средства образувание свързаните с този продукт средства са държани повече от 60 дни след получаването на инструкции за улесняване на превода или когато не са получени инструкции — свързаните с този продукт средства са държани повече от 60 дни след получаването на средствата. 62. „Фиатна валута“ е официалната валута на юрисдикция, емитирана от юрисдикция или от определената от нея централна банка или орган на парична политика, представлявана от физически банкноти или монети или от пари в различни цифрови форми, включително банкови резерви и цифрови валути на централните банки. Понятието включва също така пари на търговски банки и продукти за електронни пари. 63. „Цифрова валута на централна банка“ е всяка цифрова фиатна валута, емитирана от централна банка или от друг орган на парична политика. 64. „Криптоактив“ е цифрово представяне на стойност или право, което може да бъде прехвърляно и съхранявано електронно посредством технология на децентрализирания регистър или посредством друга подобна технология. 65. „Адрес на децентрализиран регистър“ е този съгласно определението в чл. 3, т. 18 от Регламент (ЕС) 2023/1113 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства и прехвърлянията на определени криптоактиви и за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 (OB, L 150/1 от 9 юни 2023 г.).“
#63 · speech
Благодаря, господин Трифонов. Дотук! Нека господин Марков да Ви смени в представянето на доклада. Заповядайте, господин Марков – от т. 66 продължете.
#64 · speech
Благодаря, госпожо Председател. „66. „Криптоактив, за който се предоставя информация“ е всеки криптоактив, различен от цифрова валута на централна банка, електронни пари или криптоактив, за който предоставящият информация доставчик на услуги за криптоактиви е определил по подходящ начин, че не може да се използва за платежни или инвестиционни цели. 67. „Обменна сделка“ е всеки: а) обмен между фиатни валути и криптоактиви, за които се предоставя информация; и б) обмен между една или повече форми на криптоактиви, за които се предоставя информация. 68. „Услуга за идентификация“ е електронен процес, осигурен безплатно от държава членка, от Европейския съюз или от юрисдикция на предоставяща информация финансова институция или от предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви за целите на проверката на идентификационните данни на титуляр на сметка, на ползвател на криптоактиви или на контролиращо лице, както и на мястото, където те са местни лица за данъчни цели. 69. „Услуги за криптоактиви“ са услуги за криптоактиви съгласно определението в чл. 3, параграф 1, т. 16 от Регламент (ЕС) 2023/1114, както и залагане и отдаване в заем. 70. „Сделка, за която се предоставя информация“ е: а) всяка обменна сделка; и б) всяко прехвърляне на криптоактиви, за които се предоставя информация. 71. „Сделка по заплащане на стоки и услуги, за която се предоставя информация“ е прехвърляне на криптоактиви, за които се предоставя информация, в замяна на стоки или услуги над равностойността в евро на 50 000 щатски долара. 72. „Прехвърляне“ по отношение на криптоактив е сделка, при която криптоактив, за който се предоставя информация, се прехвърля от или към адреса или сметката за криптоактиви на даден ползвател на криптоактиви, различни от поддържаните от предоставящия информация доставчик на услуги за криптоактиви от името на същия ползвател на криптоактиви, когато въз основа на данните, с които разполага към момента на сделката, предоставящият информация доставчик на услуги за криптоактиви не може да определи, че сделката представлява обменна сделка. 73. „Съществуващ ползвател на криптоактиви, който е физическо лице или образувание“ е ползвател на криптоактиви – физическо лице или образувание, който към 31 декември 2025 г. има установени взаимоотношения с предоставящия информация доставчик на услуги за криптоактиви. 74. „Лице от държава членка или партньорска юрисдикция“ е физическо лице или образувание, което е местно лице на държава членка, включително Република България, или партньорска юрисдикция съгласно данъчното ѝ законодателство, или наследствената маса на починало лице, което е било местно лице на държава членка или партньорска юрисдикция. Неперсонифицирани дружества и други аналогични правни договорености, които не са местни лица за данъчни цели, се третират като местни лица на юрисдикцията, на чиято територия се намира действителното им управление. 75. „Партньорска юрисдикция“ е всяка юрисдикция извън Европейския съюз, с която Република България има действащо споразумение, предвиждащо автоматичен обмен на информация за криптоактиви по чл. 142я2. 76. „Квалифицирана юрисдикция“ е юрисдикция извън Европейския съюз, която има действащо специално споразумение с компетентните органи на всички държави членки и те са определени като юрисдикции, за които се предоставя информация, в списък, публикуван от тази юрисдикция. 77. „Специално споразумение“ е действащо споразумение между компетентните органи на държава членка и юрисдикция извън Европейския съюз, по силата на което се изисква автоматичен обмен на информация, еквивалентна на посочената в чл. 142я2. Еквивалентността на информацията се потвърждава с акт за изпълнение на Европейската комисия по мотивирано искане на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, на компетентен орган на друга държава членка или по инициатива на Европейската комисия. 78. „Активно образувание“ е всяко образувание, което отговаря на поне един от следните критерии: а) по-малко от 50 на сто от брутния доход на образуванието за предходната календарна година или друг подходящ отчетен период е пасивен доход и по-малко от 50 на сто от активите, държани от образуванието през предходната календарна година или друг подходящ отчетен период, са активи, които генерират или се държат с цел генериране на пасивен доход; пасивният доход включва дивиденти, лихви или друг приравнен на лихви доход, доход от наем, авторски и лицензионни възнаграждения, анюитети, печалби от разпореждане с финансови активи, търговия с чуждестранна валута, нетен доход от cyaп и суми, получени по застрахователен договор с откупна стойност; б) дейностите на образуванието се състоят в държане (изцяло или частично) на акции или дялове в, или предоставянето на финансиране и услуги на, едно или повече дъщерни дружества, които извършват сделки или стопанска дейност, различни от тези на финансова институция, с изключение на случаите, когато образуванието не отговаря на условията за този статус, тъй като функционира (или се представя) като инвестиционен фонд (фонд за дялово инвестиране, фонд за рисково инвестиране, фонд за изкупуване на задлъжнели предприятия и други) или инвестиционен инструмент, чиято цел е придобиване или финансиране на дружества и участие в тези дружества като капиталов актив за инвестиционни цели; в) образуванието не е извършвало и не извършва стопанска дейност, но инвестира в активи с намерението да развива стопанска дейност, различна от тази на финансова институция, за срок до 24 месеца от датата на първоначалното му създаване; г) образуванието не е било финансова институция през последните 5 години и е в процес на ликвидация на своите активи или се реорганизира с намерението да продължи или да започне отново извършването на стопанска дейност в област, различна от тази на финансова институция; д) образуванието извършва преимуществено сделки за финансиране и хеджиране със или за свързани образувания, които не са финансови институции, и не предоставя услуги по финансиране или хеджиране на други образувания, които не са свързани образувания, при условие че групата от тези свързани образувания извършва преимуществено стопанска дейност, различна от тази на финансова институция; или е) образувание, което отговаря на следните условия: аа) създадено е и извършва дейност в юрисдикция, на която е местно лице, изключително за религиозни, благотворителни, научни, художествени, културни, спортни или образователни цели, или е професионална организация, съюз на предприемачи, търговска камара, работническа организация, земеделска или градинарска организация, гражданско обединение или организация, чиято основна дейност е насочена към повишаване на социалното благосъстояние; бб) освободено е от облагане с подоходен данък в юрисдикцията, на която е местно лице; вв) няма акционери или членове, които притежават материален интерес в неговия доход или активи; гг) учредителните документи на образуванието или законодателството на юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели, не допускат доход или активи на образуванието да бъдат разпределени или предоставени в полза на частноправен субект или на образувание, което не е създадено с благотворителна цел, освен когато то извършва благотворителната си дейност или плаща разумно възнаграждение за предоставени услуги или за закупуване на имущество на пазарни цени; дд) учредителните документи на образуванието или законодателството на юрисдикцията, на която е местно лице, изискват при ликвидация или прекратяване всички негови активи да бъдат разпределени в полза на държавно образувание или на друга организация с нестопанска цел или да бъдат наследени от юрисдикцията, на която е местно лице. 79. „Клон“ е подразделение, предприятие или офис на предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви, които съгласно правилата на съответната юрисдикция се считат за клон или са уредени по друг начин отделно от другите офиси, подразделения или клонове на предоставящия информация доставчик на услуги за криптоактиви. Всички подразделения, предприятия или офиси на предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви в една юрисдикция се считат за един клон.“ 3. В § 2б след думите „(ОВ, L 204/46 от 26 юни 2020 г.)“ съюзът „и“ се заменя със запетая и накрая се добавя „на Директива (ЕС) 2023/2226 на Съвета от 17 октомври 2023 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (OB, L 2023/2226 от 24 октомври 2023 г.) и на Директива (ЕС) 2025/872 на Съвета от 14 април 2025 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (OB, L 2025/872 от 6 май 2025 г.)“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 25. „Преходни и заключителни разпоредби“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 26, като думите „§ 4“ се заменят с „§ 3“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 28. Предложение на народния представител Константин Проданов и група народни представители: „Да се създаде нов § 30.“ Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 29: „§ 29. В тримесечен срок от обнародването на този закон предоставящите информация доставчици на услуги за криптоактиви и финансовите институции изпълняват задълженията за комплексна проверка по отношение на ползватели на криптоактиви и титуляри на финансови сметки, с които са установили клиентски взаимоотношения в периода от 1 януари 2026 г. до обнародването на този закон. Когато комплексната проверка не е завършена в този срок, предоставящите информация доставчици на услуги за криптоактиви и финансови институции не допускат осъществяването на сделки от съответния ползвател на криптоактиви или извършването на трансакции от съответния титуляр на сметка до завършването ѝ.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30. По § 31 има предложение на народния представител Константин Проданов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, като в ал. 3 думите „тази директива“ се заменят със „същата директива“. По § 32 има предложение на народния представител Константин Проданов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, като след думите „ал. 1“ се добавя „в изречение първо“. Предложение на народния представител Константин Проданов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 33: „§ 33. Законът влиза в сила от 1 януари 2026 г.“ Благодаря Ви.
#65 · speech
И аз Ви благодаря, господин Марков. Колеги, откривам разискванията по представения доклад. Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Колеги, подлагам на гласуване анблок: наименованието на Закона; § 1 по текст на вносител; § 2 по текст на вносител – всичките подкрепени от Комисията. Гласували 151 народни представители: за 144, против 1, въздържали се 6. Предложените текстове са приети. Подлагам самостоятелно на гласуване § 3 – по текст на вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен. Гласували 153 народни представители: за 11, против 132, въздържали се 10. Предложението не е прието – § 3 отпадна. Това е предложение на Комисията в доклада. Подлагам анблок следните текстове на гласуване, те всъщност са всички останали текстове по доклада: § 4, който става § 3, заедно с редакционното предложение на Комисията; § 5, който става § 4, подкрепен от Комисията; § 6, който става § 5, също подкрепен от Комисията; § 7, който става § 6; § 8, който става § 7; § 9, който става § 8; § 10, който става § 9; § 11, който става § 10 в редакция на Комисията; § 12, който става § 11 в редакция на Комисията; § 13, който става § 12, заедно с редакционното предложение на Комисията; § 14, който става § 13; § 15, който става § 14; § 16, който става § 15, заедно с редакционното предложение на Комисията; § 17, който става § 16; § 18, който става § 17; § 19, който става § 18; § 20, който става § 19; § 21, който става § 20; § 22, който става § 21, заедно с редакционното предложение на Комисията; § 23, който става § 22; § 24, който става § 23; § 25, който става § 24 в редакция на Комисията; § 26, който става § 25; наименованието на подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“ в редакция на Комисията „Заключителни разпоредби“; § 27, който става § 26, заедно с редакционното предложение на Комисията; § 28, който става § 27; § 29, който става § 28; създаването на нов § 29 по предложение на Комисията; § 30; § 31 заедно с редакционното предложение на Комисията; § 32 заедно с редакционното предложение на Комисията; създаването на нов § 33 по предложение на Комисията – всички подкрепени от Комисията по бюджет и финанси. Гласували 159 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 10. Предложените текстове са приети. С това е приет на второ гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Колеги, обявявам 30 минути почивка. (След почивката.)
#66 · speech
Уважаеми дами и господа народни представители! Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ. Вносител – Министерският съвет на 9 юни 2026 г., приет на първо гласуване на 16 юли 2026 г. Давам думата на господин Белчев – председател на Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия, за представяне на доклада и текстовете от доклада. Заповядайте, господин Белчев.
#67 · speech
Благодаря, госпожо Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 52-602-01-12, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2026 г., приет на първо гласуване на 16 юли 2026 г. „Закон за изменение и допълнение Закона за защита на потребителите“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 4, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 5 се изменя така: „5. напомняне по видим начин чрез хармонизираното съобщение съгласно актовете за изпълнение по член 22а, параграф 2 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 304/64 от 22 ноември 2011 г.), наричана по-нататък „Директива 2011/83/ЕС“, за наличието на законова гаранция за съответствие на стоките и нейните основни елементи, включително минималния срок на гаранцията от две години, съгласно Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки;“ 2. Създават се т. 5а – 5г: „5а. посочване от търговеца, че за стоката е предоставена търговска гаранция, когато производителят предоставя търговска гаранция за трайност на стоката без допълнителни разходи, чийто срок е по-дълъг от две години, и предоставя тази информация на търговеца, и напомняне по видим начин, чрез хармонизирания етикет, съгласно актовете за изпълнение по член 22а, параграф 4 от Директива 2011/83/ЕС, за наличието на законова гаранция за съответствие на стоката; 5б. напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на цифровото съдържание и цифровите услуги; 5в. когато е приложимо, се посочва наличието и условията за извънгаранционно обслужване и на търговската гаранция; 5г. за стоките, съдържащи цифрови елементи, за цифровото съдържание и цифровите услуги, когато производителят или доставчикът предоставя информация на търговеца, той посочва минималния срок, чрез позоваване на срок или дата, за който производителят или доставчикът осигурява актуализации на софтуера по смисъла на чл. 45а;“ 3. Създават се т. 8а и 8б: „8а. когато е приложимо, се посочва показателят за възможностите за ремонт за стоките; 8б. когато не е приложим показателят за възможностите за ремонт за стоките и когато производителят предоставя такава информация на търговеца, се посочва информация за наличието, очакваните разходи и начина за поръчване на резервни части, необходими за запазване съответствието на стоките, информация за наличието на указания за ремонт и поддръжка и за ограниченията по отношение на ремонта.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 46, т. 4 накрая се добавя „от разстояние, с изключение на чл. 45, 47а, 49, ал. 7, чл. 52а, 59 и 59а“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 47, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точки 7 и 8 се изменят така: „7. условията за плащане, доставка, включително когато са налични възможности за доставка, зачитащи околната среда, начина на изпълнение, датата, на която търговецът се задължава да достави стоките или да предостави услугите, и когато е приложимо, предвидените от търговеца начини за разглеждане на жалби; 8. когато потребителят има право на отказ от договора, търговецът предоставя информация относно условията, срока и начина за неговото упражняване съгласно чл. 52, ал. 1 и 2 и стандартния формуляр за упражняване правото на отказ съгласно приложение № 6; когато е приложимо, търговецът предоставя на потребителя информация за наличието и раздела в онлайн интерфейса, където се намира функцията за упражняване правото на отказ, съгласно чл. 52а.“ 2. Точка 12 се изменя така: „12. напомняне по видим начин чрез хармонизираното съобщение съгласно актовете за изпълнение по член 22а, параграф 2 от Директива 2011/83/ЕС, за наличието на законова гаранция за съответствие на стоките и нейните основни елементи, включително минималния срок на гаранцията от две години, съгласно Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки;“ 3. Създават се т. 12а – 12в: „12а. посочване от търговеца, че за стоката е предоставена търговска гаранция, когато производителят предоставя търговска гаранция за трайност на стоката без допълнителни разходи, чийто срок е по дълъг от две години, и предоставя тази информация на търговеца, и напомняне по видим начин, чрез хармонизирания етикет, съгласно актовете за изпълнение по член 22а, параграф 4 от Директива 2011/83/ЕС, за наличието на законова гаранция за съответствие на стоката; 12б. напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие за цифровото съдържание и цифровите услуги; 12в. за стоките, съдържащи цифрови елементи, за цифровото съдържание и цифровите услуги, когато производителят или доставчикът предоставя информация на търговеца, той посочва минималния срок, чрез позоваване на срок или дата, за който производителят или доставчикът осигурява актуализации на софтуера;“ 4. Създават се т. 22 и 23: „22. когато е приложимо, се посочва показателят за възможностите за ремонт за стоките; 23. когато не е приложим показателят за възможностите за ремонт за стоките и когато производителят предоставя такава информация на търговеца, се посочва информация за наличието, очакваните разходи и начина за поръчване на резервни части, необходими за запазване съответствието на стоките, за наличието на указания за ремонт и поддръжка и за ограниченията по отношение на ремонта.“ По § 5 има предложение от Любен Иванов и група народни представители: „В § 5, в чл. 47б се правят следните изменения: „1. В ал. 1 думите „повече от три пъти в рамките на 10 работни дни, председателят на комисията издава заповед, с която разпорежда преустановяване на нарушението“ се заменят с думите „след повече от три документирани опита, извършени в рамките на 10 работни дни, председателят на комисията издава мотивирана заповед, с която разпорежда преустановяване на нарушението, като в заповедта се посочват конкретното нарушение и действията, които търговецът следва да предприеме за неговото преустановяване“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Лицата, за които тази заповед се отнася, се смятат за уведомени в деня на връчването ѝ по реда на Административнопроцесуалния кодекс и са длъжни да отстранят нарушенията, посочени в ал. 1.“ 3. Алинея 5 се изменя така: „(5) Издаденото от съда разпореждане се изпраща незабавно на Комисията за регулиране на съобщенията, която го публикува в деня на получаването му в публичен електронен регистър, поддържан в машинночетим формат. Регистърът съдържа разпореждането на съда и интернет страниците, за които е постановено спиране на достъпа. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуването на разпореждането в регистъра.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 49, ал. 2, изречение първо думите „15 и 16“ се заменят с „12а, 15 и 16“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, като: 1. В ал. 3, буква „в“ думата „търговеца“ се заменя с „договора“. 2. В ал. 5 думата „необосновано“ се заменя с „неоправдано“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 54, ал. 1 накрая се добавя „и 52а“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 59, ал. 2 думите „Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 304/64 от 22 ноември 2011 г.), наричана по-нататък „Директива 2011/83/ЕС““ се заменят с „Директива 2011/83/ЕС, на Директива (ЕС) 2019/2161 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизиране на правилата за защита на потребителите в Съюза (OB, L 328/7 от 18 декември 2019 г.) и на Директива (ЕС) 2023/2673 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 г. за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, и за отмяна на Директива 2002/65/ЕО (OB, L 2023/2673 от 28 ноември 2023 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2023/2673“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В глава четвърта се създава раздел I „а“ с чл. 59б – 59з: „Раздел I „а“ Договори за предоставяне на финансови услуги, сключени от разстояние Чл. 59б. (1) Разпоредбите на този раздел и на чл. 45, 47а, 49, ал. 7, чл. 52а, 59, 59а, 62, 62в, 62г, ал. 1 и 3 и чл. 62д се прилагат за договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние. (2) При договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, които съдържат първоначално споразумение за предоставяне на финансова услуга, последвано от последователни операции или от поредица от операции от същото естество, които се извършват през определени интервали от време, се прилагат разпоредбите по ал. 1 само по отношение на първоначалното споразумение. Разпоредбите на чл. 62г, ал. 1 и 3 се прилагат и при последващите операции. (3) Когато договорът не съдържа първоначално споразумение за предоставяне на финансова услуга от разстояние, но последователните или отделните операции от същото естество се изпълняват между страните по договора през определени интервали от време, разпоредбите на чл. 59в и 59е се прилагат само по отношение на първата операция. (4) Когато между страните по договора в продължение на повече от една година не е извършвана операция от същото естество, следващата операция се приема за първа от нова поредица от операции и за нея се прилагат разпоредбите на чл. 59в и 59е. Чл. 59в. (1) Преди потребителят да бъде обвързан от договор от разстояние или от предложение за сключване на договор от разстояние, търговецът е длъжен своевременно да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация: 1. наименование, правна форма и основна дейност на търговеца и когато е приложимо, наименование и основна дейност на търговеца, от чието име той действа; 2. седалище и адрес на управление на търговеца, телефонен номер и адрес на електронна поща или подробна информация за всяко друго средство за комуникация, предлагано от търговеца, и когато е приложимо, информация за търговеца, от чието име действа; всички средства за комуникация, предлагани от търговеца, трябва да предоставят възможност на потребителя да се свърже бързо с търговеца, да общува ефективно с него и да съхранява на траен носител всяка писмена кореспонденция с търговеца; 3. актуални данни за контакт, които позволяват на потребителя да изпраща жалби до търговеца, и когато е приложимо, до търговеца, от чието име действа; 4. единен идентификационен код, с който търговецът е вписан в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; 5. наименование, адрес, уебсайт и други данни за контакт на компетентния регулаторен или надзорен орган, когато за дейността на търговеца се прилага разрешителен или лицензионен режим за упражняване на търговска дейност; 6. описание на основните характеристики на финансовата услуга; 7. общата цена, която потребителят заплаща на търговеца за финансовата услуга, включително всички свързани с нея комисиони, такси и разходи и всички данъци, които се заплащат чрез търговеца, или когато не е възможно да бъде посочена точна цена, се предоставя информация за начина на изчисляване на цената, за да може потребителят да я провери; 8. когато е приложимо, се посочва информация за последствията от забавени или пропуснати плащания; 9. когато е приложимо, посочване, че цената е била индивидуализирана въз основа на автоматизирано вземане на решения; 10. когато е приложимо, информация, че финансовата услуга е свързана с инструменти, съдържащи специфични рискове, свързани с техните специфични характеристики, или с операциите, които се извършват, или чиято цена зависи от колебанията на финансовите пазари, върху които търговецът не може да влияе, и информация, че постигнатите до момента резултати не гарантират постигането на резултати в бъдеще; 11. информация, че е възможно да има други такси, комисиони или разходи, които не се заплащат чрез търговеца или не се начисляват от него; 12. периода от време и/или крайния срок, за който предоставената информация е валидна; 13. начин на плащане и изпълнение на услугата; 14. всички допълнителни разходи за потребителя, свързани с използване на средството за комуникация от разстояние, когато се начисляват такива допълнителни разходи за потребителя; 15. всички екологични или социални цели, които се преследват с финансовата услуга, когато в инвестиционната стратегия на финансовата услуга са включени екологични или социални фактори; 16. наличието или липсата на право на потребителя да се откаже от сключения договор съгласно чл. 59г; когато потребителят има право да се откаже от договора, информацията включва и периода от време, през който той може да упражни своето право, условията за упражняването му, в т.ч. сумата, която потребителят може да бъде задължен да заплати съгласно чл. 59д, както и информация за последиците за потребителя от неупражняване на това право; 17. минималният срок на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние при договори за продължително или периодично предоставяне на финансови услуги; 18. правото на страните да прекратят договора предсрочно или едностранно съгласно условията на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, в т.ч. предвидените в договора неустойки при неизпълнение на условията; 19. практически указания за упражняване на правото на отказ съгласно чл. 59г, ал. 1, в които се посочват телефонният номер и адресът на електронна поща на търговеца или подробна информация за всяко друго приложимо средство за комуникация за изпращане на уведомлението за отказ, а за договорите за финансови услуги, сключени чрез онлайн интерфейс – информация за наличието и местоположението на функцията за отказ от договора, посочена в чл. 52а; 20. приложимия закон към договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и/или за компетентната юрисдикция; 21. езика/езиците, на който/които се предоставят условията на договора и преддоговорната информация по този член, както и езика или езиците, на които търговецът се задължава със съгласието на потребителя да използва за комуникация по време на действие на договора от разстояние; 22. наличието или липсата на извънсъдебни способи за решаване на потребителски спорове при предоставяне на финансови услуги от разстояние и за обезщетяване на потребителите, както и за достъпа на потребителите до такива способи; 23. съществуването на гаранционен фонд или на други подобни способи за обезщетяване на потребителите, различни от Фонда за гарантиране на влоговете в банките и от Фонда за компенсиране на инвеститорите. (2) Когато договорът за финансова услуга се сключва на територията на Република България или финансовата услуга се предоставя на територията на Република България, информацията по ал. 1 се предоставя на български език или и на български език. (3) При използването на телефон или на друго средство за гласова комуникация от разстояние търговецът е длъжен още в началото на разговора да се представи на потребителя с името/наименованието си и когато е приложимо, с името/наименованието на лицето, от чието име извършва обаждането, както и търговската цел на обаждането. Когато обаждането се записва или може да бъде записано, търговецът уведомява потребителя за това. (4) В случаите по ал. 3, когато потребителят изрази изрично съгласие и преди да бъде обвързан от договора от разстояние, търговецът може да му предостави на траен носител само следната информация: 1. наименование, правна форма и основна дейност на търговеца и когато е приложимо, наименование и основна дейност на търговеца, от чието име той действа; 2. описание на основните характеристики на финансовата услуга; 3. общата цена, която потребителят заплаща на търговеца за финансовата услуга, включително всички свързани с нея комисиони, такси и разходи и всички такси, начислявани чрез търговеца, или когато не е възможно да бъде посочена точна цена, се предоставя информация за начина на изчисляване на цената, за да може потребителят да я провери; 4. информация, че е възможно да има други такси, комисиони или разходи, които не се заплащат чрез търговеца или не се начисляват от него; 5. наличието или липсата на право на потребителя да се откаже от сключения договор; когато потребителят има право да се откаже от договора, информацията включва и периода от време, през който той може да упражни своето право, условията за упражняването му, в т.ч. сумата, която потребителят може да бъде задължен да заплати съгласно чл. 59д, както и информация за последиците за потребителя от неупражняване на това право. (5) В случаите по ал. 4 търговецът уведомява потребителя за наличието и естеството на цялата информация, посочена в ал. 1. Търговецът е длъжен да предостави на траен носител информация по ал. 1, извън вече предоставената по ал. 4, незабавно след сключване на договора. (6) Когато информацията по ал. 1 е предоставена по-малко от един ден преди потребителят да бъде обвързан от договора от разстояние, търговецът е длъжен да изпрати на потребителя писмено уведомление за възможността да се откаже от договора и за начина за упражняване на правото на отказ съгласно чл. 59г. Уведомяването на потребителя се изпраща на траен носител в срок от един до седем дни от датата на сключване на договора от разстояние. (7) Търговецът предоставя информацията по ал. 1 на траен носител по начин, който е лесен за четене. При поискване търговецът предоставя информацията по ал. 1 в подходящ и достъпен формат на хората с увреждания, включително на тези с нарушено зрение. (8) При предоставяне на информацията по ал. 1 търговецът може да организира информацията на различни нива, когато прави това по електронен път, с изключение на информацията по ал. 1, т. 1, 6, 7, 11 и 16. Когато информацията по ал. 1 е организирана на различни нива на средството за комуникация от разстояние, трябва да се осигури възможност за преглеждане, запазване и отпечатване на информацията като един документ. В този случай търговецът е длъжен да обезпечи, че потребителите получават цялата преддоговорна информация по ал. 1 преди сключване на договора от разстояние. (9) Тежестта на доказване за спазване изискванията на ал. 1 – 8 се носи от търговеца. (10) Информацията, която търговецът предоставя на потребителя съгласно ал. 1 – 7, трябва да бъде пълна, вярна и разбираема и да не въвежда потребителя в заблуждение.“
#68 · speech
Господин Белчев, ще Ви прекъсна. Уважаеми колеги народни представители, в рамките на утрешния пленарен ден ще продължим с представянето на доклада по Проекта на закон, който разглеждаме в момента. Стигнахме до текста на чл. 59г по предложение на Комисията. Уважаеми колеги народни представители, предвид изчерпването на пленарното време, закривам днешното заседание. Следващото пленарно заседание е утре, 10 септември 2026 г., което ще стартира от 9,00 ч., съгласно приетия дневен ред. (Звъни.) (Закрито в 13,58 ч.) Председател: Михаела Доцова Заместник-председатели: Рая Назарян Стою Стоев Секретари: Тансер Бейти Искра Михайлова