Четиридесет и девето заседание

ПЕТДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ, София, сряда, 16 септември 2026 г. Открито в 9,02 ч.
Дата16.09.2026
Събития143
Разпознати говорители139
Точки с гласуване22

Официален източник: parliament.bg

1. Гласувания

№ Тема Час За Против Възд. Резултат
1 Номер (1) РЕГИСТРАЦИЯ проведена на 16-09-2026 09:01 09:01:00 0 0 0 —
2 Програма за работата на Народно събрание за 16 - 18 септември 2026 г. 09:06:00 193 9 0 —
3 Програма за работата на Народно събрание за 16 - 18 септември 2026 г. - предложение от Асен Василев и Иво Михайлов 09:08:00 57 129 2 —
4 Програма за работата на Народно събрание за 16 - 18 септември 2026 г. - предложение от Асен Василев и Иво Михайлов - прегласуване 09:11:00 55 133 1 —
5 Програма за работата на Народно събрание за 16 - 18 септември 2026 г. - предложение от Коста Стоянов 09:12:00 11 149 42 —
6 Програма за работата на Народно събрание за 16 - 18 септември 2026 г. - предложение от Коста Стоянов - прегласуване 09:15:00 11 164 25 —
7 Програма за работата на Народно събрание за 16 - 18 септември 2026 г. - предложение от Атанас Атанасов 09:17:00 49 126 11 —
8 Програма за работата на Народно събрание за 16 - 18 септември 2026 г. - предложение от Атанас Атанасов - прегласуване 09:19:00 55 123 8 —
9 Програма за работата на Народно събрание за 16 - 18 септември 2026 г. - предложение от Петър Петров 09:22:00 39 137 25 —
10 Програма за работата на Народно събрание за 16 - 18 септември 2026 г. - предложение от Петър Петров - прегласуване 09:25:00 40 133 30 —
11 Програма за работата на Народно събрание за 16 - 18 септември 2026 г. - предложение от Костадин Костадинов 09:26:00 36 126 44 —
12 Програма за работата на Народно събрание за 16 - 18 септември 2026 г. - предложение от Костадин Костадинов - прегласуване 09:29:00 32 116 50 —
13 Програма за работата на Народно събрание за 16 - 18 септември 2026 г. - предложение от Ивайло Мирчев и група н.п. 09:30:00 57 122 15 —
14 Програма за работата на Народно събрание за 16 - 18 септември 2026 г. - предложение от Ивайло Мирчев и група н.п. - прегласуване 09:33:00 58 123 11 —
15 Програма за работата на Народно събрание за 16 - 18 септември 2026 г. - предложение от Стою Стоев 09:34:00 75 103 24 —
16 Програма за работата на Народно събрание за 16 - 18 септември 2026 г. - предложение от Стою Стоев - прегласуване 09:36:00 77 88 37 —
17 ЗД на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – първо гласуване - процедура за допускане в зала 10:10:00 105 7 2 —
18 ЗД на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – първо гласуване 11:22:00 159 3 7 —
19 ЗД на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – първо гласуване - процедура от Янка Тянкова за съкращаване на срока за предложения на пет дни 11:24:00 164 12 1 —
20 ЗИД на Закона за чужденците в Република България – първо гласуване - процедура за допускане в зала 11:26:00 143 12 1 —
21 ЗИД на Закона за чужденците в Република България – първо гласуване - вносител Министерски съвет 12:24:00 151 11 8 —
22 ЗИД на Закона за чужденците в Република България – първо гласуване - - вносител Божидар Божанов 12:25:00 31 133 10 —

2. Стенограма и изказвания

Фокус по говорител: dokladchik-petar-todorov · намерени изказвания: 3
#1 · speech

Председател Михаела Доцова

Добро утро, уважаеми госпожи и господа! Има кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) Уважаеми колеги народни представители, пристъпвам към представяне на проекта за програма за работата на Народното събрание за пленарната седмица 16 – 18 септември 2026 г.: 1. Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, внесен от Янка Тянкова и група народни представители на 8 септември 2026 г. 2. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесени от Министерския съвет на 28 юли 2026 г. и от Божидар Божанов и група народни представители на 30 юли 2026 г. 3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители – Общ законопроект, изготвен от Комисията по земеделието, храните и горите въз основа на приетите на първо гласуване на 25 август 2026 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, внесени от Десислава Танева и група народни представители на 19 юни 2026 г. и от Георги Георгиев и група народни представители на 15 юли 2026 г. 4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2026 г. 5. Законопроект за ратифициране на Пето споразумение за изменение и допълнение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България и на Пето споразумение за изменение и допълнение на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България, внесен от Министерския съвет на 21 август 2026 г. 6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2026 г. – точка първа за четвъртък, 17 септември 2026 г. 7. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация, внесени от Божидар Божанов и група народни представители на 1 юли 2026 г. и от Петър Тодоров и група народни представители на 28 август 2026 г. – точка втора за четвъртък, 17 септември 2026 г. 8. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2026 г. и приет на първо гласуване на 27 август 2026 г. – точка трета за четвъртък, 17 септември 2026 г. 9. Годишен отчет за дейността на Съвета за електронни медии за 2025 г., внесен от Съвета за електронни медии на 13 юли 2026 г. – точка четвърта за четвъртък, 17 септември 2026 г. 10. Законопроект за ратифициране на актовете на 28-ия конгрес на Всемирния пощенски съюз, внесен от Министерския съвет на 21 август 2026 г. – точка пета за четвъртък, 17 септември 2026 г. 11. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2026 г. – точка първа за петък, 18 септември 2026 г. 12. Парламентарен контрол по реда на чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Уважаеми колеги, това бе проектът на програма за пленарната седмица 16 – 18 септември 2026 г. Подлагам същия на гласуване. Гласували 202 народни представители: за 193, против 9, въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към предложенията на основание чл. 47 ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Първото постъпило такова е от народните представители Асен Василев и Иво Михайлов, които предлагат като точка първа за дневния ред за сряда, 16 септември 2026 г., да бъде включено изслушване на Милена Милотинова – генерален директор на Българската национална телевизия, и доктор Габриела Наплатанова – председател на Съвета за електронни медии, относно обстоятелствата около отстраняването на Георги Ангелов като водещ и редактор на „История.БГ“, прекратяването на предаването „До Европа и напред“ и гаранциите за свободата на словото и срещу политическа намеса в редакционната независимост на Българската национална телевизия. Така направеното предложение е допустимо и подлагам същото на гласуване. Гласували 188 народни представители: за 57, против 129, въздържали се 2. Предложението не е прието. Има искане за прегласуване.

#2 · speech

Иво Михайлов

ПП

Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги от управляващото мнозинство, само преди два дни 1000 души излязоха на протест пред Българската национална телевизия…

#3 · speech

Реплики От Пб

200 или 250!

#4 · speech

Иво Михайлов

…с искания да им се отговори на няколко елементарни въпроса: как, по какви причини и по какви вътрешни правила на телевизията е отстранен водещият редактор на едно от най-гледаните предавания в телевизията… (Смях от народния представител Антон Кутев, реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

#6 · speech

Иво Михайлов

Благодаря Ви. За това колко е гледано, има съответните данни. Да, да. И това, че Вие бламирате нашето желание за изслушване на генералния директор и принципала от СЕМ, означава, че не бламирате нашата група – бламирате въпросите точно на тези хора, на тези граждани, за които Вие самите знаете, че са доста повече, отколкото бяха събрани там. Така че с тази процедура по прегласуване аз Ви давам още една възможност да вземете правилното решение. (Ръкопляскания от ПП.)

#7 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря Ви, господин Михайлов. Уважаеми колеги, постъпи искане за прегласуване на предложението на основание чл. 47, ал. 3 от колегите Асен Василев и Иво Михайлов. Моля, режим на прегласуване. Гласували 189 народни представители: за 55, против 133, въздържал се 1. Предложението не е прието. Преминаваме към следващото предложение на основание чл. 47, ал. 3 от Правилника – предложение от народния представител Коста Стоянов като точка първа за 17 септември 2026 г., четвъртък, да бъде включено изслушване на министър-председателя на Република България относно системна намеса на украинската посланичка във вътрешните дела на България. Същото е допустимо и го подлагам на гласуване. Гласували 202 народни представители: за 11, против 149, въздържали се 42. Предложението не е прието. Процедура по прегласуване – господин Стоянов, заповядайте.

#8 · speech

Коста Стоянов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Председател. Искам прегласуване. Изминаха три месеца, откакто ние от ВЪЗРАЖДАНЕ поискахме обявяването на украинската посланичка за персона нон грата и нейното отзоваване от българската страна. За тези три месеца ние поискахме изслушване на министър-председателя, зададохме въпроси на министър-председателя, които той отклони и ги прехвърли към министъра на вътрешните работи, но все още нямаме отговор. Продължаваме да задаваме въпроси и продължаваме да искаме изслушване, тъй като украинската посланичка си позволява груба намеса във вътрешните дела на България, показа се с украинската престъпна групировка КУБ и Олег Невзоров, който беше експулсиран и след това, незнайно по какъв начин, върнат отново в Република България – под въздействието на украинската посланичка, доказано и лично казано от министъра на вътрешните работи господин Демерджиев. Освен това от публикации в медиите стана ясно, че украинската посланичка се е намесила и във връзка с процеса срещу двама бивши украински военни, които бяха заловени в опит за шпионаж и взривяване на газопровода „Южен поток“ в България. Затова не трябва да се допуска по никакъв начин чужда намеса на какъвто и да било представител на чужда държава, с каквито и да е функции в България.

#10 · speech

Коста Стоянов

Затова, ако нямате какво да криете, нека да приемете това изслушване и то да бъде проведено през тази седмица. Господин Радев не може да се крие от тези въпроси, защото българските граждани искат да получат отговор.

#11 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря, господин Стоянов. Уважаеми колеги, моля да спазваме времето, отредено за всяка една от процедурите в Правилника на Народното събрание. Във връзка с постъпилото предложение за прегласуване, мотивирано в цели две минути, прегласуваме предложението. Гласували 200 народни представители: за 11, против 164, въздържали се 25. Предложението не е прието. Преминаваме към третото предложение. На основание чл. 47, ал. 3 има предложение от народния представител Атанас Атанасов и група народни представители като точка първа от дневния ред за четвъртък, 17 септември, да се проведе изслушване на министър-председателя на Република България господин Румен Радев относно състоянието и ефективността на системата за национална сигурност и способността на компетентните органи да идентифицират, предотвратяват и противодействат на нарастващата диверсионна и хибридна активност на чужди държавни структури на територията на Република България, както и на други заплахи за националната сигурност, включително във връзка с поредицата от инциденти в обекти на отбранителната индустрия. Така направеното предложение е допустимо. Подлагам същото на гласуване. Гласували 186 народни представители: за 49, против 126, въздържали се 11. Предложението не е прието. Процедура по прегласуване. Заповядвайте, господин Атанасов.

#12 · speech

Атанас Атанасов

ДБ

Благодаря Ви, госпожо Председател. Моля да подложите на прегласуване направеното предложение. Уважаеми колеги, парламентарният контрол е основна функция на Народното събрание. Извинявайте, че го напомням, но през последния месец има два пожара с взривове в складове с боеприпаси на една българска фирма. Има два случая, които са засечени от специалните служби на Германия за българско участие: едното е с този дрон – невзривения, на летище до Лайпциг, където е установена българска връзка; също така двама български граждани са задържани в Мюнхен заради това, че са направили опит за палеж на специален склад. И всичко това касае рискове за българската национална сигурност. А съгласно Конституцията – от една страна, и от друга страна, с една заповед от 15 май на министър-председателя той е определил, че лично отговаря и координира работата на българските служби. Така че по реда на парламентарния контрол добре би било да не пазите министър-председателя, а да дойде да отговаря, защото това са важни въпроси. Благодаря Ви.

#13 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря, господин Атанасов. Уважаеми колеги, подлагам на прегласуване направеното предложение от господин Атанасов по чл. 47, ал. 3. Гласували са 186 народни представители: за 55, против 123, въздържали се 8. Предложението не е прието. Заповядайте за процедура, господин Ганев, предполагам, по начина на водене е. Моля за уточнение на вида процедура.

#14 · speech

Цончо Ганев

ВЪЗРАЖДАНЕ

По начина на водене. Госпожо Председател, крайно време е Вие като представител на управляващото мнозинство да спрете да криете министър-председателя Румен Радев, тъй като преди няколко дни от ДБ даваха брифинг, в който обявиха и казаха, че ще искат изслушване на Румен Радев, защото има засечено обучение на руски…

#16 · speech

Цончо Ганев

…шпиони за военна дейност. В момента от ДБ се крият и не казват абсолютно нищо!

#18 · speech

Цончо Ганев

Може би защото се оказа, че са украинци. Кога точно ДБ лъжат или разпространяват за първи път фалшиви новини?

#19 · speech

Председател Михаела Доцова

Господин Ганев, върнете се в процедурата по начина на водене! Уважаеми колеги, това бе нарушение на процедурните правила за провеждане на процедурата по начина на водене. Припомняме, че по начина на водене се дава процедура, когато има конкретно нарушение на председателстващия заседанието – с молба да спазваме конкретно условията на Правилник. Преминаваме към четвъртото предложение на основание чл. 47, ал. 3, а именно предложение от народния представител Петър Петров – като т. 2, за четвъртък, 17 септември, да се проведе изслушване в пленарната зала на председателя на Комисията за защита на потребителите господин Александър Колячев и на председателя на Комисията за защита на конкуренцията господин Росен Карадимов относно предприетите действия за постигнатите резултати за ограничаване на нарушенията при ценообразуването на горивата и основните хранителни стоки. Предложението е допустимо, подлагаме същото на гласуване. Гласували 201 народни представители: за 39, против 137, въздържали се 25. Предложението не е прието. Има искане за прегласуване. Заповядайте, с молба за уточнение – спрямо Правилника на мотивите за прегласуването.

#20 · speech

Димо Дренчев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Председател. Няма да говорим за украинци, дето са руснаци, и обратното. Бих искал залата да промени вота си. Така или иначе, в Правилника за тази седмица имаме ратифициране на актове на Всемирния пощенски съюз. Считам, че за българското общество е много по-важна темата с цените, особено с цените на горивата. Вчера председателят на КЗП каза в едно свое участие, че от него нищо не зависило за цените. Много бих искал да го повтори и тук, от тази трибуна, че от него нищо не зависи, и направо да си хваща пътя и да си ходи. Слушах и едно интервю на председателя на Българската петролна и газова асоциация също вчера, който на въпрос на журналистката как така през 2008 г. при цена от 148 долара за барел петрол цената на нафтата в България беше 2,60 лв., а днес при цена от 107 долара за барел цената на нафтата е 3,81, много интересно е, че той не можа да каже нищо, започна да мънка, да се оправдава. Аз бих искал като народен представител да знам откъде се получава тази разлика. Сигурен съм, че и Вие не можете да я обясните. Затова нека да си променим вота, нека да имаме това изслушване и да разберем какво всъщност се случва с цените на горивата и с цените на храните, защото това е важна тема за българското общество, а не ратифициране на споразумението на Всемирния пощенски съюз.

#21 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря Ви, господин Дренчев. Уважаеми колеги, във връзка с направеното искане подлагаме на прегласуване предложението на основание чл. 47, ал. 3. Гласували 203 народни представители: за 40, против 133, въздържали се 30. Предложението не е прието. Преминаваме към петото предложение на основание чл. 47, ал. 3, отправено от народния представител Костадин Костадинов – предложение като точка първа за 16 септември, сряда, да се включи разглеждане за обсъждане и първо гласуване на Законопроект за българския език, внесен със сигнатура № 52-654-01-50 на 28 май от Костадин Костадинов и група народни представители. Така направеното предложение е допустимо. Поставям също на гласуване. Гласували 206 народни представители: за 36, против 126, въздържали се 44. Предложението не е прието. Господин Костадинов с искане за оспорване на резултата чрез процедура по прегласуване. Заповядайте, господин Костадинов.

#22 · speech

Костадин Костадинов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Законопроектът за българския език влиза в парламента за осма поредна година. За осма поредна година! Даже вече не знам и колко точно са парламентите, мисля че са шест или седем, в които е внасян този законопроект. И не е внасян само и единствено от нас, от ВЪЗРАЖДАНЕ, а е внасян и преди нас. За тези седем или осем години, в които ние внасяме този законопроект, той системно не иска да бъде разгледан, даже и да бъде отхвърлен дори, ако щете, от мнозинството, което и да било то. Българската грамотност падна драстично и последните проучвания, дори да приемем, че не са 100% обективни, показват потресаваща неграмотност и незнание на българския език. Потресаваща, чудовищна, влудяваща неграмотност на повече от 50% от населението, особено пък при младите. Езикът ни изчезва и деградира. И нашата работа като народни представители е да предприемем действия за неговото закриляне. И не мога да разбера какъв е проблемът с един закон, който не е политически, по който има становища от Българската академия на науките, от Института по български език към Академията, от Народната библиотека, Софийския университет и каквото още друго се сетите!

#24 · speech

Костадин Костадинов

Надявам се поне при прегласуването някои от Вас да сетят, че все пак в Конституцията пише, че българският език е официален и има нужда от защита.

#25 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря Ви, господин Костадинов. Уважаеми колеги, подлагаме на прегласуване направеното предложение. Гласували 198 народни представители: за 32, против 116, въздържали се 50. Предложението не е прието. Преминаваме към следващото предложение на основание чл. 47, ал. 3 от Правилника. Предложение от народния представител Ивайло Мирчев и група народни представители като точка втора от дневния ред на заседанието в четвъртък, 17 септември, да се включи изслушване на министъра на вътрешните работи господин Иван Демерджиев, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ господин Пламен Тончев и министъра на отбраната господин Димитър Стоянов във връзка с актуалната оценка на компетентните държавни органи за риск от хибридни действия, саботаж, диверсионна дейност и други форми на прикрито външно въздействие срещу Република България, включително срещу предприятията и обектите от отбранителната индустрия, предприетите мерки за тяхното своевременно установяване, предотвратяване и пресичане, както и координацията и обмена на информацията между компетентните национални органи и партньорските служби. Така направеното предложение е допустимо, подлагам го на гласуване. Гласували 194 народни представители: за 57, против 122, въздържали се 15. Предложението не е прието. Господин Мирчев, за процедура по прегласуване – заповядайте.

#26 · speech

Ивайло Мирчев

ДБ

Благодаря, госпожо Председател. Сега, по изслушването на премиера Радев е разбираемо – там си пазите премиера да не дойде в Народното събрание. Обаче тогава, когато искаме да изслушаме МВР министъра, шефа на ДАНС и министъра на отбраната, и то по нещо, което се случва два пъти за 33 дни в България, тоест взривяване на два склада, някак си трябва българските народни представители да са малко по-загрижени. И се обръщам към колегите от „Прогресивна България“ – не към тези от ДПС, защото ДПС от големи евроатлантици в момента нито един от тях не гласува. Снишили са се, защото техният шеф Пеевски им е казал: „Радев ще вземе да ме удари, трябва да се скрием максимално, да не гласуваме, да не мъцваме по нищо срещу „Прогресивна България“.

#28 · speech

Ивайло Мирчев

Така че молбата ми е, колеги от „Прогресивна България“, при прегласуването да подкрепите това изслушване, защото, когато само Вие си правите изслушване, когато Вие решите, когато по този начин блокирате работата на опозицията, се случва това, което се случи вчера, само че в много по-голям мащаб. И тогава на тези от ДПС, дето сега не гласуват, ще видите същите уплашени физиономии, както излизаха месец декември през задните входове на Народното събрание – така, опулени. Благодаря Ви. (Реплики от ДПС.)

#29 · speech

Председател Михаела Доцова

Господин Мирчев, времето Ви изтече! Във връзка с направеното предложение подлагам на прегласуване предложението по чл. 47, ал. 3. Гласували 192 народни представители: за 58, против 123, въздържали се 11. Предложението не е прието. И стигаме до последното предложение на основание чл. 47, ал. 3, направено от народния представител Стою Стоев, а именно като точка трета в дневния ред за сряда, 16 септември, да се включи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца със сигнатура № 52-654-01-19, внесен на 30 април от народния представител Венко Сабрутев и група народни представители. Така направеното предложение е допустимо. Моля, режим на гласуване. Гласували 202 народни представители: за 75, против 103, въздържали се 24. Предложението не е прието. И процедура по прегласуване за седмото предложение на основание чл. 47, ал. 3. Заповядайте, господин Сабрутев.

#30 · speech

Венко Сабрутев

ПП

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми управляващи! Разглеждаме еднократните помощи за ученици в пети, шести и седми клас. Вчера беше 15 септември – първият учебен ден. Депутати и министри на „Прогресивна България“ заляхте цялата страна да откривате учебната година. Заляхте със сладки думи родители и деца, ученици, а 24 часа след това се върнахте в пленарната зала и гласувахте против еднократните помощи за учениците. Това се нарича лицемерие, уважаеми колеги!

#32 · speech

Венко Сабрутев

Надявам се при прегласуването да смените своето мнение, за да може да поговорим за галопиращата инфлация, за цените на горивата, тока, водата, парното, за необходимостта от това да подпомогнем младите семейства да пуснат по-справедливо своите деца на училище. Благодаря.

#33 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря, господин Сабрутев. Уважаеми колеги, подлагам на прегласуване направеното предложение. Гласували 202 народни представители: за 77, против 88, въздържали се 37. Предложението не е прието. Уважаеми колеги народни представители, това бяха седем предложения на основание чл. 47, ал. 3. По всяко едно от седемте предложения имаше процедури по прегласуване. Всички процедури по прегласуване бяха направени в нарушение на правилото на чл. 65, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Припомням, че нормите се създават, за да бъдат спазвани, и приканвам всички да спазваме правилата, които самото Народно събрание е гласувало. (Ръкопляскания от ПБ. Народният представител Теменужка Петкова иска думата.) Госпожо Петкова, за декларация? Заповядайте, госпожо Петкова, за декларация, след което ще дам думата за декларации и на другите парламентарни групи.

#34 · speech

Теменужка Петкова

ГЕРБ-СДС

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На 2 юли 2026 г. Петдесет и второто народно събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата възложи на Сметната палата извършването на извънреден одит на съответствието при финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура“. Същият обхваща периода от 1 януари 2020 г. до 30 май 2026 г., като съгласно решението срокът за извършване на одита е до 30 септември 2026 г., а за внасяне на окончателния доклад в Народното събрание – 30 октомври 2026 г. Още при обсъждането на Проекта на решение и мотивите към него стана ясно каква е целта на одита: търсене на оправдание от страна на управляващото мнозинство за скандалния бюджет за 2026 г. с рекорден дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт на страната. Това е и опит да се развие тезата на „Прогресивна България“ от предизборната кампания за лошото наследство от предишни правителства, както и твърдението на премиера Радев, че България не е била готова за еврозоната. Разбира се, тук влиза и мантрата за фактурите в чекмеджета, които така и не видяхме в бюджета за 2026 г. Ако ги имаше, уважаеми колеги, мислите ли, че нямаше да бъдат посочени? Внимателен прочит на мотивите за решението на Народното събрание показва, че вместо да дефинира обхвата на проверката, управляващото мнозинство в Народното събрание изрично указва на одиторите до какви констатации и заключения трябва да достигнат. Това е грубо нарушение на принципите за независимост и обективност на одитния орган, дефинирани в Закона за Сметната палата и приложимите международни одитни стандарти! Независимо от ясно очертаващата се цел на управляващите от „Прогресивна България“ ние от парламентарната група на ГЕРБ-СДС подкрепихме това решение, защото няма от какво да се притесняваме. На 4 септември тази година в рамките на парламентарния контрол премиерът Радев заяви от трибуната на Народното събрание, че Министерството на финансите съвместно с Европейската комисия преизчисляват дефицита за 2025 г. В хода на извършвания извънреден одит на Агенция „Пътна инфраструктура“ до нас постъпи тревожна информация за неправомерно и системно вмешателство на изпълнителната власт върху одитирания обект. С изказването си от 4 септември премиерът Радев де факто даде да се разбере, че информацията, с която разполагаме, се потвърждава. На 8 септември публично оповестихме, че разполагаме с данни, съгласно които след устни указания от Министерството на финансите служители на Агенция „Пътна инфраструктура“ изготвят документи, на база на които разходи за дейности, отнасящи се до 2026-а, се прехвърлят в приключилата бюджетна 2025-а, за да бъде намален дефицитът от 5,7% за 2026-а, респективно да бъде увеличен дефицитът за изтеклата бюджетна 2025-а. Това е в пряко противоречие с вече валидираните и официално отчетени данни от Министерството на финансите, Националния статистически институт и Евростат. Европейската комисия вече направи своята оценка за бюджетната 2025-а и посочи, че без увеличението на разходите за отбрана, за които България ползва дерогация, дефицитът за 2025 г. е 2,9% от БВП, или под референтната стойност от 3%. Изготвянето на документи сега и манипулирането на данните за 2025-а директно ще изкриви реалните макроикономически и фискални данни, докладвани от България към Евростат, умишлено влошавайки дефицита за 2025-а за постигане на политически цели. Безспорно това представлява опит за умишлено въвеждане в заблуждение и на контролните органи на Сметната палата. Целта е манипулираните данни да бъдат легитимирани чрез одитния доклад на Сметната палата, проверките от който съгласно решението на парламента трябва да приключат до 30 септември. На 9 септември в парламентарната Комисия по регионална политика и благоустройство станахме свидетели на сериозен управленски фарс. В отговор на въпрос, поставен от народен представител от парламентарната група на „Прогресивна България“ към министър Шишков в рамките на блицконтрола, същият обяви, че на 9 септември, тоест на същия ден, му е връчен доклад от Сметната палата, отразяващ резултатите от извършен одит на АПИ, възложен с решение на Народното събрание. Министър Шишков показа няколко листа, съдържащи текст и подпис, и изчете данни, които според него са установени от Сметната палата. Същият заяви, че днес докладът му е връчен за подпис. Според господин Шишков данните от доклада на Сметната палата показват, че са издадени сертификати с дати от 2025 г. на стойност един милиард и двадесет милиона лева, които обаче не са отразени за същата година. На поставен от наша страна въпрос би ли ни запознал с резултатите за целия проверяван период – от 2020 г. до май 2026 г., господин Шишков заяви, че не разполага с такива данни, а само с данните за 2025-а. Все пак същият пое ангажимент да се поинтересува и за предходните периоди. В рамките на същия ден отправихме официално искане до Сметната палата и Министерството на регионалното развитие да ни бъде предоставен докладът на Сметната палата, с който министър Шишков очевидно разполага ведно с приложенията към него. На 10 септември 2026 г. истината излезе наяве. В отговор на нашето искане получихме писмо от Сметната палата, в което се посочва, че такъв окончателен одитен доклад няма! Тази позиция на Сметната палата беше публично оповестена на 11 септември 2026 г. Окончателен одитен доклад не е изготвен и не е приет съгласно законоустановения ред, което не означава нищо друго, освен това, че цитираните от господин Шишков данни са чиста проба политическа манипулация. За да бъдем максимално коректни, поискахме допълнителна информация от Сметната палата относно това дали на определените в Закона за Сметната палата лица е връчен проект на доклад, в това число и на министъра на регионалното развитие. В отговор от 14 септември – ето ги отговорите, те са два (показва ги), на Сметната палата става ясно, че няма и проект на одитен доклад, който да е връчен както на председателя на Управителния съвет на Агенцията, така и на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Нещо повече, посочено е, че към момента одитът е на етап изпълнение и следва да бъде изготвен проект на одитен доклад, който след извършване на процедурите по контрол на качеството, определени в Закона за Сметната палата и процедурните наръчници, ще бъде връчен на настоящия председател на Управителния съвет на АПИ и на ръководителите на Агенцията през одитирания период. Това, колеги, безспорно означава едно – господин Шишков в качеството си на министър дори не попада в кръга от лица, на които следва да бъде връчен както предварителния, така и окончателния одитен доклад. След всичко това министър Шишков дължи отговори на множество въпроси, но най-важните от тях са: Първо, кой и как предостави на министър Шишков несъществуващия в правния мир доклад на Сметната палата, отразяващ според него резултатите от неприключилата проверка на АПИ? Второ, кой определи и посочи на министър Шишков, че сумата в размер на 1 млрд. и 20 млн. лв. се отнася за 2025-а, а не за 2026 г., след като в две писма Сметната палата официално заяви, че не са изготвени и няма нито проект на доклад, нито окончателен одитен доклад от извършен одит на АПИ? Трето, имало ли е предварително съгласуване на действията между МРРБ, респективно АПИ, и Министерството на финансите за разигралия се сценарий относно посочените като неотразени сертификати за 2025 г., респективно постигане на крайната цел – увеличаване на дефицита за изминалата бюджетна 2025-а и намаляване на дефицита за текущата 2026 г.? И четвърто, има ли политически натиск от страна на изпълнителната власт и опит за използване на върховния одитен орган за политически цели? Това, на което ставаме свидетели, колеги, е опасен прецедент. Когато управляващите започнат да си измислят резултати от одитни доклади или още по-лошо – да ги диктуват на независимите контролни органи и да ги използват като оръжие, тогава се губи доверието в цялата държава. Да не говорим за репутационната щета, която ще претърпи страната ни. Пълният абсурд, който се разигра в парламентарната Комисия по регионално развитие и благоустройство на 9 септември 2026-а, вече не е просто политически цирк – това е риск за финансовата стабилност на страната. Този скандал няма да бъде потулен. Ще сезираме компетентните европейски и национални институции, в това число Евростат, Европейската комисия, Европейската сметна палата, Международната организация на върховните одитни институции, Фискалния съвет, БНБ и НСИ. Колеги от управляващата партия „Прогресивна България“, осъзнавате ли накъде тласкате държавата? Тук не става дума нито за това кое е правителството, кой е премиерът или министърът на финансите. Става дума за България, за достоверността на публичните финанси и за доверието в държавните институции. Спрете се! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

#35 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря, госпожо Петкова. Следващата декларация е от парламентарната група на „Прогресивна България“, след което ще дам думата на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. Господин Голомеев, заповядайте.

#36 · speech

Иван Голомеев

ПБ

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми учители, родители и ученици! Вчера, на 15 септември, България отново чу първия училищен звънец. Има дати в календара, които не са просто дати – те носят със себе си емоция, спомени и надежда. 15 септември е една от тях. За едни това беше поредният първи учебен ден, за други – първата крачка през училищния праг. Ден, който ще остане завинаги в семейните албуми и в паметта на родителите. Първата раница, първият буквар, първият учител, първото вълнение от онзи непознат свят, който наричаме училище. И може би точно сега, в началото на новата учебна година, трябва да си припомним нещо много важно – училището не е просто сградата, в която децата ни прекарват част от деня си, училището е едно от местата, в които се изгражда България. Там децата научават не само да четат, да пишат и да смятат. Там те започват да разбират какво означава да бъдеш част от общност, какво означава да уважаваш другия, да задаваш въпроси, да носиш отговорност, да се справяш с неуспехите и да защитаваш мнението си, но и да умееш да чуваш чуждото. Именно затова отношението ни към образованието е отношението към бъдещето на държавата. Днес все по-често говорим за демографска криза. Говорим за намаляващо население, за обезлюдяващите се региони, за затварящите врати училища, за младите хора, които търсят бъдещето си извън България. Но зад всички тези статистики стоят човешки съдби. И когато всяка година поглеждаме колко деца за първи път прекрачват училищния праг, трябва да разбираме, че това не е просто число. Всяко едно от тези деца е част от бъдещето на България. Затова демографската политика не може да бъде само въпрос на помощи, статистики и стратегии, които остават по бюрата на администрацията. Истинската демографска политика започва от увереността на младия човек, че тук може да създаде семейство, че детето му ще получи добро образование, ще има достъп до здравеопазване, ще живее в сигурна среда, че независимо дали е родено в София, Стара Загора, Русе, Видин, Благоевград или което и да е българско населено място, ще има възможност да развива способностите си и да бъде най-добрата версия на себе си. Нашата задача като държава е не да определяме мечтите на децата, а да им дадем възможността сами да ги преследват. За едно дете това може да означава да стане лекар, за друго – инженер, учител, музикант, спортист, предприемач или учен. А трето днес може да няма представа какво иска да бъде, и това е напълно естествено. Работата на образованието е да отвори пред тях вратите, а не да ги затваря. Да създаде любопитство, а не страх от грешките. Да научи детето не само да възпроизвежда информация, а да я преосмисля. Защото светът, в който растат днешните първокласници, се променя с невероятна скорост. Технологиите, изкуственият интелект и новите професии ще поставят пред тях предизвикателства, които нашето поколение и поколенията преди нас трудно са могли да си представят. Затова българското образование също трябва да се развива. Но българското училище има и още една незаменима мисия – да съхранява връзката между поколенията, да учи децата ни да владеят и обичат българския език, да познават историята и културата на своя народ и да израстват като хора, които знаят кои са, но са достатъчно уверени, за да бъдат отворени към света. Защото съвременното образование не означава да се отказваме от корените си, напротив – именно човекът, който познава историята, езика и културата си, може уверено да гледа напред и да намери своето място в един все по-свързан свят. Но има неща, които никоя технология не може да замени – не може да замени добрия учител. Онзи учител, който вижда, че едно дете има талант още преди самото дете да го е разбрало. Онзи учител, който успява да вдъхне увереност на ученика, който се съмнява в себе си. Онзи учител, чиито думи човек помни десетилетия след като е напуснал класната стая. На всички български учители дължим не просто благодарност. Дължим уважение към професията им и условия, в които те могат достойно и спокойно да изпълняват своята мисия. Уважаеми колеги, в тази зала има много разделителни линии и това е съвсем естествено за демокрацията. Спори се за икономиката, за бюджета, за външната политика, за институциите, за законите и за посоката, в която трябва да върви България. Понякога се спори толкова ожесточено, че забравяме колко много неща всъщност ни свързват. Същите разделителни линии виждаме и извън тази зала – в обществото, в социалните мрежи, в отношенията между хората. Но има нещо, което винаги е било способно да ни обединява – децата. Независимо на коя страна в тази зала седим, независимо какви политически възгледи защитаваме, всеки един от нас трябва да се ръководи от една основна идея – да оставим на децата си по-добра България от тази, която сме получили. Защото те няма да наследят нашите парламентарни спорове, те ще наследят резултатите от нашите решения. Ще наследят училищата, които сме построили или сме позволили да бъдат затворени. Ще наследят институциите, които сме укрепили или сме оставили да отслабнат. Ще наследят икономиката, инфраструктурата и природата на страната. Ще наследят и начина, по който ние самите сме се отнасяли един към друг. И тук, от парламентарната трибуна, може би трябва по-често да си задаваме всъщност един много, извинявам се за израза, прост въпрос: това, което правим днес, ще направи ли живота на българските деца по-добър утре? Не след следващото социологическо проучване, не до следващите избори, а след 10, 20, 30 и повече години. Защото образованието не дава резултати за един политически мандат. То е дългосрочният договор на държавата със собственото ѝ бъдеще. Затова трябва да продължим усилията всяко дете да има достъп до качествено образование. Да не допускаме мястото, в което едно дете е родено, да определя границата на неговите възможности; да подкрепяме талантливите деца; да помагаме на онези, които срещат трудности; да не позволяваме нито едно дете да бъде изгубено за образователната система; да работим срещу насилието и агресията в училище; да върнем авторитета на учителя и доверието между училище и семейство. Но най-вече да дадем на младите хора причина да вярват, че могат да изградят бъдещето си тук, в България. Скъпи ученици, новата учебна година вече започна и ние искаме да Ви пожелаем не просто отлични оценки. Пожелаваме Ви да бъдете любопитни, да задавате въпроси, да четете, да спорите, да търсите отговори, да не се страхувате да грешите, защото грешките също са част от пътя към знанието! Пазете приятелствата, които създавате в училище. Част от хората, с които днес седите на един чин, може да останат до Вас през целия Ви живот, какъвто, ако мога да споделя, е и моят случай. И никога не позволявайте на някого да Ви убеждава, че мечтите Ви са прекалено големи. Скъпи родители, на Вас пожелаваме търпение и увереност, защото началото на учебната година е ново начало не само за децата, но и за семействата! А на българските учители – здраве, сили и вдъхновение! Благодарим Ви за това, че всеки ден поемате огромната отговорност да образовате следващото поколение на България. Уважаеми колеги, вчера училищните дворове отново бяха изпълнени с цветя, усмивки и детски гласове. Хиляди деца прекрачиха училищния праг, някои – за пореден път, други – за първи път. И може би тази картина трябва да ни накара поне за миг да оставим политическите различия настрана и да си припомним за кого в крайна сметка трябва да работи държавата, а именно за хората, за семействата и най-вече за децата. Защото може да имаме различни представи за настоящето, но всички носим отговорност за бъдещето. На добър час през новата учебна година на всички български ученици, учители и семейства! И накрая бих искал да завърша с едни думи, които са така актуални през последните няколко дни и може би повечето от нас са изрекли – дали по-тихо наум, дали на висок глас, а други със сигурност шумно скандирали, и съм уверен, че успяват да обединяват всички ни, и не бива да ги забравяме, а те са: „Сърце, душа за България!“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

#37 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря Ви, господин Голомеев. Следващата декларация е от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Господин Янчев, заповядайте.

#38 · speech

Ангел Янчев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Веднага след тържествения 15 септември парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ поставяме въпрос, който засяга доверието в българското училище: по какви правила се влиза в най-желаните гимназии и справедливи ли са тези правила? Настояваме Министерството на образованието и науката да възстанови задължителния национален списък за насочване на ученици с хронични заболявания и да провери тазгодишния прием по здравословни причини. Основанието е в официалните данни, които самото министерство ни предостави, след като три пъти последователно през формите на парламентарен контрол искахме тази информация. Оказва се, че през учебната 2025 – 2026 г., тоест миналата година, по този ред за прием на ученици с хронични заболявания са насочени общо за страната 205 ученици. За вече стартиралата вчера 2026 – 2027 г. тези ученици са нараснали на 311! Увеличението е със 106 ученици, или с близо 52%. В град София броят им скача от 44 на 95. Ръстът е с близо 116% – повече от двойно увеличение на учениците, насочени с хронични заболявания за записване, само за една година. През предходните шест години общият брой за страната се движи между 159 и 218 ученици. Сега е 311. Това е най-високата стойност в предоставената ни от Министерството на образованието седемгодишна справка. Този ръст изисква обяснение. Децата с хронични заболявания и увреждания имат право на качествено образование, включително в най-добрите гимназии. Когато здравето поставя реални препятствия пред тях, държавата е длъжна да помогне, но всяко отклонение от общия конкурсен ред трябва да е обосновано и да подлежи на контрол, иначе се поставят под съмнение дори напълно основателни решения. Как действа тази процедура? Комисия към регионалното управление на образованието насочва ученика по документи. Отчитат се тежестта на заболяването, произтичащите ограничения, оценките от първия учебен срок по балообразуващите предмети и заявените желания. Резултатът от националното външно оценяване по никакъв начин не участва в това насочване. Особено важно е, че насочените ученици заемат местата от утвърдения държавен план-прием. Това не са допълнителни места над него. След записването им свободните места за общо касиране намаляват. За семейство, чието дете е останало под чертата, това е съвсем конкретен въпрос. Родителите очакват да знаят защо част от местата се разпределят без участие на изпитния резултат и как се проверява необходимостта от това изключение. Само в шест столични училища по този ред са насочени 25 ученици – шестима в Първа английска гимназия, петима в Националната природо-математическа гимназия, петима в Тридесет и първо училище, четирима във Втора английска гимназия, трима в Деветдесет и първа немска гимназия, двама в Софийската математическа гимназия. В езиковите гимназии „Пловдив“ и „Иван Вазов“ в Пловдив са насочени общо девет ученици. И това са само училищата, в които броят на учениците с хронични заболявания е удвоен. Това са данни само за десетте училища с най-голям, с удвоен прираст, или увеличен брой на ученици с хронични заболявания, записани практически от началниците на регионалните управления на образованието. В предоставената справка с диагнози за част от училищата срещаме сколиоза, бронхиална астма, алергична астма, диабет и епилепсия като основание за насочване в езикови, математически и природонаучни профили. Някои диагнози са евфемизъм за късогледство или лошо храносмилане. Уточнявам, че това не са ученици със специални образователни потребности – за тях има отделен създаден ред, това са ученици с хронични заболявания. В отговора си Министерството на образованието и науката разглежда и хипотезата, при която заболяването минимално засяга или не засяга функционалните възможности на детето за обучение. Именно затова са нужни ясни медицински критерии. Преценката не може да приключва с констатация, че детето има хронично заболяване. Как се стигна до този ръст? На 20 юни 2025 г. беше отменен чл. 10 от Наредба № 10 за организацията на дейности в училищното образование, която е издадена от министъра на образованието. Този чл. 97 предвиждаше насочването да става по списъци, утвърдени от министъра на здравеопазването и съгласувани с министъра на образованието и науката. Сега комисии към регионалните управления по образованието работят без прилагане на списъци за заболяванията. Общите критерии в Наредбата остават, но задължителните списъци са премахнати. И в първата кампания, проведена през това лято изцяло след тази промяна, насочванията нарастват с повече от половината. Тези числа показват злоупотреба! Доказват рязко разширяване на използване на изключението. Министерството на образованието и науката трябва да затвори този нов портал за връзкарски записвания, този път предоставен в ръцете на началниците на регионалните управления на образованието. Направи го Министерството на образованието и науката през миналата година. За да стигнем дотук, се наложи три пъти да искаме информация от Министерството на образованието и науката от края на юни до тези дни. Съпротивата на администрацията беше очевидна, както и справедливото възмущение на директори на училища, някои от които открито протестираха срещу този ред. ВЪЗРАЖДАНЕ вече е поставила въпроса за друг портал за връзкари – премествания по изключение в желани гимназии, с аргументи включително, че „детето станало плачливо“ след национално външно оценяване. Припомням, че през 2024 г. установихме, че десет пъти е нараснал броят на записаните от тогавашния министър на образованието и науката след диагнози от психиатри и психолози за това, че след конкурсен изпит „детето станало плачливо“ – от 20 на 220, огромна част от тях в елитни гимназии! Затова настояваме и предлагаме конкретни действия: Както вече посочих, да бъде възстановен механизмът на чл. 97 от Наредбата на Министерството на образованието и науката за организация на дейностите за задължителен национален списък, утвърден от здравния министър. Този списък с хронични заболявания трябва да бъде актуален, медицински обоснован и да отчита тежестта и функционалните ограничения, а не само наименуванията на заболяванията. Министерството на образованието и науката съвместно с компетентните здравни органи да провери тазгодишните насочвания, да се проверят медицинските основания и мотивите за избора на училище и профил. За тези установени нарушения да се търси отговорност от длъжностните лица. В случая тези длъжностни лица са ясни – това са началниците на регионалните управления на образованието, в които има огромен ръст на записани ученици с хронични заболявания. Разбираме, че Министерството на образованието и науката е възложило анализ на уредбата. Настояваме министърът да обяви конкретен график за този анализ, за проверка и промени в Наредба № 10 за организация на дейностите в училищното образование, които да бъдат обсъдени и в Комисията по образованието и науката. След тържественото откриване на учебната година трябва да покажем на децата, че да бъдат честни, има смисъл. ВЪЗРАЖДАНЕ настояваме за подкрепа на децата, които се нуждаят от нея, и за честен прием. Държавата е длъжна да гарантира и двете. След като си пожелахме успешна учебна година, трябва да покажем на учениците, че справедливостта в училищата важи и за възрастните, които определят правилата! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

#39 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря Ви, господин Янчев. Уважаеми колеги, преди да преминем към дневния ред, ще представя едно съобщение. Министърът на отбраната в изпълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е уведомил Народното събрание за издадени от него заповеди, с които е разрешил преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили и средства и изпращането и използването извън територията на Република България на военнослужещи и средства от въоръжените сили за участие в учение и съвместна подготовка със съюзнически въоръжени сили. Уведомленията са с входящи номера от № 52-603-09-71 до № 52-603-09-73 и са предоставени на Комисията по отбрана. Преминаваме към първата точка от гласувания по-рано днес дневен ред за тази седмица: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР И РЕГИСТЪРА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ. Давам думата на госпожа Тянкова, председател на Комисията по правни въпроси, за представянето на доклада на водещата комисия. Заповядайте, госпожо Тянкова.

#40 · speech

Докладчик Янка Тянкова

Уважаема госпожо Председател! Моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване допуск в залата на госпожа Ива Кечева – заместник-министър на правосъдието, гост по точка първа от дневния ред, а именно относно разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 52-654-01-129, от 8 септември 2026 г.

#41 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря Ви, уважаема госпожо Тянкова. Колеги, във връзка с направеното процедурно предложение подлагам същото на гласуване. Гласували са 114 народни представители: за 105, против 7, въздържали се 2. Предложението е прието. Моля квесторите да осигурят допуск на гласуваното току-що лице. Уважаема госпожо Тянкова, заповядайте за представяне на доклада на Комисията.

#42 · speech

Докладчик Янка Тянкова

Колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 52-654-01-129, внесен от Янка Тянкова и група народни представители на 8 септември 2026 г. На свое заседание, проведено на 10 септември 2026 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 52-654-01-129, внесен от Янка Тянкова и група народни представители на 8 септември 2026 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: госпожа Ива Кечева – заместник-министър, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Галина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Агенцията по вписванията: госпожа Елиана Илиева – изпълнителен директор, госпожа Евгения Сапатурова – експерт, и госпожа Татяна Райчева-Георгиева – експерт. Законопроектът беше представен от председателя на Комисията професор Янка Тянкова, която посочи, че с него се цели да се преодолее значителната забава при разглеждане на заявления в търговския регистър и осигуряването на възможност за произнасяне в законоустановените срокове по подаваните в търговския регистър заявления за вписване, заличаване или обявяване относно търговци и юридически лица с нестопанска цел. Законопроектът въвежда функционално отделяне на заявленията за годишните финансови отчети и доклади от заявленията за обявяване на декларациите по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, като по този начин се въвежда хронология на ниво индивидуална партида. Народният представител допълни, че с въвеждането на този механизъм ще бъде постигната напълно логична последователност на режима. На следващо място, това ще доведе и до реални практически ползи за Агенцията по вписванията, която ще поддържа отделен поток на заявленията за обявяване на годишен финансов отчет, доклади и декларации, без да се прекъсва обработката им при всяко съдебно производство. Професор Тянкова изтъкна, че е налице прекомерно административно натоварване при обработването на заявленията, част от което произтича от изискването за подаване на декларации, съдържащи информация, която вече е налична или може да бъде установена по служебен път. Затова се предлага опростяване на процедурата, което да намали документите за заявителите. Председателят на Комисията заяви, че със Законопроекта се цели увеличаване на административния капацитет на Агенцията по вписванията, като се предвижда изпълнителният директор на Агенцията по вписванията да разполага с възможност временно – за срок от две години, да привлече допълнителен експертен капацитет, като това ще спомогне за преодоляването на забавата при разглеждане на постъпилите заявления в регистъра. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване в рамките на заседанието се проведе и неговото публично обсъждане. В подкрепа на Законопроекта е постъпило писмено становище от Българската стопанска камара. В хода на дискусията представителите на Министерството на правосъдието изразиха своята подкрепа към Законопроекта и отбелязаха, че промените ще улеснят бизнеса и ще допринесат за подобряване работата на Агенцията по вписванията. В обсъждането взеха участие народните представители Янка Тянкова, Елена Нонева, Николета Тодорова, Иван Вачев, Милен Трифонов, Даниела Кършева, Стефан Арсов, Стою Стоев, Петър Петров и Александра Стеркова. Професор Тянкова представи данни, според които се очаква до края на месец септември 2026 г. неразгледаните заявления за обявяване на годишни финансови отчети да бъдат между 900 000 и 1 000 000, и изтъкна, че законодателните промени целят да преодолеят тези затруднения в оперативната дейност на Агенцията по вписванията. Госпожа Николета Тодорова и госпожа Елена Нонева посочиха, че промените са важни и необходими, и призоваха за подкрепата им. Те добавиха, че Законопроектът ще улесни бизнеса, цели да преодолее затрудненията по своевременното вписване в Агенцията по вписванията и подкрепата му ще се отрази ползотворно върху дейността на адвокатското съсловие. Народните представители Иван Вачев и Даниела Кършева отбелязаха, че проблемите са последица от затруднения, възникнали при предишните управления, и призоваха за прецизиране на методическите указания към длъжностните лица по регистрация и подобряване процеса на работа. В отговор на поставения от народния представител Милен Трифонов въпрос от Агенцията по вписванията посочиха, че в Агенцията по вписванията няма незаети щатни бройки и няма текучество на заети лица. Господин Стефан Арсов заяви, че парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепи Законопроекта, тъй като с него се цели да се подобри дейността на Агенцията по вписванията. Народният представител Стою Стоев посочи, че ще подкрепи Проекта на закон, като дискутира предложенията относно възможността Агенцията по вписванията да наема служители по срочни трудови правоотношения. Народният представител Александра Стеркова дискутира наличието на финансова обезпеченост за назначаване на допълнителните служители на щатни бройки. Народният представител Петър Петров заяви, че от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепят внесения законопроект. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 19 гласа „за“, без гласове „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 52-654-01-129, внесен от Янка Тянкова и група народни представители на 8 септември 2026 г.“ Това беше докладът.

#43 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря Ви, госпожо Тянкова. Уважаеми колеги, преминаваме към представянето на Законопроекта. Давам думата на вносителите за представяне на Законопроекта. Заповядайте, госпожо Кършева.

#44 · speech

Даниела Николова-Кършева

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър! „Прогресивна България“ категорично ще подкрепи този проект. Аз смятам, че той ще бъде подкрепен консенсусно от цялата зала. Предложеният законопроект всъщност дава адекватни мерки, които да създадат възможност да се отблокира ситуацията в търговския регистър, от което страдат и бизнесът, и гражданите, и адвокатското съсловие, и нотариусите. Ограничава се търговският и гражданският оборот, което в никакъв случай, естествено, не е позитивно. Без да предизвиквам полемика, бих искала да кажа, че подобна ситуация в търговския регистър не е прецедент. Всички, които са имали допир, знаят, че на определени цикли търговският регистър има затруднения, което говори, че назад във… (Реплика от народния представител Стою Стоев.) Включително и сриване – да, господин Стоев, което назад във... По-скоро тук, за да изпреваря критиците, които ще кажат, че тази мярка, която се предлага със Законопроекта, е закъсняла, ще изтъкна, че от гледна точка на „Прогресивна България“ тя не е закъсняла. „Прогресивна България“ за първи път като формация участва в законодателната власт и взима навременна мярка спрямо ситуацията. Но тази мярка е закъсняла по принцип, защото проблемите, особено с института на закъснелите заявления за обявяване на годишните финансови отчети, не е отсега, а от 2008 г., бих казала, както изтъкнах и при работата на Правната комисия. Това показва, че дълги години, тоест ако ние 2026 г. продължаваме да говорим за забавена обработка на годишните финансови отчети, това означава, че редица управления, редица министри на правосъдието, редица директори на Агенцията по вписванията или не са направили анализ, за да се вземат конкретни мерки, или не са обърнали внимание на изводите от евентуално направения анализ. Това води всъщност до липса на адекватни управленски решения, до липса на адекватни законодателни промени, което се вижда и в приетия от предходната легислатура на Народното събрание Закон за въвеждане на еврото, тъй като там бяха заложени два големи капана, които щракнаха, и се стигна до този срив в системата, а именно срокът, който беше даден на дружествата да отбележат пред търговския регистър превалутирания си капитал в евро в уставите и дружествените договори, и на второ място, непрецизната разпоредба, касаеща подаването на това да не става с първото поред заявление за нови обстоятелства, а с подаване веднага на заявление с краен срок 2026 г. От „Прогресивна България“ прецизирахме тези разпоредби, удължихме срока. Споменавам го, защото това всъщност има корелативна връзка и със сега гледания законопроект. По отношение на предложенията на Законопроекта аз смятам, че обособяването на заявлението за обявяване на годишните финансови отчети в отделен поток в крайна сметка доразвива в пълна степен чл. 19 от Закона за търговски регистър – нещо, което много отдавна трябваше да се случи. Това ще освободи капацитет, бих казала, приоритетно да се разглеждат останалите заявления. Втората мярка, свързана с привличане на допълнителен човешки ресурс, получи, бих казала, от членовете на Комисията недоверие, но аз смятам, че привличането, макар и краткосрочно, на допълнителен човешки ресурс при всички случаи ще даде глътка чист въздух за търговския регистър и ще даде възможност залежалите заявления да бъдат съответно обработени. Но тук може би трябва да посочим, че щатните бройки на длъжностните лица по регистрация не са променяни дълги години. Аз не апелирам към раздуване на щатните бройки, но трябва да отчетем обстоятелството, че щатните бройки не се променят, а в същото време в търговския регистър се вкарват нови функционалности и нови регистри. Знаете, че с времето се вкара регистър за юридическите лица с нестопанска цел, примерно регистър за особените залози… Тоест Законът за търговския регистър, така или иначе, ние от „Прогресивна България“ смятаме, че подлежи на по-задълбочен анализ и може би корекции – надявам се, в рационална посока, защото смятаме, че с подобни мерки се създава предвидимост за бизнеса и гражданите, което е основен приоритет на „Прогресивна България“. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

#45 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря Ви, госпожо Кършева, за представянето на Законопроекта. Уважаеми колеги, откривам разискванията. Господин Божанов, заповядайте за първото изказване.

#46 · speech

Божидар Божанов

ДБ

Благодаря, госпожо Председател. Разбира се, всяко усилие към решаването на проблема с търговския регистър трябва да бъде приветствано. Аз обаче имам известни притеснения и се надявам те да бъдат обсъдени между първо и второ четене – дали това ефективно ще постигне целта, която гони като законопроект. На първо място, проблемът с натрупаните, необявени ГФО-та. Може би знаете, може би не, но в момента учредителните актове, с които се извършва превалутиране, са прикачвани в някои случаи като приложения към Заявление Г2 – за обявяване на ГФО. Това означава, че когато разделим, грубо казано, двете опашки, заявления за вписване на учредителни актове ще останат дълго време невписани, и когато дойде последващото заявление за вписване на обстоятелства от групата А заявления, тогава ще стане едно разминаване – че подаден по-късно акт е вписан, а подаден по-рано акт не е вписан. Това е може би технически детайл на първо място – кой къде е прикачвал своите документи, но може да се окаже доста сериозен и фундаментален проблем, включително за правната сигурност. И нека да бъде обмислено внимателно какво е решението на този проблем, дали това решение е постановяване просто на откази на този тип заявления. Това не са всички такива заявления – част от тях са си подавани с нормални заявления от групата А, част са подавани като други, част са подавани като части обаче, за съжаление, от ГФО-тата, които по този начин ще изостанат. Вторият проблем е свързан с това, че когато едно ГФО се подава, то, разбира се, се подписва от управител. Ако след подаването на ГФО-то бъде сменен управителят – със заявление за промяна на управителя, тогава ГФО-то, когато бъде вече разгледано – след една, две, три години, това обстоятелство – кой го е подписал, няма да е валидно. И какво е решението на Агенцията по вписванията? Дали ще върне назад историята да погледне към момента на заявлението за обявяване кой е бил управителят, или ще постанови отказ и ще трябва новият управител да подпише ГФО за преди три години? Нека и този въпрос да бъде обсъден много внимателно, за да не стане сакатлък, както се казва. Натрупването на ГФО-та можеше да бъде намалено, ако преди месец и половина нашето предложение в Закона за бюджета беше прието и беше премахнато задължението за обявяването на тези актове. Сега един месец допълнително се трупаха неща. Не че това щеше да реши натрупаните до онзи момент заявления, но щеше да го облекчи. Един важен детайл. Може би между 10 и 15 % от годишните финансови отчети издърпват, разговорно казано, други актове, но така или иначе, всичко това се надяваме да престане с въвеждането на единната входна точка за финансови отчети. И тук критиката към нас и към предишни управляващи се надявам да бъде малко смекчена, защото единната входна точка на финансови отчети е наша инициатива. Тя беше инициатива, вписана в редица програмни документи, наша законодателна инициатива в няколко поредни парламента. Тя беше приета в предишния парламент от голямо мнозинство. И тази инициатива – единната входна точка за финансови отчети през НСИ, всъщност решава проблема с ГФО-тата, тъй като тя по наше предложение предвижда автоматично обявяване на ГФО-тата. Когато те бъдат подадени през единната входна точка в НСИ, те ще бъдат автоматично обявявани, и то в структуриран вид – като данни, а не като сканирани документи, които после никой не може да прочете, в търговския регистър. И този проблем ще бъде решен. Аз не съм сигурен, че в този законопроект това развитие, което ще се случи, надявам се, от 1 януари 2027 г., е отчетено. И последно, от гледна точка, ако щете, и на правната техника, в момента се предлага въвеждане на норма, която да реши текущ проблем. Може би мястото не е в основния текст на Закона, може би мястото е в Преходни и заключителни разпоредби, където да се уреди еднократно какво се случва със заварените случаи и как те да бъдат разрешени в следващите няколко месеца, а не да се създава норма на поведение, която, както казах преди малко, може да създаде доста проблеми в бъдеще. Благодаря.

#48 · speech

Николета Тодорова

ПБ

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божанов, за мен буди недоумение първото Ви становище, в което казвате за ГФО-тата, че са обявени дружествени договори с Г2. Това няма как да се направи! Актуални дружествени договори не може да се обявяват с ГФО-та! Това е грешка, която може би е бъде направена от някой, и това е достигнало до Вашето знание, но това не може да се допуска и няма да бъде обявен такъв акт с ГФО. Така че първото Ви притеснение – за отделянето на потоците, не може да бъде споделено, защото актуалните дружествени договори и устави си имат специално заявление, с което се обявяват. По отношение на Вашето предложение, което сте направили преди месец, и твърдението, че е щяло да облекчи целия режим – не, това не е вярно. Този наболял проблем го имаме от 2019 г., защото всички юристи, всички адвокати, които работим с търговския регистър, знаем, че и адвокатските съсловия страдат, и бизнесът страда, и гражданите страдат. Защото ГФО-тата са забавени в търговския регистър не от днес, не от вчера, не от 2026 г., не от 2025 г., а от 2019 г. По всяка партида на дружествата има едни заспали ГФО-та, които са три, четири на брой и се събуждат при едно подадено примерно А4. Така че Вашата мярка, която беше предложена преди месец, нямаше да препятства този казус, който в момента е настъпил. Него го има много-много назад във времето, просто сега стана толкова видим. Защото промяната, която изисква да се обявят актуалните дружествените договори с превалутираните капитали, всъщност събуди един проблем, който съществува от много години. И ние от адвокатските съсловия апелираме и споделяме за него, но предходните правителства нищо не направиха. Така че нямаме текущ проблем, тези мерки не решават текущ проблем. Тези мерки решават наболели проблеми години назад, които всъщност сега станаха видими. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

#49 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря, госпожо Тодорова. Това беше първата реплика към изказването на господин Божанов. Заповядайте за втора реплика.

#50 · speech

Даниела Николова-Кършева

ПБ

Госпожо Председател! Господин Божанов, много кратка ще бъде моята реплика. Решаването с тези промени в Закона не е на текущ проблем. Да, от 2027 г. ще заработи единната точка, но трябва да остане решение, което да позволи на всички залежали три години назад заявления за обявяване на годишните финансови отчети да бъде довършено производството – те не могат да останат висящи. Така че законодателната промяна не решава сега, само за момента, а за цялото онова време, което ще бъде необходимо на Агенцията по вписванията да дообработи висящите заявления. Всичко, което ще се случи с единната точка – надяваме се да заработи, ще бъде считано от 1 януари 2027 г. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

#51 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря Ви, госпожо Кършева. Има ли желаещи за трета реплика? Заповядайте, господин Трифонов, за трета, последна реплика.

#52 · speech

Милен Трифонов

ПБ

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Божанов, кратка реплика по отношение на Вашето притеснение за това, което изложихте като евентуална хипотеза – сменен управител и съответно разглеждане на заявление за обявяване на годишен финансов отчет на по-късен етап. Това няма да бъде юридически проблем, тъй като все пак подписването на годишния финансов отчет ще е станало, преди да бъде сменен управителят с точна дата. И евентуалната смяна на управителя ще има действие от момента, в който бъде вписана. Така че не трябва да Ви притеснява това. Тук категорично няма юридически проблем и това няма да бъде нещо, което е като слабост на Закона, така че можете да бъдете спокоен. (Ръкопляскания от ПБ.)

#54 · speech

Божидар Божанов

ДБ

Благодаря, госпожо Председател. Че проблем със залежалите ГФО-та има, е безспорно. И системното решение на този проблем е единната входна точка, и по-важно – автоматизираното обявяване. Вие сама казахте, че става въпрос за довършване. Обикновено, когато се довършват заварени случаи, това, което е заварено към момента – залежало, необработено и така нататък, най-логичното е това да се уреди в Преходните и заключителните разпоредби. Казвам го и на референтите и се надявам да има дискусия между първо и второ четене, за да видим кой е най-правилният начин да бъде уредено това поведение. По отношение на отказите. Заявленията за промяна на учредителните актове, в които има превалутиране, а може би и други неща, защото ние не знаем какво има вътре, са валидни заявления по силата на ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото. Тоест Вие казвате: ама то може да има такива, но то не е правилно. Ами всъщност има спор дали не е правилно. Дали е било разумно да бъде приет Законът в такъв вид преди една година, това е отделен въпрос. Може би не. Обаче в момента тези заявления за обявяване на финансови отчети, към които са приложени учредителни актове, поне според някои тълкования са си съвсем валидни заявления и постановяването на отказ по тях би било незаконосъобразно. И това усложнява казуса. (Реплики.) Колко са, аз не знам – може да са половината, може да са една трета. Агенцията по вписванията и Министерството на правосъдието да кажат. Моят призив е просто да съобразим тези казуси и гранични случаи, които могат да създадат проблем. По отношение на сменените управители. Да, възможно е със съответните вътрешни правила, господин Трифонов, да се уреди ясната процедура, че когато дойде такова заявление, се прави проверка назад във времето. Търговският регистър съдържа такава информация, разбира се. Аз съм бил сезиран с подобни казуси и в момента, но да не влизаме в тези казуистики, сложих го просто като още едно нещо, което трябва да се съобрази и да се внимава да не стане масов случай. Благодаря.

#56 · speech

Стою Стоев

ПП

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, дебатът тръгна в една плоскост на спор между управляващи и опозиция, но в крайна сметка тук сме се събрали да решим един проблем. Ясно е този проблем кога е възникнал. И това е работа на търговския регистър, откакто съществува като такъв, както го познаваме днес. ГФО-та никога не са се разглеждали самостоятелно, винаги са се разглеждали, като се пусне искане за вписване на обстоятелства, промяна или така нататък. Винаги тогава са се разглеждали всички натрупани през годините ГФО-та. Защо всъщност сега излезе наяве този проблем в работата на Агенцията по вписванията в годините назад? Защото приехме еврото и със Закона за въвеждане на еврото въведохме изискване дружествата в едногодишен срок да си променят актовете, за да отразят смяната на валутата. И това стана повод за това всички ГФО-та, които по данни на Агенцията са между 900 хиляди и един милион, да трябва да се разгледат накуп, наведнъж в тази една година. И затова прогресивно през годината с настъпването на все повече заявления започна и все по-голямото забавяне в разглеждането на вписването, като говорим за срокове от по 20 дни към момента и имаше цялостен график за това как ще се забавят до края на годината с чудовищните над 50 дни. Събрали сме се тук всички да решим този проблем, защото той е важен за всички нас, за цялата държава, за търговския оборот. И в крайна сметка какво се предлага? Предлага се нещо разумно, за да можем бързо да преминем през тази сложна ситуация, в която трябва да се разгледат накуп един милион ГФО-та. Но истината е, че това е един проблем, който е еднократен, така да кажа. Защото оттук нататък заявленията за ГФО-та през 2026 г. – за голяма част от дружествата, не за всички дружества, подчертавам – вече ще се обявяват автоматично, ако, дай боже, всичко е наред със системата, за която и господин Божанов по-рано каза. И ние тук сме се събрали да решим един проблем, който е текущ, но за в бъдеще няма да бъде на дневен ред. Сега, за спора преди малко – дали е законосъобразно, или не, самите вносители казват, че има проблем за това, че с ГФО-тата се обявяват и новите учредителни актове, защото самите те променят ал. 4 на Закона за въвеждане на еврото, с което сами казват по този начин, че има такава практика и такъв проблем съществува, в смисъл, този спор беше абсолютно излишен. Член 32, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото се променя точно с тази идея – да не трябва с обявяването на отчета да се променя и актът в едно заявление, така както предписва Законът за въвеждане на еврото. Сега, има няколко неща, които обаче Законът… За мен трябва да има доработка между първо и второ четене. Първо, никъде не казваме в Закона какво се случва с текущите заявления, които до момента са подадени. Няма никакви преходни норми. За мен не е лошо, предвид че променяме и Закона за въвеждане на еврото, какво ще се случи с тези заявления, които са подадени съобразно изискванията на Закона за въвеждане на еврото, а именно като си подадем отчета, да обявим и новия акт – дали учредителен акт, дали дружествен договор, с което се променя валутата. Така ни казваше Законът до този момент. Ние със сигурност трябва да уредим какво ще се случи с тези заявления. Сега, друг момент, за който изразих притеснение и в Комисията, е всъщност каква ще е мотивацията на хората да кандидатстват за заемане на тези 30 щатни бройки за временно назначаване – до една година, в Агенцията по вписванията, за да може тези хора да изчистят натрупаните годишни финансови отчети. Господин Трифонов в Комисията зададе един много рационален въпрос към Агенцията по вписванията: какво е текучеството на щатните служители, имат ли незаети щатни бройки, за да имат някаква визия хората, които кандидатстват на този срочен трудов договор, че в крайна сметка ще могат да бъдат назначени за постоянно в Агенцията. На което беше отговорено, че текучество няма, нямат и незаети щатни бройки. Което, за съжаление, още повече породи у мен съмнението, първо, каква ще бъде мотивацията и колко бързо ще може да се обезпечат тези 30 щатни бройки, за да може целите на Закона да бъдат изпълнени, а отделно от това се притеснявам и за качеството на хората, които по този начин ще бъдат наети. Всеки, който е работил в търговския регистър, понякога се е сблъсквал с безумни указания, които се дават, с няколкоминутни указания и така нататък. Всеки, който е работил, знае за какво говоря. И много се притеснявам всъщност какви хора ние ще наемем, които ще работят за вписване на обстоятелствата в търговския регистър цели две години. Никаква визия няма реално тези хора как ще ги използваме след това. Ние ще дадем един капацитет за тяхното обучение и след това ще ги захвърлим на трудовия пазар. И една малка критика. Много е важно в крайна сметка годишните финансови отчети да се разглеждат. Това е ключово за търговския оборот. Когато се сключват договори между дружества, е ясно, че всяка една насрещна страна ще разгледа финансовите отчети на дружеството, за да знае с кого се обвързва. В този момент ние какво казваме? Заявленията за ГФО-та ще се разглеждат отделно от другите обстоятелства. Няма така, както каза и колежката преди малко, едно заявление за вписване на обстоятелства да събужда всичките ГФО-та. Добре, но ние нямаме никакви законови гаранции, че тези ГФО-та ще се разглеждат някога. Имаме само и единствено думата, че ще се промени политиката, която е била от съществуването на търговския регистър досега, ГФО-та да не се разглеждат, докато не бъде задължено по закон да се разгледат. И ако продължаваме ГФО-та да има с години неразгледани, това ще е проблем. Защото, пак казвам, не на всички дружества ще им се вписват, дори и като влезе единната входна точка в сила, не всички дружества ще бъдат с автоматично обявяване на годишни финансови отчети. Акционерните дружества остават извън този обхват и всички дружества, които подлежат на одит, остават извън този обхват. И всъщност ние нямаме никакви законови гаранции, че ще има срочно разглеждане на ГФО-тата, като изчистим, да кажем, тази опашка от почти един милион ГФО-та. И на мен това ми е основното притеснение – че тази норма е ясно, че обхваща един казус, който е временен. Трябва ние да намерим начин търговският регистър да работи срочно, да се спазват законовите срокове за произнасяне, а не да се бавят 20, 30 или 50 дни в края на годината. Но този проблем ще изчезне с времето, защото голяма част от дружествата, пак ще се повторя, няма да обявяват ГФО-та по начина, по който се обявяват сега. И след време да не стане така, че другите ГФО-та ще стоят с години. Затова моето предложение е цялата тази норма да бъде временна норма, защото заявеното в Комисията, че е принцип да се гледат разделно, ако този принцип стане реалност и ГФО-та не се разглеждат, каквато е практиката, търговският оборот и сигурността му отиват в кошчето за боклук. Благодаря Ви, имаме какво да работим между първо и второ четене. Надявам се на ползотворна работа и не да се обвиняваме кой е виновен и кой не, защото това е проблем, който засяга много граждани, много търговци и е от много години, така че няма смисъл. Въпросът е как ще го решим сега, днес, за да не стане проблем в края на годината 50 дни да се чака за вписване. Благодаря Ви.

#58 · speech

Николета Тодорова

ПБ

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа колеги! Уважаеми господин Стоев, всъщност най-голямото Ви притеснение, което казахте в края на Вашето изявление, вече е реализирано. Срочно никога не са били разглеждани ГФО-тата и Вие знаете това. И всъщност именно тези мерки, които се предлагат, те са, за да възстановят баланса. Разбира се, разделянето на два потока на различните заявления ще се разглежда паралелно. Тоест едните потоци ще се разглеждат паралелно с другите потоци, за да може да се възстанови балансът. Всички страдаме от факта, че има ГФО-та, които не са обявени четири години назад. Това не е срочно. Мярката всъщност в момента предполага именно срочното разглеждане. В момента човешкият фактор в Агенцията по вписванията не може да се справи с всички тези деветстотин до един милион забавени заявления. И определено има достатъчно юридически университети, които предполагат интерес към тези длъжности. Знаете – и в Комисия присъствахте – казаха, че няма абсолютно никакъв поток на длъжностни лица по регистрация, няма незаети щатни бройки, с изключение на два заради пенсиониране и един неприятен инцидент. Тоест това е една много привлекателна длъжност и съм сигурна, че ще има изключително голям интерес, защото има много юристи, които търсят именно реализация и в държавни агенции. Така че тези мерки решават и настоящия проблем, и в бъдеще предотвратяват създаването на такива. Благодаря Ви.

#59 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря Ви, госпожо Тодорова. Има ли втора и трета реплика към изказването на господин Стоев? Не виждам. Желаете ли дуплика, господин Стоев? Заповядайте.

#60 · speech

Стою Стоев

ПП

Благодаря, госпожо Председател. Позволете ми да имам съмнения към това, че за тези хора ще бъде изключително привлекателна тази позиция. Без никаква перспектива след една година да продължиш работа в същия орган, не виждам как ще е толкова привлекателна. За една година ти да отидеш на срочен… Говорим за хора, които нямат заетост в момента най-вероятно, които са склонни за една година все пак да имат някаква трудова заетост. Няма да привлечем по този начин качествените юристи, които са необходими за работата на търговския регистър. Това е, за съжаление, моето съмнение. Надявам се да не съм прав. А между другото, само ще обърна още едно внимание точно по тази тема. В Законопроекта е записано, че няма допълнителни финансови последици от Законопроекта. Сега, със сигурност, не е акуратна тази оценка на въздействие, защото е ясно, че тези 30 щатни бройки представляват допълнителен разход. Как ще бъде финансиран този допълнителен разход, е съвсем друг въпрос – през вътрешни преразпределения, но не е коректно разписано, че няма допълнителни разходи. Това е към вносителите. И още едно нещо. В момента имаме една-единствена законова гаранция – съвсем минимална е тя, че някога ще се разгледат годишните финансови отчети – когато се вписват обстоятелства, знаете, ал. 6 и ал. 7 казват това. Какви са гаранциите освен Вашите думи? Защото аз попитах председателя на Агенцията по вписванията: каква ще Ви е политиката? Не се заяви публично. Ако продължим със същата политика и махнем дори тази изключително минимална гаранция, че ще има някакво разглеждане на ГФО-тата, къде ще бъде сигурността, че някога тези ГФО-та ще се разглеждат? Ние никакви законови изисквания към това кога ще бъдат разгледани ГФО-тата, не слагаме. И ако продължи старата практика, те може изобщо никога да не се разглеждат. Така че това ми е основното притеснение. Дайте да направим временна тази мярка – за две години да бъде на разделни опашки, след това да се върне този ред, защото, така или иначе, този проблем няма да съществува, защото в голяма степен търговските дружества няма да си обявяват по този ред отчетите. Но за останалите дружества да не остане така, че няма да се разглеждат никога тези ГФО-та. Благодаря Ви.

#61 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря Ви, господин Стоев. Следващото изказване е за господин Петров. Заповядайте, господин Петров.

#62 · speech

Петър Петров

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря Ви, госпожо Председател! Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър! Както го сторихме и на Комисия, нашата парламентарна група ще подкрепи на първо гласуване Законопроекта – считаме, че така ще помогнем на търговския оборот, който страда вече от няколкогодишно забавяне на вписванията и обявяванията, ако трябва да сме по-коректни, на годишните финансови отчети – така, както подкрепихме и предходната промяна на 2 септември в чл. 32, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото, която също касаеше сроковете за обявяване на вписванията. С това обаче считам, че спират положителните страни, които бихме могли да кажем. Защо? Защото един наболял проблем няма как да бъде решен с една кратка законодателна промяна, за съжаление, особено когато говорим за ремонт на ремонта на въпросната ал. 4 на чл. 32 от Закона за въвеждане на еврото. Както споменах преди малко, на 2 септември беше гласувана, на 8 септември влезе в сила. И ето сега, днес, отново от мнозинството от „Прогресивна България“ предлагат редакция на същата алинея. Единствено ми остава да попитам господин Стоев кога ще е следващото предложение за редакция отново на ал. 4 на чл. 32. Дотук минаха осем дни от предходната редакция. Да се надяваме, че тази ще изкара повече време. Аз не споделям ентусиазма на вносителите, че създаденият и натрупан проблем със стотиците хиляди заявления за годишни финансови отчети ще бъде решен с тези промени, които и днес ще приемем на първо гласуване, евентуално и на второ гласуване следващата седмица. Поне според мен – и от мотивите на Законопроекта бе посочено, и в изказването на преждеговорящия, всъщност липсата на адекватни срокове за разглеждане на тези натрупани годишни финансови отчети все пак си е проблем. Поне според мен, по пътя на логиката, най-логичният вариант те да бъдат разгледани, е чрез човешкия фактор, а именно чрез повече хора, повече служители, които да могат да наваксат това огромно изоставане в разглеждането на годишните финансови отчети, и да не се опитваме със законодателни техники да разделяме потоци, да обезпечаваме създаване на единна точка за годишни финансови отчети или други инструментариуми, които поне досега не са били част от практиката на търговския регистър. Аз лично смятам, че когато влезе в сила сегашната законодателна промяна – три месеца по-късно ще поискам справка за актуалния към него момент брой на забавени годишни финансови отчети и като цяло на вписвания – и съм сигурен, че това, което ще получим като актуална информация тогава от Агенцията по вписванията, няма да бъде чак толкова много съществено, или, с други думи – няма да намалее броят на публикуваните, обявените и разгледани годишни финансови отчети, които се подават от дружествата, различните видове дружества, а и те, разбира се, ще продължават да бъдат подавани. В тази връзка, както бе посочено преди малко, тези до 30 служители, които да могат да бъдат назначени за срок до една година, поне според мен няма да обезпечат и да наваксат това изоставане. Да, ще има някаква положителна насока в този смисъл, но никой не знае с какъв капацитет тези нови служители биха могли да работят, особено при положение че срокът за конкурса ще бъде съкратен на седем дни, а не на един месец, както е по Кодекса на труда. Бе споменато, че тази длъжност е атрактивна, че ще има голям интерес към нея. Аз не споделям това убеждение. А и дори да има към една длъжност голям интерес, това не обезпечава по никакъв начин, че за един кратък седемдневен срок ще могат да бъдат избрани най-добрите и най-подготвените кандидати. А и най-заинтересованите да се развият в една област само за период от една година, без да имат никаква гаранция, че след това ще останат на работа в същото учреждение, което, поне според мен, по никакъв начин не спомага за повишаване на качеството на длъжностните лица по регистрация за качеството на тяхната дейност. Защо го казвам? Защото, както беше застъпено и в дискусията в Правната комисия, методическите указания към длъжностните лица са един основен проблем за работата и на нас, адвокатите, и на всички други заявители. Тези, които работим с търговския регистър, сме били свидетели, когато заради методическите указания се дават впоследствие указания от длъжностни лица по регистрацията, а след няколко минути вече срокът за изпълнение на тези указания е изтекъл – лично съм страдал от такива случаи – и след това нямаме никаква друга опция, освен да обжалваме пред съответния окръжен съд отказа, издаден от длъжностното лице по регистрация. Ако даже направите справка колко от тези откази са били отменени на едногодишна база от съда и колко разноски е платила Агенцията по вписванията по отменени откази, може би ще се учудите от големината на размера на тези суми, на тези разноски, които държавата е платила заради незаконосъобразно издадени откази от длъжностни лица по регистрация, а също и от техния брой, впоследствие отменен от съда с влезли в сила определения за отмяна. Това е нещо, което е важно, затова между първо и второ гласуване считам, че е редно да направим предложения за промени, за да се подобри дейността на длъжностните лица по регистрацията, а не просто всички ние като заявители да разчитаме само на методическите указания, които им се дават, защото не във всички случаи следването на тези методически указания подпомага търговския оборот. И понякога сме принудени, вместо да изберем процедурата по обжалване, да изберем по-бързата процедура, но за съжаление, свързана и с повече разходи, да подаваме наново заявления за вписвания – нещо, което, поне според мен, не би следвало да бъде една правдоподобна и целесъобразна практика. Благодаря Ви.

#63 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря Ви, господин Петров. Има ли реплики? Заповядайте, госпожо Кършева, след което ще дам думата на госпожа Тодорова.

#64 · speech

Даниела Николова-Кършева

ПБ

Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Петров, Вие сте един изключителен юрист и аз се съмнявам да не познавате функционалността на търговския регистър. Без законодателна промяна не може да бъде отделен потокът на закъснелите годишни финансови отчети, защото заявлението А4, което получава длъжностното лице, то не може да го разгледа, докато не разгледа изостаналите заявления преди това. На второ място, по отношение на тези до 30 служители. Ами имам следния въпрос: защо не е направена промяна, Вие не сте за първи път в Народното събрание, далеч назад във времето и още тогава да се отделят годишните финансови отчети? Не само това – трябваше самото производство да е изключително опростено, защото публикуването на финансови отчети има оповестително действие. И аз не виждам какъв контрол длъжностното лице ще реализира върху така съставения годишен финансов отчет. Той гледа има ли декларация в предходните му изменения – дали има протокол на общо събрание и едноличен собственик. Аз се радвам, че ще подкрепите Законопроекта, но доводите, които изтъквате, показват непознаване на функционалните характеристики вътре в търговския регистър. Благодаря.

#66 · speech

Николета Тодорова

ПБ

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа колеги, уважаема госпожо Заместник-министър! Считам, че отделянето на потоците е задължително. И това е задължително, за да съхраним бизнеса, за да съхраним гражданите, за да съхраним адвокатските съсловия. От практиката си Ви казвам: когато почине управител, в момента имаме невъзможност да го сменим. Има невъзможност дружествата да си платят ДДС-то. Затова двата потока трябва категорично да бъдат разделени. Защото, когато имаме промяна в обстоятелствата по партида на дружество, например при промяна на управител, това трябва да бъде отразено в най-кратки срокове, за да може бизнесът да продължи да функционира. И това всички от адвокатските съсловия го знаем и ежедневно трябва да обясняваме на клиентите си, че нямаме възможност да дадем адекватен срок, в който тяхната промяна ще бъде отразена в търговския регистър. И изключително сериозен проблем са отказите, които получаваме заради неспазените срокове за произнасяне. Знаете, господин Стоев, знаете всички колеги колко бавно тече процедурата по обжалване на отказите. В момента се препятства възможността да се поправят едни много дребни пропуски, които са допуснати примерно с едно заявление А4, което се случва с едно Ж1 в рамките на един ден. В момента това нещо удължава отново срока. Ако не бъдат отделени потоците и получите директен отказ, Вие влизате отново във фунията на 30 дни да изчаквате да се обяви една промяна в обстоятелствата. Към днешна дата се отразяват в търговския регистър заявления, които са с дата 23 август. Това е почти един месец, което абсолютно спира бизнеса и е вредоносно и за адвокатските съсловия, и за гражданите. Затова задължително трябва да бъдат в два потока. Благодаря Ви.

#68 · speech

Стою Стоев

ПП

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Петров, правя Ви реплика – на вниманието на госпожа Тодорова, така както беше предишната реплика. Та, господин Петров, моля, обърнете внимание на следното. Сега, в моето изказване – Вие няколко пъти ме споменахте – казах, че тази мярка ще свърши работа, но тя не е нужно да бъде постоянна мярка – с разделянето на потоците. Защото в бъдеще натискът върху Агенцията по вписванията няма да бъде толкова голям и ще бъде изключително намален натискът за вписване на годишни финансови отчети, господин Петров. Защото имаме единна входна точка за подаване на годишни финансови отчети и те ще се вписват автоматично по партида на търговците – в голяма степен, пак казвам, за ООД-та и ЕООД-та, каквито са масово. Това означава, господин Петров, че в крайна сметка това положение трябва да се оправи сега, но то знаем, че няма да действа в бъдеще. И затова тази мярка не е хубаво да бъде постоянна, защото ние не въвеждаме никакви допълнителни гаранции кога ще се разглеждат тия ГФО-та, които ще останат за разглеждане. И ще остане години наред, както е и сега. И тази минимално необходима гаранция, която сега казваше, че поне на 3 – 4 години веднъж се разглеждат, сега може да се разглеждат на десет години, на високосна или както си прецени съответното длъжностно лице – дали му се работи изобщо по ГФО-та, или не, които останат. Така че дайте да въведем тази мярка като времена мярка за две години, докато се изчистят тези ГФО-та, за да не блокираме работата на търговския регистър, и след това да си остане тази дори минимална гаранция, ако не измислим с управляващото мнозинство някоя по-добра мярка. Благодаря Ви.

#70 · speech

Петър Петров

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря на репликиращите, ще започна отзад напред. Господин Стоев, прав сте се, че тази мярка би следвало да бъде временна, а не постоянна. Проблемът е, че дори и вносителите не могат да Ви кажат кога ще приключи този проблем, който Вие съответно предполагате, че ще приключи, в какъв срок ще приключи. Именно затова те не желаят мярката да бъде превръщана във временна. И дори да внесете такива предложения между първо и второ гласуване, каквито смятам, че е редно да бъдат внесени, за да бъде тази мярка не постоянна, а временна, те няма да бъдат приети. По отношение на репликиращите колеги от „Прогресивна България“. На първо място, благодаря за оценката, но считам, че всички членове на Правната комисия сме хора с качества. Аз обаче смятам, че ние може би следим различни дискусии в момента. В изказването си, първо, казах, че ще подкрепим Законопроекта, и на второ място, по никакъв начин не съм оспорил разделянето на потоците на два. По никакъв начин не съм оспорил това законодателно предложение! И не видях въобще основания за подобна реплика. Единственото, което казах, е, че не споделям ентусиазма на вносителите, че в кратки, обозрими срокове ние ще разрешим този огромен проблем с неразгледаните ГФО-та. Това ми беше съображението. И отново ще се повторя – по разделянето на потоците по никакъв начин не е било от моя страна критика, държа да се уточня. По отношение на репликата за непознаване от моя страна на функционалността на търговския регистър. За мое съжаление, познавам функционалността на търговския регистър, казвам го – за мое съжаление, откакто е създаден – с всичките усъвършенствания на неговата дейност, само на хартия повечето от тях; с всичките му несъвършенства в дейността, които са причинили не само на мене, но и на много други колеги, практикуващи адвокати, които подават заявления за вписване от всякакво естество и всякакъв вид заявление. За съжаление, сме запознати с функционалността на търговския регистър, запознати сме и с дейността на длъжностните лица по регистрация и с тази част от тяхната дейност, която е незаконосъобразна и е била предмет, за съжаление, впоследствие на съдебно оспорване. Затова съм амбициран след тази реплика да изискам от Агенцията по вписванията за последните три години колко разноски е заплатила по обжалване и съответно отменени от съда с определения незаконосъобразни актове на длъжностните лица по регистрация, включително и под новото ръководство на Агенцията по вписванията в отделен период, за да мога да покажа на обществото как точно действат промените. Благодаря.

#72 · speech

Александра Стеркова

ДБ

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, безспорно в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в момента има проблем – проблем, който засяга целия бизнес, изцяло търговския оборот, и действително изключително важни и неотложни вписвания чакат своя ред. Моето основно притеснение е, че всъщност предложените поправки от вносител реално ще създадат по-голям проблем, а този, който е на масата за обсъждания, едва ли ще получи сполучливо решение. На първо място, колегите вече обсъдиха, представиха, аргументираха изключително подробно, че годишните финансови отчети и забавянето в момента е проблем в пик, но по принцип, да, действително има забавяне. Но до този момент Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел предвиждаше поне минималната възможност, както каза и колегата Стоев по-рано, тези заявления да се разглеждат със следващите подадени заявления. С предложените текстове тези срокове реално падат, като се отделят на две опашки да се разглеждат заявленията. Искам да припомня, че в Проектозакона за изменение и допълнение, който ние представихме – през юли месец, ако се не лъжа, ние бяхме предвидили тези заявления, тоест заявленията за превалутиране на капитала… Извинявам се – ние бяхме предвидили заявленията да се подават само тогава, когато има заявление за промяна в обстоятелствата, а не при всяко обявяване и заличаване, защото реално Заявление Г2, с което се обявяват годишните финансови отчети, е именно заявление за обявяване на актове, в случая заявление за обявяване на годишен финансов отчет. (Шум.) Тъй като виждам, че отново се прави промяна, поправка на поправката в Закона за въвеждане на еврото в Република България, а именно чл. 32, отново искам да обърна внимание, че ако тези промени бяха приети по начина, по който ние ги бяхме предложили през юли месец в началото и след това с предложения между първо и второ четене на Закона за бюджета, този проблем вече щеше да се намира в процес на решаване. Сега тази мярка е закъсняла. И не защото не сте участвали досега в управлението, а защото можеше да се реши още в рамките на юли месец. И отново искам да подчертая. Това, което всъщност е големият проблем – заварените положения, няма решение, няма предвиден ред, няма предвидени преходни и заключителни разпоредби, които да уреждат заварените положения. Отново имаме единна входна точка за достъп от началото на следващата година. Нека да видим това как ще се съвмести с Вашите предложения. Благодаря.

#73 · speech

Председател Михаела Доцова

И аз Ви благодаря, госпожо Стеркова. Реплика от госпожа Тодорова. Заповядайте, госпожо Тодорова. Докато изчакваме госпожа Тодорова да дойде, уважаеми колеги, бих искала да помоля за тишина в залата, както и да приканя всички колеги да заемат своите места. Благодаря предварително. Госпожо Тодорова, заповядайте за реплика.

#74 · speech

Николета Тодорова

ПБ

Уважаема госпожо Председател, дами и господа колеги, уважаема госпожо Заместник-министър! Госпожо Стеркова, да, наистина е така, трябва да се обяви, когато има промяна в обстоятелствата на партидата, обаче ако нямаше срок, в който в едногодишен период трябва да се актуализират дружествените договори. И когато в този срок имаше други срокове, които предполагат обявяването например на годишни финансови отчети, няма как да не обявиш промените в капитала на търговските дружества или съответно на уставите. И ще Ви кажа друго. Мярката не е закъсняла от „Прогресивна България“. Мярката е закъсняла от всички предходни управляващи, които спаха за проблемите, за които адвокатското съсловие апелира от години. Защото този проблем е от 2019 г. и по всяка партида на търговско дружество имаше поне 3 – 4 закъснели и забавени ГФО-та, които да бъдат разгледани. Затова мярката е закъснява, заради предходните управляващи, които спаха и не се събудиха, когато адвокатското съсловие казваше за този проблем. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

#76 · speech

Елена Нонева

ПБ

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, колеги! Уважаема госпожо Стеркова, аз мисля, че няма никакво притеснение за това, че в Закона не е уредено в настоящата промяна, която се прави, да има изричен текст, който да казва какво се случва със завареното положение. Ами то е заварено, трябва да продължи да работи. Говорим – и това се обсъди много подробно в Комисията, че процесите, които са забавени с вписването на годишните финансови отчети, са много по-рано от 2021 г. И в крайна сметка няма задължение, когато се подаде един годишен финансов отчет, той да се изчаква с вписване на някакво друго обстоятелство. Длъжностното лице е длъжно да разгледа този годишен финансов отчет отделно и да се произнесе във връзка с неговата законосъобразност. Именно затова и в Законопроекта няма предвиден текст, в който този така наречен проблем да бъде разгледан, тъй като такъв проблем към момента не съществува. Благодаря.

#78 · speech

Надежда Колева-Стойчева

ПБ

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Апелирам да бъдем колкото е възможно по-бързи в приемането на тези промени, защото освен всичко казано дотук и всички проблеми, които ние и нашите избиратели търпим, се създава и голяма правна несигурност. В момента, в който заявленията за обявяване на годишни финансови отчети Г2 не са обявени в партидата на дружествата, те могат да бъдат редактирани с подаването на едно Заявление Ж1. Не искам да продължавам нататък, но това също е много съществен проблем и създава несигурност в оборота между търговските дружества. Моля за оперативност и да гласуваме колкото може по-бързо. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

#80 · speech

Александра Стеркова

ДБ

Много благодаря, госпожо Председател. Точно затова бяха и нашите предложения, направени по този начин. Обръщам внимание, че ние предложихме да отпадне фиксираният срок за граждани и бизнес да обявят превалутиране на капитала, но срокът да остане определяем със следващото вписване на обстоятелства, което следва и нормалната бизнес логика. Вие казахте: тогава не може да няма срок за гражданите и бизнеса. А сега какво правите? Вие премахвате срока на администрацията. В Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и в ЗВЕРБ няма текст, който да казва в какъв срок годишните финансови отчети трябва да бъдат разгледани. Вие в момента ги отделяте на една отделна опашка, те ще си вървят по своя път някога, без никакъв срок за администрацията. До този момент, със сега действащите текстове, поне срокът остава, малко или много, определяем, възможен. С последващо вписване то ще събуди задните заявления, които в по-голямата си част – действително, няма спор тук – са годишни финансови отчети. Та отново искам да кажа: Вие предлагате да отпадне срокът за администрацията, така че това да не се случи, може да не се случи на практика никога. Благодаря.

#81 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря, госпожо Стеркова. Има ли други желаещи за изказвания по обсъждания законопроект? Заповядайте, господин Иванов, за изказване.

#82 · speech

Мирослав Иванов

ПП

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз нямаше да се изказвам по този законопроект, но бях откровено провокиран от изказвания на някои колеги от управляващото мнозинство – изказвания, които бяха в посока: ами ние се появихме вчера, не носим отговорност. Само да напомня, колеги, че Вашият министър-председател и лидер на партията „Прогресивна България“ Румен Радев имаше четири служебни кабинета! Четири! Имахте четирима служебни министри, тоест четири мандата с трима служебни министри на правосъдието. Всеки един от тях можеше да инициира работна група и да адресира проблемите, за които Вие твърдите, че са от 2019-а. Аз дори твърдя, че са от по-рано. И да, вината е споделена, но „Прогресивна България“ откровено има част от тази вина. И да Ви попитам още. Едно от първите действия на Вашето правителство беше да смените ръководителя на Агенцията по вписванията. Това се случи още май месец, втората половина на май, може би две седмици след полагане на клетва от правителството. Ами, уважаеми колеги, проблемите, които са тази година, са от февруари или от март, тоест към май месец вече имаше забавяния и беше очевидно, че ще се стигне до кризата, която наблюдаваме днес. Внесеният законопроект е четири параграфа – една страничка! Четири месеца писахте четири параграфа ли? За да идвате сега и да казвате: ние не носим вина, цялата вина е на всички предишни! Ами не е! Излезте с достойнство и кажете: да, вината е обща и споделена. Нека работим в посока да разрешим проблемите, защото те са сериозни, тъй като тези забавяния спират целия търговски оборот, забавят. И Вие отлично знаете това. И знаете, че Агенцията по вписванията в момента не изпълнява Закона, защото вместо указания много често се правят директни откази. Това бърка и в джоба на всеки, който иска да получи законоустановена услуга, а отделно е и подигравка с редица наши колеги адвокати. Така че, колеги, апелирам за малко по-смирено отношение по тази тема. Да се хванем здраво и да поработим малко, в това число и Вие, защото имате целия административен капацитет зад Вашия гръб – Министерството на правосъдието, Агенцията по вписванията, и да се създаде едно работещо решение, което поне да минимизира вредите, които ще настъпят, защото забавянията към момента са фрапиращи. Аз лично не помня в моята практика да е имало такива, като изключим техническите проблеми, които е имало през годините. Няма да коментирам и качествата на някои съдии по вписванията и какви указания съм получавал, и мои колеги са получавали. Единственото, което ще се случи сега с това решение – да, добра инициатива е, хубава е, поощрявам, че има желание да се адресира този проблем, но това, което ще се случи, е да бъдат ангажирани най-вероятно хора, които няма да имат необходимия опит, и ще се стигне до още по-безумни указания. И Вие го знаете отлично, колеги, тъй като и двете колежки, които участват в този дебат, очевидно работите много активно с Агенцията по вписванията. Благодаря Ви за вниманието.

#83 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря, господин Иванов. Има ли реплики по изказването на господин Иванов? (Народният представител Даниела Николова-Кършева иска думата.) Желаете ли реплика, или? Заповядайте.

#84 · speech

Даниела Николова-Кършева

ПБ

Госпожо Председател! Господин Иванов, явно липсата на аргументи Ви кара да правите политически изказвания. Може би трябва да Ви напомня каква е ролята и функцията на служебните кабинети по Конституция, а от друга гледна точка, аз не знам Вие вече кой път сте в парламента, и сега казвате: да хванем да работим! Значи излиза, че досега Вие не сте работили. Когато репликираме, че имате пропуски в законодателната си дейност преди, отговорността трябва да се споделя според Вас. Когато ние четири месеца приемаме законодателство, за да вадим държавата от наказателни процедури и да можем да осигурим плащанията по ПВУ, тогава излизате и казвате: ама какво правите, къде са Ви реформите?! Ами метем след Вас! (Ръкопляскания от ПБ.)

#85 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря, госпожо Кършева. Има ли желаещи за втора и трета реплика? Не виждам. Заповядайте за дуплика, господин Иванов.

#86 · speech

Мирослав Иванов

ПП

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Кършева, по-добре да не бяхте излизали да правите тази реплика, защото с нея се изложихте. Вие сте юрист… (Възгласи от ПБ: „Еее! Еее! Еее!“) Прочетете Конституцията и кажете какво е основното задължение на служебните кабинети. Служебните министри нямат ли възможността да формират работни групи и да адресират проблеми в държавата? Нямат ли? Напротив, имат, защото животът тече и времето на служебните кабинети не е една дупка, една черна дупка в пространството. И само да припомня, че преди няколко месеца от Вашата парламентарна група адмирирахте действията на служебния министър на правосъдието Крум Зарков, който беше работил по законопроект, свързан с Комисията за противодействие на корупцията. Извинявайте, с двоен аршин ли ще мерим, когато Ви отърва и когато не ни отърва съответно? Колеги, още веднъж: приеме отговорността си с достойнство! Четири месеца пишете четири абзаца! (Реплики от ПБ.)

#87 · speech

Председател Михаела Доцова

Колеги, приканвам да спазваме добри тон, ако обичате! Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам. Закривам разискванията и ще преминем към гласуване на Законопроекта. Уважаеми дами и господа народни представители, поставям на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, внесен от Янка Тянкова и група народни представители на 8 септември 2026 г., регистрационен номер № 52-654-01-129. Гласували 169 народни представители: за 159, против 3, въздържали се 7. Законопроектът е приет на първо гласуване. Процедура – госпожо Тянкова, заповядайте.

#88 · speech

Янка Тянкова

ПБ

Уважаема госпожо Председател, моля на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за предложения между първо и второ гласуване на приетия законопроект за допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 52-651-01-129, внесен на 8 септември 2026 г., да бъде пет дни. Благодаря Ви.

#89 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря, госпожо Тянкова. Уважаеми колеги, постъпи предложение срокът за предложенията между гласуванията да бъде определен на пет дни. Подлагам същото предложение на гласуване. Гласували 177 народни представители: за 164, против 12, въздържал се 1. Предложението е прието. Преминаваме към втората точка от дневния ни ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Внесени са от Министерския съвет – на 28 юли 2026 г., и от Божидар Божанов и група народни представители – на 30 юли 2026 г. Давам думата на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред за представяне на докладите по двата законопроекта. Господин Тодоров, заповядайте.

#90 · speech

Докладчик Петър Тодоров

Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допуснат Венцислав Катинов – заместник-министър на вътрешните работи.

#91 · speech

Председател Иван Ангелов

Уважаеми колеги, моля във връзка с току-що постъпилото предложение да бъде гласувано предложението за допуск до залата на Венцислав Катинов – заместник-министър на вътрешните работи. Гласували 156 народни представители: за 143, против 12, въздържал се 1. Предложението е прието. Моля квесторите да дадат допуск до залата на Венцислав Катинов – заместник-министър на вътрешните работи. Заповядайте, господин Тодоров, продължете.

#92 · speech

Докладчик Петър Тодоров

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 52-654-01-111, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2026 г. На редовно заседание, проведено на 3 септември 2026 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 52-602-01-29, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2026 г. На заседанието присъстваха: Иван Демерджиев – министър, Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР, и Владислава Радонова – началник на сектор в дирекция „Миграция“ в МВР. Разглежданият законопроект съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на вътрешните работи. Министър Демерджиев посочи, че с разглеждания законопроект се предлагат мерки на национално ниво, необходими за осигуряване изпълнението на правните актове на Европейския съюз, а именно: Директива (ЕС) 2024/1233 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за Единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка, и Регламент (ЕС) 2024/1356 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 г. за въвеждане на скрининг на граждани на трети държави на външните граници и за изменение на Регламенти (ЕО) № 767/2008, (ЕС) 2017/2226, (ЕС) 2018/1240 и (ЕС) 2019/817. Също така е необходима и промяна в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, свързана с изпълнение на препоръките на Европейската комисия по процедура за нарушение № 2023/2017, с които се цели осигуряване правилното прилагане на Директива 2014/36/ЕС относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници. В тази връзка се предвижда, когато достъпът до пазара на труда бъде отнет по вина на работодателя, той да дължи на чужденеца обезщетение. Предвидено е и задължението да се сключва писмен договор, в който са уредени условията за наем на жилището, което се предоставя от работодателя на сезонния работник до изтичане на трудовия договор. На следващо място бе посочено, че е предвидена и промяна в Закона за българските лични документи, обусловена от заложеното в Плана за действие за внедряване на административни услуги на принципа „епизод от живота“, стъпка 4 „Намаляване сроковете за обикновена и бърза услуга за издаване на свидетелство за управление на МПС и останалите български документи за самоличност“. Заложено е обикновената услуга за издаване на документите да бъде за срок от 20 дни, вместо досегашните 30 дни. Предвидено е изменение по отношение на издаването от Министерството на външните работи на служебни паспорти с цел улесняване на изпълнението на служебни функции при пътуване извън страната. Обърнато бе внимание, че към настоящия момент в нормативната уредба липсва изрично ограничение относно ползването на служебните паспорти. Тази празнота създава възможност за незаконосъобразно използване на служебните паспорти за лични цели. С цел превенция със Законопроекта се въвежда изрично ограничение за ползването им само при изпълнение на служебни функции в чужбина. По този начин ще се минимализират възможностите за злоупотреба с право и използване на привилегиите, които предоставят този вид паспорти, и най-вече безвизовото пътуване в чужбина до всички трети страни, с които има сключени споразумения за освобождаване от изискването за виза на притежателите на дипломатически и служебни паспорти. Предвижда се да бъде създадена нова правна възможност за издаване на служебни паспорти на деца на служители без дипломатически ранг на задгранична работа до 25-годишна възраст, несключили брак, които продължават образованието си – средно или висше, в приемащата държава. Към настоящия момент липсва правно основание за издаване на служебни паспорти на тази категория лица. Същевременно в аналогична хипотеза децата на служители с дипломатически ранг имат право да получат дипломатически паспорт. Нормативната уредба създава условия за неравнопоставеност и неравно третиране на тази категория лица. Това води до негативни последствия, несигурност и редица затруднения, особено в случаите, когато навършилите пълнолетие деца все още не са завършили средно образование и се налага да кандидатстват за виза за страната, в която пребивават с родителите си. Прецизират се и разпоредби относно временните паспорти. Временният паспорт е документ за пътуване, заместващ паспорта. Може да се използва не само за връщане в България, но и за пътуване в други държави, до изтичане на срока на неговата валидност. Този вид заместващ документ се издава от българските задгранични представителства след съгласуване с Министерството на външните работи, а в определени в закона случаи – и с МВР. Съгласуването с Министерството на външните работи се извършва с цел потвърждаване на самоличността на лицето. В случаите, когато лицето е пълнолетно и притежава валидна българска лична карта, самоличността му на практика е установена и потвърдена, поради което съгласуването с Министерството на външните работи няма особена добавена стойност. В такива случаи изпълнението на задължението за съгласуване само забавя процеса по издаване на временен паспорт, а за някои консулски служби с голяма часова разлика, например тези в САЩ, дори прави невъзможно то да се осъществи в рамките на същия работен ден. Предложението предвижда да се създаде ускорена процедура чрез отпадане на необходимостта от съгласуване с Министерството на външните работи в случаите, когато лицето е пълнолетно и притежава валидна българска лична карта. По този начин ще бъде подобрено административното обслужване на гражданите и ще освободи административен капацитет, който да бъде използван по-рационално. Ще бъде улеснена и процедурата по издаване на временни паспорти на задържани, арестувани или осъдени, когато издаването се извършва по молба на компетентните местни власти. В тези случаи задължението за събиране на биометрични данни ще отпадне, тъй като тези лица на практика не могат да ходят лично в консулската служба по обективни причини. Издаването и сега се извършва след сканиране на снимката и подписа на лицето, както са приложени от местните власти към молбата за издаване на документ за пътуване. Въз основа на проведената дискусия и извършеното гласуване с 14 гласа „за“, 1 глас „против“ и без гласове „въздържал се“ Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 52-602-01-29, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2026 г. Председател на Комисията: Петър Тодоров.“

#94 · speech

Докладчик Петър Тодоров

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 52-654-01-111, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 30 юли 2026 г. На редовно заседание, проведено на 3 септември 2026 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 52-654-01-111, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 30 юли 2026 г. На заседанието присъстваха: Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР, и Владислава Радонова – началник сектор в дирекция „Миграция“ в МВР. Разглежданият законопроект съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Божидар Божанов. Господин Божанов посочи, че с предложения законопроект се предлага въвеждане на изрична законова уредба за използване на автоматизирана информационна система – „Платформа за производство за издаване на разрешения за пребиваване и работа“, при обработването и обмена на информация във връзка с подадени заявления за издаване на разрешения за пребиваване и работа, както и при декларациите за регистрация на сезонна работа до 90 дни. Тези производства изискват координираното участие на няколко компетентни органа, а именно МВР, ДАНС, Агенция по заетостта и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Със Законопроекта се предлага създаването на нова разпоредба, с което се цели да се осигури по-голяма прозрачност, предвидимост и ефективност при разглеждането на заявленията за пребиваване и работа, като за целта се въведе единна електронна среда за взаимодействие между компетентните институции. Чрез информационната система се предвижда да се приемат и обработват подадените по електронен път заявления и декларации, както и да се извършва обменът на данни между органите и да се предоставят изискваните писмени становища. Становище по Законопроекта от името на Министерството на вътрешните работи бе представено от Биляна Стойкова. Госпожа Стойкова посочи, че МВР е представило отрицателно становище по разглеждания законопроект. Обърнато бе внимание, че „Платформа за производство за издаване на разрешения за пребиваване и работа“ не работи ефективно. Министерството на външните работи и ДАНС не работят с платформата, а те са два от четирите компетентни органа, които участват в процедурата по предоставяне на пребиваване. Взаимодействие към момента чрез тази платформа осъществяват единствено дирекция „Миграция“ и Агенцията по заетостта. Бе посочено, че е прецедент МВР да работи и да използва платформа, която да не е изградена и да не се поддържа и надгражда от самото министерство, какъвто е случаят с обсъжданата платформа. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Петър Петров, Иван Вачев, Божидар Божанов и Румен Миланов. Участие в дискусията взе и госпожа Радонова, която обясни как се работи с обсъжданата платформа и че на практика тя е нефункционална и не улеснява работата на компетентните органи. Посочи, че за 2025 г. на хартиен носител са подадени 31 000 заявления, а електронно чрез платформата 1500. За 2026 г. до момента на хартия са подадени 18 000 заявления, а в платформата 1300. Въз основа на проведената дискусия и извършеното гласуване с 4 гласа „за“, 1 глас „против“ и 10 гласа „въздържал се“ Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 52-654-01-111, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 30 юли 2026 г.“

#95 · speech

Председател Иван Ангелов

Благодаря Ви, господин Тодоров. Давам думата на представител на Комисията по труда, социалната и демографската политика за представяне на докладите по двата законопроекта. Заповядайте, господин Стоев.

#96 · speech

Докладчик Стою Стоев

Благодаря Ви, господин Председател. Като съпътстваща комисия ще прочета докладите в резюме. „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 52-602-01-29, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2026 г. Комисията по труда, демографската и социалната политика на свое заседание, проведено на 26 август 2026 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 52-602-01-29, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2026 г. От името на вносителя Законопроектът бе представен от Калоян Калоянов – заместник-министър на вътрешните работи. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от ПОДНС по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване в рамките на заседанието се проведе и публичното му обсъждане. В последвалата дискусия се изказаха становища и се зададоха въпроси от народни представители, а присъстващите представители на Министерството на вътрешните работи дадоха разяснения. След приключване на обсъждането се проведе гласуване с резултати: 16 гласа „за“, 1 глас „против“ и 1 глас „въздържал се“, с оглед на което Комисията по труда, демографската и социалната политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 52-602-01-29, внесен от Министерски съвет на 28 юли 2026 г.“ „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 52-654-01-111, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 30 юли 2026 г. Комисията по труда, демографската и социалната политика на свое заседание, проведено на 26 август 2026 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 52-654-01-111, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 30 юли 2026 г. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Божидар Божанов. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и чл. 72, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от ПОДНС по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване в рамките на заседанието се проведе и публичното му обсъждане. След приключване на изказванията се премина към гласуване. При гласуването със следните резултати: 2 гласа „за“, 12 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, демографската и социалната политика предлага на Народното събрание да не приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България с № 52-654-01-111/от 30 юли 2026 г., внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 30 юли 2026 г.“ Благодаря Ви.

#97 · speech

Председател Иван Ангелов

Благодаря Ви, господин Стоев. Сега давам думата на вносителите по законопроектите за представяне на становище в рамките на десет минути за всеки един законопроект по чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Първият законопроект ще бъде представен от член на Министерския съвет – господин Катинов, вторият – от група народни представители. Заповядайте, господин Катинов, да представите първия законопроект.

#98 · speech

Заместник-Министър Венцислав Катинов

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С предложения на Вашето внимание законопроект се предлагат мерки на национално ниво, необходими за осигуряване на изпълнението на правни актове на Европейския съюз, а именно: Първо, Директива 1233 от 2024 г. на Европейския парламент относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за Единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законово пребиваващи в държава членка. Предлага се законова регламентация, която да даде възможност чужденците с разрешено право на продължително пребиваване на основание чл. 24и – „Единно разрешение за пребиваване и работа“, от Закона за чужденците в Република България да сменят работодателя си, докато се намират на територията на страната. Предвидена е и възможност тази група чужденци да се ползват от възможността за регистрация в Бюрото по труда при безработица, в който период да не бъде отнемано правото им на пребиваване. Второ, предложена е промяна в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, свързана с изпълнение на препоръките на Европейската комисия по Процедура за нарушение 2017 от 2023 г., с които се цели осигуряване на правилното прилагане на Директива 36 от 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници. Трето, Регламент № 1356 от 2024 г. на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на скрининг на граждани на трети държави на външните граници и за изменение на регламенти: 767 от 2008 г., 2226 от 2017 г., 1240 от 2018 г. и 817 от 2019 г. Предложен е подход, при който в Закона за чужденците в Република България се създава нова глава, уреждаща процедурите по скрининг и по връщане спрямо граждани на трети държави. Определени са местата за провеждане на тези процедури, а именно: центрове за скрининг към Главна дирекция „Гранична полиция“, Дирекция „Миграция“ и подходящи места в областните дирекции на МВР. С промяната в Закона за Министерството на вътрешните работи са определени националните органи за скрининг, а това са Главна дирекция „Гранична полиция“ и Дирекция „Миграция“. Четвърто, предвидена е промяна в Закона за българските лични документи, обусловена от заложеното в Плана за действие за внедряване на административни услуги на принципа „епизод от живота“, стъпка 4 „Намаляване сроковете за обикновена и бърза услуга за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства и останалите български документи за самоличност“. Заложена е обикновената услуга за издаване на документи да бъде за срок от 20 дни вместо досегашните 30 дни. Предложени са и редакции на разпоредби от Закона за българските документи за самоличност, касаещи издаването от Министерството на външните работи служебни паспорти и временни паспорти. Благодаря за вниманието.

#99 · speech

Председател Иван Ангелов

Благодаря на заместник-министър Катинов за представеното становище по първия Законопроект. Заповядайте, господин Божанов, да представите становище по втория законопроект.

#100 · speech

Божидар Божанов

ДБ

Благодаря, господин Председател. Със Законопроекта се предлага нещо много просто – въвеждане на законово ниво на платформата, електронната платформа, за разрешение за работа. В момента, за съжаление, в много от тези процедури процесът е на хартия – подават се заявления на хартия, чака се на едни опашки, сроковете не се спазват, многомесечни забавяния. Това, на практика, е сериозна пречка пред привличането на висококвалифицирани кадри от трети страни, а и не само. И тази платформа, стартирана през 2022 г. с решение на Министерския съвет и изградена през миналата година, би трябвало да намери своята законова уредба, защото в противен случай ще продължи нежеланието за нейното използване, саботаж на моменти дори за нейното използване. Дали с нея – с това, което е изградено в момента, има проблеми? Със сигурност има. Те са констатирани от Дирекция „Миграция“, констатирани са от ДАНС и са напълно поправими, особено ако има законова разпоредба, която въвежда в правния мир тази платформа. Това ще облекчи много тези процедури, ще ограничи корупционния риск чрез задължително случайно разпределение на преписките, а не както в момента – по преценка на съответния началник, което, съгласете се, не само в тази система, а и в много други системи създава известен корупционен риск. В случая дори има разкази на очевидци, така да се каже. Затова Ви призовавам да подкрепите тази система. Ако – тя, пак казвам, вече е създадена – ако има някакви технически проблеми за отстраняване, разбира се, може да бъде даден преходен период шест месеца, ако щете, една година, но е задължително администрациите да си говорят. Задължително е МВР, Агенцията по заетостта, ДАНС, ако е нужно в някои случаи, разбира се, да се препратят данни и към Външно министерство, както е получено становище, и това – да обменят по електронен път тези документи, да се следят служебно сроковете, да има случайно разпределение и най-накрая този процес по разрешение за работа по редица процедури да бъде вкаран в 21 век. Отхвърлянето на това нещо ще значи, че след една година аз ще Ви питам: къде е работещият механизъм за електронни разрешения за работа? Защото моето опасение е, че когато няма законов текст, който да натиска администрацията да въведе тези процеси в електронен вид, то винаги ще има аргументи защо това да не се случва. Затова моят призив е: подкрепете тези изменения! Благодаря.

#101 · speech

Председател Иван Ангелов

Благодаря Ви, господин Божанов, за така представеното становище по втория Законопроект. Преди да открия разискванията по представените законопроекти, бих искал да направя едно съобщение: Уважаеми колеги, от 12,30 ч. в Мраморното фоайе ще бъде открита фотодокументална изложба под надслов: „110 години от освобождението на Добруджа по време на Първата световна война“. Изложбата представя и проследява освободителния поход на Българската армия в Добруджа през есента и зимата на 1916 – 1917 г. Специално място е отделено на боевете при Тутракан и Добрич, влезли в историята под името Тутраканска и Добричка епопея. Представени са и славните победи на конната дивизия под командването на генерал Иван Колев. В експозицията са включени и снимки на паметните места, където почиват костите на най-голямата част от загиналите български офицери и войници на Добруджанския фронт. Изложбата е организирана и представена от Регионален исторически музей – Добрич. Всички народни представители са поканени на откриването на културното събитие. Във връзка с така представените законопроекти откривам разискванията и давам думата на народните представители за изказвания. Има ли желаещи за изказвания? Господин Митов, заповядайте за изказване.

#102 · speech

Даниел Митов

ГЕРБ-СДС

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Безспорно е, че Законопроектът е необходим, тези изменения са необходими. Те са подготвени още миналата година и въвеждат по-ясни правила за миграцията, съобразяват българското законодателство с европейските изисквания и уреждат по-добре достъпа до пазара на труда, или поне би трябвало на теория да направят това. Държавата трябва да разполага с надеждна информация за лицата, които влизат и пребивават в страната, за основанията за пребиваването им и за спазването на закона. Работодателите имат нужда от предвидими процедури, а българските работници трябва да бъдат защитени от нелоялна конкуренция и незаконна заетост. Като част от Шенген България има конкретни задължения по охраната на външната граница. Затова е важно правомощията на „Гранична полиция“ и Дирекция „Миграция“ да бъдат ясно разпределени, разписани, проверките да се извършват ефективно, а решенията за връщане да могат да бъдат изпълнявани. Създаването на нови центрове обаче не е достатъчно само по себе си. Необходими са служители, техника, медицинска помощ, преводачи и средства за издръжка. От правителството очакваме и трябва да получим конкретен разчет за необходимия ресурс и за начина, по който той ще бъде осигурен. Идва бюджет и там очакваме да видим подобен и подробен разчет. Прилагането на тези правила трябва да бъде съобразено със закона и с решенията на съда. Всяко задържане трябва да се основава на индивидуална преценка и ясни мотиви. Особена защита е необходима за децата и за хората в уязвимо положение. Това, противно на някои твърдения, не пречи на контрола, а гарантира, че той ще бъде устойчив и няма да бъде отменян заради процедурни нарушения. По отношение на трудовата миграция е важно процедурите да отговарят на реалните нужди на бизнеса. Когато има недостиг на работници, законното наемане трябва да бъде възможно в разумен срок и при надеждни проверки. Това обаче не отменя необходимостта от политики за квалификация и заетост на българските граждани. Възможността за смяна на работодател и ограничен период за намиране на нова работа, са стъпки в правилната посока, но работникът не трябва да бъде поставян в пълна зависимост от един работодател. В същото време трябва да се предотвратят злоупотребите и да се защитят предприятията, които спазват трудовото и данъчното законодателство. Администрацията също трябва да поеме своята част от отговорността. Ако Агенцията по заетостта вече разполага с информация за регистрацията на дадено лице, тя трябва да бъде изпращана служебно до Дирекция „Миграция“. Не е разумно законно започнала работа да бъде прекратявана заради повторно подаване на същите документи или заради пропуск в уведомяването между две институции. Необходими са ясни срокове, електронен обмен и възможност за отстраняване на технически грешки. Спорен остава текстът за отнемане на „постоянно пребиваване“ при продължително отсъствие от страната. Сега, разбираме необходимостта да се ограничат случаите на фиктивно установяване. Общото правило за отсъствие от шест месеца и един ден обаче може да засегне хора, които имат реални семейни, професионални или икономически връзки с България, но временно учат, лекуват се или работят в друга държава. Затова са нужни ясни изключения, индивидуална оценка и преходен период. Правилата не трябва да се прилагат със задна дата, нито да създават несигурност за хора, които са получили статут при други условия. Проверките за произхода на средствата, действителността на инвестициите и спазването на изискванията трябва да останат строги, но да се извършват по ясна процедура. Становищата на работодателските организации, синдикатите и неправителствения сектор показват няколко практически проблема. Те са свързани най-вече със служебния обмен на информация, защитата на работниците, сроковете и прехода между различните режими. Тези предложения трябва да бъдат разгледани подробно от водещата комисия, а не да останат само като общи препоръки. Промените при издаването на лични документи и временни паспорти също са полезни. Преди окончателното приемане обаче трябва да се отстранят противоречията в паспортните правила и да се проверят всички срокове, такси и санкции. Уважаеми колеги, Законопроектът може да бъде приет на първо гласуване, но качеството му ще зависи от работата между двете четения. Необходими са: работещ контрол по границата, ясни процедури за законна заетост, защита от злоупотреби и правила, които администрацията може да прилага без излишно забавяне. Очакваме конкретни текстове по тези въпроси и ще участваме активно в обсъждането им. Благодаря Ви.

#103 · speech

Председател Иван Ангелов

Благодаря Ви, господин Митов. Има ли желаещи за реплика към така направеното изказване? Не виждам. Има ли други колеги, които желаят да направят изказвания? Заповядайте, господин Петров, за изказване.

#104 · speech

Петър Петров

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, господин Заместник-министър! Както и в Комисията гласувахме против двата законопроекта, така ще гласуваме против от нашата парламентарна група, на ВЪЗРАЖДАНЕ, и на първо гласуване. По отношение на Законопроекта, внесен от Министерския съвет, това, което ни притеснява, е § 8, в който, под предлог, че се въвежда Европейска директива, всъщност се създават нови възможности пред лицата, притежаващи Единно разрешение за пребиване и работа в срок до три години, но и възможности на българския трудов пазар – нещо, което поне според нас, за съжаление, ще въздейства неблагоприятно върху българските работници и ще направи така, че конкуренцията, която те ще имат от страна на чуждестранни работници, ще бъде много по-голяма. Защо го казвам? Защото с § 8 в Законопроекта се създават възможности за период на безработица, по време на който – максималният е до шест месеца за последните две години от пребиваването, в този шестмесечен максимален период чужденецът да може да остане на територията на страната и спокойно да си търси работа, което означава, че той вече ще се явява конкурент на българския работник, който желае да кандидатства за същата длъжност. И не само това – вече се създава възможност за чужденеца да смени и своя работодател, след като е работил за него шест месеца, да отиде на ново работно място в някои случаи, когато са установени нарушения от Инспекцията по труда и преди изтичането на първите шест месеца, откакто той е започнал работа при българския работодател. Кое е притеснителното? Притеснителното е, че в Законопроекта не пише дали при кандидатстването за нова длъжност ще се прави обосновка на конкретното работно място, а също така няма и оценка как това би рефлектирало като цяло върху българския пазар на труда и върху работната заплата конкретно за български работници. Именно заради това ние от ВЪЗРАЖДАНЕ считаме, че не би следвало да се подкрепят създаваните нови възможности за чуждестранни работници, тъй като те като цяло конкурират възможностите за българите, които се опитват да си намерят работа или да сменят своя работодател. Ние винаги сме считали, че Министерският съвет, на първо място, трябва да защитава правата на българските работници, а не вместо това, с основание че ще въвежда европейска директива, да защитава правата на чужденците, които по някакъв начин търсят работа в България. На следващо място, нещо, което поне според мен не бива да бъде подкрепяно в Законопроекта, е изменението на документите, които работодателят следва да представи в Агенцията по заетостта при наемането на чуждестранен гражданин на работа. Отменя се всъщност едно много важно изискване до момента, а именно работодателят да представи справка декларация с поименния списък на работещите чужденци в неговото предприятие заедно с информация за правното основание, на което те са там, и сроковете, за които пребивават. Тази информация, необяснимо за мен защо, в Директивата не съществува изискване да бъде отменена, вече ще бъде заменена единствено, забележете, от справка декларация за списъчния списък… извинявам се, за числеността на работниците – нещо, което е много по-ограничена и обрана информация и не позволява проверки, които са по чл. 7, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Те вече няма да могат да бъдат извършени и реално няма да може да бъде извършена проверка на чужденците, които работят в предприятието. Поне според мен е необяснимо защо се прави това нещо. На следващо място, считам, че Законът е много неясен по отношение на дадената възможност за смяна на работодател при установени нарушения от Инспекцията по труда. Не е ясно какво се случва и дали чужденецът ще получи защита в периода, в който той е подал сигнал и се е извършила проверка, но все още няма решение от Инспекцията по труда. Също така, поне според мен, не следва да бъде подкрепян Законопроектът в тази му част и защото създаваните възможности за удължаване на периода на безработица в една конкретна част, поне според мен, са абсурдни – създадена е възможност периодът на безработица за чужденеца да бъде удължен до три месеца – в ал. 20, предпоследното изречение, но в първото изречение основният период на безработица е до три месеца. Така че не разбирам вносителите какво ще удължат до три месеца, ако основният период на безработица продължава да бъде все още три месеца. Нищо няма да бъде удължено, така че е абсолютно безсмислена законодателна промяна, която няма как да бъде приложена. Поне според мен тези законодателни промени, конкретно в § 8 от Законопроекта на Министерския съвет, по никакъв начин не следва да бъдат подкрепени и няма да ги подкрепим. И да се надяваме, че правителството ще обърне внимание на правата на българските работници – на тези, които си търсят нова работа, а няма да обръщат по-голямо внимание на чуждестранните работници с Единно разрешение за пребиваване и работа, които да получат възможност шест месеца общо период на безработица, в който да не им се отнема разрешението, а те да могат да се конкурират с българите. Поне за мен това е недопустимо. По отношение на Законопроекта на господин Божанов, както казах и в Комисията, да, редно е да се подкрепи дигитализацията в цялата българска администрация. Конкретно по отношение на създаване на възможности за чуждестранни работници за улеснено кандидатстване ние от ВЪЗРАЖДАНЕ по политически причини няма как да подкрепим. Именно затова ще гласуваме и против този законопроект на първо гласуване, така както направихме и в Комисията. Благодаря Ви.

#105 · speech

Председател Иван Ангелов

Благодаря Ви, господин Петров. Има ли колеги, желаещи да направят реплика на така направеното изказване? Не виждам. Има ли други колеги, желаещи изказвания? Заповядайте, господин Ганев, за изказване.

#106 · speech

Цончо Ганев

ВЪЗРАЖДАНЕ

От няколко години в няколко последователни парламента, включително и в този, върви една изключително, меко казано, притеснителна, да не кажа точната дума, страшна тенденция – България в лицето на българските парламенти и различните мнозинства, включително и днешното, на Румен Радев, да легализира, да стимулира и да поощрява в България да идват все повече и повече нискоквалифицирани работници от цял свят, предимно от държави, в които да се вземат обидно ниски заплати, за тях е добре. Когато преди години различни формации под формата на ГЕРБ с ПП и ДПС, и ДБ или пък последния парламент ГЕРБ с ДПС, БСП и „Има Такъв Народ“ легализираха и дадоха възможност да се увеличават квотите на чуждестранни работници от трети страни в българските фирми, това беше просто мимоходом минало и заминало. Когато в обществото ни обаче се коментира за ниското заплащане, това не е случайно, защото – това стана и бизнес, между другото – вносът на чуждестранни работници в страната вече придобива притеснителни размери. Малко цифри и статистика на мое официално питане към министерствата на вътрешните работи, на социалната дейност и в различните агенции: за 2024 г. – 35 хиляди човека; за 2025-а, когато са последните данни – 49 хиляди човека работят от трети страни в страната. Това е ръст с почти 40%! И сега, за какви хора и от какви държави става дума? Бангладеш – ръст с 81%, Индия – ръст с 261%, Египет – ръст с 260%, Индонезия – 172%, Пакистан – 302% ръст, Таджикистан – 54% ръст, Узбекистан – 52% ръст, Филипините – 352% ръст. Всичкото това нещо в рамките на 49 хиляди нови работници в страната! Да, за бизнеса е изключително добре, за да дават обидно ниски заплати, а когато българите искат по-високи заплати, да им посочват вратата и да ги гонят. И това в момента прави това правителство, криейки се зад евродиректива, обяснявайки как това идва от Европа. Защо го приемате? Защо отваряте още по-широко вратата, отворена от предишните управляващи? И каква е разликата между Вас и тези, които направиха възможно да има такъв жесток прилив на работници от трети страни?! Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме категорично против тези изменения, които се готвите да приемете.

#107 · speech

Председател Иван Ангелов

Благодаря, господин Ганев. Има ли желаещи да направят реплика на така направеното изказване? Не виждам. Има ли други колеги, желаещи изказвания? Заповядайте, господин Костадинов, за изказване.

#108 · speech

Костадин Костадинов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Честно казано, в тази полупразна зала, пред хора, които не знаят за пореден път какво ще гласуват, малко е безсмислено да се коментира каквото и да било, защото аз трудно бих могъл да кажа нещо повече от това, което моите съмишленици казаха досега. Но реално ситуацията, нека да обобщим, е следната: българският трудов пазар колабира поради една много проста причина – българските работодатели, една част от тях, за съжаление, никак немалка част, възприемащи себе си по-скоро като робовладелци, отколкото като работодатели, отказват да дават по-високи заплати и предпочитат вместо това да си внесат роби. Откровено казано, роби. Да, внасят роби: от Непал, от Бангладеш, от Индия, от Пакистан, от бившите централноазиатски съветски републики – Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, каквото се сетите. Хора, които, разбира се, имат съвсем други заплати в родните си страни и тука робуват, наистина робуват за пари, които никой българин не би приел. Разбира се, това, което робовладелците и техните слуги тук, в парламента – защото това, което ще бъде прието, ще бъде прието от олигархичната клика на „Прогресивна България“ заедно с бившите управляващи от ГЕРБ, от ДПС, от ПП и ДБ – всичко това, което се случва, е, че всъщност, първо, се доунищожава трудовият пазар в страната, защото трудовата заплата деградира още повече, и на следващо място, се унищожава етнодемографският баланс в републиката. И стигаме до една ситуация, в която в рамките на следващите няколко години в нашата страна ще има със сигурност минимум поне половин милион чужденци, които ще докарат и семействата си тук. Към настоящия момент в нашата страна има според най-различни данни, но разбира се, ние няма как да сме на 100% сигурни – дотолкова, доколкото МВР се занимава с това да подслушва опозицията, а не да следи притока на чужденци в нашата страна, но между 150 и 200 хиляди чужденци – хора, които не говорят български. И вече в България е приключение, ако специално решиш да отидеш в туристическия сектор примерно, да кажем, да почиваш, да намериш човек, който да те обслужи на български. Това очевидно за Вас не е проблем тук. И ако някой си мисли, че по този начин ще успее да реши проблемите на трудовия пазар, внасяйки безконтролно чужденци отвън, много се лъже! Изключително много се лъже! Но това, което ще се случи, е, че тези хора тук, в нашата страна, много бързо ще се установят, тъй като България е умираща колония в момента, унищожавана от собствената си олигархична продажна клика. Ще видят една страна, в която законите не се спазват, не важат за никого, и много бързо ще превземат тази страна отвътре. Това ще се случи и то вече се случва на практика. Излишно е да призовавам когото и да било от тук присъстващите да не подкрепя този престъпен законопроект – и двата законопроекта всъщност. Излишно е да го призовавам. По-скоро моят апел е към хората, които гледат, ако въобще някой гледа Народното събрание: нека да си направят добре сметката какви хора вкараха тук в парламента – слуги на олигархията, които нямат абсолютно никакъв проблем да погребат и да унищожат остатъка от българската държавност, на които не им пука за работниците в страната, защото по-голямата част от тук присъстващите през живота си не са работили, за съжаление. (Смях от ПБ.) Хич не е смешно! Не виждам нищо смешно! Господин Николов, станете и направете някаква реплика! Станете и направете! Не се смейте така просташки, когато говорим за хора, които живеят с по няколкостотин евро на месец!

#110 · speech

Костадин Костадинов

Изключително обидно е това! Изключително обидно и срамно! Излезте, репликирайте! В крайна сметка Законът ще бъде приет, то е ясно. Само че това, което ще се случи – ще се отвори вратата на ада за нашата страна. И всички, които участвате в това гласуване, ще имате принос за това нещо.

#111 · speech

Председател Иван Ангелов

Благодаря Ви, господин Костадинов. Има ли желаещи за реплика? Господин Николов, заповядайте за реплика.

#112 · speech

Владимир Николов

ПБ

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костадинов, бих искал да обърна внимание на някои от нещата, които казахте и които не кореспондират с истината. Първото е – във Вашата дуплика бих искал, ако не Ви затруднявам, разбира се, да дадете дефиниция за думата „роб“, защото казахте, че в България има робовладелци, които плащали ниски заплати. Ами, господин Костадинов, робите не получават заплати. Второто нещо, господин Костадинов, на което бих искал да Ви обърна внимание, е, че безработицата в България е най-ниската в Европейския съюз. Тоест в България всички хора, всички – естествено, че не всички, но огромна част от българското население, работят. И когато Вие, господин Костадинов, казвате, че се внасят нискоквалифицирани кадри – да, така е, защото в България повечето кадри са образовани и не са нискоквалифицирани. А по отношение на това кой колко е работил в живота и дали е работил, преди да попадне в Народното събрание – това беше най-малкото нелепо. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

#113 · speech

Председател Иван Ангелов

Благодаря Ви, господин Николов. Има ли желаещи за втора реплика? Не виждам. Заповядайте, господин Богданов, за изказване.

#116 · speech

Костадин Костадинов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Изключително обидно изказване от Ваша страна, господин Николов, защото… Сега, то е нормално в крайна сметка – ситият на гладния не вярва. Вие не сте били в такава ситуация, не сте работили за къшей хляб, не Ви се е налагало да се чудите дали ще имате достатъчно пари да отидете на работа, защото и за това трябва да си плащате – такива проблеми Вие не сте имали. Чудесно! Вие сте човек, който през целия си живот е бил пред очите на хората, никой копче не може да каже за Вас и за Вашите доходи. Въпросът е обаче, че в една огромна част от обществото това не е така. И когато Вие отваряте трудовия пазар и обяснявате как в България били хората много, много квалифицирани и видите ли, нали, трябва да отворим за по-ниско квалифицирани – по принцип трудът не е нискоквалифициран или висококвалифициран, трудът е нископлатен или високоплатен. И повярвайте ми, ако има добри заплати за метене на улицата, няма да има никакъв проблем да се намерят хора, които да метат улиците. Това го запомнете! И съм сигурен, че го знаете. Разбира се, другото е демагогия – тепърва се учите на това нещо, но като гледам, добре се учите. Когато в нашата страна предпочитат хората, които се изживяват като работодатели, да третират своите работници като роби, те няма как да бъдат наричани по друг начин, освен така. Ако искате да влизаме в юридически детайли и обосновка на това какво е роб, няма никакъв проблем! Но за мен човек, който живее, за да работи да се прехранва само и единствено и парите дори за храна не му стигат; човек, който е принуден дори да се отказва от родния си дом и да спи месеци наред извън родния си дом и дори накрая да му удържат и пари за това, че спи там, където работи; да го хранят с некачествена храна, с която не хранят и кучетата в хотелите, в които работят – такъв човек е роб! Вие, ако искате, идете и му обяснете, че той е много достоен, свободен човек, който разполага с пълни права! Ще Ви се изплюе в лицето! Ако има сила за това, защото тези хора работят и по дванадесет часа на ден. Ама в крайна сметка обаче в документите им пише осем часа. Разбира се…

#117 · speech

Георги Георгиев

ВЪЗРАЖДАНЕ, от място

Или четири!

#118 · speech

Костадин Костадинов

Или четири, както каза Георги Георгиев. Разбира се, на Вас, управляващите, за това не Ви пука. Вие, между другото, сте известни с това нещо – че преследвате цветарките по пътищата, фризьорките или пък пускате данъчни ревизии на неслучайни хора, но никога няма да закачите нито един от тези, за които аз говорих тук. И този законопроект в момента, който Вие внасяте, е поредният лобистки законопроект. Изключително грозен, обиден за огромната част от българския народ – за работниците, за хората, които си вадят хляба с работа.

#120 · speech

Костадин Костадинов

И точно поради тази причина опитите по някакъв начин да оправдаете това, което се случва тук, са изключително жалки. Повярвайте ми, предизвикахте точно обратното на това, което искахте да направите.

#121 · speech

Председател Иван Ангелов

Благодаря, господин Костадинов. Заповядайте, господин Богданов, да направите Вашето изказване.

#122 · speech

Богдан Богданов

ПП

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Транспонирането на Директива 1233 от 2024 г. е важно по няколко причини, няма да навлизам в детайли, разбира се, освен въвеждането на възможностите за смяна на работодател и длъжност – запазване на разрешителното при безработица на работещите в конкретната държава за по-дълъг период от време. Това е изключително важно за българския бизнес, защото България е с една от най-ниските безработици в Европа, затрудненията за набиране на персонал, особено в ключови сектори за нашата икономика, какъвто е туризмът, са явни и ние трябва да направим така, че всъщност процедурите да са възможно най-улеснени, спазвайки, разбира се, всички изисквания и ангажименти, които България има по линия на своето членство и като част от Шенгенското пространство. По тази причина ние ще подкрепим Законопроекта на първо четене, но между първо и второ четене трябва да отстраним някои проблеми, колеги. Най-вече ще обърна внимание на един конкретен текст в § 17, където правителството предлага постоянното пребиваване да се отнема, ако лицето не е било в България поне шест месеца и един ден през предходната година. Подчертавам, че това ограничение не произтича от правото на Европейския съюз, а е разширение, въведено от авторите на Законопроекта. Тук искам да подчертая, че този подход е грешен по една основна причина, а именно че се прилага и за чуждестранните инвеститори – физически лица, които са вложили значителен капитал при законов режим в България, и при текущото законодателство не се изисква постоянно физическо присъствие в страната. Държавата, така или иначе, контролира дали инвестицията се поддържа. Не е необходимо допълнително да принуждаваме такъв тип инвеститори да прекарват повече от половин година в България. Факт е, че ако текстът остане така, това няма да ни помогне по никакъв начин да привлечем повече инвестиции в страната ни. По моя информация и от становищата, които са качени, при първоначалното обсъждане и МВР е потвърдило, че ще предвиди промяна в тези текстове, така че те да не важат за чуждестранни инвеститори и за техните семейства, но във финалния текст това, което виждаме, е, че е останало. Затова ще предложим инвеститорите и членовете на техните семейства изрично да бъдат изключени от тази нова т. 24, която в момента се въвежда, и да се въведат, разбира се, и по-ясни правила за доказване и защита при обективни причини инвеститорите да не могат да посетят страната. Разбира се, като част от Шенгенското пространство България трябва да контролира строго нелегалната миграция, пребиваването на територията на страната, но и да имаме предвидима политика за инвеститорите, които искат да вложат средствата си в нашата държава. Благодаря Ви.

#123 · speech

Председател Иван Ангелов

Благодаря Ви, господин Богданов. Има ли желаещи за реплика на така направеното изказване? Не виждам. Има ли други колеги, желаещи изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Уважаеми колеги, поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 52-602-01-29, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2026 г. Гласували 170 народни представители: за 151, против 11, въздържали се 8. Предложението е прието. Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред… (Шум и реплики.) Прощавайте! Преди да преминем към следващата точка, подлагам на гласуване и втория Законопроект, внесен от народния представител Божидар Божанов и група народни представители на 30 юли 2026 г. Гласували 174 народни представители: за 31, против 133, въздържали се 10. Предложението не е прието. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ. Общ законопроект, изготвен от Комисията по земеделието, храните и горите въз основа на приетите на първо гласуване на 25 август 2026 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, внесени от Десислава Танева и група народни представители на 19 юни 2026 г., и Георги Георгиев и група народни представители на 15 юли 2026 г. Давам думата на председателя на Комисията по земеделието, храните и горите за представяне на доклада. Заповядайте, господин Гечев.

#124 · speech

Докладчик Явор Гечев

Господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Предлагам Ви: „Доклад на Комисията по земеделието, храните и горите относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 52-653-11-6, от 27 август 2026 г., изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от приетите на първо гласуване на 25 август 2026 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 52-654-01-71, внесен от народния представител Десислава Танева и група народни представители на 19 юни 2026 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 52-654-01-91, внесен от народния представител Георги Георгиев и група народни представители на 15 юли 2026 г. Общ проект! Второ гласуване! „Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение от народния представител Шендоан Халит и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Любен Иванов и група народни представители: „§ 1. Отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Явор Гечев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 9 се създават ал. 3, 4, 5 и 6: „(3) Министерството на земеделието и храните може да предоставя на обединения на земеделски производители, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел, и на национални съюзи на земеделски кооперации, регистрирани по Закона за кооперациите, целеви финансови средства от бюджета на министерството за покриване на изчислената за държавата вноска за членство в представителни европейски организации в областта на земеделието. (4) Финансовите средства по ал. 3 се предоставят само за неикономическа дейност, свързана с представителството и защитата на интересите на българските земеделски производители, и не могат да се използват за други цели. Средствата се изплащат от Министерството на земеделието и храните след представяне на документ за одобрено членство в съответната представителна организация по ал. 3. (5) Получателите на финансовите средства по ал. 3: 1. ежегодно в срок до 31 януари представят в Министерството на земеделието и храните отчет за използваните през предходната година средства и за резултатите от дейността си в съответната европейска организация; 2. периодично предоставят на Министерството на земеделието и храните информация относно предстоящите заседания на органите и работните групи на съответната европейска организация и обсъжданите в тях теми – по ред, определен със заповед на министъра на земеделието и храните. (6) Министерството на земеделието и храните публикува на интернет страницата си информация за получателите, размера на предоставените средства, отчетите и информацията по ал. 5.“ По § 2 има предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители: „Параграф 2: В чл. 9а текстът става ал. 1. Създава се нова ал. 2 на чл. 9а със следния текст: „(2) Министърът на земеделието и храните възлага на ДФЗ – РА да изготви, публикува на интернет страницата си и приложи Методика за проверки за изпълнение на задълженията по член 62 от Регламент (ЕС) 2021/2116.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1 и подкрепя текста на вносителя за Вариант 2 на § 4, който става § 3. По § 5 има предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители: „В § 5 относно чл. 14: „1. В т. 1 да отпадне създаването на нова т. 16 към чл. 14, ал. 1; 2. В т. 2 в текста, с който се създава нова ал. 4, думите „и 16“ да се заличат.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4. По § 6 има предложение от народните представители Любен Иванов и група народни представители: „В § 6, чл. 14а се създава ал. 3: „(3) Средствата на Взаимоспомагателния фонд се управляват и разходват при спазване на принципите на публичност, прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност. Държавен фонд „Земеделие“ публикува ежегодно на интернет страницата си информация за размера и източниците на постъпилите средства, размера на предоставеното подпомагане, броя на подпомогнатите земеделски стопани и видовете неблагоприятни събития, за които е предоставено подпомагането.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 6 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 4 относно чл. 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 5. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 8. По § 12 има предложение от народния представител Шендоан Халит и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Любен Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Явор Гечев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 9: „§ 9. Член 28 се изменя така: „Чл. 28. (1) Комуникацията на Държавен фонд „Земеделие“ или Управляващия орган на Стратегическия план със съответните кандидати или бенефициенти, както и съобщаването на индивидуалните административни актове, електронните документи и електронните изявления, издадени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ или от оправомощените от него длъжностни лица, или от ръководителя на Управляващия орган на Стратегическия план, се извършва чрез съобщение в индивидуалния профил на съответния кандидат или бенефициент в СЕУ, като към съобщението се прикачва или се препраща към публикувания в системата индивидуален административен акт, електронен документ или електронно изявление. (2) Едновременно със съобщението в СЕУ на кандидата или бенефициента се изпраща уведомление на електронната поща, посочена в заявлението за подпомагане. Уведомлението има информативен характер и не представлява връчване. (3) Индивидуалните административни актове, с които се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1, се издават в срок до 31 декември на годината, следваща годината на подаване на заявления за подпомагане. (4) Когато индивидуален административен акт, с който се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2, не бъде изтеглен от кандидата или бенефициента в срок до един месец от публикуването му в СЕУ, същият се смята за връчен в първия ден след изтичането на този срок. (5) Индивидуалният административен акт, с който се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по техническата помощ, се счита за връчен с изпращането на съобщението в СЕУ. (6) Изпращането и връчването по електронен път на актове, документи и изявления по ал. 1 се удостоверява със запис за изпращането, съответно изтеглянето, съхранен в СЕУ. (7) Кандидатите или бенефициентите изпращат отговор, когато такъв се изисква, в срок, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6. След изтичането на срока за отговор кандидатите или бенефициентите нямат право да предоставят документи и информация. Предоставените документи и информация след изтичането на срока, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6, или такива, които не са изрично изискани, се считат за неполучени от органите по ал. 1 и не подлежат на разглеждане. Документи и информация, които не са изпратени чрез СЕУ, не се разглеждат. (8) Съгласието на кандидатите или бенефициентите за приемане на индивидуални административни актове, електронни документи, изявления и комуникация и за съобщаване се приема за дадено с подаването на заявление за подпомагане или на искане за плащане в СЕУ.“ По § 13 има предложение от народния представител Шендоан Халит и група народни представители: „В чл. 33д, ал. 1, т. 2 се правят следните допълнения и изменения: „…ж) агротехническото състояние на трайните насаждения; з) други атрибутивни данни.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Любен Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1 и за Вариант 2 и предлага следната редакция на § 13, който става § 10: „§ 10. Създава се чл. 33д: „Чл. 33д. (1) Министерството на земеделието и храните създава и поддържа база данни за площи с оранжерии, оранжерии-парници и трайни насаждения. (2) Съдържанието на базата данни по ал. 1, както и условията и редът за създаването, поддържането, достъпът и ползването на информация от нея се уреждат с наредбата по чл. 30, ал. 6. (3) Базата данни по ал. 1 се интегрира с други приложими регистри, поддържани от държавни или общински администрации, за получаване по служебен път на необходимата информация от съответните първични администратори на данни.“ Предложение от народния представител Явор Гечев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 11: „§ 11. В чл. 52 се създава ал. 10: „(10) За интервенциите по ал. 1, т. 1 е допустимо извършването на авансови плащания преди 1 декември на съответната година, в която е подадено заявлението за подпомагане. Недължимо изплатените авансови средства се приспадат от всяко следващо плащане по заявлението за подпомагане до окончателното плащане най-късно до 30 юни на следващата календарна година. След окончателното плащане по заявлението за кандидатстване недължимо изплатените авансови средства се установяват и събират по реда на чл. 73.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 12: „§ 12. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 4: а) в буква „а“ думата „година“ се заменя с „годината“; б) в буква „б“ думата „година“ се заменя с „годината“; в) буква „в“ се изменя така: „в) доходите на лицето от селскостопанска дейност съставляват минимум 10 на сто от общия приход на предприятието съгласно данните, съдържащи се в подадената годишна декларация в Националната агенция за приходите за най-близката приключила данъчна година спрямо годината на подаване на заявление за подпомагане, или“; г) създава се буква „г“: ,,г) годишният размер на директните плащания е минимум 2 на сто от общите приходи, получени от лицето от неселскостопански дейности през най-близката приключила данъчна година спрямо годината на подаване на заявление за подпомагане.“ 2. В ал. 4 думата „допустимите“ се заменя със „заявените“. 3. Създава се ал. 5: „(5) За проверка на обстоятелствата по ал. 1, т. 4 се използват официални данни, предоставени на Държавен фонд „Земеделие“ от Националната агенция за приходите и Националния статистически институт. Данните за физическите лица, включително от дейност като едноличен търговец, се вземат предвид, ако са подадени в сроковете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, а за юридическите лица – в сроковете по чл. 92, ал. 2 и чл. 252, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 13. Предложение от народния представител Любен Иванов и група народни представители: „В § 16 Вариант 2, в чл. 68 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 думите „7 дни“ се заменят с „10 дни“. 2. В т. 3 думите „може да бъде един ден“ се заменят с „ не може да бъде по-кратък от 3 работни дни“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители: „Във Вариант 2 на § 16 относно чл. 68: 1. Да се създаде нова т. 2 относно ал. 2: „2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Ръководителят на Управляващия орган на Стратегическия план утвърждава със заповед за всеки прием по интервенциите по чл. 73, 74, 75, чл. 77, параграф 1, букви „а“, „в“ – „е“ и чл. 78 от Регламент (ЕС) 2021/2115, включени в Стратегическия план, насоки, определящи условията за кандидатстване, и условията за изпълнение на одобрените заявления за подпомагане. Със заповедта се определя начална и крайна дата за подаване на заявленията за подпомагане.“ 2. Досегашната т. 2 да стане т. 3 и да се измени така: „3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Кандидат за подпомагане може да иска разяснения по отношение на условията за кандидатстване в следните срокове: 1. до 7 дни от началната дата за подаване на заявленията за подпомагане в случай на прием със срок от 2 седмици или по-кратък; 2. до 15 дни от началната дата за подаване на заявленията за подпомагане, в случай че срокът на приема е 30 дни; 3. до 45 дни от началната дата за подаване на заявленията за подпомагане, в случай че срокът на приема е 60 дни; 4. до 60 дни от началната дата за подаване на заявленията за подпомагане, в случай че срокът на приема е 90 дни. Разясненията се утвърждават от ръководителя на Управляващия орган или от оправомощено от него длъжностно лице. Те се дават по отношение на условията за кандидатстване, не съдържат становище относно качеството на заявлението за подпомагане и са задължителни за всички кандидати. Разясненията се публикуват в СЕУ в срок до две седмици след поискването им. Когато периодът на приема е по-кратък от един месец, отговорът на искане за разяснение от кандидат за подпомагане е до 7 дни от поискването му.“ 3. Досегашната т. 3 да стане т. 4 и да се измени така: „4. Алинея 5 се изменя така: „(5) Утвърдените насоки по ал. 2 се съобщават на всички заинтересовани лица, като се публикуват на интернет страницата на Стратегическия план и в СЕУ. След откриване на приема утвърдените насоки може да се изменят само при промени в правото на Европейския съюз, българското законодателство или Стратегическия план при очевидна фактическа грешка, при промяна в социалните или икономическите условия, за увеличаване на финансовия ресурс по приема или за удължаване на срока на приема или изпълнението, или във връзка с резултатите от проведени одитни проверки и влезли в сила съдебни решения. Заинтересованите лица могат да изпращат писмени предложения и възражения по публикуваните проекти за изменение при условията и в срока по ал. 3, като в случаите на удължаване на срока за подаване на заявления за подпомагане срокът за писмени предложения може да бъде един ден.“ 4. Да се създаде т. 5: „5. Създава се ал. 11: „(11) Заявката за окончателно плащане по заявление за подпомагане по интервенциите, включени в Стратегическия план, се подава в срок до един месец след изтичането на срока за изпълнение на инвестицията, определен в административния договор, освен ако в акт на Европейския съюз е предвиден по-кратък срок.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1 и подкрепя текста на вносителя за Вариант 2 на § 16, който става § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 15. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1 и подкрепя текста на вносителя за Вариант 2 на § 18, който става § 16. По § 19 има предложение от народния представител Любен Иванов и група народни представители: „В § 19 в чл. 72 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Не се налагат административни санкции в случаите по чл. 59, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/2116. В тези случаи Разплащателната агенция е длъжна да признае правото на бенефициера на подпомагане, когато неизпълнението на условията за допустимост е вследствие на непреодолима сила или извънредни обстоятелства.“ 2.Алинея 2 се изменя така: „(2) При установени непреодолима сила или извънредни обстоятелства по чл. 3 от Регламент (ЕС) 2021/2116 Разплащателната агенция не може да откаже или намали подпомагането единствено поради неизпълнение, което е пряка последица от тези обстоятелства.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 19. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1 и подкрепя текста на вносителя за Вариант 2 на § 22, който става § 20. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 23 има предложение от народния представител Любен Иванов и група народни представители: „В § 23 Вариант 1, в алинея 1 думите „До една година“ се заменят с „До шест месеца“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1 и подкрепя текста на вносителя за Вариант 2 на § 23, който става § 21. По § 24 има предложение от народния представител Любен Иванов и група народни представители: „В § 24, Вариант 1 се създава ал. 5: „(5) Собственикът или негов представител може да направи възражения по констативния протокол при подписването му или писмено в 7-дневен срок от връчването му. Възраженията се разглеждат от органа, назначил комисията, преди окончателното въвеждане на оспорените данни в информационната система по чл. 33д.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1 и Вариант 2 и предлага следната редакция на § 24, който става § 22: „§ 22. (1) В срок не по-късно от 31 май 2027 г. се извършва проверка на съществуващите площи с оранжерии, оранжерии-парници и трайни насаждения. (2) Министърът на земеделието и храните или оправомощени от него длъжностни лица със заповед назначават комисии за извършване на проверката по ал. 1. Комисиите включват представители на съответната областна дирекция „Земеделие“ и на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, а когато за извършване на проверката е необходима специфична експертиза – и представители на институти от Селскостопанската академия. (3) Проверката по ал. 1 се извършва на място и в присъствието на собственика/ползвателя или на негов представител. (4) При проверката на площите с трайни насаждения не се включват площи, заети с дървесни видове с кратък цикъл на ротация. (5) За резултата от извършената проверка комисията изготвя констативен протокол по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните. Екземпляр от протокола се връчва на лицата по ал. 3 и на членовете на комисията.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 23: „§ 23. (1) За започналите и неприключили до влизането в сила на този закон производства за кампания 2024 г., за които няма издаден индивидуален административен акт, с който се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1, връчването на актовете се извършва по досегашния ред. (2) Публикуваните в СЕУ до влизането в сила на този закон индивидуални административни актове, с които се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2, които все още не са изтеглени от кандидата или бенефициента, се връчват по досегашния ред.“ По § 26 има предложение от народния представител Любен Иванов и група народни представители: „В § 26. т. 2 се изменя така: „2. В чл. 37в, ал. 7 се създават изречения пето, шесто, седмо, осмо и девето: „Не по-късно от три месеца преди изтичането на 10-годишния срок общината уведомява правоимащото лице за наличието и размера на неполучените суми, за реда за тяхното получаване и за последиците от неполучаването им в срок. Уведомяването се извършва на постоянния и настоящия адрес на лицето, когато са различни, а за юридическите лица – на адреса на управление, след извършване на служебна проверка в съответните регистри; когато при служебната проверка се установи, че правоимащото лице е починало, уведомяването се извършва до установените негови наследници на техните постоянни и настоящи адреси. Депозираните суми, които не са били потърсени от правоимащите лица в 10-годишния срок, се превеждат по сметката за чужди средства по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за финансиране на Взаимоспомагателния фонд по чл. 11, ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Средствата по предходното изречение могат да бъдат преведени на Държавен фонд „Земеделие“ само ако общината е изпълнила задължението за уведомяване. Общината публикува на интернет страницата си не по-късно от шест месеца преди изтичането на 10-годишния срок информация за неполучените суми, за които предстои изтичането на този срок, при спазване на изискванията за защита на личните данни.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители: „В § 26, т. 2, с която се предлага изменение на чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ, да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Свилен Трифонов, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „2. В чл. 37в, ал. 7 се създават изречения пето, шесто, седмо, осмо и девето: „Не по-късно от три месеца преди изтичането на 10-годишния срок общината уведомява правоимащото лице за наличието и размера на неполучените суми, за реда за тяхното получаване и за последиците от неполучаването им в срок. Уведомяването се извършва на постоянния и настоящия адрес на лицето, когато са различни, а за юридическите лица – на адреса на управление, след извършване на служебна проверка в съответните регистри; когато при служебната проверка се установи, че правоимащото лице е починало, уведомяването се извършва до установените негови наследници на техните постоянни и настоящи адреси. Задължението за уведомяване се смята за изпълнено с изпращането на уведомлението на адресите, установени при служебната проверка, независимо от фактическото му получаване, когато общината е извършила всички предвидени в закона действия за установяване на актуалния адрес на правоимащото лице или на неговите наследници. Депозираните суми, които не са били потърсени от правоимащите лица в 10-годишния срок, се превеждат по сметката за чужди средства по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за финансиране на Взаимоспомагателния фонд по чл. 11, ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители само ако общината е изпълнила задължението за уведомяване по предходните изречения. Общината публикува на интернет страницата си не по-късно от шест месеца преди изтичането на 10-годишния срок информация за неполучените суми, за които предстои изтичането на този срок, при спазване на изискванията за защита на личните данни.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 25. Благодаря Ви.

#125 · speech

Председател Михаела Доцова

Уважаеми колеги народни представители, това беше докладът от второто гледане на законопроектите в Комисията. Откривам разискванията. Заповядайте за изказване.

#126 · speech

Свилен Трифонов

ДБ

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Това е един от най-важните закони в сектора. Предвид това ние, както от самото начало досега, ще запазим конструктивния тон, защото осъзнаваме важността за целия сектор и дългото отлагане на приемането на този закон. Преди да започна по същество, искам да кажа, че преди няколко легислатури консенсусно подобен законопроект беше внесен от няколко от политическите партии – с ясното съзнание, че по този начин ние демонстрираме, че действително желаем да подкрепим сектора и сме изчистили междуособиците помежду си в момента преди внасянето на самия законопроект за разглеждане в Комисията, съответно в залата. За съжаление, краткият живот на Четиридесет и деветата легислатура не позволи да приемем изменения, които се предлагат и към настоящия момент. Сега по същество, колеги. Параграф 1 от Законопроекта променя чл. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Той позволява Министерството да плаща от бюджета членството на браншови обединения в европейски земеделски организации. Първоначалният вариант на текста беше неприемлив за нас. И ние с колегата Любен Иванов направихме предложения този текст изцяло да отпадне. След гласуването в Комисията и приемането в залата на първо четене този законопроект съответно получи значителен по брой редакционни предложения. Ние възприехме тона, който се наложи в експертната комисия, която се създаде преди гласуването на второ четене – работната група, за конструктивен и считаме, че бяха взети предвид редица от важните предложения, които бяха направени. Поради това към настоящия момент ние ще подкрепим този текст. И въпреки че господин председателят изчете съвсем коректно това, което предстои да бъде прието и гласувано, аз искам да кажа, че в този си вид тази норма дава възможност на неограничен кръг от субекти – юридически лица с нестопанска цел, които не са фиксирани само с такива, които да осъществяват дейността си в обществена полза, да кандидатстват за средствата за заплащане на членския внос. Тук обаче има отново едно условие, което искам да кажа тук и сега, и то е, че всъщност не става ясно какъв ще бъде механизмът, по който ще бъдат одобрявани плащанията за членски внос. Не става ясно също така и това колко ще струва на бюджета на държавата, респективно на данъкоплатците, тъй като в един момент може да се окаже, че предвид вече разширителния характер, даден в дефиницията, възприета от последната редакция, която най-вероятно ще бъде и приета днес на това заседание, не става ясно колко всъщност субекти ще бъдат във възможност и ще бъдат правоимащи да ползват средства по този ред. Това създава вероятно един елемент на правна несигурност, изразяващ се в това, че ние няма да знаем всъщност – както казах и втори път го казвам, защото е важно – колко ще струва това на бюджета. Надявам се, че след първия период, който изтече, ние ще имаме точния анализ и ще видим дали ще е необходимо отново да отваряме този закон за поправка именно в тази му част. По § 6 – ще ги цитирам така, както са първоначално посочени в доклада, без промяната, но всъщност мога да кажа, че това ще бъде § 4 – предложението ни беше за нова ал. 3 в предлагания чл. 14а от Закона за подпомагане на земеделските производители. С нея ние искахме конкретна публичност, отчетност за Взаимоспомагателния фонд, чрез който се подпомагат стопани при неблагоприятни събития. Предложихме средствата да се управляват при публичност, прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност, Държавен фонд „Земеделие“ да публикува ежегодно на сайта си постъпилите суми и източниците им, размера на помощта, броя на подпомаганите стопани и събитията, за които е платено. Комисията не подкрепи това предложение. Тя предлага чл. 14а да не се създава, защото финансовата уредба е преместена в чл. 14, но конкретното ни изискване за публичност не е пренесено там. Общата отчетност на Фонда не отменя нуждата тези данни да са отделно видими. Всеки трябва да може да провери откъде са парите и на кого са помогнали. Поддържаме тази гаранция и настояваме тя да бъде включена в съгласувателна уредба. Вероятно това няма как да се случи сега, но обръщаме внимание за това, тъй като, както казах, ако се наложи в един по-късен етап ние отново да отваряме този закон с нов закон за изменение и допълнение на същия, тогава трябва отново да обсъждаме този въпрос, въпреки че можеше да го направим и сега. В чл. 28 – това вече е старият § 12, който става § 9 – в чл. 28 от Закона се урежда електронната комуникация със земеделските стопани. Документите се публикуват в личния им профил в системата за електронни услуги (СЕУ) на Фонд „Земеделие“. В ал. 3 ние предложихме 15 вместо 10 работни дни преди изтегленият документ да се смята за връчен. С нова ал. 8 поискахме за всяко ново съобщение, документ или акт да се изпращат едновременно имейл и SMS. Имейлът да посочва и раздела, в който е документът. Комисията подкрепи предложението по принцип, но прие различно решение – имейл без SMS и един месец преди неизтеглените актове за отказ по изрично посочените интервенции да се смятат за връчени. Този месец не важи за всички документи и не е срок за обжалване. Поддържаме допълнително известяване по телефона. То е информативно и не заменя връчването, колеги. Стопанинът трябва да има реална възможност да узнае за документа и да реагира, преди да понесе последиците от пропуснат срок. Само ще припомня, че ние тук скоро трябваше много бързо да приемаме норма, според която земеделските стопани да са освободени от задължителното подаване на документи по електронен път, защото голяма част от стопанствата – не го оспорваме – в момента са изключително високотехнологично развити и управлението им действително се извършва от един смартфон, но има огромен брой стопани, които не притежават необходимата техническа компетентност, необходимата техническа обезпеченост да могат да се информират по предвидения ред, но всеки от тях има телефон в джоба си. Така както много институции към момента изпращат есемеси във връзка с кореспонденция със своите потребители на административните услуги, които предлагат, това се отнася и за Министерството на земеделието. Няма проблем да се въведе SMS системата. И тук искам да отбележа, че и на работна група това предложение беше прието почти единодушно, но явно след това, след разговор с представители на Министерството, беше взето решение това SMS известяване да отпадне, защото се касае за ресурса и възможността на Министерството към момента. Аз считам, че ние не трябва да настройваме законодателството спрямо възможностите на Министерството и на която и да е друга администрация, ние трябва да пренастройваме администрацията и съответно Министерството на земеделието да обслужва своите граждани при възприемане изцяло новите технологични възможности и това, което е възможно те да интегрират в процеса на работата си. Така че считам, че тук можеше SMS известяването да остане, колеги. На следващо място, в чл. 33д – тук вече става въпрос за § 13, който ще бъде нов § 10 – в чл. 33д от Закона за подпомагане на земеделските производители се създава база данни за оранжериите и трайните насаждения. Редакцията на Комисията включва и оранжерии и парници. В нашата нова ал. 5 предложихме информацията да се поддържа актуална, а системите и регистрите на Министерството и Фонд „Земеделие“ да могат да обменят данни автоматично съобразно Закона за електронното управление. Комисията подкрепи предложението по принцип. В нейната ал. 3 е записано: „свързване с приложими държавни и общински регистри, за да се получава необходимата информация служебно“. Подкрепяме това решение. То е добро и е правилно. Практическият смисъл е стопанинът да не представя повторно информация, която администрацията вече има. За да стане това, данните трябва да се обновяват и несъответствията да се поправят своевременно. Затова настояваме при прилагането да бъдат осигурени актуалността и автоматизираният обмен, който предложихме изрично. Следва становището ни и предложението, което направихме по стария § 16 от Законопроекта, който става нов § 14. Предложението ни е по чл. 68, ал. 4 и 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Те уреждат кога кандидатите могат да искат разяснения по условията за подпомагане и да правят предложения при промени в тях. В ал. 4 предложихме при прием под един месец въпроси да могат да се задават до десетия вместо до седмия ден от началото му. В ал. 5 предложихме при удължаване на приема срокът за писмени предложения да е поне три работни дни, вместо да може да бъде само един ден. Комисията отхвърли и двете промени, които предложихме. Запазва седемте дни и възможността за еднодневен срок при удължаване на приема. Един ден трудно дава реално време заинтересованите да узнаят за промяната и да реагират. Поддържаме минимум три работни дни да бъде този срок. При разясненията трябва да се съгласува срокът за въпросите, времето за отговор и краят на най-кратките приеми. Кандидатът трябва да получи разяснението, докато още може да го използва. Преминавайки нататък, минаваме към § 19, който в новата последна редакция, приета от Комисията на заседанието миналата седмица, става § 17. Предложението ни по чл. 72 от Закона засяга помощта при „непреодолима сила или извънредни обстоятелства“. В ал. 1 поискахме изрично да се запише, че Разплащателната агенция признава правото на подпомагане, когато изпълнението на условията е причинено от такива обстоятелства. В ал. 2 предложихме да не може да се отказва или намалява помощта единствено за неизпълнение, което е тяхна пряка последица. Комисията не подкрепи предложението. Важно е да уточним: чл. 59, § 5 от Европейския регламент 2021/2116 вече защитава правото на помощ в тези случаи. Отхвърлянето на нашия текст не премахва тази защита, колеги. Ние настояваме тя да бъде ясно отразена и в националния закон. Трябва да се установят обстоятелствата и причините им във връзка с неизпълнението. Останалите условия за помощта продължават да важат. При съгласуването трябва да запазим и отделното освобождаване от санкции за интервенциите по член 78а. Поддържаме принципа: когато европейското право запазва помощта, администрацията трябва да го приложи. Карайки нататък, стигаме до стария § 23, който по последната редакция, възприета от Комисията, става § 21. Тук предложението ни е в Преходните разпоредби на Законопроекта § 23, който по доклада става § 21. То определя срок за данните по новия чл. 33д от Закона за подпомагане на земеделските производители. Предложихме Министерството да създаде и въведе в действие цифровите данни за оранжериите и трайните насаждения до 6 месеца от влизането на Закона в сила вместо до една година. Комисията отхвърли предложението и избра другия вариант – създаване на база данни до една година. Отделно са предвидени проверки на площите до 31 май 2027 г. Това са различни задачи и сроковете им трябва да се съгласуват. Поддържаме искането за по-ранен резултат. Ако шест месеца са недостатъчни, очакваме конкретно обяснение кои дейности изискват повече време и какви ресурси липсват. За стопаните е важно кога данните ще започнат да се използват, затова настояваме за обоснован срок и ясен график за изпълнение. Стар § 24, който става § 22. Той касае проверките на оранжериите и трайните насаждения. Резултатите се оформят в протокол и са свързани с данните по новия чл. 33д от Закона за подпомагане на земеделските производители. С нова ал. 5 предложихме собственик или негов представител да може да възрази при подписването на протокола или писмено до седем дни от връчването му. Органът, назначил проверяващата комисия, да разгледа възражението преди окончателното въвеждане на оспорените данни. Комисията не подкрепи този ред. В редакцията има проверка и връчване на протокола, но няма нашата изрична процедура за ранно разглеждане на възраженията. Твърдя, че тази процедура, въведена на този ранен етап, който предлагаме, ще спести много съдебни производства, ще спести много административно утежняване на процедурите и значително ще подпомогне земеделските производители, които ще имат възможността да излагат своите аргументи още в този най-ранен етап от започналата процедура. Но не стана ясно по какви аргументи това беше отхвърлено. И последно, колеги, ще се спра на стария § 26 от Законопроекта, който става нов § 24. Този параграф променя друг закон – Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Става въпрос за чл. 37в, ал. 7. Става дума за депозираните суми за ползване на земи, които правоимащите не са потърсили в 10-годишния срок. Предлага се те да отиват във Взаимоспомагателния фонд. Така. Колеги, ние предложихме две неща. Първото беше между първо и второ гласуване, второто – по време на заседанието на Комисията при разглеждане на Законопроекта на второ гласуване. Няма да ги изчитам, тъй като господин председателят коректно изчете и двата варианта на предложението, но аз ще доразвия доводите си така, както ги дадох на Комисията, тъй като от онзи момент досега има, поне за мен, новоузнато обстоятелство, което държа да кажа тук на залата, защото смятам, че е важно и относимо във връзка с приемането на тази разпоредба, да видим дали сме в състояние да преосмислим позицията си. Аз ще цитирам едно относимо решение на Европейския съд по правата на човека. Става въпрос за делото „Золотос срещу Гърция № 2“. Той е за непотърсен банков влог, прехвърлен на държавата след 20 години. Съдът установява нарушение, като отдава съществено значение на липсата на предварително предупреждение – това, което ние всъщност искахме да инкорпорираме в Законопроекта, който предстои да бъде приет. Да, казусът е различен, но показва защо изтеклият срок не е достатъчен отговор, че ние можем да процедираме по този начин. И считам, че тук дебатът и потърсените мнения и становища бяха твърде недостатъчни и твърде оскъдни, за да можем ние да приемем този законопроект във вида, в който е предложен. И отново казвам, аз базирам тази своя теза, подкрепям я с относимо решение на Европейския съд по правата на човека. Благодаря Ви, колеги. Ще направим искане за разделно гласуване на § 26, т. 2, което представяме и на председателя. Благодаря Ви.

#127 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря Ви, уважаеми господин Трифонов. Има ли реплики към така направеното изказване? Заповядайте за реплика, господин Джиков.

#128 · speech

Тодор Джиков

ПБ

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Трифонов, визирайки състоянието на българското земеделие и българските земеделци, ние много активно работихме съвместно, както Вие в началото на изказването си отбелязахте, за да можем да изчистим натрупаните от 30 години проблеми. Виждам, че явно не сме доразбрали, предполагам, в комуникацията си в Комисията. Аз направих няколко точки, по които да Ви опонирам действително. Може би в момента Вие гоните други цели, които се решават извън залата. Но да започнем отзад напред, а именно § 21 – това е срокът за въвеждане на цифровите географски данни, или така нареченият слой оранжерии или трайни насаждения. Аз лично, като заместник-министър в 2022 г., по мое предложение стартирахме и направихме същата дигитална динамична карта, или слой, при розите по Закона за розовите насаждения, където откроихме единствено и само българските два сорта рози. Имайте предвид, че там са около 10 – 15 хиляди декара и това отне около четири месеца. При положение че трайните насаждения са 800 хиляди декара в България и е необходимо създаването на специални комисии от хора, които знаят за какво става въпрос – обхода, формирането и изводите, за да се създаде този динамичен регистър, ще бъде на практика почти непосилно да им вменяваме срок от шест месеца в закон. Но това, на практика, не пречи на министъра, ако създаде необходимата организация и хората се справят, да го направят и за два месеца. Така че този преклузивен срок от една година не означава точно една година. Следващото нещо, по което искам да Ви обърна внимание…

#130 · speech

Тодор Джиков

…това е динамичният обмен на информация и същността на съответния регистър за трайни насаждения. Накрая – Вие явно не сте прочели – става въпрос, че ще се осъществява през нарочна наредба. Така че в тази наредба министърът ще включи всичко това, за което Вие обърнахте внимание, че не е включено, а и аз не виждам логика да е в закон. Относно първа точка – „Министерството на земеделието и храните може да предоставя на обединения на земеделски производители“ – думичката „може“ е съществена, поради липсата на закон за браншовото представителство е логично някой да поеме отговорност за това дали дадена браншова организация наистина е представителна и тя е от…

#132 · speech

Тодор Джиков

…организация на производителите, така че да има отговорен. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

#133 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря, господин Джиков. Има ли втора и трета реплика към изказването на господин Трифонов? Не виждам такава. Желаете ли дуплика? Заповядайте, господин Трифонов, за дуплика.

#134 · speech

Свилен Трифонов

ДБ

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Джиков, много добре сме разбрали това, което предлагате, уверявам Ви. По отношение на твърдението Ви, че гоня някакви други цели. Я обяснете, господин Джиков, тук на тази зала, какви други цели мога да гоня аз и какво общо аз имам със земеделието! И какво е представителството на тази комисия и да видим дали има други членове, които могат да гонят други цели в тази комисия! Единственото, което гоня, господин Джиков, е да чуя гласа на целия сектор, на целия бранш, и да предлагам неща, които преди това съм комуникирал с тях и които неща, обвързани с моето чувство за справедливост, ясно сочат, че единствената ми цел да бъда тук, е да помагам и да подпомагам дейността на бранша и на сектора, без да имам никакви други задни цели – нито пряко лични, нито чрез подставени с мен лица. По отношение на думичката „може“ – много Ви благодаря, че я споменахте, защото думичката „може“ прави тази разпоредба диспозитивна. Само че тук изборът не е за тези, които ще кандидатстват за средствата, а изборът е на този, който ще ги разпределя. Тоест преценката ще бъде изцяло на администрацията. И ако администрацията прецени, че може за някои, ама за други не може, тогава кой ще носи отговорността, господин Джиков? Благодаря.

#135 · speech

Председател Михаела Доцова

И аз Ви благодаря, господин Трифонов. Господин Врачев, заповядайте за изказване – с молба да уточните параграфите, които ще коментирате, след което ще дам думата и на господин Халит.

#136 · speech

Кръстьо Врачев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Аз ще се изкажа съвсем кратко в общия дух на Законопроекта, но ще засегна и чл. 9 от § 1, който за мен беше изначално проблемен и лобистки. Радвам се, че в Комисията все пак мнозинството се вслуша и взе предвид това да не се ограничаваме само до две организации, а да се даде възможност на повече организации да се облагодетелстват от това финансиране. Въпреки това за мен все още си остава проблем, както и за нашата парламентарна група, защото не смятам, че е редно да се отделят държавни средства за членуване в частни организации, или така наречените неправителствени организации. Другият проблем, който също съществува според мен, е това, че не съм достатъчно убеден, че дори и най-малкият земеделец ще бъде представен обективно и по начин, по който, да речем, големите организации в самото това членство. Искам да отбележа, че след обсъжданията текстовете бяха съществено прецизирани и с общи усилия духът на Законопроекта е добър – направи се крачка в правилната посока спрямо нашите земеделци, защото, както и преждеговорившите се изказаха, това е законопроект, който е чакан дълго време, работено е по него. И радостен съм, че все пак стигнахме до добри предложения. Естествено, има някои, които заслужават малко повече внимание и така, да се прецизират, но най-важното е това, че предложенията имат практическо значение за земеделските производители, най-вече създаването на Взаимоспомагателния фонд, както и възможността за авансовите плащания, изграждането на базата данни за оранжерии и трайните насаждения и интегрирането ѝ с други държавни и общински регистри. Въпросите, както казах, на които ще обърна внимание в момента и не трябва да подминаваме, на първо място, е текстът за финансирането, както вече споменах, за членството на българските организации в представителните европейски организации в областта на земеделието. В новата редакция вече са предвидени отчетност и публичност на получателите. Размерът и средствата, отчетените средства, следва да бъдат публични. Това е важна стъпка, разбира се, но според мен трябва да има ясни и обективни критерии кой има право да получава това финансиране. И Законът трябва да гарантира, както вече казах, равнопоставеност между организациите и да не се оставя възможност публичният ресурс да бъде разпределян без достатъчно ясни правила. На второ място, като говорим за непотърсените средства след изтичането на 10-годишния срок, трябва да гарантираме, че правоимащите лица са били надлежно уведомени, преди средствата да бъдат прехвърлени към Взаимоспомагателния фонд. Такова предложение беше направено в Комисията, но не беше прието. И третото, на което искам да обърна внимание, е това, че при проверките на трайните насаждения и оранжериите констативният протокол придобива характер на официален документ, съответно затова е логично и земеделецът да има изричното право да възрази срещу установените грешки, преди данните да бъдат окончателно използвани от администрацията. Затова, разбира се, подкрепяме полезните промени, но нека да бъдем особено внимателни там, където Законът разпределя публичния ресурс или създава права и задължения за земеделските производители. Целта трябва да бъде само една, а тя е: по-малко администрация, повече сигурност за земеделеца и разбира се, ясни правила за всеки. Благодаря.

#137 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря Ви, господин Врачев. Има ли реплики по изказването на господин Врачев? Не виждам. Господин Халит, заповядайте за изказване.

#138 · speech

Шендоан Халит

ДПС

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Днес обсъждаме на второ гласуване Общия законопроект за подпомагане на земеделските производители. Когато променяме закон, по който се разпределя значителен публичен ресурс и от който зависи работата на хиляди земеделски производители, всяка разпоредба трябва да бъде ясна и приложима. За нас от парламентарната група на ДПС пред тези промени има три основни принципа: предвидими правила, работеща администрация и отговорно управление на публичните финанси. Парламентарната група на ДПС ще подкрепи основните решения в този законопроект. Подкрепата ни обаче ни означава, че няма текстове, които се нуждаят от допълнителна прецизност. Това беше и нашият подход между първо и второ гласуване. Участвахме в работата по текстовете, внесохме конкретни предложения там, където смятахме, че е необходима по-ясна уредба. Разбира се, тук трябва да споменем, че работната група, която бе сформирана към Комисията по земеделие, работи доста активно 3 – 4 часа. След това и по време на заседанието на Комисията имахме възможност три часа и отгоре да обсъдим всички предложени текстове от всички парламентарни групи. И в духа на сформирания конструктивен тон бих искал да поздравя работата на цялата комисия. Но да се върнем към принципите, които споменах. Първо, предвидимостта. Земеделският производител и без това работи в условията на климатична, пазарна и икономическа несигурност. Законодателството не трябва да добавя още допълнителна несигурност. Правилата за подпомагане на управлението на риска, сроковете и процедурите трябва да бъдат ясни и да се прилагат еднакво. В тази посока са и част от промените, свързани с Взаимоспомагателния фонд и инструмента за управление на риска. Прецизират се източниците на средства, тяхното превеждане и предназначение. Необходимо е рамката да бъде достатъчно ясна, за да няма различно прилагане впоследствие. Второ, работата на администрацията. Електронизацията трябва да продължи, но технологията не може да измества основните принципи на административния процес. Когато при едно уведомление започват да текат срокове или възникват последици за земеделския производител, трябва да е безспорно кога и как той е уведомен. По този въпрос ние от парламентарната група на ДПС предложихме прецизиране на връчването чрез системата за електронни услуги. Доброто електронно управление трябва да ускорява работата на администрацията, без да създава несигурност за земеделските производители. И трето, отговорното управление на публичния ресурс. Този принцип трябва да важи навсякъде, включително при финансирането на правителството на земеделските организации на европейско ниво. В редакцията на Комисията текстът вече не се ограничава до една конкретна организация и са предвидени изисквания за отчетност, предоставяне на информация и публичност. Остава обаче един съществен въпрос: по какви критерии ще се определя кои организации могат да получат това публично финансиране? Когато се разходват публични средства, не е достатъчно да определим за какво могат да бъдат използвани и как да бъдат отчетени, трябва предварително да има ясни, обективни и еднакво приложими критерии за достъп до финансиране от всички организации. Това е необходимо, за да има прозрачност и равнопоставеност и да не оставяме решението на последваща административна преценка без достатъчно ясна законова рамка. Уважаеми колеги, работата между първо и второ гласуване позволи част от текстовете да бъдат прецизирани, а други да отпаднат. Сега трябва да оценим крайния резултат. И най-важното е какво ще се промени за земеделския производител. Той трябва да може да прочете Закона и да знае какво следва, какви са правата му, какви са сроковете, как действа администрацията и при какви условия се предоставя публична подкрепа. Ако след приемането на тези промени остават въпроси, на които Законът не дава ясен отговор, значи имаме още работа като законодатели. Затова и на второ гласуване трябва да бъдем прецизни до последния текст, защото българското земеделие има нужда от предвидимост, сигурност и последователна държавна политика. Благодаря Ви.

#139 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря Ви, господин Халит. Има ли реплики към изказването на господин Халит? Не виждам. Има ли други желаещи за изказвания? Госпожо Танева, заповядайте за изказване.

#140 · speech

Десислава Танева

ГЕРБ-СДС

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! Първо искам да започна с това, че трябва да изкажа удовлетворение от диалога в Комисията по земеделие, от отношението към направените предложения от опозицията, от усилията да се приеме приемлив текст в окончателен вид на двата законопроекта – едните, внесени от опозицията, другите – от управляващото мнозинство. И въпреки мажоритарното мнозинство се получи един широк дебат, както винаги на тема земеделие, в опит да се постигнат най-добрите текстове. И това трябва да бъде отчетено. По общия доклад и по това, по което не се постигна съгласие. Аз няма да се спирам на всички теми, по които не можахме да постигнем съгласие, защото те могат да се решат много скоро с други законопроекти или със същия – нищо, което е толкова фатално. Но има две изменения, на които искам да обърна внимание. И се обръщам към управляващото мнозинство: че осъзнаването на неговата сила е в интерес само на тях и че биха си спестили включително и доста работа или обяснения след това. Само на две теми от всички ще се спра, които смятам, че са важни и по които смятам, че можеше да има още задълбочаване. Това е по предложения § 3. Става въпрос за установяване на задълженията на Държавен фонд „Земеделие“, Министерството на земеделието и храните като партньор по Социалния фонд за климата. Чака се акт на Министерския съвет за приемането на Социалния план, който се изготвя няколко месеца. Във връзка с подготовката на Социалния план и с този Социален фонд за климата има издадено постановление на Министерския съвет, има в момента качено на strategy.bg – на портала за обществено обсъждане, изменение и въпреки предложеното изменение, което все пак все още не е акт на Министерския съвет, но ако предположим, че би станало, въпреки това изменение Министерството на земеделието и храните остава партньор съгласно това споразумение в прилагането на интервенциите, финансирани от този Социален фонд за климата. И в тази връзка няма, на практика, обяснение защо не приехме този текст, и че рано или късно той ще стане необходим, за да могат селските райони, малките земеделски общности, фермери и микропредприятия да се възползват от този фонд. Действащото постановление за написване и приемане на този социален план е от 8 април 2025 г. и сега, както казах, има предложение за изменение. Какво представлява този социален фонд, с две думи? Тук мога да изчета точните регламенти, въз основа на които се създава, най-важното обаче какво е? Че той разполага с ресурс от 2,34 млрд. евро, че този ресурс ще бъде достъпен на най-енергийно бедните и уязвими домакинства, микропредприятия, обществени институции – до 2032 г. Това е един сериозен ресурс. Той следва да подпомогне всички енергийно засегнати и уязвими лица, които изредих, като има три компонента на практика, които пряко засягат лицата, които споменах и които ще бъдат на практика потенциални бенефициенти. Това са сгради, транспорт, пряко подпомагане на доходите. Изменението, което в момента е на обществено обсъждане, касае прехвърлянето на отговорността и управлението на компонент „транспорт“. Тук става въпрос, на практика, за подмяната на автомобилите с електрически такива, най-грубо казано, или други превозни средства за публични цели. И това е нормално, това е приоритет на изпълнителната власт, това е решението. Но остава компонент „сгради“, остава компонент „пряко подпомагане на доходите“. Колкото и критики в годината да е отнасял Държавен фонд „Земеделие“, нормално е – той обслужва най-много бенефициенти, инструментите му са достъпни за най-широк кръг от хора. На практика, неговата система е в най-голяма степен на готовност да достигне по най-бърз начин до енергийно уязвимите лица. Тук подкрепата за такива инвестиции и помощи, включително в сгради, в самостоятелно производство на ток за микропредприятия – всички подобни инвестиции, може да стигне до 100% от размера на съответната инвестиция. Тоест искам да кажа, първо, че този фонд е сериозен по размер, второ, че той може да бъде в изключителна подкрепа точно на населението, на микропредприятията, разбира се, и на публичните институции точно в селските райони и че при всички случаи системата, която най-добре работи с тези райони, е тази на Министерството на земеделието и Държавен фонд „Земеделие“ – и като опит. Надявам се в името на това, че в крайна сметка бързото прилагане на интервенции по този фонд би било от помощ само на общностите в селските райони, независимо че в момента по силата на мажоритарното мнозинство това предложение бе отхвърлено, ако Вие в зала все пак не решите да смените становището си, да бъде приет в най-кратък срок – във време, в което няма да закъснее с тези интервенции. Мога да дам много примери – аз съм си извадила за какво могат да бъдат приложени интервенциите по Социалния фонд, но казах най-важното. Обръщам внимание, все пак окончателното гласуване не е минало, за § 3. Не знам по какви доводи трябваше да бъде отхвърлено. И след проекта на новото правителство за промяна на ПМС № 24 от 8 април 2025 г. Министерството на земеделието и храните остава партньор по компонент „сгради“. Следващата тема, на която искам да се спра, която според мен е изключително важна – и не виждам нищо, никаква спешна наложителност това да го правим в този законопроект за изменение и допълнение, нищо не налага вземането на това спорно решение от конституционна гледна точка и мисля, че можеше да се изискат много експертни становища, за да се приеме решение, и след тези експертни становища да се проведе обществен дебат със заинтересованата общност, те са две – земеделска и тази на собствениците, за да се развие темата с натрупаните – те ще продължат да се натрупват, средства за плащането на така наречените бели петна. В момента предложението, което се прие от управляващото мнозинство на второ четене в Комисията по земеделие, е средствата, натрупани от плащането на белите петна, така наречените бели петна – това са земеделски земи, за които няма правно основание, в извънбюджетните сметки към всяка областна дирекция по земеделие, за тези, за които е изтекъл 10-годишен срок, да бъдат прехвърлени като паричен ресурс във Взаимоспомагателния фонд. Чудех се точно кой израз да използвам, защото, на практика, като пари се взема решение да се прехвърлят. Защо 10-годишен? В момента действащата разписана разпоредба е, че в 10-годишен срок тези средства могат да се поискат от собствениците. Но текстът не казва какво става след десет години. Той не казва, че тези средства остават на държавата по някакъв начин, или не указва друг ред, по който след този 10-годишен период тези средства могат да се управляват, но текстът е изричен и волята е била такава, а и Конституцията казва това – тези средства са на частни собственици, те са в депозитна сметка. Тя не може да бъде управлявана от който и да е ръководител в момента по сегашния разпис на чл. 37в, защото Вие може да го промените, разбира се, по друг начин, освен да удовлетвори искане на съответния собственик, който не е управлявал ресурса си – земеделската земя, сключвайки договор за аренда или наем, но държавата се е погрижила да му защити интереса, направила е административна процедура, разпределила го е справедливо между земеделските производители според това какви носители са на права на ползване, земеделският производител добросъвестно си го е платил, за да може да си работи добросъвестно и на правно основание – точно споразуменията по чл. 37в, земеделската земя. И тази аренда – прехвърлена, преведена от земеделския стопанин в тази депозитна сметка, тя вече е собственост на съответния собственик на земеделската земя, която се работи от производителя. Това са депозитни сметки. Тези средства остават на собствениците и след този 10-годишен период. Така или иначе, ОДЗ-тата са второстепенни разпоредители към министъра на земеделието – министърът си е отговорното лице. Всеки собственик, научавайки за тези средства, може да си ги поиска, без значение минал или не е 10-годишният период, защото е ясно на кого са тези парични средства. В момента по така приетия текст могат да бъдат прехвърлени във Взаимоспомагателния фонд тези, на които десетте години са минали. Те са само от една година. Аз не знам колко е точният им размер. В порядъка, предполагам, за десет години – аз не искам да въвеждам в заблуждение залата, правили сме груби сметки по това, където е имало частична информация, министърът може да има точни такива сметки, но вероятно става въпрос за средства от порядъка на 15 млн. евро или – нямам представа, за тези, за които 10-годишният срок е изтекъл. Няма такива точни данни, за да знаем порядъка. Но това не са средства, които не могат да се намерят за една година от други източници, от икономии, за да платим евентуално обезщетение от климатични събития, по които вече Взаимоспомагателният фонд ще обезщетява пострадалите земеделски стопани. Всички политически партии в Народното събрание в Комисията се обединихме около това, че Взаимоспомагателния фонд вече животът го налага, измененията на климата, пострадалите от различни климатични събития всяка година, че трябва да работи. Но размерът, за който става въпрос и който би получил Фондът за тази година с тази промяна, не е размер, за който можем да прегазим така правото, Конституцията, без да изискаме компетентни становища от всички възможни институции. И смятам, че от това не печели никой, най-малко и самото управляващо мнозинство. Член 37в – въвеждането му навремето стана след една среща на земеделски производители и ако трябва да бъда обективна, без да приписвам някакви дивиденти, на практика, този механизъм беше предложен, комуникиран с двайсетина, мисля, че ръководители на съответни браншови организации – регионални бяха, вечерта, и този механизъм бе доразработен и от прависти, но философията дойде от неправителствения сектор и от земеделските производители. Член 37в беше много атакуван от различни прависти, от различни политически сили, включително и в тогавашния кабинет, и между другото, мога да сгреша, но мисля, че различни неправителствени организации атакуваха това в Конституционния съд. Текстът издържа така, както беше приет. Той не издържа безпроблемно, дебатът беше много остър. Той и досега се води по отношение на тези земи, за които собствениците не проявяват интерес, не ги договорират. Някои, между другото, след въвеждането на този механизъм го правят и умишлено, спестяват се разходи. Много теми и въпроси – странични, може да поставим по чл. 37в. Дали държавата не трябва да си удържа процент от тези получени средства, за да компенсира разходите и труда, който служителите и персоналът правят? Това е, на практика, поради незаинтересованост, администриране от държавата. Могат и други въпроси, но да приемем този ЗИД, на практика без нито едно правно становище от конституционалисти, от хора с такава експертиза, които могат да дадат мнение, за да се вземе най-правилното решение и то да не бъде атакувано, защото аз нямам съмнение, че този текст ще бъде атакуван в Конституционния съд, е абсолютно излишно. Нищо не налага тази спешност. Аз призовавам господин председателя на Комисията, управляващото мнозинство, че може да размислят до финалното гласуване, може историята на искането за обявяване на неконституционосъобразност на 37в да се намери назад в историята, да видите доводите, да се потърсят преподаватели от Софийския университет, да се излезе с експертно становище и да се реши. Интересът и бюджетът, който би се получил в плюс във Взаимоспомагателния фонд, абсолютно не си струва това упражнение, което, така или иначе, при най-лошия сценарий не би бил адмирация за който и да е законодател. Не че ще е първото в Народните събрания – различните издания, но не е нужно, защото няма никаква спешност за това. Моето убеждение и на колегите е, че ние по никакъв начин не можем да кажем, че тези средства могат да бъдат прехвърлени във Взаимоспомагателния фонд за обезщетяване от различни събития. И аз наистина моля за по-задълбочено… Силата на мажоритарното множество може да гласува всичко, но това не е най-важното. Когато казваме, че трябва да има върховенство на закона, на Конституцията, просто трябва да се полагат съответните задълбочени усилия и изследвания за това. Колкото по-рано, навреме се прави това, и сигналите към общността за дебата – в каква посока да върви, ще са по-правилни. Защото според това становище, когато то е крайно, по която е устойчиво, може да се седне на следващия дебат. Тогава какво се прави? Дали това може да отиде във финансови инструменти, дали може да носи доходност – тук има финансисти с биографии, финансови, които аз мога само да чета и да поздравявам – и да носи дори и доход. Различни варианти има, но тръгваме от базата чии са тези средства. Категорично това са на собствениците. И не можем с такава лека ръка, без абсолютно една конкретика, едно експертно становище, да кажем: от утре те ще се разпределят във Взаимоспомагателния фонд. За всички други неща, които не са приети, няма да вземам думата, защото те, между другото, мисля че по-скоро чисто административно не се задълбочихме в тях, за да не упреквам, нали, когото и да било, но те са на дневен ред и когато тръгне следващата програма, те пак ще дойдат на дневен ред. И пак ще стане дебат за тях, като само един пример мога да дам – нашето предложение да има срок за отговор на исканията за разяснения по съответните интервенции в стратегическия план. Ненужно отхвърляне. Това би намалило и административната тежест, и би внесло яснота на земеделските производители, така че в месечния, двумесечния или тримесечния срок, в който готвят проекти, да са наясно навреме, за да не стават зависими от институции. Но го отдавам на мисленето в полза на администрацията – сега, която дойде и не иска да си поставя срокове. Програмата е накрая си – сега не е това важно, но то пак ще дойде и пак ще го поставим. Но с едно решение – при никакво изследване на темата от безспорните авторитети на правото в България, да кажем: тези средства от днес няма да са Ваши, а те ще са във фонд, не мисля, че е добре. Благодаря за вниманието и се надявам на съвсем разумно отношение по поставените две теми. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

#141 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря Ви, уважаема госпожо Танева. Има ли реплики по изказването на госпожа Танева? Не виждам. Министърът на земеделието и храните е тук и иска да вземе отношение в процеса на разискванията на текстовете от Законопроекта. Заповядайте, господин Абровски.

#142 · speech

Министър Пламен Абровски

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ние като Министерство на земеделието и храните напълно подкрепяме така представения законопроект. Ще си позволя да взема кратко отношение само и единствено към настоящия момент по отношение на притеснението, което някои от народните представители имат по отношение на члена, който касае така наречените бели петна. Сега, искам да Ви прочета много ясно сега действащата разпоредба на ал. 7 на чл. 37д. В изречението в средата на алинеята се казва следното нещо: „Сумите са депозитни и се изплащат от областната дирекция „Земеделие“ на правоимащите лица въз основа на заповедта на директора на областната дирекция „Земеделие“ по ал. 4 в 10-годишен срок.“ Тази разпоредба е приета в далечната 2016 г., когато госпожа Танева е била министър на земеделието, и аз доколкото видях, тя по никакъв начин не се е противопоставила на нейното приемане. Какво казва това изречение? Това изречение казва, че събраните суми от непотърсените „бели петна“, непотърсените суми, държавата има възможността да ги плаща в рамките на 10-годишен период. След 10 годишния период тя не може да ги плаща. Но това не означава, че ако земеделският производител Х има доказателство, че спрямо него на 10-годишния срок давността му не е изцяло минала, да кажем, през 2015 г. до 2016-а, до 2017 г. той има под някаква форма спиране на тази така наречена давност – образно, ако мога да го кажа, това не означава, че държавата не му ги дължи тези средства, и не означава, че когато той докаже, че е в правото си, няма да ги получи. Просто ние в момента използваме едни средства, които стоят, които държавата, Народното събрание е забранило на държавата да ги изплаща след изтичането на 10-годишния период, за да могат да се ползват за обществени цели в името на производството на храна и на земеделските ни производители. Така че искам да успокоя уважаемите народни представители, които се вълнуват от тази тема, че нито има тук противоконституционност от гледна точка на Министерството на земеделието и храните, нито има някакъв проблем с тези средства. Действа се във вида, в който е прието настоящото законодателство през далечната 2016 г. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

#143 · speech

Председател Михаела Доцова

Благодаря Ви, господин Абровски. Уважаеми колеги, поради изчерпване на пленарното време за днешния пленарен ден ще закрием пленарното заседание, но преди това ще направим уточнение, че разискванията по Законопроекта, а именно Проекта на закон за подпомагане на земеделските производители, ще продължат в следващо заседание. Следващото пленарно заседание е утре – 17 септември, от 9,00 ч., съгласно приетия от нас дневен ред. Закривам пленарното заседание (Звъни.) (Закрито в 13,58 ч.) Председател: Михаела Доцова Заместник-председател: Иван Ангелов Секретари: Здравко Огнянов Красимир Терзиев